Програмата се изпълнява от Българска банка за развитие (ББР).

Предлага са и разширяване на Програмата – да се включат и големи предприятия с персонал над 250 души, годишен оборот повече от 97 500 000 лв. или стойност на активите, която превишава 84 000 000 лв.

Да се увеличи максималният размер на кредита към едно и свързани лица от 300 000 лева на 1 000 000 лева за малки и средни предприятия, и на 2 000 000 лева – за големи търговски дружества.

Има и предложение за увеличаване на лимита на гаранционни плащания от 30 % на 50 %. Също така да бъде удължен крайният срок за кандидатстване до 20 юни 2021 г.

Да се облекчат изискванията за усвояване на средства от кредитите, както и изискванията за предявяване на плащания по дадената от ББР гаранция.

Предлага се още да бъде удължен гратисният период за съществуващите кредити, които се включват в Гарантираните портфейли до 30.06.2021 г. включително.

Възнамерява се да се даде по-голяма свобода на банките при определянето на нивото на обезпеченост по кредите извън гаранцията от ББР.

Също така, освен намаляване на обезпечението, банките до могат да предоставят и алтернативно финансово предимство, изразяващо се в намаление на рисковия лихвен марж, което може да резултира в по-ниски лихви по кредитите, отколкото предвиждат вътрешните правила на банките.

Материалът Предлагат да се удължи програмата за кредитни гаранции на ББР е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Програмата е насочена към студенти и млади професионалисти, които желаят да развиват иновативни идеи и бизнес модели, в сферите на дигиталните иновации в медицината и здравеопазването, умни градове и общности, суровини, кръгова икономика и устойчивост.

Продължителността на програмата е 8 месеца, като провеждането е смесено онлайн и на място в София. Проектът е подкрепен от международни компании в областите на фармацията, финансите и информационните технологии, като крайната цел е да се достигне до ефективни иновации, които да се превърнат в реален бизнес.

Участниците в програмата преминават през 3 основни фази – образователна, тестова и пазарна. В образователната фаза, начинаещите предприемачи се запознават с доказани методологии за създаване на иновации.

В тестовата част те започват да експериментират с идеите си, така че да открият точната пазарна ниша и бизнес модел.

В края на пазарната част предприемачите създават прототип на продукта/услугата и започват да го предлагат на потенциални клиенти.

В първия сезон на Beyond се отличиха 2 компании, които грабнаха вниманието на инвеститори и бизнес организации. WHISP разработва платформа, насочена към по-лесното интегриране в здравната система на хора, които сменят страната на пребиваване. Компанията бе отличена с награда от Microsoft на европейското състезание за млади предприемачи „JA Enterprise Challenge 2020”, на което домакин бе Гърция.

Втората компания, STS създава суровина от фасове за цигари.

Beyond е пре-акселератор на JA България и дъщерната й компания The Edge: R&BD.

Екипът зад проекта има над 20 години опит в обучението по предприемачество и създаването на иновативни стартъп компании.  Зад организаторите седят партньори като Novartis, Citi Bank, EIT Raw Materials, ITA Group, Oracle Academy, Telelink.

Материалът Компании инвестират в изграждането на млади предприемачи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Документи ще се приемат в областните дирекции на Фонда по постоянен адрес на физическото лице и по адресна регистрация на юридическото. Приемът ще продължи до 6 ноември т.г.

Пчеларите могат да изтеглят образец на заявлението за подпомагане от интернет страницата на ДФЗ-РА. Там е публикувана и информация за условията за финансиране по мерките от програмата

Информация се получава и на място в областните дирекции на Фонда, както и в Централно управление в отдел „Пчеларство, мляко и интервенции“ на дирекция „Селскостопански пазарни механизми“.

Пчеларските сдружения и организации също могат да кандидатстват за подпомагане от 26 октомври до 6 ноември 2020 г.

За тях обаче има и допълнителни възможности, сред които е финансиране на изследване на мед и прашец за остатъчни количества пестициди.

Материалът 6,4 млн. лева за пчелари догодина, приемат документи от 26 октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преди три години 930 ученици от X клас се справят с входния тест за участие в Националната програма. В началото на втората година продължават малко над 300 от тях.

След три години обучение успешно завършват 218 ученици, които получават най-високата, III степен на професионална квалификация за приложен програмист.

Това оправда очакванията на бизнеса, че до финала ще достигнат 20 – 30 на сто от участниците. 60 ученици от успешно завършилите тази година вече са приети в университети в ИТ специалности.

