То е извършено в периода 23-31 януари сред 1000 пълнолетни български граждани.

Данните сочат, че ако вотът бе сега, в парламента ще влязат ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, ДПС, Демократична България и Изправи се БГ – движението на Мая Манолова, за което е ясно, че ще участва в коалиция под друго име.

Настоящият коалиционен партньор на Борисов – Обединени патриоти (ВМРО и НФСБ), остават под 4-процентната бариера с 2,9%.

ГЕРБ води на БСП с 2 процента, а според Добромир Живков от „Маркет линкс“ мобилизицаията в електората на ГЕРБ е по-добра от тази при БСП. Това ще се отрази на резултатите на социалистите и би затруднило съставянето на кабинет.

Важен извод от проучването е, че само около 1 процент от анкетираните заявяват, че пандемията би ги притеснила да гласуват. Също така, се наблюдава масова подкрепа за алтернативните начини за гласуване. 86 на сто от участниците в изследването са „за“ машинен вот, 54 на сто одобряват дистанционно гласуване през интернет.

Материалът 6 партии в парламента, Ковид-19 няма да пречи на активността е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Близо половината (48%) от българите посочват, че нямат финансова възможност да празнуват празниците, както преди, заради пандемията. 45% посочват, че това не важи за тях.

74% са на мнение, че тези празници няма да са същите, както преди, заради коронавируса.

45 на сто от сънародниците ни нямат настроение да празнуват предстоящите празници заради пандемията. Сред тях най-голям е делът на по-възрастните, като при младите нагласите са на противоположния полюс.

59 % от българите ще се въздържат по празниците да се срещат с приятели или роднини. При 32 на сто това не е така. Три четвърти от хората над 60 години посочват, че ще се въздържат от среща с приятели и познати по празниците.

По-малък спрямо предишни години е и делът на тези, които ще купуват подаръци – 62 %, докато през миналата година са били 69 на сто, а през 2017 – 70 %.

Материалът Близо 50% от българите не могат да си позволят празнуване, както преди е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Няма обаче и осезаем спад в тревогата, установена през юли, а отново „стъпало“ или „плато“, коментират от Галъп.

Изследването през юли е проведено почти изцяло преди първите сериозни протести, така че данните отразяват само икономическите очаквания, повлияни явно от ситуацията с вируса и все още без политически „примеси“. Октомврийските данни пък вече показват посоката.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то след началото на коронавируса, очакванията за влошаване са достигнали над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.

По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора, коментират от Галъп.

При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30%, през юли 2020 г. тази граница е премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29%. Положителните очаквания пък слязоха около и една десета – където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11%. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през този месец са 39,4%. Има и дял колебание.

От Галъп обобщават, че данните за икономиката показват, че има стабилизация, но на нови, по-тревожни, нива, отчетени още през юли и запазващи се до момента.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Последното изследване е проведено между 1 и 9 октомври 2020 г. сред 803 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

Материалът Българинът остава силно притеснен за развитието на икономиката ни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-малко седем от всеки десет респонденти са съгласни с това твърдение в 26 държави членки на ЕС.

Абсолютно мнозинство от европейците продължават да призовават за по-голям бюджет на ЕС за борба с COVID-19

54 % от европейците смятат, че ЕС следва да разполага с повече финансови средства, за да може да преодолее последиците от пандемията от коронавируса.

Запитани относно областите на политиката, в които този увеличен бюджет на ЕС следва да бъде изразходван, повече от половината от респондентите (54%) заявяват, че общественото здраве трябва да бъде основен приоритет, следвано от икономическото възстановяване и новите възможности за предприятията (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%) и заетостта и социалните въпроси (35%).

На равнище ЕС изменението на климата и околната среда са заменили заетостта сред първите три разходни приоритета в сравнение с последното проучване, проведено през юни 2020 г.

Общественото здраве е основният разходен приоритет за 18 държави. Естония, Латвия и Чехия поставят икономическото възстановяване на челно място, докато гражданите на Австрия, Дания и Германия слагат на първо място борбата с изменението на климата.

