Макар обаче да има положителна динамика, с която се покачва индексът през годините, ръстът му за 2019 спрямо предходната година е много под средното равнище. Ако през 2018-та показателят на нарастване е 4.8 %, то през 2019, той е само 1,37 на сто.

Изоставаме сериозно спрямо средните стойности на тези индекси в Европа. Прогнозата на екипа на АИКБ е, че към 2023 година, ако динамиката се запази положителна, сивият сектор у нас да е около 18 %. За сравнение, в момента средният за Европа е 12-15 на сто.

Трите причини, поради които АИКБ изследват проблема:
1. Сивата икономика ощетява фиска –  с около 10 млрд. лева годишно
2. Сивата икономика и корупцията взаимно се подкрепят
3. Сивата икономика води до нелоялна конкуренция

Васил Велев

Тревожният извод е, че при пазара на труда има сериозна концентрация на проблемите на сивите практики, като това е показателят, който бележи сериозен спад спрямо 2018 година, коментира проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“.

Цифрите сочат, че ако през 2018 при неформалната заетост показателят за изсветляване е 65, то в 2019 той пада на 56.9.

Затова при разработената от АИКБ нова методология на определяна на индекса, се разширяват показателите, свързани с трудовия пазар, който се превръща във фокус на композитния индекс.

Разширен е обхватът на индекса, свързан с акцизите на алкохолните напитки, където преди се е наблюдавали само големите производители на алкохолни напитки с данъчни складове, сега към тях са включени и локалните казани. И именно при малките обекти за дестилация се наблюдава концентрация на сиви практики.

Същото е направено и с наблюдаването на акцизите при тютюневите изделия, като към наблюдението до момента на цигарите се включва и тютюнът за пушене. Проф. Петранов цитира ежегодното изследване на „Филип Морис“ на контрабандата, според което контрабандният сектор у нас при цигарите за 2019 година е 2.5 %. Оценките на АИКБ обаче сочат, че сивият сектор при цигарите е два пъти по-висок – 4.5-5 процента, а пък при тютюните е изключително голям – от порядъка на 50 %.

От следващата година АИКБ разширява индекса, като създава нов – „Заетост на светло“, показващ тенденциите директно на трудовия пазар. Предварителните статистически данни показват влошаване ситуацията при осигурените заети, където намалява броят на заетите, които същевременно са и осигурени.
При декларирания трудов ресурс също се забелязва намаление на изсветляването спрямо 2018 година, което означава, че работодателите декларират по-малък от използвания трудов ресурс, а хората работят или без договори, или договорът им не обхваща пълното работно време.

Традиционно, обявяването на индекса „Икономика на светло“ съвпада и с връчване на годишните едноименни награди, организирано от АИКБ. В началото на брифинга председателят на УС на асоциацията Васил Велев посочи в тази връзка, че АИКБ има основание да учреди и антинаграда „Икономика на светло“. Велев изтъкна, че фаворит за нея може да бъде увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година.

Според АИКБ поредното административно повишаване на минималната работна заплата размива приноса на хората в осигурителната система. То води и до ситуацията в някои области, че нискоквалифицираните работници, заради това, че минималната заплата е твърде висока за тяхната производителност, трудно си намират работа и са готови да влязат в сиви практики.

Брифингът на АИКБ завърши с връчването на наградите „Икономика на светло“ в трите категории.

В категорията „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ лауреат на наградата е главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Мотивите – Основните области на анализ, в които работи са макроикономическата политика, публичните финанси и данъчна политика, ефективност на публичното управление и финансиране в образование, здравеопазване и социално подпомагане. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата и изсветляване на икономиката в България. Лъчезар Богданов е активен участник в анализирането и представянето на решения пред широката общественост в страната в областта на микро- и макроикономическите политики.

