Газопроводът има за цел да осигури енергийния преход в Германия, където в средносрочен план се очаква да затворят ядрените и повечето въглищни централи, както и да осигури на Русия алтернативно трасе, заобикалящо Украйна.

Как се стигна до тук

Важно е да отбележим, че едва ли в България и Европа щеше да има такъв изострен и конфликтен интерес към газовата тема днес, ако не беше онази студена зима през 2009 г. Тогава след търговски спор между Украйна и Русия синьото гориво за голяма част от континента, включително и у нас, прекъсна за тринадесет дни от 7 до 20 януари.

Газовата война между двете страни се разпалва през още 2005 г., когато Русия решава да увеличи повече от три пъти цената на природния газ за Украйна – от 50 долара на пазарните 160 долара. Аргументът на президента Путин е, че в Киев плащат по-ниска цена за природния газ от самите руснаци. Към този момент по данни на ОИСР около 80% от доставките на Газпром за континента минават през Украйна

Този спор също ескалира до спиране на доставките в началото на 2006 г., като тогава обаче страната ни почти не е засегната.

На този фон в ЕС започва да се говори все повече за енергийна диверсификация както на източниците, така и на трасетата. По отношение на промяна на трасетата Германия, която е основен консуматор на синьо гориво в ЕС и Русия решават да ускорят темповете по изграждането на Северен поток 1, който е във фаза на планиране от 1997 г. Така през 2012 двете му тръби са въведени в експлоатация и по тях текат 55 млрд. куб. м. природен газ.

Директен газопровод между ЕС и Русия е планираният газопровод Южен Поток, чийто проучвателни дейности започват през 2007 г. Проектът предвижда доставка на 63 млрд. куб. м. газ от Русия директно до България – за Турция, Сърбия, Гърция, Македония, Италия, и т.н. Южен поток така и не се реализира, като проектът бива преформатиран на Турски поток, който е с двойно по-малък капацитет 31,5. В началото на миналата година този газопроводът заработи, като остави празни тръбите по трансбалканския газопровод, преминаващ през Украйна.

Тези процеси не остават незабелязани от САЩ, които след проруската инвазия от 2013 г. в Украйна смятат, че заобикалянето на Киев в газовия транзит е в разрез с геополитическите им интереси. Както предишният президент Доналд Тръмп, така и настоящият Байдън налагат санкции на участници в проекта.

В опит за излизане от ситуацията германският вицеканцлер и министър на финансите Олаф Шулц заяви по-рано този месец, че Германия е в процес на разговори с американските си партньори относно СП2. На 28 февруари обаче от Държавния департамент отрекоха, че водят разговори за бъдещето на газопровода.

Общо заявление срещу проекта направиха и външните министри на Полша и Унгария, като Варшава дори глоби Газпром със 7.6 млрд. долара за това, че проектът се строи без тяхно съгласие.

Целесъобразност на санкциите

Факт е че, Русия извърши акт на агресия спрямо Украйна с анексирането на Крим и подкрепата за проруските сепаратисти в Източна Украйна. Западът, в това число и България, правилно посочи, че това е нарушение на международното право и застана зад Киев. В тази връзка бяха наложени редица търговски санкции на Москва, замразяване на активи и ограничения в пътуването на високопоставени политици.

Тук идва и особеният момент със санкциите за Северен поток 2. Основно политическа, а не търговска е логиката за тях (разбира се не трябва да се пренебрегват и намеренията на САЩ да доставя втечнен природен газ за ЕС – бел. ред). Предвид написаното по-горе, ясно е, че най-големият потребител и най-големият производител на газ в Европа е редно да търсят директни газови връзки помежду си. Същото стана и с Турски поток, който в началото също беше „предвиден“ за тежки санкции, но към момента проектът е завършен и в експлоатация. Все пак Турция е следващият най голям потребител на руски газ в Европа.

Аргументите, че с тези нови тръби се намалява значимостта на Украйна като транспортьор на газ и по този начин се нарушават стратегическите й интереси са привидно правилни. Първото е, че Русия нападна Украйна, докато все още огромната част от транзита за Европа преминаваше през нея. Т.е. по-скоро именно силната позиция Украйна на транзитния пазар и възможността да спира транзита се явяват като заплаха за националната й сигурност.

