Териториалният дневен ред 2030 е основополагащ стратегически документ за провеждането на регионална политика в ЕС  и насърчаващ териториалното сближаване в Европа.

Балансирано териториално развитие, функционални райони с по-малко неравенства, интеграция и сътрудничество извън административно-териториалните и националните граници, здравословна среда, кръгова икономика и устойчива цифрова и физическа свързаност са шестте приоритета, заложени в документа. Те са ориентирани към специфичните територии, към които следва да бъдат прилагани мерките на държавите за комплексно решаване на предизвикателствата пред тях.

По думите на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която представи България в срещата, документът извежда направление, ориентирано към осъществяване на мерки над административните граници на населените места, като така фокусът ще бъде поставен върху специфичните предизвикателства и нужди на функционални зони с подобни географски характеристики и ресурси – като планинска, морска, Дунавска, зони с по-слабо развити територии и др.

Николова изтъква, че основната цел на българското правителството в политиката за регионално развитие е да създаде жизненоважни, силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаване на между- и вътрешно-регионалните различия.

От думите й става ясно, че в следващия програмен период инвестициите в регионално развитие ще бъдат фокусирани чрез по-индивидуализиран подход, като се вземат предвид постигнатото ниво на развитие заедно с местните потенциали и проблеми, за да се подкрепят както развитите, така и периферните и изоставащи региони, създавайки по-добри връзки между селските и градските райони.

Предстои по плана да  бъдат обявени действия, подкрепящи изпълнението му, свързани с бъдещето на изоставащите региони, секторни политики за пространствените дисбаланси и оценка на териториалните въздействия, значението на малките населени места за териториалното развитие, трансграничните функционални зони, адаптиране към климатичните промени и устойчивостта и др.

Материалът България обещава по-индивидуален подход към регионите догодина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова, която взе участие в заседание на Управителния съвет на Националното сдружение на общините и кметовете на десетте най-големи български общини.

Новата оперативна програма ще има два основни приоритета – за интегрирано градско развитие и за интегрирано териториално развитие.

Приоритет 1 е насочен е към 10 големи общини – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград.

Те са обособени в 4 клъстера – по райони от ниво 2 и отчитайки функционалните връзки между тях.

За всеки от клъстерите на база 4 показателя – население, територия, брутна добавена стойност и инфраструктура, ще се задели процент от ресурса. 30% от бюджета на всеки клъстер ще е за участие на градските общини в интегрирания териториален подход с по-малките общини.  

Общинските администрации на 10-те града ще са териториални органи, каза още Николова.  Към тях ще функционират звена за подбор на проекти, формирани от общински експерти с възможност за привличане и на външна експертиза.

Те ще организират публични обсъждания на проектите, както и предварителния им подбор.

Големите общини ще имат 3 възможности за кандидатстване с проекти. Първата е самостоятелно или в партньорство със заинтересовани страни от общината.

Втората –  в партньорства между общините в съответния клъстер или в партньорства от заинтересовани страни от клъстера. Третата  ще са партньорства между бенефициенти от двата приоритета на програмата – малки и големи общини.  

Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие ще обхваща 40 градски общини от 6-те района на ниво 2, в които има населени места над 15 000 жители.

Отново на база 4 критерия, за всеки от районите ще има отделен регионален бюджет. 52% от бюджета ще е за Северна България.

ЕК предлага реализацията на проектите да става до 2 години от подписването на договора.  Това изисква много добра предварителна подготовка на  бенефициентите, които трябва да имат готови проекти, за да може да стартират бързо тяхното изпълнение.

Материалът Програма „Развитие на регионите“ ще разполага с над 3,1 млрд. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.