Проведено е и специализирано обучение на служители на НАП за работа с придобития софтуер, съобщават от приходната агенция.

Изпълнението на проекта дава възможност да се повиши ефективността при събирането на качествени доказателства в електронен вид, необходими за разкриването и противодействието на укрити приходи и схеми за данъчни измами.

Също така, функционирането на ИТ-Форенсик лаборатории в структурите на НАП ще доведе и до по-ефективно сътрудничество между НАП и други правоохранителни органи, чрез ИТ-Форенсик разследвания на национални и трансгранични схеми за данъчни измами от мултидисциплинарни екипи. Не на последно място, осигурява се възможност за подаване към държави-членки на ЕС на целева информация, събрана с помощта на ИТ-Форенсик средства, отнасяща се до загуби за техните национални бюджети.

От НАП очакват основният резултат от изпълнението на проекта да е повишаването на събираемостта на данъчни задължения и ограничаването на загубите за националния бюджет, както и за бюджетите на други държави-членки на ЕС.

Материалът С нов хардуер и софтуер НАП бори данъчните измами и сивата икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.

Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащия модел на 57% осреднен размер на осигуровки  за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника.
Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

По думите на председателят на УС на АИКБ Васил Велев последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс е 21,48%, а през 2010 г., когато асоциацията стартира измерването му, той е 36,65%. Въпреки сериозният отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво, изтъква Велев.

Материалът Вдигане осигуровките за сметка на работника в борба със сивата икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи при отбелязването на Европейската седмица срещу недекларирания труд и сивата заетост президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него в условията на коронавирус делът на сивата икономика ще нараства.

Ниските заплати и липса на контрол от властите са сред причините за големия дял сива икономика, сочи изследване на „Евробарометър“.

Селското стопанство, строителството, туризмът, хотелиерството и ресторантьорството и ремонтите в дома са секторите, с най-голям дял работещи без договори и осигуровки.

От КНСБ настояват за промени в законодателството, например да не се дава възможност на изпълнители на обществени поръчки и договори с европари да извършват дейност без да са доказали. че са на светло, съобщи БНТ

„Там където има съмнения ние ще предизвикаме и ще започнат масови искания от НАП да извършва ревизия“, обясни синдикалистът. Според него целта е публичният ресурс да отива само при изрядни работодатели.

Друга идея е да се въведе система от ваучери за услуги в дома. „Всичко, което вкъщи може да бъде направено от майстора, ел. техника, плочкаджията, дърводелеца да мине през тази система от ваучери. Тя е с предварително платени данъци и осигуровки“, поясни Пламен Димитров. И допълни, че тази система работи успешно в Европа.

Материалът Бюджетът губи 400 млн. лева от недеклариран труд е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Оценката на величината на „икономиката в сянка“ е аналитична и не може да претендира за статистическа точност и достоверност. Тя се извършва при съпоставка и съотнасяне със свързани показатели. В специализираната литература са разработени разнообразни методи за оценка на нерегламентираната икономика, като нерядко оценките се разминават, при това чувствително. Те са с ориентировъчен характер, като дават определена представа за акуратността и качеството на дейността на данъчната администрация. Нерегламентираната икономика корелира най-вече със степента на корупция в страната.

1. Оценки на нерегламетираната икономическа дейност

При цялото многообразие на оценките и авторите, които се занимават с оценяването, могат да се откроят отделни публикации, които респектират с авторитета на авторите и на изданията. Признат учен в световен план в областта на оценката и анализа на нерегламентираната икономика е Ф. Шнайдер, който е преподавател в Университета „Johanness Kepler” в Австрия. Периодични изследвания на нерегламентираната икономика за голям брой държави по една и съща методология се извършват в МВФ и Световната банка, които се предполага че имат достъп и притежават максимално достоверна и детайлна първична информация за страните в света.

На Фигура 1 са представени оценките на колектив от МВФ, проведени през 2019 г. На фигурата са отделени 9 страни, наречени страни от СИВ-ЕС, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а след това се включиха в ЕС. Това са: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. В графиката е включена също и Германия като страна, която дава представа за състоянието на нерегламентираната икономика в развитите страни от ЕС, тъй като в цитирания източник не са направени средни оценки за ЕС като цяло.

В по-нови изследвания за периода 2017-2018 г. се установява аналогична динамика на нерегламентираната икономика, макар и с малко по-различни резултати.

Основен показател, който има пряко отношение към величината на нерегламентираната икономика, са парите в обращение. Разплащанията в нерегламентираната икономика са предимно в брой, т.е те изискват повече пари в обращение.