Светът навлеза в период на динамични дигитални трансформации. Почти няма да има професия, която да не изисква познания в областта на информационните технологии, коментира Милен Ганев, съдружник в българската компания E-Card.

Той потвърди, че фирмата е готова да осъществява практически обучения на учениците и след това да им отправя покани за работа.

Според Ганев в сектора ще продължава да има голяма нужда от ИТ специалисти.

Приемният изпит е под формата на тест за фиксирано време, който цели проверка на общата компетентност на кандидата. Националната програма осигурява обучение по програмиране на ученици от X, XI, XII клас от средни училища, профилирани гимназии и професионални гимназии, които не се обучават по професията „Приложен гркрамист“.

Обучението се организира в свободното време на учениците през седмицата, в събота и неделя или през ваканциите. Учебният процес се провежда в присъствена и онлайн форма по държавен образователен стандарт, разработен от бизнеса.

Учебните планове, програми и съдържание са разработени в партньорство от представители на ИТ индустрията, висшите училища и професионалните гимназии. А в преподаването участват и специалисти от ИТ сектора.

Обученията се организират в пет центъра – в Технологично училище Електронни системи“ и ТУ – София, за столицата; в Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – Правец, към ТУ – София, за региона на Западна България; ПГ по електротехника и електроника .“Апостол Арнаудов“ – Русе, и Русенския университет за Североизточна България; към МГ„Акад. Кирил Попов“- Пловдив, и Пловдивския университет за региона на Централна България; и към ПГ гимназия по електротехника и електроника ,.К. Фотинов“ – Бургас, и Университа Проф. д-р Асен Златаров“ за Югоизточна България.

Материалът Бизнесът подкрепя програмата „Обучение за ИТ кариера” е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако ние ги пропилеем без стратегия и без икономическа програма, такава ние нямаме от доста година, това ще са огромни пропуснати ползи за обществото“.

Това коментира пред БНР Илияна Цанова, бивш вицепремиер на две служебни правителства. Тя е работила в Европейската банка за възстановяване и развитие, зам.-управител на Инвестиционния фонд на Европейския съюз, т.нар. „План Юнкер“.

„Това, което на мен ми хареса е, че в този план за възстановяване, която всяка членка трябва да изготви, трябва да включи два стълба – реформите в отделните сектори и стратегическите приоритетите за инвестиции. Това няма да са пари, които ще получим изведнъж, ще можем да искаме плащания, отчитайки напредъка по тези критерии и реформи, които сме направили“.

Според Цанова, България би могла да търси модернизация на икономиката си в областта на енергетиката и околната среда, в образованието и здравеопазването.

Материалът Парите от ЕС не са ни гарантирани, но са шанс за България, смята Илияна Цанова е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средствата се осигуряват от Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014-2020 г. 

Мярката е приоритетна в настоящия програмен период за МРРБ.

Бизнесът в граничния район ще получи европейски средства за модернизация на производството. Целта е да се повиши конкурентоспособността като се стимулира растежът на нови и съществуващи фирми чрез разширяване на икономическата им дейност до нови пазари и продукти.

В рамките на поканата за набиране на проектни предложения, обявена преди близо година, са  получени 55 проекта. 36 от тях отговарят на условията и са одобрени да получат финансирането. Стойността на отделните проекти е между 300 000 и 600 000 евро, от които 65% е субсидията и 35% е собственият принос на кандидатите. 

Заедно ссъс съфинансирането, общата сума на проектите ще достигне близо 19 млн. евро.  Първоначално обявеният бюджет на поканата беше 10 млн. евро.

От българска страна участват само малки и средни предприятия, регистрирани в областите Благоевград, Смолян, Кърджали и Хасково.

Финансирани са проекти на фирми в областта на производството на хранителни продукти, тъкани, компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, строителни изделия от неметални минерални суровини, събиране и рециклиране на материали, устойчив туризъм, култура, спорт, развлечения и здравеопазване.

Максималната продължителност на проектите е 3 години.

Материалът Над 12,2 млн. евро за фирми от граничната зона на България и Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на започналото й изпълнение е установено, че заложените в нея изисквания затрудняват достъпа на част от нуждаещите се лица да получат преференциален заем.

Право даучастват ще имат хора, които са били в трудово правоотношение последните 6 месеца, преди кандидатстването за кредит.

Самоосигуряващите се лица трябва да докажат поне 20 % спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., или за което и да е следващо тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите му през съответното тримесечие на 2019 г.