Втората е, че с новите тръби става ясно, че вече Киев и Москва нямат да имат оправдания за недоставени количества към Европа. И третата е чисто пазарна и показва, че ако в даден момент Украйна предложи по-добри пазарни условия за транзит на руски газ в сравнение с двата нови проекта на север и юг, Газпром няма да може лесно да им обърне гръб.

Човек не знае какво печели, когато губи, казва една поговорка. Такъв е и случаят сега, защото когато в началото на 2020 г. заработи Турски поток и газът през Трансбалканския газопровод спря, се отвори нов коридор за газови доставки в посока Украйна. Така се осигури и възможност за диверсификация както на трасетата, така и на източниците на газ за Киев.

В своя публикация базираният във Вашингтон Атлантически съвет посочва, че „Реверсивните газови потоци от и към Украйна подчертават значимостта на двупосочния транзит изток-запад„. Статията е подписана от главния изпълнителен директор на новосъздадения независим газопреносен оператор на Украйна Сергей Макагон.

В нея той допълва, че Украйна е готова да се включи в използването на Трансбалканския газопровод включително и със своята газопреносна система, за да осигури диверсификация на маршрутите и декарбонизация на икономиката, заради по-ниските CO2 нива, отделяни при горенето на природен газ.

Всички това идва да покаже, че ситуацията на газовата карта не трябва да се възприема по логиката от 80-е години на миналия век, защото повечето тръби означават повече конкуренция и печалби за всяка една страна потребител и транзитьор на синьо гориво.

Материалът За газовата карта на Европа – без политически емоции е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Писмото е изпратено от Източния комитет на германската икономика до председателя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси, както и до влиятелни членове на Демократическата партия.

Източният комитет на германската икономика (OAOEV) изпрати писмо до председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси, както и до редица влиятелни членове на Демократическата партия, призовавайки ги да бъдат оттеглени санкциите срещу компании, свързани със строителството на „Северен поток 2“.

Това съобщи в петък вестник „Handelsblatt“, който разполага с текста на писмото.

Президентът Тръмп се смята а един от най-яростните противници на газопровода и след избирането на неговия наследник Джо Байдън се възродиха надеждите за продъжаването на строителството на тръбата.

Преди два дена журналистът от германското издание Bild Юлиан Рьопке обаче призова Германия да се подготви за „погребението“ на газопровода „Северен поток 2“, след като демократът Джоузеф Байдън дойде на власт в САЩ.

Според Рьопке това ще се случи поради намерението на американските власти да наложат санкции срещу застрахователни и сертифициращи компании, които осигуряват работата на руските кораби по полагането на тръбите от газопровода.

Журналистът се позовава на мнението на бившия съветник на президента Барак Обама Бенджамин Шмит, който твърди, че демократите и републиканците са еднакво негативно настроени към завършването на „Северен поток“.

Материалът Германският бизнес призова САЩ да се откажат от санкции срещу „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това становище изрази пред ТАСС в понеделник Симонас Вилейкис, политически съветник в Брюксел на британската консултантска компания Portland Europe.

„Северен поток 2“ ще остане болезнена точка в отношенията между ЕС и САЩ след изборите, но новият президент Байдън вероятно ще говори по-нежно с Европа, каза той.

„В крайна сметка вярвам, че именно от европейците или по-точно от Берлин ще дойде инициативата да се предложи на американците сделка, която да гарантира завършването на този проект.“

По думите му в замяна ЕС „може да разшири покупките на американски втечнен природен газ LNG или да намали редица търговски тарифи“.

Материалът „По-нежни“ разговори за „Северен поток 2“ очакват в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проектът „Северен поток 2“ включва изграждането на две тръби на газопровод с общ капацитет 55 милиарда кубически метра газ годишно от руското крайбрежие през Балтийско море до Германия. 

Към днешна дата газопроводът е завършен на 93%. Изграждането му беше спряно в края на декември 2019 г. – след като швейцарската компания Allseas отказа да постави тръбите поради възможни санкции от САЩ.

Той съобщи също, че OMV възстановява добива на петрол в Либия след примирието в страната.

„Лично аз съм изненадан колко бързо се възстановява добивът на петрол в Либия. Нашият дял сега е 60 000 барела на ден. Изпратихме първата партида вчера. Това е много положителен сигнал“, коментира Зеле. Той обаче добави, че за по-надеждно възстановяване на добива в страната е нужна стабилна политическа обстановка.

