Обявеното на 16 ноември 2020 г. решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което на члена на Сдружението за модерна търговия (СМТ) „Хиполенд“ АД е наложена глоба за „заблуждаваща реклама“, повдига важни въпроси за бизнес средата в България.

С решението КЗК поставя неизпълними изисквания към провеждането на рекламни кампании – количествените ограничения, приложими към предлаганите продукти, да бъдат комуникирани в абсолютно всички рекламни материали, независимо дали техните формат и характеристики позволяват това, или да бъде осигурена и гарантирана с цената на последващо налагане на санкции наличност на всички рекламирани продукти във всички търговски обекти и/или онлайн платформи за продажба за целия срок на кампанията.

Нещо повече, решението на КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност дори при изпълнение на непосилните изисквания за всестранна и изчерпателна търговска комуникация, как ще бъдат тълкувани от надзорния орган направените послания към потребителите и дали разбирането им няма да е едностранчиво и в услуга на определена преследвана цел – налагане на санкция на определен търговец. Подобни изисквания не произтичат от закона и поставят търговците в невъзможност дори и при най-добро планиране да рекламират намаление на цените без риск от санкции. Така конкуренцията не се защитава, а се уврежда, тъй като неоснователно се ограничава рекламата и предлагането на стоки в интерес на потребителите.

Практиката за самосезиране на КЗК по сигнал от потребител е изключително спорна, тъй като потребителските казуси нямат пряко отношение към конкуренцията на пазара и следва да се разглеждат от друг държавен орган – Комисията за защита на потребителите. Смесването или дори изземването на компетентности води до това, че КЗК е в състояние да наложи тежки наказания за практики, срещу които дори няма оплакване от конкурент и които засягат само отношенията между потребител и търговец. Сигналите от потребител също така дават възможност за почти анонимно сезиране на КЗК, което не би трябвало да е възможно, тъй като създава предпоставки за произвол.

СМТ вече е повдигало въпроса за налагането на глоби, измерващи се в проценти от годишния оборот, за несъществени нарушения, които в повечето европейски държави дори не подлежат на разследване от орган по защита на конкуренцията. В България за „заблуждаваща реклама“ се използва същият санкционен механизъм, както за несравнимо по-тежките нарушения картелиране и злоупотреба с монопол, което е явно несправедливо и трябва да бъде променено.

В заключение изразяваме надежда, че наложената глоба на „Хиполенд“ АД не е свързана с активната гражданска позиция на собственика и служителите на компанията през последните месеци. Ако това не е така, реакцията на държавните органи би представлявала грубо погазване на свободата на изразяване, демократичните принципи и върховенството на закона. Гарантирането на гражданските и икономическите права на всеки е от фундаментално значение за гражданското ни общество, както и абсолютна предпоставка за развитието на инвестициите в страната.

Материалът КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Рекламно каре във в-к „Икономически живот“ през 1971 година отговаря на въпроса. Трактор „Болгар ТЛ – 45“.

45 конски сили, широкодиапазонна скоростна кутия с 6 скорости и още много екстри, старателно изброени в карето.

Материалът Един трактор от 71-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Несъмнено акцентът на деня в момента е „Великото народно въстание“ – почти безпрецедентно за новата ни история събитие, което ни кара да пренебрегнем факта, че не става дума за чисто икономически процеси.

Уви, при дългото ровене в архива на в-к „Икономически живот“ от първите му четири години не успяхме да намерим нещо подобно. В края на 60-те години на миналия век у нас явно въстания е нямало.

Затова избрахме нещо диаметрално противоположно – най-вече като позитивност на емоцията. Играещите мини голф манекенки от рекламата на „Рила“ през далечната 1970 година на страниците на ИЖ, не се нуждаят от коментар, но дълбоко ни впечатлиха. Към това прибавяме и почти уникалната за изданието в онзи период пълноцветност на печата и емблематичността на Държавно стопанско обединение „Рила“.

Можем да гадаем за посланията на рекламното каре, но сигурно целта е трудещите се, привлечени от голфа, да купят продукцията на „Рила“, или впечатлени от манекенките и тоалетите, да заиграят голф. Или и двете.