Достъп до програмата ще имат както работници с платени осигурителни вноски, така и онези, които имат декларирани, но неплатени осигурителни вноски, за период от поне 6 месеца преди кандидатстването за кредит.

Материалът Повече хора с достъп до безлихвени кредити, промениха програмата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи германският икономически институт DIW, цитиран от Ройтерс.

DIW прогнозира, че тази година икономиката може да се свие с 9,4% поради ефектите на пандемията на коронавирус и след това да нарасне с 3% през следващата година.

Всичко това при условие, че епидемията е стабилно контролирана.

Институтът обаче заявява, че последният пакет от държавни икономически стимули значително подпомага икономиката. Ако програмата се изпълни в съответствие с обявения план, тази година БВП ще намалее по-малко рязко – с 8,1%, а през следващата година ще нарасне с 4,3%

Говорител на германското правителство заяви в понеделник, че управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел се надява, че по-голямата част от пакета ще бъде разгледана на специално заседание на кабинета в петък.

Програмата предвижда намаляване на данъка върху добавената стойност  за стимулиране на потреблението, еднократно изплащане на обезщетения в размер на 300 евро на дете за подпомагане на семействата, както и удвояване на стимулите за продажбата на електрически превозни средства.

Тази програма ще следва спасителния пакет за 750 милиарда евро, договорен през март.

DIW заявява, че през второто тримесечие БВП ще намалее много повече, отколкото през първото, когато е спаднал с 2,2% – максимумът от 2009 г.

Материалът Германия с антикризисна програма за 130 млрд. евро, смекчава спада на БВП е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това поиска омбудсманът Диана Ковачева и  изпрати препоръка до министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.

Условието е заложено в Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да се трудят заради падемията.

„Задължението за внасяне на осигурителни вноски на работниците и служителите е възложено на работодателите, а според нашето законодателството няма правна възможност работещите сами да внасят осигуровките си”, посочва доц. Ковачева.

От друга страна, в Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при законоустановеното за тях работно време и за тях са внесени или дължими осигурителни вноски.

„По тази начин Кодексът установи статут за осигурени лица и за работещите, за които осигуровките са внесени, и за тези, за които осигурителите са декларирали като дължими осигурителни вноски, без да са ги внесли”, пише омбудсманът.

Във втора препоръка до социалната министърка, омбудсманът се застъпва за хората, които са ползвали парично обезщетение за безработица за кратък срок, намерили са работа, но поради настъпилата пандемия и извънредно положение, отново са останали без работа.

Те обаче вече нямат право да получат парично обезщетение за безработица в минимален размер и минимален срок и на практика остават без подкрепа.

По тази причина Ковачева предлага да се преразгледа текста на Кодекса за социално осигуряване в тази му част и да отпадне ограничението от 3 години за оставане без работа или да се промени и прилага за всеки отделен случай, като се вземе предвид срокът, в който то е ползвано.

Омбудсманът предлага обезщетението в тези случаи да се изчислява по общия ред, като условие тук би трябвало да бъде общото изискване  – 12 месеца осигуряване през последните 18 преди настъпване на риск.

Материалът Промяна в програмата за безлихвени кредити, поиска омбудсманът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Политиките са разписани в Приоритет 9 – „Местно развитие“ на програмата и са публикувани за обсъждане в Портала за обществени консултации.

Повишаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението средно с 15%  във всички шест района на страната и  ръст на икономически активното население в градовете до 2030 г. предвижда още програмата.

Сред очакваните резултати в областта на градското развитие е намаляване на времето, прекарано в задръствания – от 34 часа средно годишно през 2017 г., до 30 часа през 2030 г.

Заложени са и индикатори като намаляване на загубите при доставка на вода до 40%,  както и защита на над 4.7 млн. души от наводнения, свлачища и природни бедствия.

Идеята е големите общини като Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин да се развият като  конкурентни на София, разкривайки атрактивни възможности за инвестиции, заетост, образование, отдих, кариера.

Набелязани са и цели за подобряването на качеството на живот в селските райони.

Внимание се обръща и на  управлението на водите и на рисковете от природни бедствия. Предвижда се да продължи изграждането и реконструкцията на ВиК инфраструктура приоритетно в агломерации с над 10 000 еквивалент жители.

Материалът Загубите на вода да се намалят до 40%, предвижда национална програма е публикуван за пръв път на Икономически живот.