Влияние върху общото състояние на икономиката (оттам и върху пазара на труда) ще има и заради намаленото потребление.

Това заяви Радосвет Радев по време на виртуална HR конференция на тема „Re:Start HR“, организирана от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).

В периода 13 март – 22 май са регистрирани нови 137 хиляди безработни, от които 88 хиляди пряко засегнати от кризата с COVID-19. Първоначалните очаквания бяха за над 200 хилди.

Това показва, че съкращенията са нещо, към което работодателите прибягват само в краен случай. За да съхранят своите служители, те опитват да запазят заетостта чрез намалено работно време, намаляване на заплатите, спиране на допълнителните възнаграждения и ползване на платен и неплатен годишен отпуск.

Мярката 60/40 не беше ключова за възпиране на ръста на безработицата, смята Радосвет Радев.

Към началото на юни са подадени общо 15 286 заявления за 259 256 работници и служители. Изплатени са 73 милиона лева (при предвидени за мярката около 1 млрд. лв.) за близо 11 000 работодатели (около 3%) и за запазване на над 170 000 работни места (при общо 2 250 000 работни места).

Още през март анкета на БСК показа, че от предложената мярка възнамеряват да се възползват едва 8% от работодателите.

От данните на НСИ 18,5% от предприятията са предприели освобождаване или съкращаване на наети лица. Това показва, че работодателите по-скоро се лишават от персонал, отколкото да се възползват от нея.

Най-голямо е намалението на заетите в секторите търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство (общо 31,2 хиляди),  добивна и преработваща промишленост, енергетика, ВиК, рециклиране (-22,5 хиляди), селско, горско и рибно стопанство (-19,6 хиляди).

Увеличение на заетите има в секторите държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа (12,8 хиляди), далекосъобщения (6,9 хиляди), строителство (3,6 хиляди), култура, спорт и развлечения (3 хиляди), финансови и застрахователни дейности (1,5 хиляди), операции с недвижими имоти (0,7 хиляди).

През март т.г. спрямо същия месец на предходната година наетите лица са по-малко с 54 000 души, като най-голямо е намалението в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ (25 000 души) и в преработващата промишленост (21 000 души).

Радосвет Радев посочи като пример к.к. Албена, където по същото време на 2019 г. заетите са били 1350, а днес са едва 342.

В момента в курорта има 1700 туристи, а през миналата година в същия този период са били 9600, за 2019 г. имахме регистрирани 1 670 000 нощувки, сега оптимистичните очаквания са за не повече от половин милион, смята Радосвет Радев, който е председател на Борда на директорите на „Албена“ АД.

Той смята, че кризата ще доведе до сериозни промени в отношенията между работодатели и наети лица.

При съществуващата несигурност на доставките може да се стигне до увеличаване на броя на временните договори.

Някой тенденции на пазара на труда вече са в ход: работа от разстояние, както и случайна работа, която се договаря на дигиталния пазар, т.нар. гиг икономика.

Председателят на БСК подчерта необходимостта от цялостен нов прочит на Кодекса на труда и сега действащият от 1987 г. да бъде заменен от нов, който да отговаря на изискванията и на работодателите и на работещите в 21-ви век.

Материалът Очаква се ефектът на доминото на пазара на труда, смята Радосвет Радев е публикуван за пръв път на Икономически живот.