Материалът 1970-та у нас – въстания няма, само манекенки, играещи голф е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Кампанията включва заснемането на 20 видеа, представящи по-малко известни дестинации и културно-исторически паметници у нас, но с голям потенциал за развитие.

В клиповете екскурзоводи разказват любопитни факти за места и забележителности, които са малко посещавани от туристите.

Първият клипов показват част от красотата на Източните Родопи – каньона и поречието на река Арда. Това е едно от най-живописните места у нас, което започва да набира популярност в последните две години.

Вторият клип е посветен на Ротондата „Св. Георги“ в София. Покрай нея всекидневно преминават стотици жители и гости на столицата, но малцина са влизали в нея, за да видят петте пласта стенописи. Ротондата е смятана за най-старата запазена сграда в София, която е построена в началото на IV век.

Третият клип от тази поредица е за една малко известна гробница до хасковското село Александрово. Размерът й е впечатляващ, а стенописите в нея са добре запазени. В непосредствена близост до нея е Музеят на тракийското изкуство, в който се съхранява едно от първото обработено злато в света.

Проектът се изпълнява от продуцентска къща IVAN RADEV STUDIO, а общата му стойност е 29 940 лв. Клиповете са на български език и със субтитри на английски език.

Материалът Рекламират с клипове малко посещавани места у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са главно известни марки, които са недоволни, че ръководството на Facebook, според тях, прави твърде малко за борба с расистки групи и фалшиви съобщения в своята платформа. Броят на присъединяващите се към бойкота непрекъснато расте, пише в анализ на ТАСС.

Гиганти като The North Face, REI, Patagonia, Verizon, Hershey, Honda America, Starbucks, Lego, Levi’s и дори Coca-Cola отказват да публикуват рекламите си в социалните мрежи.

В същото време Coca-Cola отиде най-далеч и каза, че ще спре да купува реклами не само във Facebook и Instagram, но и в Twitter, YouTube.

„Омразната и опасна дезинформация в мрежата не бива да се оставя без надзор,“ казват от Volkswagen Group of America, „Ние очакваме нашите рекламни партньори да отразят нашите ценности.“

В средата на юни няколко американски организации за правата на човека отправят апел към бизнес общността за бойкот на социалната мрежа.

Според оценките на Bloomberg в края на юни Зукърбърг загуби около 7,2 милиарда долара заради бойкота. Агенцията отбелязва, че говорим за намаляване на общата стойност на активите на главата на Facebook поради временно по-евтини акции.

За да привлекат вниманието към бойкота, активистите пуснаха хаштага #StopHateForProfit.

Самата акция получи същото име, а организаторите през юли призоваха марките да не се рекламират във Facebook и Instagram.

Правозащитници и рекламодатели изискват Марк Зукърбърг да предприеме по-решителни мерки за премахване на расистки публикации, дезинформация, заплахи с насилие и други материали от Facebook, които биха могли да подведат потребителите.

Facebook редовно е обвинен, че косвено допринася за разпространението на расистки, антисемитски, както и фалшиви материали и не премахва общности, които открито разпространяват омразата.

Последният скандал, свързан с Тръмп, се случи, когато, коментирайки протестите на САЩ на страница във Facebook, президентът написа, че ако „започнат грабежи, започва стрелба“. Тръмп всъщност цитира думите на бившия шеф на полицията в Маями Уолтър Хадли, запомнен заради жестокото потушаване на афро-американските протести през 1967 г.

Мнозина възприеха съобщението като призив за насилие и поискаха социалните мрежи да изтрият този запис.

Зукърбърг осъди изявлението на Тръмп, но отказа да изтрие съобщението, припомняйки свободата на словото. Той каза също, че всякакви изявления, направени от политици от това ниво, трябва да бъдат запазени и документирани.

За това критиката падна върху Марк Зукърбърг както от журналистите и обществеността, така и от колегите му. Някои от тях дори напуснаха компанията.

Както писа вестникът The Wall Street Journal навремето, Зукърбърг каза на среща с подчинени, че частните организации не трябва да поемат надзорни функции и да посочват нарушения в публикациите на политиците.

Не всички клиенти на Facebook се присъединиха към бойкота. Повечето от 100-те най-големи рекламодатели на платформата не нарушиха рекламни договори със социалната мрежа. Сред тях са Walmart, American Express, Netflix, Domino’s.