Статуетката „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“ бе връчена на журналиста от Economic.bg Цветан Петров.
Чрез своите материали той допринася за промяна на обществените нагласи към нетърпимост спрямо „сивите“, нерегламентирани практики. Сред по-важните теми, които е представил на аудиторията на сайта през 2019 г., са: ограничаване на злоупотребите с болнични листове, манипулациите на пазара на електроенергия, фалшификациите на дипломи и шофьорски книжки, контрабандата при горива и цигари.

В третата категория, „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, победител е Министерство на финансите, отдел “Счетоводно законодателство“.
Призът е за промените в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗСч от 1 януари 2020 г. едноличните търговци (ЕТ) не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период, съобразно приети изменения от 2019 г. След изменения от 2019 г. дружествата без дейност подават вече утвърдената от министъра на финансите декларация еднократно съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност.
Направените промени облекчават значително всички собственици и управители на неработещи дружества, като им спестяват време и средства. Облекчават се и процедурите по подаване на декларации за едноличните търговци и дружествата без дейност, като се спестяват време и средства. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците.

Материалът Забавя се темпът на изсветляване на икономиката ни, основен проблем – пазарът на труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показват данните от анкета, попълена от над 3750 работещи и 1050 работодатели.

Допитването е организирано от ИА „Главна инспекция по труда“ при старта на Европейската кампания за деклариран труд“ в началото на март.

Данните бяха представени на конференция, в която участваха над 40 представители на институции – Министерството на труда и социалната политика, ИА „Главна инспекция по труда“, Националната агенция за приходите, Националния осигурителен инситут, Агенцията по заетостта, социалните партньори – КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, КРИБ, БТПП, ССИ.

Основен мотив за работа на светло за работещите е възможността да получат заместващ доход от обезщетения, когато изпаднат в нужда. За работодателите един от сериозните мотиви е да избегнат санкции от контролните органи.

И за двете категории анкетирани лица една от най-силните мотивации да бъдат на светло е убеждението, че правилата трябва да се спазват, като при работодатeлите така смятат около 2/3 от попълнилите анкетата.

И двете страни в трудовия процес биха били по-мотивирани да са на светло, ако са сигурни, че с техните данъци и осигуровки се подобряват обществено значими системи като здравеопазване, образование, социална, осигурителна.

За изсветляване на заетостта важна роля играят изискванията към кандидатите за държавна подкрепа, включително и по мярката 60:40, да са изрядни към бюджета и да не използват недеклариран труд.

Такива са изискванията и към участниците в обществени поръчки.

„Заплата в плик“ е доказателство за положителните ефекти от информационните кампании, тъй като благодарение на информирането на хората за загубите, които те търпят от парите в плик, през 2018 г. е отчетено изсветляване на доходи за 13 млн. лв., а през 2019 г. сумата вече е 33 млн. лв.

Все още обаче остават около 440 млн. лв. за изсветляване, твърди Росен Бъчваров от НАП.

Материалът Една трета от работниците готови да получават „пари в плик“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Мерки за засилване на контрола върху вноса на вторични суровини и отпадъци обсъди министърът на околната среда и водите Емил Димитров с представители на браншовите организации от рециклиращия сектор.

В срещата, освен главният секретар на БСК Добри Митев, участваха Владимир Димитров от Асоциацията на рециклиращата индустрия, Надя Александрова-Съботинова  от Българската асоциация по рециклиране и Севдалин Спасов от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба. 

В момента по-голямата част от контролните функции на органите са насочени към „светлия“ бизнес. Нерегламентираните практики и нелоялната конкуренция често остават извън контрол. В интернет има множество обяви за изкупуване на катализатори, ДПФ филтри и това говори за огромен сив сектор, останал необезпокояван от контролните органи.

Друго предложение е да бъде въведен режим на банкови гаранции и видео наблюдение за извършване на дейности с всички видове отпадъци, както и за търговците и брокерите на отпадъци.

Практиката показва, че възникналите проблеми с нерегламентирания внос са свързани с брокери и търговци на отпадъци, оператори на отпадъци от пластмаси и хартия, които не заплащат банкови гаранции.

