Докладът, озаглавен „Дребномащабният риболов в затоплящия се океан: изследване на адаптациите към климатичните промени“, показва, че в някои тропически райони рибната биомаса може да намалее с между 20 и 30 % до края на века, което ще се отрази пагубно върху доходите на милиони хора.

Фокусът попада върху Еквадор, Южна Африка и Филипините, където дребномащабният риболов играе ключова социо-икономическа роля и където ефектите от климатичните промени ще се усетят особено силно.

„Изменението на климата влияе негативно на голяма част от видовете, на които разчитат рибарите, включително сардина, аншоа и риба тон. Дори при най-благоприятния сценарий, когато глобалното затопляне бъде ограничено до 1.5° C, много видове остават изложени на риск да изгубят местообитанията си“, предупреждава Филип Канстингер, експерт в практика „Морета и океани“, WWF.

От XIX в. насам океанът е абсорбирал около 28% от въглеродния диоксид, произведен от човешка дейност и над 90% от топлината, която тя генерира.

До края на века киселинността на океана ще нараства 10 пъти по-бързо от общото окисляване през последните 55 милиона години.

Морските видове реагират на затоплянето на океана като се местят към по-студени и по-дълбоки води, отдалечавайки се от бреговата зона и към полюсите. Не всички видове обаче се движат с еднаква скорост и взаимоотношенията плячка-хищник постепено се променят.

Рибарите вече забелязват ефекта от промените в климата. Сред най-често цитираните наблюдения са необичайните температури на морската вода, намаляването на рибните запаси, промяната в разпространението на видовете и увеличаването броя на екстремните явления, като високи приливи, силни ветрове и морски горещи вълни.

Учените алармират, че необичайните проявления на климата ще станат по-чести и по-интензивни, което ще окаже значително въздействие върху крайбрежните екосистеми и хабитати, като причини висока смъртност при някои видове.

Кумулативният ефект от тези промени ще е особено опустошителен за кораловите рифове, които са дом на 25% от всички морски видове. Очакванията са, че до 2050 г. от тях ще оцелее едва 1%. Днес над една четвърт от рибарите разчитат на рифовете за своята прехрана.

Материалът Климатичните промени може да унищожат 30% от рибата в света е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Едната от мерките дава право на подкрепа за временно преустановявавне на риболовната дейност. Другата ще подпомогне производителите на аквакултурите при временно спиране или намаляване на производството, а третата – ще осигури ресурс за преработватели на продуктите от риболов и аквакултури.

Подкрепата ще бъде за всички, които са „на светло“, легално са декларирали дейностите си и ще се предоставя по обективни показатели.

Максималната помощ ще бъде 80 хил. лева и по трите мерки, посочи земеделският министър.

От името на браншовите организации Емил Милев каза, че подкрепата директно ще подпомогне собствениците на риболовни кораби.

От Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ Фиш смятат, че това е тежък, рисков, ръчен труд в риболова и помощта е адекватна и навременна.

Материалът Обещават над 16 млн. лева за рибари и преработватели е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На европейско ниво се работи по изменението на Регламента за Европейския фонд за морско дело и рибарство. Целта е пренасочване на бюджета на оперативните програми.

Производителите на аквакултури, освен подпомагане за временно спиране или намаляване на производството, ще имат право на помощ за допълнителни разходи за съхранение и компенсации за пропуснати продажби.

Рибопреработвателите пък ще получат възстановяване на разходите за складиране на собствена преработена продукция, както и компенсации за пропуснатите продажби и работен капитал. Предстои посочените мерки да бъдат обсъдени и с Европейския парламент.

По Програмата за морско дело и рибарство тече прием по шест мерки с общ бюджет за около 3 млн. лв.

Материалът Компенсации за рибарския сектор, обещават от агроведомството е публикуван за пръв път на Икономически живот.