На Фигура 2 са представени данни на Европейската централна банка за относиттелната величина на парите в обращение за страните от ЕС в дерогация, т.е. тези страни от ЕС, които не са членове на Еврозоната (те са: България, Великобритания, Дания, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция).

Свързан показател е относителният дял на парите в обращение в паричния агрегат М1 (пари в обращение и текущи депозити). И там България държи първенство с най-голям дял пари в обращение спрямо М1.

2. Изводи за икономическата политика

Данните от Фигура 1 не бива да се абсолютизират. Те са показателни повече като относителна наредба на страните, отколкото като стойности на показателя. Оценките по алтернативни методи са по-различни, но наредбата на страните се запазва. Те се подкрепят и от съпътстващи показатели със значително по-висока статистическа достоверност, като представения на Фигура 2.

Практиката показва, че нерегламентираната икономическа дейност не може да се изкорени изцяло. Тя обаче може да се сведе до сравнително приемливи и поносими стойности. В случая с България е на лице трайно поддържане на екстремално висока стойност на нерегламентираната икономика в европейски контекст за продължителен период от време.

Разположението на кривите от Фигура 1 показва, че е възможно и допустимо величината на нерегламентираната икономика в България да се намали примерно с десетина процентни пункта (без крайни претенции за неговото изкореняване), така че да достигне равнищата на Полша, Унгария и Латвия. Намалението на „икономиката в сянка“ с десет процентни пункта е равносилно на допълнително отчетен прираст на БВП от около 10 млрд.лв. Върху тази сума следва да се начислят отчасти плосък данък от 10% и отчасти ДДС от 20%. Нека условно да приемем, че указаното намаление на „икономиката в сянка“ се свързва с примерно 15% допълнително събрани данъци, т.е. приходите в Консолидирания държавен бюджет могат да нарастнат с около 1,5 млрд.лв. към настоящия момент.

Приведената елементарна аритметика разкрива съзнателно недоизползваните възможности от страна на данъчната администрация за оптимизиране на данъчната събираемост. Лъвският пай от тази скромна част от „икономиката в сянка“, която се материализира в 1,5 млрд.лв. несъбрани данъци, потъва в джобовете на олигарси, политици и чиновници. В страната непрекъснато избухват корупционни скандали, които са на повърхността на айсберга и въпреки това остават и преживяват като буря в чаша вода.

В актуализирания държавен бюджет от началото на април т.г. във връзка с коронавирусната пандемия се предвижда приходите в държавния бюджет за 2020 г. да се редуцират с 2 млрд.лв. Поне три четвърти от тази редукция би могла да бъде за сметка на затягане на кранчетата, от които изтичат несметни средства. Такива усилия обаче Министерството на финансите не мисли да полага, а и въобще се стреми да си стои на страна и единствено post factum да се заеме с оценяване на щетите. 

3. Заключение

България е най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС, с най-голямо социално разслоение. Нито един българин нито за момент не трябва да забравя тази срамна констатация. Всеки българин трябва да търси причините за тази маргинализация, както и да мисли за начините, чрез които можем да измъкнем родната ни страна от недостойната (но твърда) опашкарска позиция в ЕС. Причините не са нито във византийското, нито в турското робство. Те са тук, около нас и сега.

„Не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава„. Народната мъдрост е определила точната диагноза. Народът трябва да намери начин и възможност да си съхрани зелника от своите собствени избраници. Ако не иска да се определи като луд и при това – беден народ.

Материалът Нерегламентирана икономика и коронаровирусни разходи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Плоският данък по същество е регресивен, т.е. оставя по-голяма парична маса на разположение в относително по-богата прослойка на населението, което е предпоставка за активизиране на инвестиционната дейност;
2. Ниският размер на плоския данък съдейства за своеобразно осветляване на икономиката, т.е. ще се увеличи данъчната събираемост в съответствие с известната хипотеза на А. Лафер;
3. Плоският данък облекчава работата на данъчната администрация, т.е. съдейства за повишаване на ефективността на акумулиране на данъчните постъпления.

Изминалите 11 години дават основания за анализ и равносметка.

1. Инвестиционна активност

Очакванията за повишаване на инвестиционната активност като предпоставка за общо повишаване на благосъстоянието се базират на т.нар. ефект на просмукването. Световната практика не подкрепя тази хипотеза. Нашата практика също не я подкрепя. Повече от декада след въвеждането на плоския данък БВП и потреблението успяха да възстановят и да превишат с повече от една пета предкризисните си равнища (в реални измерения), докато инвестициите (Бруто образуване на основен капитал) остават устойчиво на равнище от около 70% от последната некризисна година (2008 г., Фигура 1).

