Основните принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата да развиваш бизнес и да се конкурираш с останалите, а личността и частната собственост да са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и с авторитарно управление. Страните с висока икономическа свобода имат по-високи доходи на глава от населението, по-висока продължителност на живота, по-ниски нива на бедност и изключително ниски нива на детска смъртност.

Индексът Икономическата свобода по света, издаван от института „Фрейзър“ от 2000 г. досега мери степента, в която политиките и институциите по света подкрепят икономическата свобода.

България
За последните 15 години липсата на най-важните реформи – тези на съдебната система и подобряване работата на правителство и администрация, е причина България да не успява да повиши качествено общата си оценка за икономическа свобода. За 2005 г. България получава обща оценка от 7,17 и въпреки че след това регистрира някакви подобрения в повечето подиндекси, те са толкова малки, че в тазгодишното издание общата оценка достига 7,74.

Данните в изданието от тази година се отнасят за 2018 г., но ясно показват застоя в реформите и пропускането на големите възможности от последното десетилетие.

Графика 1: Общ резултат на България в индекса „Икономическата свобода по света“ на института „Фрейзър

Всъщност, двата проблематични подиндекса за България (съдебна система и размер на правителството) освен че са с най-ниски оценки през годините, са и тези, които не регистрират значително подобрение. Това обезсилва донякъде останалите промени, които се наблюдават в областта на търговията и регулирането.

• Регулации (7,87) – наблюдава се леко подобрение. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Най-слабо страната се представя при безпристрастността на публичната администрация (4,75 от  максимални 10) и административните изисквания (4,52), като при тях има и видимо влошаване през последните години. Изследването отбелязва и значителни проблеми при регулациите около назначаването и освобождаването на работници, както и с минималната заплата, като и при тези регулации на трудовия пазар има спад на оценката. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава максималните резултати;
• Свобода на международната търговия (8,47) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка;
• Стабилни пари (9,56) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията в която България традиционно постига най-добрите си резултати. По-високата инфлация за 2018 г. предотвратява по-доброто класиране в тази категория;
• Правна система и право на собственост (5,92) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г. Въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас. Миналата година своята роля изигра методологическото изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат и я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства. Тази година индексът сменя и източниците на данните за индикаторите за правната система, като новият подход се основава на оценките от проекта Varieties of democracy (V-Dem), което обяснява и значителното повишаване на класирането на България и означава, че класиранията между годините не са пряко сравними. Същевременно оценката за безпристрастността на съдилищата и при новия подход остава много ниска (4,37), слабо е представянето и при независимостта на съдебната система (4,85). Видими проблеми има и при изпълнението на договорите;
• Размер на правителството (7,13) – в този компонент класирането на България се влошава, по линията на по-ниска оценка на държавното потребление. Оценката е сравнително ниска и в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоския данък.

Графика 2: Резултати на България по категории

Класиране
България се класира на 32-ро място в тазгодишното издание, ползващо данни за 2018 г. Така почти успява да докосне най-доброто си представяне за 2010 г., когато е на 27-мо място. Точно пред нас се класират Люксембург (7,75 общ индекс на икономическа свобода) и Перу (7,76), а с малко по-слабо представяне са Испания (7,73) и Исландия (7,71).

Видно е, че мястото в класацията не е водещото, когато става въпрос за реални оценки. Въпреки застоя в резултата си и липсата на качествени промени в съдебната система и работата на изпълнителната власт, страната ни се изкачва нагоре поради няколко причини:

• Промяна на броя страни, участващи във всяко издание
• Промяна на методологията през годините
• Влошаване на резултатите на други страни.

Техническите причини за подобряване на общото ни класиране само показват пропуснатите възможности.

Важен аспект в тазгодишното издание е изследването на връзката между нивото на икономическа свобода и доверието в обществото. Данните показват, че икономическата свобода наистина е положително свързана с доверието по статистически значим начин, както и следните три съставни области на индекса:

• правната система и сигурността на правата на собственост,
• стабилните пари и
• (понякога) регулаторната свобода.

Най-стабилната връзка е с качеството на правната система. Увеличаването на общия резултат на икономическата свобода с една единица води до увеличаване на социалното доверие с около 5 процентни пункта, което е доста осезаем ефект.

