Затова „Архивни страници“ решиха да са в съзвучие с кампанията и да помогнат на кандидатите за слава с един доклад от 1974 година. На др. Тодор Живков (знаем, че най-малко един политически лидер в момента тайно му подражава). Темата, уви, е актуална и днес (деликатна ситуация, но…) – производителност на труда:

Ясно, точно и разбираемо е посочен и контекстът:

Както и един основен проблем, подробно формулиран и анализиран:

Материалът Как икономиката решава историческия проблем „кой – кого?“ през 74-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е заявил вицепремиерът по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова в обръщение към участниците в Годишната национална среща по демографските въпроси на тема „Предизвикателствата на днешния, утрешния и следващия ден“.

По думите й обаче, България е първата държава-членка на Европейския съюз с разработени и приети от Министерския съвет дългосрочни, комплексни стратегически документи в отговор на демографските промени, а именно – две издания на Национална стратегия за демографско развитие на населението. Тя уточнява, че основна стратегическа цел, заложена в документа е забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план.

Насоките за бъдещата работа до 2030 г. са разписани в 5 стратегически приоритета. Прилага се интегриран подход за максимално обхващане на демографските проблеми и за ограничаване на негативните въздействия на демографските дисбаланси върху публичните финанси и социалните системи.

Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства от застаряване на населението е поставен и в Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г), подчертава вицепремиерът. И допълва, че е разработена и Система от показатели за мониторинг и анализ на изпълнението на демографската стратегия.

Материалът България в тежка демографска криза, но със стратегия срещу дисбалансите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На първо място тревога предизвиква спадът на раждаемостта – от 30 промила през 1934 година до 15 промила през 67-ма. Притеснителни са и цифрите за плодовитостта на българската жена. Общата плодовитост е спаднала от 113 промила през 1934 година до 64 през 1965-та.

Успокояваща е констатацията, че женитбите не са проблем, тъй като „женитбостта се е стабилизирала на едно нормално равнище“. Авторът на статията не е притеснен и от увеличения брой разводи, тъй като това се свързва с новото социално-икономическо положение на жената.

То й осигурява такава самостоятелност, че „тя не е вече заставена да понася какво да е отношение на мъжа към нея, пък и отношението на обществото към разведената жена вече не е така отрицателно, както беше в миналото“. Притеснението идва обаче от факта, че почти се е удвоил делът на разводите на висока възраст – 25 и повече години, прекарани в брак.

Що се отнася до миграционните процеси, статията се концентрира единствено върху вътрешната миграция, тъй като „външната миграция няма никакво значение за нашата страна, но за други европейски и задокеански страни практически е от решаващо значение“.

Обръща се внимание на социалистическата индустриализация, довела до най-важния миграционен поток – от селата към градовете.

Материалът За новото социално – икономическо положение на жената през 68-ма е публикуван за пръв път на Икономически живот.