И естествено подробно посочва какво се разбира под „световно равнище“:

Начините за постигане на това са ни особено актуални и днес – организация на труда, заплащане, технически прогрес, квалификация на кадрите и прочие.

Още по-конкретно, земеделците от Попово ще достигат световните норми при пшеницата, яйцата, доматите.

(Да си припомни, едно време у нас са се консумирали предимно български домати.)

Статията завършва бойко и оптимистично, че по този начин „АПК Попово ще даде своя принос във всенародната борба за пълна интензификация на нашата икономика“. Дори и идеологемите не разрушават хармонията на тези думи.

Материалът Домати на световно равнище е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва анализът на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института по аграрна икономика.

На годишна база ще има с около 14% по-малко пшеница, а при рапицата по-слабото производство може да достигне 15%.

Независимо от добрите световни перспективи на производството на зърнени култури, цените остават между 5-8% по-високи от миналата година.

FOB цените от Украйна към края на август са: хлебна пшеница – 209 US$/т, ечемик – 187 US$/т, фуражна пшеница – 202 US$/т. При царевицата FOB цената е 180 US$/т.

Причината е, че разходите на производителите растат, а доларът е загубил за година около 10% от стойността си към еврото.

Русия и Украйна се опитват да не са източник на евтини зърнени и маслодайни суровини, разбирайки тяхната ценообразуваща роля на пазарите.

USDA излиза с висока прогноза за пролетници – царевица и слънчоглед. Рекордни равнища се очаква и при двете култури в световен план – съответно 1,17 млрд. тона и 56 млн. тона. Рекордно ще е и производството на соя в света – 370 млн. тона. Русия се очаква да произведе с 1,3 млн. тона по-малко слънчоглед, а Украйна с 1 млн. тона повече.

Средната цена на палмовото масло се покачва и от 590 US$/т през юни достигна 695 US$/т през август FOB Индонезия. Трудно обаче ще се задържи на тези равнища заради силната нова реколта от маслодайни семена.

Материалът Слаби добиви от пшеницата у нас, цените малко по-високи от 2019 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

5 646 004 тона беше производството през миналата година. Това означава, че през тази имаме с около 1 млн. тона по-малко, което е около 18% намаление. През 2018 г. имахме 5 194 500 тона.

Средният добив сега е 393 кг/дка., през м.г беше 519 кг/дка, а през 2018 г. – 479 кг/дка.

Най-високи добиви от над 500 кг/дка през 2020 г. са получени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. Традиционният зърнопроизводителен район – Добруджа, беше засегнат от тежка суша.

Предварителният анализ за качеството на зърното показва, че то е с високи хлебопекарни качества.

Към 31 август 2020 г. заради настъпили неблагоприятни климатични събития от засушаване, измръзване и градушка, са издадени 350 констативни протоколи за 107 108 дка – те са със 100% пропаднала площ. Пропадналите ниви под 100 %  са 953 968 дка.

До края на тази календарна година ще бъдат изплатени обезщетенията на земеделските стопани.

За изхранване на населението и за фураж ни трябват около 1,5 млн. тона жито. Но тъй като България е сред сериозните износители на пшеница, следователно намаленото производство ще се отрази като понижение на експорта и съответно ще са по-малко валутните приходи.

Материалът С 1 млн. тона е по-малко пшеницата тази година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него се очаква общият износ на зърно в региона да достигне 47 милиона тона, от които 37 милиона тона – пшеница.

На 10 юли Министерството на земеделието на САЩ съобщи, че Русия е загубила лидерството си в износа на пшеница през последната селскостопанска година (1 юли 2019 г. – 30 юни 2020 г.).

Според ведомството руският експорт възлиза на 34,5 милиона тона. В същото време Европейският съюз зае първо място, изнасяйки 38 милиона тона жито.

Въвеждането на нетарифни експортни квоти за зърно от Руската федерация се отрази негативно върху доставките на руска пшеница в чужбина. Освен това спадът на експорта се дължи на неблагоприятните пазарни условия, каза още експертът.

В последния си доклад, публикуван на 12 август, Министерството на земеделието на САЩ прогнозира завръщането на Русия към световното лидерство при износ на пшеница през тази година. Това ще се дължи, наред с други неща, на намаляване на реколтата в Европейския съюз на фона на сушата.

Министерството на земеделието на САЩ повиши прогнозата за износа на пшеница от Руската федерация през земеделската 2020-2021 година от 36 на 37,5 милиона тона.

В същото време прогнозата на Министерството на земеделието на Русия за износ на зърно през текущата селскостопанска година е 45 милиона тона, от които 35 милиона тона ще са пшеница.