Общото класиране
Подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година запазва обичайната си структура – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,94 от възможни 10), Сингапур (8,65) и Нова Зеландия (8,53), а челната десетка се допълва от Швейцария, Австралия, САЩ, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия като всички са със стойност на индекса над 8. С оценка над 8 вече са и Дания, Литва и Обединеното кралство. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

Материалът Икономическата свобода в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пълен тескст на Анализа

Според авторите му материалът отправя поглед към различни примери за икономически популизъм и регулации, които имат директен ефект върху стопанската активност и социалната среда в страната. Дискутираните примери съвсем не са изчерпателни, но целят да представят картината в много различни човешки дейности – от споделената икономика до социалните дейности, в които се наблюдава разрив между реалните нужди/решения и наличната нормативна рамка. Макар в разгледаните казуси действията на стопанските субекти често да са на ръба или дори отвъд закона, по-задълбоченият поглед показва, че те обикновено не са правонарушения по своя характер.

ИПИ разглежда пет примера, които са в много различни сфери. Първите два касаят споделената икономика и гиг работниците, които са едни от най-чистите примери за сблъсъка на новия свят със старите правила. На следващо място се разглеждат примери от социалната сфера, в т.ч. ограниченията пред достъпа до лекарства и публичен транспорт в малките населени места, както и регламентирането на шума в късните часове на денонощието. Последният пример е съвсем актуален и е свързан с „борбата срещу спекулата” по време на кризата с коронавируса и извънредното положение. Интересно е, че някои от примерите всъщност се изострят от кризата с коронавируса и там, където е необходимо, ще бъдат поставени в контекста на текущата ситуация.

Популизмът не е ясно дефиниран в икономическата литература. Този материал разглежда икономическия популизъм, като набор от политики, които наглед са направени да защитят обикновения човек, но всъщност ограничават неговия избор и възможности. В този смисъл авторите разглеждат популизма като антипазарен феномен, който се преплита, а понякога е и първоизточник, на тежки регулации, които ограничават естествено и добросъвестно човешко действие. В случая не търсим обща оценка за тежестта на регулациите в едно общество, а по-скоро искаме да дадем конкретни примери и да провокираме дебат за отваряне на обществото към свободата на избора и намирането на стари и нови решения, които правят живота по-добър, изтъкват от ИПИ.

Разгледаните примери в дискусията са неизменна част от ежедневието. Споделеното пътуване или отдаването на апартаменти под наем съществува и в него няма нищо, което да застрашава обществото и да налага третирането му като нарушение. Гиг работниците също са реални – просто имат краткосрочна дейност и трудно се вписват в общата рамка. Кметовете се налага да събират рецептурни книжки и да доставят лекарства по домовете на възрастните хора. Нощният живот през лятото също не е изчезнал, въпреки тежката регулация на шума. Борбата със спекулата пък е традиционната дъвка за политиците, която стана особено популярна по време на извънредното положение, обявено  от  13 март 2020 г. Всичко това са теми, които засягат множество сфери от нашия живот, и в които човешкото действие търси решение, а политиците са сложили ненужни прегради.

Материалът Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Азбучна истина е, че регулациите никога не успяват да смогнат на темпа на иновациите, независимо дали става дума за технологичната или социалната сфера. Често когато регулаторите не могат да догонят иноваторите, или дори напълно да разберат съществото на иновацията и ползата от нея, създават регулация, която убива иновацията, или най-малкото я осакатява. Много от последствията на ограниченията на регулациите обаче остават скрити на пръв поглед, а когато истинските ефекти се разрият често е прекалено късно.

Именно това се случва последните седмици в рамките на няколко опита на българското правителство да ограничи различни форми на икономиката на споделянето. Едната атака дойде във формата на ново ограничение за отдаването на жилища за краткосрочен наем, този път с изискване когато такива имоти са разположени в сгради с повече от едно жилище собствениците им да се нуждаят от одобрението на поне половината съседи, преди да могат да ги отдават. Тази новост идва едва няколко месеца след въвеждането на задължителната туристическа регистрация за този тип имоти. По-неясни са най-новите регулации на споделеното пътуване, които наглед инкриминират онлайн договорките  между частни лица за превоз от място на място, въпреки всички уверения на вносителите им, че това не е вярно. Да припомним, че тълкуването на закона де факто направи невъзможно функционирането на Uber или платформи с подобен модел.