В Хърватия, Словакия и Финландия интервюираните са определили заетостта и социалните въпроси като свой основен приоритет по отношение на разходите.

Голямо мнозинство от гражданите се страхуват от прякото въздействие върху личното им финансово положение

Голямо мнозинство от гражданите се опасяват от пряко въздействие от пандемията върху тяхното лично финансово положение или вече са пострадали: 39 % от анкетираните заявяват, че кризата от COVID-19 вече е оказала въздействие върху техните лични доходи, докато други 27 % очакват такова въздействие в бъдеще.

Само 27 % очакват ситуацията с COVID -19 да не окаже въздействие върху техните лични доходи. В 20 държави повечето респонденти заявяват, че настоящата криза вече е оказала въздействие върху техните лични доходи.

Гражданите продължават да гледат на ЕС като част от решението на тази криза

Две трети от респондентите (66%) са съгласни, че ЕС трябва да разполага с повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от коронавируса.

Материалът 77 % в ЕС настояват евросредствата да се обвържат с принципите на правовата държава е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Докладът, озаглавен „Дребномащабният риболов в затоплящия се океан: изследване на адаптациите към климатичните промени“, показва, че в някои тропически райони рибната биомаса може да намалее с между 20 и 30 % до края на века, което ще се отрази пагубно върху доходите на милиони хора.

Фокусът попада върху Еквадор, Южна Африка и Филипините, където дребномащабният риболов играе ключова социо-икономическа роля и където ефектите от климатичните промени ще се усетят особено силно.

„Изменението на климата влияе негативно на голяма част от видовете, на които разчитат рибарите, включително сардина, аншоа и риба тон. Дори при най-благоприятния сценарий, когато глобалното затопляне бъде ограничено до 1.5° C, много видове остават изложени на риск да изгубят местообитанията си“, предупреждава Филип Канстингер, експерт в практика „Морета и океани“, WWF.

От XIX в. насам океанът е абсорбирал около 28% от въглеродния диоксид, произведен от човешка дейност и над 90% от топлината, която тя генерира.

До края на века киселинността на океана ще нараства 10 пъти по-бързо от общото окисляване през последните 55 милиона години.

Морските видове реагират на затоплянето на океана като се местят към по-студени и по-дълбоки води, отдалечавайки се от бреговата зона и към полюсите. Не всички видове обаче се движат с еднаква скорост и взаимоотношенията плячка-хищник постепено се променят.

Рибарите вече забелязват ефекта от промените в климата. Сред най-често цитираните наблюдения са необичайните температури на морската вода, намаляването на рибните запаси, промяната в разпространението на видовете и увеличаването броя на екстремните явления, като високи приливи, силни ветрове и морски горещи вълни.

Учените алармират, че необичайните проявления на климата ще станат по-чести и по-интензивни, което ще окаже значително въздействие върху крайбрежните екосистеми и хабитати, като причини висока смъртност при някои видове.

Кумулативният ефект от тези промени ще е особено опустошителен за кораловите рифове, които са дом на 25% от всички морски видове. Очакванията са, че до 2050 г. от тях ще оцелее едва 1%. Днес над една четвърт от рибарите разчитат на рифовете за своята прехрана.

Материалът Климатичните промени може да унищожат 30% от рибата в света е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Кризата принуди много компании да се адаптират незабавно към новата ситуация. Почти две трети (63%) от анкетираните вече са променили своя оперативен модел на бизнеса. Близо половината (44%) планират да продължат да променят продуктите и услугите си, чрез диверсификация (33%) или чрез намаляване на предлагането и нарастваща специализация (17%)“, показва проучването, цитирано от ТАСС.

В същото време почти половината (47%) от тях заявяват, че могат по-добре да се подготвят за кризисната ситуация, причинена от глобалната епидемия. Малко над половината (57%) от бизнеса са инвестирали в технологии за увеличаване на оперативната гъвкавост през последните две години.