Материалът Русия готви голям износ на жито, реколтата в ЕС по-слаба заради сушата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според последните оценки на САРА, общото производство на пшеница за 2020/21 година ще е между 5,1-5,6 млн. тона.

Очакват се 500-550 хил. тона ечемик и средни изкупни цени около 275 лева за тон.

При рапицата прибраното семе се оценява между 340-370 хил. тона, средните цени за новата кампания се предвиждат да гравитират около са 690 лева за тон.

Реколтираните площи с царевица през тази година ще бъдат не по-малко от 560 хил. хектара, може да се очаква до 3% увеличение в сравнение с миналата година.

При запазване на благоприятните климатични условия, се очаква производство в рамките на 3,8-4,3 млн. тона. По прогнози на JRC-Mars добивът ще е 7,53 тона от хектар, което е с 6% повече в сравнение с миналата година.

Очаква се намаление на площите на слънчогледа до 740 хил. хектара. Оценката на САРА за реколтата 2020/21 г., е тя да варира между 1,65-1,85 млн. тона. Прогнозният добив според JRC-Mars е 2,53 тона от хектар.

Според САРА отчетният добив ще е между 3-8% под тези прогнози.

Материалът Прогнозират 305 лева за тон пшеница от новата реколта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Оптимистичните данни за 1,5% ръст на световното производство на хлебно зърно може да свали цените до 315 лв./тон от място.

В момента, по време на жътвата, търговци предлагат около 270-280 лева за тон за новата реколта в Добруджа.

Производството от жито тази година в България няма да надмине 5,9 млн. тона, а ечемикът няма да превиши 550 хил. тона. Общото максимално количество на добитата рапица се очаква да е 410 хил. тона.

Средногодишната цена на ечемика се очаква да спадне с 4% на годишна база до 275 лв./тон заради по-слабото търсене и силната конкуренция, която се очаква да дойде от реколтата от царевица на световния пазар.

Изкупните цени на рапицата от новата реколта ще са около 680 лв./тон. Това е една от най-доходните култури със стабилни цени.

FOB цените зърнените култури в Черноморския регион вървят ускорено надолу, заради по-добрите прогнози за световната реколта.

FOB цената на хлебната пшеница от Украйна към края на юни е 199 US$/тон, на ечемика – 180 US$/тон, на фуражната пшеница – 188 US$/тон, а на царевицата – 183 US$/тон.

В последния си доклад за световното производство на зърнени култури Министерството на земеделието на САЩ прогнозира с 1,5% повече пшеница от миналата година, което се равнява на 773 млн. тон, а ечемикът ще е с 1% нагоре до 154 млн.тона.

При рапицата се очаква да има 2% увеличение, като цената ще е негативно засегната от ниските котировки на суровия петрол и намалялото търсене заради КОВИД-19. Очаква се ЕС да внесе допълнително 6 млн. тона.

По наблюдения на JRC-Mars на ЕК, средните добиви от пшеница в ЕС се очаква да паднат с 6,6%, докато при ечемика спадът в добива ще е 5,7%, а при рапицата – 2%.

Материалът Прогноза за ръст на световното производство сваля цената на житото е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази цена е с 5% под нивото от предишната година и значително по-висока от последните 6 месеца.

Това показват оценките на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА към Института по аграрна икономика.

Предишната прогноза на САРА за цената на хлебното зърно през 2020/21 пазарна година е около 320 лв./тон.

Средната цена за хлебна пшеница за сезона вероятно ще е 320 лв./тон, което представлява с 9% по-ниско от предишната пазарна година.

В края на този сезон цената ще достигне 340 лв. за тон, сочат предвижданията на САРА.

Тези цени са заложени при допускането до 3% по-ниска световна реколта от пшеница за новата година.

Средногодишната цена на ечемик за 2019/20 година от място Югоизточна България ще графитира около нивото 285 лв./тон, с  13% по-ниско, отколкото за предходната реколта.

За новата година средната цена се очаква да остане на равнища 290 лв./тон.

Рапицата се утвърждава като една от най-доходните култури. Средната цена за пазарната 2019/20 година ще е около 675 лв./тон, което е с 2% над предишната реколта. Пшеницата от новата реколта няма да е повече от 4,9 млн.тона, а ечемикът – може да доближи 550 хил.тона. Общото максимално количество на добитата рапица се чаква да е 410 хил.тона, което е с 2% под нивото от 2019 г.

Несигурността за новата реколта и икономическата  обстановка в света заради КОВИД-19 се отразява на  пазара на зърно и запасите са вече 40% от годишното световно потребление.

FOB цените от Украйна тръгват леко надолу и към края на май са:

хлебна пшеница – 224 US$/тон, ечемика – 180 US$/тон, фуражна пшеница – 213 US$/тон, царевицата – 178 US$/тон.