От 25-те най-големи рекламодатели във Facebook през 2019 г., само трима – Microsoft, Starbucks и Pfizer – публично потвърдиха плановете си за спиране на рекламните покупки.

Според финансовите отчети на Facebook, през 2019 г. приходите от реклама възлизат на около 70 милиарда долара, което е увеличение с 27% в сравнение с 2018 г.

По-голямата част от клиентите в социалните мрежи са малки и средни предприятия.

Материалът Марк Зукърбърг губи милиарди заради бойкот на рекламодатели е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От страниците на в-к „Икономически живот“ рекламното каре уверява, че „захарните изделия не са лукс, а висококалорична храна, която можем да си набавим при чувствително по-ниска цена от редица други продукти със същата калоричност“.

Става дума, разбира се, за:

Звучи убедително. Очакваме мненията на съвременните гурута на диетологията.

Материалът Яжте захарни изделия – калорични и евтини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Google се задължава да изясни правилата за работа на своята рекламна платформа Google Ads и процедурите за спиране на акаунтите на определени рекламодатели.

Това е третото най-голямо наказание, което някога е било присъждано за злоупотреба с цел надмощие на пазара, каза на пресконференция шефът на антитръстовия орган Изабел де Силва.

Google заема „изключително господстващо положение“ в рекламата, базирана на търсене, с пазарен дял между 90 и 100 процента, каза тя, и „когато има голяма власт, има също и големи отговорности“.

Властите нямат спор с Google за установяване на правила за достъп до рекламните услуги, базирани на търсене. Но не може да бъде позволено да се прилагат правила по „неправилен начин“.

Google има два месеца да представи подробно предложение за мерки и процедури, които възнамерява да приложи, за да приведе практиките си в съответствие със законодателството.

Материалът Франция глоби Google със 150 млн. евро заради надмощие на рекламния пазар е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Блокирайки рекламите в YouTube, например, ние спираме да виждаме и евентуално да се влияем от рекламите, които създателят на видеото е сложил върху него, което, разбира се, намалява приходите, които той ще изкара от определеното видео. Поради този факт много от създателите на видеа във YouTube са строго против AdBlock програмите.

Аз от друга страна се радвах, че в интернет поне, ще има някаква форма за ограничаване на рекламите, за да не се превърне глобалната мрежа в новата „Телевизия“, където на някои филми има по 15 минути реклами на всеки половин час, което за мен е недопустимо.

Промените във Facebook, където рекламните файлове са сложени по средата на видеоклип, или тези видеа, които имаха по две или три реклами за начало, също ме подразниха и аз реших да потърся някакво решение. По принцип нямам против умереното рекламиране, тъй като това е начин създателите на съдържание да изкарват пари, без да развалят преживяването ни, като крайни потребители на дадено видео. Всичко това обаче има някакви граници според мен, тъй като прекаленото облъчване с реклами разваля удовлетворението ми като потребител. А това е всичко, които повечето от нас целят, пускайки си видеа в нета.

Но дори да сте убеден защитник на рекламите без ограничения, аз бих посъветвал всеки един от вас да си свали един AdBlock-ер и да го изключва само на сайтовете, на които има доверие или само на тези създатели на съдържание, на които иска да помогне, чрез генерирането на печалба от рекламни материали.

Защо? Отговорът е прост: Сигурност. Много от Add-овете, които са поставени на сайтове, са кодирани на JavaScript или Flash, най-често първият, тъй като тези езици позволяват по-атрактивни реклами, включващи движещи се обекти и клипове. За да ползвате JavaScript обаче, вие разрешавате на браузера ви да изпълнява JavaScript код, което може да доведе до изпълнението на скрити и зловредни команди. Това, разбира се, няма да ви се случи в YouTube, но има сайтове, на които се случва.