Нито една значима инвестиция не може да се направи без прякото посредничество на банковата система, т.е. въпросът не е в това дали и доколко потенциалният инвеститор има свои собствени ликвидни средства за цялостно самостоятелно финансиране на конкретен инвестиционен проект, а дали инициираният инвестиционен проект се оценява позитивно от банковия мениджмънт.

Израз на елементарно опростяване е да се мисли, че инвеститорите са своеобразни изчислителни машини, които се интересуват само и единствено от формално съществуващи възможности за извличане на печалба. Корпоративният данък у нас е един от най-ниските в ЕС, но инвеститорите се въздържат от активност. Въпросът е добре проучен в специализираната литература и немалко анализатори се придържат към тезата, че определящото значение на разбирането за homo economicus е неприемлива хипотеза.

Концепцията, че икономически растеж може да се постигне само (единствено?!) чрез промяна на числови параметри, а не чрез поведение, чрез стил на управление, се етикира като наивен емпиризъм и/или методологически наивитет. Подобен вид оценки намериха ново потвърждение с изследвания на социолози и психолози в областта на икономическата и инвестиционна мотивация, която се оказва много по-широка от тясно икономическото й разбиране.

2. Данъчни постъпления

Очакванията, че 10%-ният плосък данък ще доведе до по-високи постъпления в Държавния бюджет и до т.нар. „осветляване” на икономиката не се оправдават. Относителните постъпления (спрямо БВП) в последната година с неплосък данък (2008 г.) все още остават непостигнати (Фигура 2).

При проследяване на количествените оценки от действието на плоския данък е необходимо да се отчете сумарната събираемост от корпоративния и от подоходния данък, тъй като при една и съща данъчна ставка е възможно преливане на данъка между двата вида.

Към картината от Фигура 2 следва да се добави устойчиво високият дял на т.нар. „икономика в сянка“, т.е. степента на несъбираеми данъчни постъпления. Според недавно изследване на МВФ (тук) „икономиката в сянка“ у нас за 2017 г. се оценява на 29,6% от БВП и е най-висока сред 31 европейски икономики (вкл. всички страни-членки на ЕС). Видимо плоският данък сам по себе си не съдейства за очакваното „осветляване“ на икономиката.

Кривата на Лафер е логична и достъпна за широко разбиране, но неговото практическо приложение гъмжи от неясноти и условности. При това тя се стреми да обясни не толкова процеса на „осветляване” на икономиката, а повече стимулирането на инвестиционната и икономическа активност. Според Лафер при високи данъчни ставки намалява трудовата мотивация, засилва се изнасянето на капитали и доходи в чужбина, както и преселването на лица от високодоходните групи в чужбина (данъчен рай). Това е причината, поради която е възможно бюджетните постъпления при високи данъчни ставки да са по-ниски в сравнение със ситуация при относително ниски данъчни ставки.

В двата края на възможни данъчни ставки (0% и 100%) данъчните постъпления се анулират, така че някъде по средата на интервала съществува екстремум. Финансовата наука не е съумяла да определи вътрешната за интервала екстремална точка, както (също немаловажно) наклона на кривата в различните части на интервала. Цялата тази неяснота дава простор на произволни тълкувания и внушения.

Динамиката от Фигура 2 води повече до извода, че определяща причина за равнището на постъпленията в Държавния бюджет не е толкова величината на данъчната ставка, колкото степента на събираемост на данъците. От 2010 г. насам се забелязва последователно нарастване на дела на данъка, събиран от действието на плоския данък, в БВП, при неизменна данъчна система и данъчна ставка. Следователно проблемът с осигуряване на достатъчно данъчни постъпления не е параметричен (във вид на приемане на различни данъчни системи и ставки), а много повече институционален. Подобен извод променя плоскостта, в която трябва да се насочат усилията за повишаване на ефективността от управлението на държавните финанси.

Строго погледнато поставянето на въпроса за „осветляване” на икономиката чрез манипулиране с данъчните ставки не е коректно. Плащането на данъци не е благотворителност, то е задължение, определено и записано в официално приет държавен Закон. Неизпълнението на Закона следва да се санкционира по начин, който също е законово установен. Задължение на чиновниците от Министерството на финансите е да осигурят събираемостта на данъците в съответствие с действащия Закон, както и да санкционират нарушителите.

COVID-19 променя ситуацията и очакванията. Поддържането на плоския данък в прилагания му вид и при натиска за намаляване на ДДС във връзка с епидемията поставя с по-голяма сила необходимостта от преоглеждане на действието на плоския данък.

3. Административни облекчения

Сигурно е, че плоският данък облекчава работата на данъчната администрация. Този аргумент обаче въобще не е редно да се привежда. Корабите се чувстват най-сигурни в пристанищата, но те не са построени за това. Министерството на финансите не е място за спокойно и безпроблемно преживяване на административния персонал.