Шефът на OMV очаква петролното производството в Либия да продължи да нараства през четвъртото тримесечие на тази година. По думите му бързо са достигнати 500 000 барела дневно и до края на годината добивът може да бъде възстановен.

По-рано този месец Националната петролна корпорация на Либия (NOC) обяви, че е възстановено производството във всички петролни находища в страната, както и износът от всички товарни пристанища,

Материалът OMV е отпуснала около 730 милиона евро за финансиране на „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според решението на полския регулатор, компаниите, участващи в газопровода, трябва да прекратят договора за изграждане на газопровода в рамките на 30 дни.

От тях се изисква да прекратят споразумението за партньорство, съобщи в сряда ръководителят на службата Томаш Хрустни.

Според него на пет компании „е наложена обща глоба от 385 милиона злоти (100 милиона долара), „Газпром“ е глобен с 29 милиарда злоти (7,6 милиарда долара).“

В рамките на 30 дни след получаване на решението фирмите трябва да прекратят строителния договор. Компаниите могат да оспорят решението на регулатора.

Изграждането на газопровода „Северен поток 2“ нарушава полското антимонополно законодателство, заявиха от регулатора.

Издаването на прецедентно решение и налагането на максимална глоба е свързано с приключилите производства на Службата на компаниите, отговорни за изграждането и експлоатацията на газопровода „Северен поток 2“.

Преди две години по това дело бяха повдигнати обвинения срещу шест компании: руската „Газпром“, френската Engie Energy, германската Uniper, австрийската OMV, холандско-британската Shell и германската Wintershall, припомнят от службата.

Акциите на „Газпром“ на Московската фондова борса поевтиняха с 1,6% до края на предишната сесия и достигнаха 168,59 рубли за акция, съобщи ТАСС. Спадът се ускори, след като полската служба за защита на конкуренцията и потребителите (UOKiK) обяви решение да глоби „Газпром“ в случай на строителство и финансиране на газопровода „Северен поток 2“.

Материалът Полша наложи тежки глоби на 6 компании заради участие в „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи в петък на брифинг говорителят на германското правителство Мартина Фиц, предаде ТАСС.

„Няма разногласия, няма ново състояние на нещата, за което да мога да докладвам“, добави Фиц, отговаряйки на въпроса дали позициите по „Северния поток 2“ на канцлера и министрите се различават.

По-рано министърът на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия Петер Алтмайер в интервю за вестник „Handelsblatt“ заяви, че „Северен поток 2“ е замислен от десетилетия и е проблематично всеки път да се поставя под съмнение изпълнението на подобни проекти.

Той също така отбеляза „непоследователността“ на онези, които критикуват изграждането на тръбопровода. Според него много от тях просто свързват „Северен поток 2“ с вноса на руски газ в Европа като цяло, въпреки че той вече влиза в ЕС по различни маршрути, по-специално чрез транзит през Украйна, през „Северен поток“.

Алтмайер подчерта, че „обемът на газа, който Европа трябва да внася, ще нараства“.

Материалът Няма промяна в позицията на Берлин за „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи в сряда по полската телевизия прессекретарят на правителството на републиката Пьотр Мюлер, цитиран от ТАСС.

„Сега трябва да разгледаме различни варианти по отношение на енергийната сигурност. Полша от самото начало подчерта, че европейската солидарност в тази област трябва да бъде недвусмислена“, каза той, отговаряйки на въпроса дали Полша ще предложи на Германия газопровода Baltic Pipe вместо Северен поток 2.

„Тъй като подхождаме солидарно към енергийната сигурност, ние вярваме, че тя трябва да бъде изградена с общоевропейски подход“, Мюлер.

Според него „инициативи като„ Северен поток 2 “противоречат на идеята за солидарност и енергийна сигурност“.

Baltic Pipe е проект за газопровод, който трябва да свърже полета на норвежкия шелф в Северно море с Полша през Дания. Проектът предвижда три фази: свързването на норвежката и датската газопреносни системи, разширяването на датската инфраструктура и изграждането на тръба, която ще свързва Полша и Дания по дъното на Балтийско море.

Планираният капацитет на газопровода е 10 милиарда кубически метра годишно. Полските власти възнамеряват да завършат строителството до 1 октомври 2022 година.

Материалът Полша може да предложи на Германия алтернатива на „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако фирми, които вече са инвестирали в изграждането на тръбопровода, поискат компенсация, държавата ще бъде изправена пред искове за милиарди долари, се казва в статията.