За да ви покажа колко лесно може да ви блокират от страница, ще ви демонстрирам следният скрипт от два реда на JavaScript, който изкарва прозорци със текст: „Warning!!!! Computer Infected!!“ на вашият браузер. След като мога да направя това, дали има нещо, което не мога, стига да имам вашият клик или дори просто да не забраните скрипта ми?

i=1;
while(i<10){window.alert(„Warning!!!! Computer Infected!!“);i++;}

Пробвайте! Отворете нов прозорец в браузера си и от настройки пуснете > Разработчик > Уеб конзола. След това поставете двата реда във конзолата и дайте “Enter. На екрана ви ще излезе прозорец, който вие трудно ще изключите, тъй като ще излиза нов всеки път, когато затворите стария, докато не излязат общо десет.

Поради уязвимостта ни към вредни Add-ове, е препоръчително всеки един от нас да има AdBlock-ер, но съветвам да го изключвате на сайтове, на които се доверявате и които искате да подкрепите с печалба от реклами.

Въпреки това, ако държите да сте добре защитени от скрит код, който не искате да изпълнявате, по-добре си сложете един блокер.

Материалът AdBlock – Кражба или самозащита е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, само преди няколко дни във Фейсбук се случиха диаметрално противоположни процеси.

Там служителите написаха тревожно писмо до Марк Зукърбърг, в което изразяват притесненията си относно плановете на Зукърбърг да премахне проверката на факти именно в политическите съобщения.

Повече от 250 служители подписаха писмото, което бе публикувано на вътрешна система за съобщения на компанията. Те изразяват загриженост, че Facebook „е на път да отмени големите постижения, които продуктовите екипи са постигнали, що се отнася до идентифициране на фалшива информация, през последните две години“.

„Дезинформацията засяга всички нас“, се казва в писмото. „Тези настоящи политики, отменящи проверката на факти относно, хора работещи в политиката или такива, които се кандидатират за политическа длъжност, са заплаха за това, което Fb означава. Ние категорично възразяваме срещу тази политика.“

В същото време създадателят на Twitter заявява – „Решихме да прекратим всякаква политическа реклама в туитър в глобален мащаб. Вярваме, че разпространяването на политическо послание трябва да бъде заслужено, а не купено“.

„Дадено политическо послание печели публика, ако хората са решили да следват даден профил и да го споделят. Да се плаща за разпространението на послание премахва решението на хората и ги принуждава да четат едно силно оптимизирано и таргетирано политическо послание. Вярваме, че решението не бива да бъде компрометирано от парите.“

Интернет рекламата в социалните мрежи е все по-влиятелна и ефективна за търговски реклами. Това обаче крие „значителни рискове в политиката, където може да бъде използвана за въздействие върху гласове, засягащи живота на милиони“, пише Дорси.

О туита на Дорси става ясно, че първоначално е била идеята да се спрат рекламите само за кандидати за постове в политиката. Но рекламирането на определени теми е един от начините такава забрана да се заобикаля. В допълнение, не е честно всички, освен кандидатите в политиката, да купуват реклама за теми и въпроси, които искат да прокарат. Така че спираме и това“, заявява създателят на социалнаота мрежа.

Специално се уточнява, че новите регулации в Twitter няма да застрашават свободата на словото – тоест политически послания все така ще могат да се споделят, а политицитите ще продължат да имат пряк достъп до гражданите през социалната мрежа. Това, което ще спре, е плащането тези послания да бъдат по-широко и таргетирано разпространявани, без да са поискани от потребителите, пише Дорси.

Интересен факт е, че един от политиците, които се възпротивиха на решението на Facebook и подкрепиха писмото на служителите – конгресменът Александрия Окасио-Кортес, написа посланието си именно в Twitter.

Материалът Туитър забрани политическата реклама, Фейсбук под натиск е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Калифорнийското издание „Мъркюри нюз“ информира, че в съдебното споразумение Фейсбук приема, че е допуснала нарушения, съобщава БНР.

Рекламодатели започнаха дело срещу Фейсбук през 2016 година заради измерването на времето, за което потребителите гледат публикувани в социалната мрежа видео реклами. Според съдебното решение времето е раздуто с до 900 процента, а това е помогнало на мрежата да убеди рекламодателите да купуват неговите услуги за видео реклама.

Платформата публично призна грешка във формулата.

Компанията обаче отхвърли твърденията, че инженерите й са знаели за проблемите повече от година и не са направили нищо.

Материалът Фейсбук плаща 40 млн. долара заради „раздути“ реклами е публикуван за пръв път на Икономически живот.