По наблюдения на JRC-Mars на ЕК, средните добиви от пшеница в ЕС се очаква да паднат с 4,7% в сравнение с предходната година. Най-силно засегнати са страните от Източна и Северна Европа (Унгария, Румъния, Финландия).

Реколтата от рапица ще падне с 1% за година, а цената ще е негативно засегната от ниските котировки на суровия петрол и намалялото търсене заради КОВИД-19.

Световната реколта от рапица може да нарасне до 70 млн.тона. Очаква се ЕС да внесе допълнително 6 млн.тона, основно от Украйна.

Страните от Черноморския басейн, които са сред най-големите износители, не се очаква да бъдат засегнати.

Средната цена на палмовото масло през май леко тръгва нагоре и FOB Индонезия е около 530 US$/тон, което ще задържа по-скъпата търговия при слънчогледовото олио, прогнозират от САРА.

Материалът Цената на пшеницата между 300 и 320 лева за тон тази година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Оценката на JRC-Mars (мониторинга на културите в Европа), за България е добивът да е 4,93 тона от хаектар.

Прогнозата е, че в крайна сметка ще получим между 3% и 10% по-малко в сравнение с миналата година. Общото производство на жито няма да надмине 5,9 млн.тона.

Добивът при ечемика по оценки на САРА ще е 4,47 тона от хектар.  Прогнозите на JRC-Mars са за количествата от 4,73 тона от хектар.

И при двете оценки се очаква спад на годишна база между 3% до и 9%. Общото производство може да доближи 550 хил.тона. Тези количества са близки до миналогодишните.

Средният добив на рапица според САРА се оценяван на 2,64 она от хектар. Предположенията на JRCMars са за добив от 2,86 тона от хектар. Общото максимално количество на рапица се очава да е 410 хил.тона, което е с 3% под нивото от 2019 г.

Според  МЗХГ площите с царевица през миналата година са 560 хил. ха, а през тази САРА прогнозира 520 хил.ха.

По статистически данни площите със слънчоглед от предходната година се увеличават до 815 хил.ха, което за 3 години показва значителни колебания и изненадващо се покачват. Площите за новата реколта се очаква да се свият до 755 хил.ха.

През април, 2020 г. продължи колебливото движение на цените на зърнените култури под влияние на несигурността, предизвикана от икономическата обстановка в света заради КОВИД-19.

FOB цените на хлебна пшеница от Украйна се стабилизират над нивата от март – 228 US$/т, на ечемика – 180 US$/т, на фуражната пшеница – 217 US$/т. При царевицата FOB цената е 178 US$/т.

Изминалата 2019 г. е рекордна за световния добив на пшеница – 764,5 млн.тона (+4% на годишна база) и много добра при царевицата – 1,11 млрд.тона.

Средната световна цена на пшеницата се понижи минимално (до -3% в сравнение с 2018/2019), а при царевицата ще има ръст от поне 5%.

Ако прогнозата за 6-7% намаление на новата световна реколта от пшеница се сбъдне, то средната световна цена ще се повиши с около 8%, прогнозират от САРА.

Материалът До 10% по-малко пшеница у нас, очаква се повишение на цените с 8% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1 млн. 300 декара са засети с пшеница в района. Голяма част от посевите са пропаднали, защото на много места дъжд не е падал от септември.

Най-тревожно е състоянието на пшеницата и там се очакват изключително ниски добиви. Част от производителите смятат да разорават площите.

Проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт смята, че лошото състояние на зърнените култури се дължи освен на екстремното засушаване, но също на силните ветрове и на големите температурни амплитуди.

„Надявам се в рамките на 7-8 дни да има дъждове, защото в противен случай добивите ще бъдат редуцирани значително – с 30-40%, заяви той пред БНР.

Според земеделския производител Петър Петров за разораване на площи все още не бива да се говори, но има тревога вече и за пролетниците.

Миналата година в голямата си част пролетниците измъкнаха земеделците от тотални фалити, защото през пролетта са паднали дъждове.

Материалът Критично е състоянието на нивите в Добруджа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се прави, за да се покрият вътрешните нужди поради огнището на коронавирус, заяви министърът на вътрешните работи Марсел Вела, цитиран от Ройтерс.

Пшеница, ечемик, овес, царевица, ориз, пшеничено брашно, маслодайни семена и захар са предмет на указа, издаден от правителството.

Румъния е основен износител на зърнени култури за Близкия изток. Основен купувач е Египет, който планира да внесе 800 000 тона хлебно зърно през настоящия вегетационен сезон.

Материалът Румъния забрани износа си на зърно за страни, извън ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.