За бъдещите планове мнозинството (91%) предприемачи казват, че искат да оптимизират бизнес процесите и да реорганизират компаниите, за да ги направят по-устойчиви. Повече от една трета (38%) планират да използват офисите и производственото пространство по-ефективно, а 29% от участниците в проучването искат да освободят част от помещенията си.

В същото време компаниите стават по-лоялни към отдалечената работа на служителите: 69% смятат, че гъвкавото работно време ще бъде новата норма, а 61% твърдят, че онлайн сътрудничеството ще се превърне в обичайна практика през следващите две години. В допълнение, 34% планират да намалят пътуванията на дълги разстояния.

Изследването е проведено от 28 април до 12 май 2020 г. В проучването участват респонденти от 2604 компании – от малки и средни предприятия до големи корпорации – в широк спектър от индустрии на 14 пазара (Канада, Мексико, САЩ, Австралия, Хонконг, Индия, Индонезия, Китай, Малайзия, Сингапур, Франция, Германия, Великобритания, ОАЕ).

Материалът Над 60% от фирмите в 14 държави вече са променили модела на бизнес е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е установил независим експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен на 13 юли сред 700 души.

Днес се окачва най-мащабният протест от началото на гражданското недоволство срещу правителството.

58% от хората приемат, че е нужна оставка на кабинета, 32% са против. Останалите не могат да преценят.

6% твърдят, че вече са ходили на протест срещу кабинета. Този дял условно се равнява на около 300 хиляди души. 36% казват, че тепърва биха участвали в протест срещу управлението. В подкрепа на правителството казват, че биха излязли 8%, а вече са участвали 2%.

Анализът сочи, че протестират млади хора. В София протестният потенциал е по-висок. В останалата част на страната е очаквано по-малък и това вероятно се дължи на повече страх. Но събитията показват, че настъпва промяна.

58% приемат, че е нужна оставка на правителството, 32% са против. Останалите не могат да преценят.

Данните показват още, че стабилизацията на имиджа на правителството около ситуацията с коронавируса е била по-скоро временна и е отложила действието на по-дълбоки процеси.

Като че ли навсякъде по света, през първите 3 месеца, разпространението на Ковид-19 консолидира властта и премахва партийността от съзнанието, а сега започва обратният процес – настроения за промяна.  Това вече бе регистрирано в Германия, Франция и други страни.

Материалът Повече от 150 000 столичани вече са ходили на протестите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Едва една от четири компании не са имали сериозни технически затруднения при преминаването към дистанционна работа заради пандемията от COVID-19.

Това сочат данните от проучване на OPA Solutions, оторизиран сервиз и доставчик на Apple за България.

Допитването е направено в периода 15-30 април, включва представители на над 230 компании от цялата страна, голяма част от които се занимават с информационни технологии, консултантски услуги и маркетинг.

Дори тези компании обаче, които и преди пандемията са били технически подготвени за работа от дистанция, са се изправили пред трудности – често техните клиенти и партньори са имали недостатъчно добра техническа подготовка.

“Искахме да идентифицираме ключовите зони на затруднения в този специфичен период, за да можем да насочим бъдещите ни усилия и да даваме още по-добри решения за клиентите”, обяснява търговският мениджър на OPA Solutions Стоян Попов.

Най-предпочитаното решение за преодоляване на дистанцията са видеоконферентните разговори, ползвани от близо 90% от отговорилите.

2/3 от компаниите разчитат на Zoom като предпочитана платформа, а след нея се нареждат Skype (52%) и Viber (38,5%). Почти 80% са се спрели на Google Drive, когато са избирали облачна услуга за съхранение и споделяне на файлове, а 40% избират Dropbox.

Приблизително равен е делът на компаниите, които си служат с Apple iCloud (30%) и Microsoft OneDrive (27,7%).

Почти половината (44,3%) фирми, представени в допитването на OPA Solutions, залагат на използването на платформи за управление на проекти (Trello, Asana, Jira и др.), а 41,7% използват виртуална частна мрежа (VPN).