В същото време са отбелязани думите на председателя на Източния комитет на германската икономика Оливер Хермес. Той припомни, че не само германските власти, но и датските, шведските и финландските са дали съгласие за строителството. „Все още не е възможно да се каже какви ще бъдат исковете. В случай на евентуална забрана те ще бъдат определени от съда“, казва той.

Die Welt пише още, че около 12 милиарда евро вече са инвестирани в „Северен поток 2“ и в неговото продължение – газопровода OPAL.

Разговорите за спиране на изпълнението на „Северен поток 2” започнаха в Германия след хоспитализацията на Алексей Навални. По-рано лидерите на партията „Союз-90 / Зелените“ категорично настояваха проектът да бъде спрян.

Либералната свободна демократическа партия предложи временен мораториум върху строителството, докато не бъдат изяснени всички въпроси. Същото поиска кандидатът за поста председател на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц.

Ръководителят на парламентарната комисия по икономика и енергетика Клаус Ернст не смята за необходимо да се спира проекта. „Ако правителството спре „Северен поток 2 “, това не само ще навреди на надеждната му репутация – каза Ернст. – Ще трябва да вземем предвид исканията за обезщетения.

Досега германското правителство предложи да не се свързва случаят Навални и изграждането на газопровода помежду си. Едва след като германските военни токсиколози съобщиха, че според техните данни Навални е бил отровен с вещество на група „Новичок“, тонът се промени.

Германският външен министър Хайко Маас заяви през уикенда: „Надявам се, че Русия няма да ни принуди да променим позицията си.“ Това беше тълкувано от медиите и наблюдателите като заплаха за спиране на проекта, отбелязва ТАСС.

Министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер заяви, че е скептичен относно перспективите за санкции.

Материалът Спирането на „Северен поток 2“ ще предизвика вълна от финансови искове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Русия вече е под международни санкции, включително заради анексирането на полуостров Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепата си за сепаратистите, борещи се с правителствените войски в Източна Украйна.

Москва отрича участието си в инцидента, при който здравословното състояние на Навални рязко се влоши по време на полет за Сибир. Руските власти и лекари посочиха, че не могат да намерят доказателства, че Навални е бил отровен.

АФП изрежда някои мерки срещу Русия, които могат да бъдат разгледани, въз основа на предишни предложения. Някои от тях бяха отхвърлени заради икономическата вреда, която могат да нанесат на западните страни и на компаниите, които имат бизнес с Русия.

Забрани за пътуване / замразяване на активи
Западните страни биха могли да обмислят целенасочени санкции срещу руснаци, за които се смята, че са замесени в случая с Навални.

“Вярвам в целенасочени санкции срещу някои лица, въпросът е кой ще бъде обявен за отговорен”, казва Евгений Минченко, политически анализатор, който заявява че не очаква нови тежки санкции.

Европейският съюз посочи в четвъртък, че санкциите ще бъдат възможни, само когато бъде установено кой е отговорен за отравянето на Навални.

ЕС може да наложи санкции на хора или компании, които се считат за отговорни за разработването или употребата на химическо оръжие, независимо от тяхната националност или местоположение.

ЕС и Съединените щати вече имат наложена забрана за пътуване и замразяване на активи на руснаци, обвинени за тежки нарушения на човешките права. Сред тях е и смъртта на Сергей Магнитски в затвора през 2009 г., адвокат, арестуван след като обвинени руски държавни служители в данъчни измами.

Експулсиране на дипломати
Великобритания и други страни експулсираха руски дипломати, след като руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му бяха отровени в английския град Солсбъри през 2018 г. с Новичок. Според токсикологичните тестове, проведени в германската военна лаборатория, това е същият нервен агент, използван срещу Навални.

Великобритания обвини Русия за нападението в Солсбъри. Русия отрече обвинението и отговори с реципрочно експулсиране.

Някои политици са в защита на по-строги реакции от дипломатическото експулсиране. Волфганг Ишингер, председател на Мюнхенската конференция за сигурност и бивш посланик във Вашингтон, посочи, че експулсирането може да бъде твърде лека мярка в случая с Навални.

Икономически санкции
ЕС вече има въведени санкции срещу руския енергиен, финансов и оръжеен сектор и забрана за правене на бизнес с Крим заради анексирането на полуострова от Москва.

