Това става ясно от остра декларация на четирите големи работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, относно съвместна декларация на синдикатите.

Бизнесът припомня, че правната уредба на сумираното изчисляване на работното време, която е в сила у нас от 1 януари тази година е в пълно съответствие с международните актове – Конвенция № 1 относно работното време (Индустрия) от 1919 г. на МОТ и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време от 4 ноември 2003 г.

Изтъква се, че с промените в Кодекса на труда са били удовлетворени и исканията на синдикатите периодът да е 4 месеца, и тези на работодателите – да се уреди възможността при постигане на КТД да се въведе период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца.

С декларацията си от днес обаче синдикатите искат да се запази само 4 месечният референтен период, но не и възможността за постигането на съгласие за по-дълъг период посредством колективното трудово договаряне на отраслово и браншово равнище.

Бизнесът изтъква, че възможността с колективен трудов договор по чл. 51б да може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца е в съответствие с общностното право и отразява свободната воля на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да се договарят с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.

Различно тълкуване означава половинчатост и пренебрегване на интересите на страните в двустранния диалог, които биха договорили такива клаузи, приемайки, че те са от взаимен интерес. Означава също и липса на гъвкавост на работното време, особено необходима в днешните условия на все по-трудно оцеляване на множество предприятия, и най-вече на хората, работещи в тях, се казва още в декларацията на работодателите.

Изразява се и загриженост от факта, че синдикалната страна се противопоставя точно на възможността даден проблем да се регулира чрез колективно договаряне, което е противопоставяне на самата същност на социалния диалог и поставя под въпрос смисъла от съществуването на организациите на социалните партньори.

Материалът Бизнесът се разгневи на синдикатите заради изчисляването на работното време е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ).

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ са признати за национално представителни организации на работниците и служителите за срок от 4 години.

Тези седем организации ще останат и членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

В същото време Българска работодателска асоциация иновативни технологии не беше призната за представителна организация на работодателите на национално равнище, поради това че не отговаря на изискванията, регламентирани в  Кодекса на труда. Припомняме, ИЖ подробно писа са несъответствията при подадените документи и данни от БРАИТ.

Материалът Тристранката запазва състава си за още 4 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предвиждат предложени тестове от АИКБ и КНСБ, обсъдени от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 ноември.  

Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.

Предложението предвижда промени в чл. 120 в, като заглавието му става – „Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка“ и следния текст: „Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой.“

Другата предложена промяна е в чл.267а, като заглавието му се променя на „Компенсации при принудителен престой на работодателя“. Предлага се създаване на две алинеи, които предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителят има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.

Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.

Целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч. дневно.

Трябва да е ясно, че за времето през което е на работа, работникът получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.

Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на работника или служителя и ще е възможна само, когато предприятието има спад на нетните приходи от продажби поне 20 на сто спрямо същия месец на предходната година.

Компенсацията по ал.2 се дължи пропорционално на неотработеното работно време по трудовия договор (дневно или седмично) и е в размер на 80 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за първите два месеца за периода на едностранно въведеното от работодателя непълно работно време в една и съща календарна година, като се намалява с по 5 на сто за всеки следващ месец, но не може да достигне по-малко от 65 на сто от възнаграждението на работника за 6 месеца през календарната година.

Материалът Регламентиране на принудителния престой в КТ, искат бизнес и синдикати е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първо не бе събрано единодушие по искането на Министерски съвет да бъде вдигната минималната работна заплата на 650 лева. Работодателите, които отдавна са против принципите за определяна на МРЗ, естествено не подкрепиха правителството.

Аргументите на управляващите са, че предвиденото увеличение на минималната работна заплата ще допринесе за:

• намаляване на подоходното неравенство;
• повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност;
• повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;
• реализиране и задържане на българския трудов пазар;
• повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите;

От своя страна работодателите от АИКБ представиха свой анализ по въпроса, в който се противопоставят срещу „необоснования, волунтаристичен и рязък ръст на минималната работна заплата“.

Цитира се и позицията на Европейската комисия за процедурата по определяне на минималната месечна работна заплата за страната, която я оценява като „нечестна и непрозрачна“ и подчертава необходимостта от приемане на обективен механизъм за определянето на МРЗ, който да е „устойчив на политически влияния“.

Припомня се, че залагането на минималната месечна работна заплата в средносрочната бюджетна прогноза прави последната документ от първостепенно значение в областта на въпросите на жизненото равнище.

С огорчение обаче констатираме, се казва още в анализа на АИКБ, че дори и когато се смята, че разговорите за постигане на съгласие за модела на договаряне на МРЗ, едва ли не са излезли на „последната права“, Министерският съвет, открито насърчаван от национално представителните организации на работниците и служителите бърза да повиши минималната месечна работна заплата за страната, колкото е възможно повече, преди механизмът на договарянето й да стане факт.

Приложената статистика сочи, че страната ни е на второ място в ЕС, след Румъния, по ръст на минималната заплата, определен от бизнеса си като „стремителен и експлозивен“.

Бизнесът ни констатира още, че минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната, което действа демотивиращо на работниците с ниска и средна квалификация квалификация и по чисто психологически причини потиска повишаването на производителността на труда.

Сред тревожните констатации е това, че нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове, както и факта, че страната ни е лидер по съотношението между годишният размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС.

В заключение работодателите апелират, в случай че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 650 лева, считано от 1 януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането й за застрашените икономически дейности, където предложената минимална работна заплата надхвърля средния осигурителен доход или е твърде близка до него.