Близо 60% от участвалите в проучването казват, че компанията им използва продукти на Apple. Сред тях най-голям е броят на преносимите устройства (iPhone и iPad) – 86%, следвани от преносимите компютри MacBook със 70,9%. Настолни компютри използват 20,1% от компаниите, чиито представители са попълнили анкетата.

Възможностите за групово управление на устройства са обект на интерес от страна на почти половината (46,7%) от използващите продукти на Apple. Такова решение е платформата Apple Business Manager, уеб базираният портал, който позволява на IT администраторите да внедряват и управляват групи от iPhone/iPad/Apple TV и Mac устройства.

Друга тенденция е и високият интерес (49,5%) към възможностите за създаване и управление на умен офис (smart office).

Материалът Само 5% от фирмите купили нови компютри при извънредното положение е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва последното проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в периода между 4 и 7 юни 2020 г. сред 850 пълнолетни българи.

Физическите контакти и посещаването на обществени и социални събития все още предизвикват притеснение. Но българите очакват нормализация в ежедневието си до края на годината.

51% от анкетираните се боят или даже много се боят, че те или член на тяхното семейство може да заболее от коронавирус. 48% по-скоро не се боят или съвсем не се страхуват.

Между март и април страховете видимо нараснаха, но от април насам са спаднали.

Общо 58% днес по-скоро се съгласяват или съвсем се съгласяват, че заплахата от коронавируса е преувеличена. 39% са на обратното мнение. Останалите се колебаят.

Непосредствено преди обявяването на извънредните мерки у нас още повече хора намираха заплахата за преувеличена – 72% в средата на март. По-късно, явно дойде и по-трезв поглед, който е налице и сега.

72% смятат, че заплахата от коронавирус у нас е вече под контрол, 24% са на обратното мнение.

Данните предхождат новините за огнища на заразата в някои градове.

Общо 77% от запитаните са по-скоро съгласни или напълно съгласни, че правителството се справя добре с коронавируса.

В същото време сериозно мнозинство от 83% осъзнава, че всеки един сам носи отговорността за здравето си.

64% казват, че ограничават посещения на кино, театър, концерти. 55% ограничават ходенето по заведения, също толкова – по молове и по спортни събития.

51% от запитаните твърдят, че доходите им са намалели заради коронавируса.

61% очакват нормализация на живота у нас до края на годината, а 35% са противоположни очаквания.

В тези данни обаче вероятно личи повече надежда, отколкото прогноза.

Българите вече търпят сериозни загуби заради кризата и се уповават на скорошна нормализация.

Материалът Страхът от коронавируса утихва, нарастват притесненията за личните финанси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За да се разбере повече за това как вирусът влияе върху професионалния живот на хората, Zaplatomer.bg и Paylab.com проведоха международно проучване върху извадка от близо 11 000 души от 15 държави (Финландия, Централна Европа, Балканите и Прибалтика).

Анкетираните са от различни индустрии и с различни позиции, образование и възраст. От извадката 55,5% са мъже, а 44,1% жени. По-голямата част (66%) са на възраст между 25-54 години.

В зависимост от позицията си, над 59% от отговорилите са квалифициран персонал, 14% са обслужващ персонал, 17% са мениджъри, 8% са чиновници и 3% са неквалифицирани работници.

В извадката са включени и хора с различно образование. 54% имат висше образование, а 2% са с докторска степен, 30% имат средно образование, а 8% са с висше професионално образование.

Преобладаващ процент от анкетираните (55%) считат, че работата им може да бъде застрашена поради настоящата ситуация и мерките, които са предприети в отговор на пандемията.

Средно 24% от участвалите в проучването – от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония чувстват, че работните им места в момента са много застрашени, в сравнение със средно 15% в страните като Полша, Чехия, Унгария и Словакия.

В България цели 59 % са отговорили, че работата им е много или частично застрашена.

Коронавирусът е оказал най-голямо влияние върху служителите в обслужващия сектор. 66% от тях смятат, че работата им е застрашена поради ситуацията.

63% от неквалифицираните работници също чувстват, че работата им е изложена на риск, както и 62% от чиновниците. 54% от хората на ръководни длъжности са отговорили, че работата им е застрашена.