Предлагаме еднакъв режим за всички дейности с отпадъци, както и за техните търговци и брокери, настояват от БСК.

И още – от 2021 г. да отпадне облагането на доходите от продажба или замяна на движими вещи, представляващи отпадъци, когато се предават на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със закона.

Данъчно задължени лица са платците на дохода – лицата, изкупуващи отпадъци. Те са длъжни да удържат, внасят и декларират окончателен налог в размер на 10 %.

Практиката показва, че администрирането на този данък от бизнеса генерира „сив“ сектор и нелоялна конкуренция. Същевременно, приходите в държавния бюджет са незначителни. Различните данъчни режими за юридически и физически лица създават предпоставки за сив сектор. Спадът в събрания данък само от 2014 г. (15 382 117 лв.) до 2015 г. (4 043 244 лв.) в рамките на една година е показателен.

През 2012 г. данъчните постъпления са 22 664 323 лв., а през 2018 г. – 5 034 651 лв. Събраният налог е 450% по-малко.

Много субекти отчитат сделките с отпадъци, като сделки между търговци. Именно този сив сектор е благоприятна предпоставка за нерегламентиран внос на отпадъци.

При сделките с отпадъци с физически лица съществува и изискване за безкасови плащания. Те в комбинация с утежнения данъчен режим генериратт сив сектор и демотивация от рециклиране в противовес с принципите на кръговата икономика, която изисква данъчни и административни облекчения за сектора.

Материалът „Бял списък“ на рециклиращи фирми предлага бизнесът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-тежка е ситуацията с масовото осигуряване на минимална работна заплата. Всяка майка, която е осигурявана на подобно трудово възнаграждение, губи около 4800 лева за периода на майчинство. Секторите с най-висок процент на сива икономика остават строителството и автосервизите.

„Сивите обороти трябва постоянно да бъдат на вниманието на приходните администрации. Затова правителството от лятото на 2018 г. е започнало нов проект за пълно обхващане на оборотите във всички сфери на икономиката. Този проект е по-известен като „дебат по Наредба номер 18“, каза министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от БНТ.

Според министъра на труда и социалната политика Деница Сачева истинската битка преминава през това всеки един български гражданин да има нетърпимост към сивата икономика. В България делът на лицата с недекларирана заетост е под средното европейски равнище – 15,9 процента, на фона на 16,3 на сто за Европа.

Усилията трябва да бъдат насочени и към това да се погледнат какви са истинските причини за сивата икономика.По думите ѝ една от причините е липсата на данъчен морал.

Материалът 21% от икономиката в плен на сивия сектор е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Няма нищо друго, което да пречи на всеки един оператор да се регистрира по този закон – къде му е адресът и бизнесът“, отбеляза членът на УС на БПГА Валентин Златев по повод готвените протести на малки търговци на горива, според които готвеният закон е в огромен ущърб именно на малките бензиностанции.

Съхранението на газовите бутилки трябва да се извършва внимателно както от собствениците, така и от търговците. Не може пълненето на битови бутилки да става на всяка станция и от случайни лица. Това коментира председателят на асоциацията Живодар Терзиев по време на семинар в Боровец, предаде репортер на БГНЕС. Според него държавата е по-скоро абдикирала от проверките на автомобилите.

„Регистърът с автомобилните газови бутилки е непълен, наскоро видяхме как в един подземен гараж се запали такси от пропан бутан бутилка. Контролът на автомобилните газови уредби на хартия е добър, но при приложението е недостатъчен“, обясни Терзиев.

Според изпълнителния директор на БПГА Андрей Делчев, връщането на възможността битовите газови бутилки да се пълнят на газ станциите е огромна стъпка назад в законодателството, което крие сериозен риск от инциденти и укриване на данъци.

Материалът До 30 % от горивата са в сивия сектор е публикуван за пръв път на Икономически живот.