Обществото поставя изисквания на управленската администрация чрез своя политически избор и задължение на съответните администрации е да организират дейността си в съответствие с изискванията на обществото. Световната практика показва, че данъчната организация може да се съобразява и да отговаря на различни обществени изисквания. Съвременните технологични административни възможности позволяват ефективно и качествено изпълнение на всякакви изискуеми административни задължения.

4. Заключение

Аргументирана критика за действието на плоския данък у нас е представяна нееднократно от специалисти в страната. Привържениците на плоския данък се задоволяват с привеждане на декларативни съждения, но не на доказателствени твърдения. Институтът за икономически изследвания на БАН обяви позицията си за необходимостта от преоценка на данъчната система в Годишен доклад (2018 г., тук). На специална конференция през 2018 г. КНСБ призова за преоглеждане на данъчната система (тук). Настоящият министър на финансите изразява несъгласието си с отмяната на плоския данък по презумция, макар че дипломатично и предпазливо декларира готовност за обществена дискусия (тук), която така и никога не се е състояла.

Тъжно е, че въпросът за преосмисляне на архаичната ни данъчна система изплува на дневен ред при появата и действието на COVID-19. Обществото ни предстои да извърви все още дълъг път до своевременното оценяване на плюсове и минуси в системата на обществено-икономическо ни управление в интерес на своето собствено благосъстояние.

Материалът Славен наш данък плосък е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Кирил Домусчиев, ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2020 г., заяви от името на КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, че тъй като нямат обща позиция по темата, няма и да я коментират.

Иначе и четиримата председатели коментираха приоритетите пред организацията за настоящата година.

Макар някои да говорят за наближаваща криза, ние, нашата икономика, работим стабилно и вървим нагоре. Прогнозата за растежа на българската икономика през 2019-та беше 3.1, но сега вече в края на годината е 3.6. Този ръст се дължи до много голяма степен на всички вас в тази зала, защото вие сте реалният двигател на икономиката в България. През 2020-та година очакваме ново увеличение на БВП (126-127 млрд. лв.) като това всъщност е ръстът на икономиката, заяви Кирил Домусчиев.

Той обаче отбеляза и данните на МВФ за декември 2019 г., според които делът на сивата икономика у нас е 37,8%, което, по думите му, показва неблагоприятна тенденция на развитие.

Председателят на АИКБ Васил Велев изтъкна, че енергетиката е един от двата най-сериозни проблема за българската индустрия и българския бизнес.

„Ние плащаме най-скъпата цена за електроенергия в ЕС, без да включваме добавката „Задължение към обществото“, която в голямата си част е добавка „Задължение към т.нар. американски централи“, изтъкна Велев. Едно неумело управление на предлагането на тесния ни пазар води до една абсолютно ненормална ситуация, пред която е изправена българската индустрия. Това се предава веднага на конкурентоспособността и възможността да увеличава възнагражденията на хората“, добави председателят на АИКБ.

Вторият проблем, изтъкнат от Велев е свързан с недостига на човешки ресурси.

В следващите 20 години България ще губи на пазара на труда близо по 50 000 души годишно.

Васил Велев

Страната ни трябва да започне много бързо да взима адекватни мерки. За нас основен приоритет за набиране на човешки ресурс са българските диаспори в чужбина, но само те няма да са достатъчни. Трябва да започнем да използваме добрите европейски модели като на Германия, Полша и Чехия. Агенция по заетостта не трябва вече да е агенция, която изнася български работници в чужбина, а агенция която внася чужденци в България по заявки на българските предприятия“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Домусчиев също посочи по темата, че важен приоритет е облекчаване на вноса на чуждестранни работници и специалисти, включително чрез издаването на карта за достъп до българския трудов пазар – Българска карта.

Председателят на БСК Радосвет Радев призова за активното настояване за намаляване на регулаторната тежест – многократни и чести промени в законовата уредба, приемане на нормативни изисквания, по-високи от необходимото спрямо европейските изисквания.

„Сред приоритетите ни са и промените в трудовото законодателство, което е безкрайно остаряло, а обществените отношения са толкова променени“, каза председателят на БСК. Затова настояваме за изцяло нов Кодекс на труда. Силно заинтересовани сме да бъде регламентиран извънредният труд като напълно законен. Това и синдикатите го приемат, защото и сега много работници полагат труд за повече от един работодатели, което фактически е незаконно, защото е извънреден труд, а той е забранен по Кодекс“, коментира Радев.

Материалът Сива икономика, цени на тока, недостиг на човешки ресурси – проблемите пред бизнеса за 2020-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.