Квалифицираните служители изглежда са най-слабо засегнати, но въпреки това половината от тях все пак се чувстват уязвими по отношение на работата си в момента.

Относно различията между половете – засегнатите са повече жени, отколкото мъже, като 69% от жените заявяват, че работата им е застрашена, за разлика от 58% от мъжете.

Три четвърти от служителите са засегнати от коронавируса.

От 11 000 анкетирани 38% вече работят от вкъщи, 16% ползват отпуск, а 3% ползват отпуск, за да се грижат за децата си. При 14% се е наложило заплатите да бъдат намалени, 9% работят с намалено работно време, а 5% са взели неплатен отпуск.

За съжаление, 6% от отговорилите са били освободени от работа в резултат на избухването на епидемията, а 3% не са в състояние да работят и са в карантина.

25% от запитаните не са били повлияни изобщо от ситуацията.

Предимно заетите във Финландия и Прибалтийските държави заявяват, че нищо не се е променило или не са лично засегнати (33% в сравнение със средно 21% от работещите в Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина и Северна Македония).

В България най-голям процент от участниците в проучването (41%) работят от вкъщи, следвани от излезлите в отпуск (22%) и тези, на които възнаграждението е било намалено (18%). 17% не са били повлияни от коронавируса.

При 14% работното време е било намалено, 13% са били съкратени, а 11% са излезли в неплатен отпуск. 4% са посочили, че са били без работа и преди въвеждането на мерките за изолация.

От участниците в проучването на ръководни позиции 23% са с намалена заплата или работно време, 38% имат възможност да работят от вкъщи, а 25% не са били засегнати до сега.

От вкъщи могат да работят предимно квалифицираните служители (46%), а при 21% от тях се е наложило намаляване на заплатата или работното време.

43% от неквалифицираните работници не са засегнати от COVID-19, въпреки че на една четвърт от тях заплащането или работното време е било намалено.

Резултатите показват известно неравенство между половете, като заплатите или работното време са били намалени при 27% от жените, в сравнение с 23% от мъжете.

Същевременно 34% от жените казват, че не са засегнати от ситуацията, за разлика от 51% незасегнати сред мъжете.

Съкращенията изглежда са засегнали повече служители в обслужващия сектор, отколкото в други сфери, като 10% от тях са загубили работата си в резултат на пандемията

56% от заетите имат възможност да работят от вкъщи

Малко над половината от всички участници в проучването могат да работят от вкъщи, но 38% от респондентите нямат право на това.

Респондентите от Финландия и Прибалтийския регион е най-малко вероятно да работят от вкъщи (46%), докато в Румъния, България и другите държави (включително Западна Европа, Азия и Африка) има най-голям брой хора, които могат да работят от вкъщи (съответно 61% и 65%).

При по-високия процент от служителите в България (57%) работодателите също предоставят възможност за работа от вкъщи, а 36% от заетите са отговорили, че нямат такава възможност.

31% от всички отговорили казват, че ще търсят нова работа в близко бъдеще. 19% не са сигурни, а 50% не мислят да търсят нова работа в тези несигурни времена.

Най-много хора, които ще търсят нова работа, има в другите държави, включващи Западна Европа, Азия и Африка (46%), следвани от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония (средно 40%).

74% от хората в Прибалтика и Финландия и средно 73% от Полша, Унгария, Чехия и Словакия не биха търсили или не мислят да търсят скоро нова работа.

В България делът на обмислящите нова работа е 35%, а тези, които не мислят за смяна на работодателя са 27%.

Работещите на ръководни длъжности е най-малко вероятно да търсят нова работа. 54% от тях заявяват, че няма да търсят нови професионални възможности за разлика от 51% от квалифицираните работници, 42% от обслужващия персонал, 42% от неквалифицираните работници и 41% от чиновниците.

Чиновниците са най-вероятната група (39%), която ще търси нова работа през следващите дни и седмици в резултат на епидемията.

Материалът 55% от хората се опасяват, че работата им е застрашена е публикуван за пръв път на Икономически живот.