Най-тревожното е, че все по-често сред основни вътрешни задържащи фактори се наблюдават нови злокобни практики:

• Рекет през държавната машина с цел отнемане на бизнес;
• Сплашване чрез законоохранителните структури с цел политическо послушание.

Това се казва в особено остра позиция на АИКБ по повод случая „Хиполенд“, като работодателите припомнят и законопроекта за заграбване на  „спящите акции“ и чрез тях – заграбване на „будните предприятия“, Наредба 18, чрез която определени лица биха получили достъп в реално време (чрез информационните системи на предприятията) до ноу-хау, всички технологични и търговски тайни на частни предприятия, без никаква полза за фиска, съпроводено с огромни ненужни разходи за бизнеса, и поставяйки бизнеса с непрецизни дефиниции в ситуация „винаги виновен“.

Бизнесът предупреждава, че България навлиза в период на политическо напрежение и по всички личи, че този период ще обхване не дни и седмици, а месеци и години. В началото сме и на тежка икономическа криза, възстановяването от която ще продължи години и най-вероятно ще доведе до сериозно преформатиране на икономическата дейност и труда.

В подобна ситуация верен път напред може да бъде намерен единствено чрез обективен анализ на грешките и проблемите, а не чрез бравурно самодоволство, подчертава работодателската организация в своята позиция.

Сред изброените „задържащи фактори“ са:

• Лошата бизнес среда, особено по отношение на малкия и среден бизнес, където се трудят ¾ от наетите и който създава над 2/3 от брутната добавена стойност. Съгласуваните с правителството мерки или се изпълняват мудно и половинчато, или както е в мнозинството от случаите – изобщо не се изпълняват;
• Няма прозрачност и контрол върху обществените поръчки. Те са лобистко-партизирани и се използват политически до степен да е почти невъзможно да се посочи дори и една честна значима такава;
• Корупцията е повсеместна и ежедневна, на низово ниво е превърната в норма и бизнесът е принуден вече да я калкулира като “необходимо-присъщ разход”;
• Електронизацията на управлението е отчайващо бавна;
• Ключовите за всяко производство енергоносители се ценообразуват по непазарен, лобистки, национално-предателски и грабителски начин;
• Качеството на законодателството е ниско, а приложението на законите е избирателно.

Това според АИКБ са причините за незадоволителния размер на инвестициите през последните 10 години (потвърждава се и от данните на НСИ за разходите за придобиване на ДМА, както и от данните на БНБ за ПЧИ в България).

Връзката е пряка – липсата на сигурност за собствеността, лошото регулиране и корупцията водят да ниско равнище на инвестициите и от там – до по-ниски ръстове на БВП и жизненото равнище и увеличаване на разликата (изоставане) спрямо другите бивши соцстрани. И в материален, и в духовен план.

Истината трябва да се каже на висок глас, призовава бизнесът – при такива условия за работа значима част от българския бизнес напуска страната така, както направи и значима част от населението.

Макар производствените разходи в ЕС и САЩ да по-високи, законността е гарантирана и по този начин България отново губи – и данъци, и предприемачески талант.

В заключение от АИКБ заявяват:

Бизнесът и всички негови представители, служители и работници имат равни и неотменими граждански права и отговорности, включително правото на протест и задължението за опазване на социалния мир.

Каквато и да била намеса в бизнеса от страна на държавни и правоохранителни органи по повод свободната воля за политически избор и политическо действие е престъпление, което следва да се разследва и наказва.

За пълнота следва да добавим – в България се съгласихме преди 30 години, че трябва да приключим с партийното строителство по месторабота, което означава не само да няма партийни организации по месторабота, но и да няма контролиран вот, както и забрани за протести или принудително извеждане на протест на наетите работници.

В предприятията се работи. Личното време е за гражданско и партийно действие.

Материалът Бизнесът алармира: Нови злокобни практики спират развитието на България е публикуван за пръв път на Икономически живот.