Засилването на подобни санкции ще изисква единодушие сред 27-те държави-членки на ЕС. Докато някои, като Полша, например, са отявлени критици на Москва, други, като Унгария, вероятно ще бъдат по-малко склонни да подкрепят по-строги икономически санкции срещу Русия.

Северен поток 2
Към Меркел са насочени призиви, включително от някои членове на собствената ѝ партия, да предприеме наказателни мерки срещу тръбопровода “Северен поток 2”. Той служи за пренос на природен газ директно от Русия до Германия.  Газопроводът трябва да започне да функционира в началото на следващата година.

Наказателните мерки по “Северен поток 2” могат да включват налагане на санкции на фирми, предоставящи застрахователни услуги , както и дейности по полагането на тръби.

Някои държави от ЕС казват, че тръбопроводът ще намали влиянието на традиционната държава за транзит на газ – Украйна – и ще увеличи енергийната зависимост на ЕС от Русия. Съединените щати, които искат да увеличат доставките си на втечнен природен газ за Европа, се противопоставят на газопровода и са наложили санкции на някои фирми, ангажирани с построяването му.

Но Меркел е непоколебима в ангажимента си към проекта и даде да се разбере, че не бърза да действа по случая Навални, като посочи, че всеки отговор зависи от поведението на Русия.

Турски поток
Друг вариант за санкции срещу Русия може да включва дейности срещу Турски поток, проект за газопровод, който ще пренася руски природен газ до Южна Европа през Турция.

Русия изгражда Турски поток по два тръбопровода, първият от които ще снабдява Турция, а продъжението на втория ще минава през България до Сърбия и Унгария. В България газопроводът е известен като Балкански поток.

Всяко действие, касаещо Турски поток, би имало за цел да спре по-нататъшното му разширяване в Европа.

Руското външно министерство заяви, че заплахите срещу санкции срещу тръбопроводи представляват “политически натиск” и “нелоялна конкуренция”.

Държавен дълг
Друг възможен отговор, е ограничаването на възможността чуждестранните инвеститори да притежават руски държавен дълг.

Към 1 август лица, които не са руски жители, притежават 29,8% от облигациите на ОФЗ или малко над 3 трилиона рубли (39,8 милиарда долара).

Облигациите на ОФЗ са важен източник на финансиране на държавата.

Забрана на SWIFT
Друга възможна стъпка, която може да бъде обмислена, е забраната на използването на SWIFT – системата за глобални междубанкови плащания – от стана на Русия. Това би направило международните финансови транзакции с Русия почти невъзможни.

Андрей Костин, главен изпълнителен директор на втората по големина руска банка, ВТБ, посочи, че подобен ход би бил сравним с обявяването на война.

***
Заглавието е на редакцията

Материалът Балкански поток – възможна жертва на западни санкции заради Навални е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това беше обявено по време на конферентен разговор с инвеститори от ръководителя на компанията Андреас Ширенбек.

Uniper отбеляза в доклад, публикуван на 11 август, че затягането на американските санкции срещу „Северен поток 2“ увеличава вероятността проектът да бъде забавен или изобщо да не бъде приключен.

„Вярваме, че проектът ще бъде завършен, ние винаги вярваме в най-доброто… Но най-лошият сценарий предполага, че проектът никога няма да бъде завършен и разбира се тогава ще възникне въпросът дали можем да си върнем парите или не. Но в момента не очаквам този сценарий „, каза той.

В същото време Ширенбек припомни, че Uniper действа само като финансов инвеститор в проекта и е изпълнил текущите си финансови задължения през март тази година.

Тези средства са достатъчни за завършване на газопровода.

В края на декември Съединените щати наложиха санкции върху газопровода, което блокира работата на чуждестранните контрагенти на „Газпром“.

В началото на юли операторът на проекта „Северен поток 2“, Nord Stream 2 AG, получи разрешение да използва съдовете с позициониране на котва за полагане на останалите приблизително 120 километра тръби в датските води.

Американският държавен секретар Майк Помпео заяви в средата на юли, че Министерството на външните работи на САЩ предприема стъпки, които биха могли да доведат до това инвеститорите в проектите „Северен поток 2“ и „Турски поток“ да бъдат санкционирани съгласно закона за 2017 г.

Освен „Газпром“, участници в проекта „Северен поток 2“ са европейските компании Uniper, Wintershall-Dea, Royal Dutch Shell, OMV и Engie.

Материалът Uniper се надява да се избегне най-лошият сценарий за „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.