Дори и никога да не видят бял свят в настоящия си вид, последните предложения за регулиране на споделената икономика са симптоматични за отношението на управляващите им към иновациите, и към регулирането. В случая с краткосрочните наеми (независимо дали платформата е AirBnB, Booking или дори уговорка между познати), опитите за нова регулация не отчитат, че съчетанието на този модел на отдаване на собственост и изкусителните цени на нискотарифните авиокомпании са двигателят на градския туризъм в България през последните няколко години. Всяко свиване на предлагането на жилища под наем, съответно, неминуемо ще се отрази не само на собствениците на такива, но и на всички ресторанти, барове, музеи и други туристически обекти, които се радват на вниманието на чужденците. Видимото последствие от новите регулации е задоволяването на исканията на традиционния хотелски бизнес, който търси лесно решение на проблемите си с конкуренцията през държавата. Невидимото обаче е непосредственият удар и дългосрочното ограничаване на възможностите за растеж на туристическия бранш и интереса към България като цяло, но те остават извън сметката.

Аналогично, криминализирането на споделеното пътуване на пръв поглед слага край на практика, която ощетява интересите на лицензираните превозвачи, като същевременно гарантира качеството на услугата. Това, което остава настрана е, че споделеното пътуване задоволява търсене, което „законният“ бранш не успява, поне по три линии – като свързва две точки, между които връзка липсва, като се движи по-бързо от стандартните линии или в нестандартни часове, или като предлага по-ниски цени от него. Така видимото ограничаване на конкуренцията на транспортния бранш и изкарването „на светло“ на всички пътувания има три скрити последствия. Първото е прекъсването на връзките между някои точки на страната, които понастоящем се поддържат единствено чрез частна организация. Второто е премахването на услуга, която е по-ефективна за определени потребители. Третата е изтласкването от пазар на потребителите, за които традиционната услуга е прекалено скъпа.

Погледнато през призмата на видимите и невидимите последствия, подходът към регулирането на споделената икономика изглежда напълно нелогичен. През последните години България полага значителни усилия, за да се рекламира като дестинация за инвестиции в информационно-комуникационни технологии, а секторът често бива сочен като основен двигател на растежа и най-добрата перспектива пред развитието на българската икономика. Ограничаването – или директната забрана, както се случи с Uber преди няколко години – на икономиката на споделянето, която изобщо стана възможна благодарение на развитието и масовото разпространение на информационните технологии, дава ясен сигнал на високотехнологичния бранш какво е истинското отношение на българската държава към новите технологии: недоверие и страх. Това пък ражда абсурдни опити да се „набута“ нов иновативен бизнес модел в рамката от ограничения, която е скроена за времена с други знания и технологии. Фаворизирането на традиционния бизнес в контекста на икономиката на споделянето може да послужи единствено за пораждане на съмнение и несигурност в технологичния бранш, когато е възможно във всеки един момент дейността им да се окаже нежелана и забранена, особено ако посяга към хляба на „традиционни“ отрасли.

Още по-фундаментално,  правителството демонстрира неразбиране и незачитане на правата на собственост, а те са в основата на всяка добре работеща свободна икономика. Тежкото регулиране на икономиката на споделянето на практика е знак, че те могат да бъда свити и отнети във всеки един момент, в който властта реши, че упражняването им е в неин ущърб, което от своя страна създава непредсказуема среда. Такава среда, очевидно, не позволява нито привличането на нови фирми, нито развитието на нови модели на правене на бизнес.

В крайна сметка, иновациите винаги ще се движат една стъпка пред регулациите; никой не е успял със закон да направи изобретение или да предложи нова услуга. Начинът по регулираме иновациите обаче е от голямо значение; винаги освен непосредствените ефекти трябва да обръщаме внимание и на скритите, дълготрайни последствия от решенията си, за да избегнем избождането на очи в опита да изпишем вежди.

***
Текстът е публикуван първо във в-к „Сега“ под заглавие „На криви депутати Airbnb и Booking им пречат“

Материалът Иновациите винаги ще са една стъпка пред регулациите е публикуван за пръв път на Икономически живот.