И втората точка от дневния ред на НСТС не събра единодушие, след като предложението, предвиждащо за изплащане на компенсации да кандидатстват работници и служители в неплатен отпуск във връзка с наложени от държавата ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, като лицата имат право на компенсация за не повече от 60 дни, не получи подкрепата от КНСБ.

Материалът Кабинетът не получи подкрепа за минималната работна заплата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на онлайн заседанието на НСТС,  свикано от заместник министър-председателя Марияна Николова, социалнитете партньори обсъдиха и проекта на Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Документът е внесен от министъра на труда и социалната политика.

Наредбата е в изпълнение на Закона за социалните услуги (ЗСУ) и е част от цялостната реформа на сектора. Предвижда се да влезе в сила от 2022 г.

Данните сочат, че около 80% от служителите са с висше образование, но заплащането на труда им трайно изостава и има изтичане на специалисти. 

С Наредбата се регламентират минималните размери на индивидуалните основни месечни възнаграждения за всяка от групите длъжности в процентно съотношение спрямо минималната месечна работна заплата за страната, както и за всяка от социалните услуги, в това число и при намалено работно време.

Социалните партньори не постигнаха съгласие по предложението. Синдикалните организации са изцяло „за“ наредбата, но работодателските организации не я подкрепят.

Материалът Социалните партньори не постигнаха съгласие за заплатите в администрацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследването е на Европейската конфедерация на профсъюзите, цитирано от КНСБ и Euractiv.bg.

Необходими са обвързващи мерки за равенство на заплащането, които да променят ситуацията. Без тях разликата между половете ще продължи да нараства в девет държави-членки, след които е и България, пише още изданието. У нас разликата в заплащането се запазва около 13% през 2010 и 2018 г, подобна е и ситуацията в Ирландия (последно отчетена разлика 14,4%), Хърватия (10,5%), Латвия (14,1%), Литва, (14%), Полша (8,8%), Малта (11,7%), Португалия (16,2%), Словения (8,7%).

Прогнозата за другите държави кога ще изчезне неравенството сочи, че жените в Германия и Чехия ще чакат до 2121 г. за еднакво заплащане. Най-бавно разликата се затваря във Франция (0,1% от 2010 г.) и ако това продължи, на страната ще са й необходими над 1000 години, за да постигне равенство.

В същото време най-бързо неравенството ще изчезне в Румъния, Люксембург и Белгия – съответно през 2022, 2027 и 2028 г.

“Големият бизнес обича да се преструва, че постигаме напредък в намаляването на разликата в заплащането между половете чрез доброволни мерки. Но жените биха чакали над 100 години за равно заплащане в Европа, ако промяната продължи със сегашните си темпове. Жените, които са работили на първа линия по време на кризата Covid-19 в системно подценявани грижи, трябва да получат справедливост”, коментира заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч, цитиран от Euractiv.

Материалът Синдикати искат действия за изравняване заплащането между половете в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отделно се дават още 5 милиона лева за актуализиране на заплатите на работниците и служителите, съобщи БТА.

„Заедно с колегите от КТ „Подкрепа“ и КНСБ дискутирахме актуални въпроси от енергийния сектор. Обединихме се обединихме около мерки, които ще гарантират нормалното функциониране на комплекса „Марица-изток“ след отражението на Ковид-19. Правителството ясно е декларирало заявката си развитие на въглищните централи у нас до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Това е залегнало в два документа – Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие“, е подчертала министър Петкова, цитирана от пресслужбата на ведомството.

По време на Браншовия съвет в Министерство на енергетиката са обсъдени перспективите на комплекса. Участваха представители на двата синдиката „КТ „Подкрепа“ и КНСБ.

По-рано днес министър-председателят Бойко Борисов имаше разговор с президента на КНСБ Пламен Димитров и представители на синдикатите на „Мини Марица-Изток“. Той се е състоял в Резиденция „Бояна“, тъй като премиерът не е бил открит в сградата на Министерски съвет.

Думи на Димитров обаче изясняват спешното отпускане на финансовата инжекция. Без този дългосрочен кредит – чиито условия и лихви дори още не са уточнени, миньорите са били готови за стачни действия.

Материалът Финансова инжекция от 55 млн. лева за „Марица Изток“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предвижда се от 1 януари 2021 г. възнаграждението за нощен труд да бъде 0.15% от минималната заплата за всеки отработен час, но не по-малко от 1 лев. В момента минималното заплащане за нощна работа (между 22:00 ч. и 6:00 ч.) е в размер на 0.25 лева за час.

Размерът на почасовото възнаграждение не е променян от 2007 г., мотивира промяната социалният министър Деница Сачева, цитирата от изданието. Тя изтъква факта, че тогава минималната работна заплата за страната е била 180 лв., а досега размерът ѝ е нараснал 3.39 пъти. Същевременно минималното заплащане на нощния труд остава без промяна през годините и така през 2020 г. размерът му е 0.04% от минималната заплата.

Синдикатите подкрепят предложението на кабинета, докато работодателите са съгласни с увеличението на нощния труд от 1 лев на час, но са против обвързването на ставката с минималната работна заплата.

Материалът Увеличаване парите за нощен труд предлага кабинетът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Наредба Н-18 да бъде отсрочена, както и да се намали ДДС за храна до 9 и дори 5%, предложи Васил Велев, предател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България пред БНТ.

На извънредно онлайн заседание днес Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъдят мерките, които държавата ще предприеме след края на извънредното положение на 13 май. Ще се разглежда и пакет за подкрепа на туризма.

Според Пламен Димитов, президент на КНСБ, не е сигурно, че ваучарите са най-удачни. Най-добрият вариант е директната подкрепа за хотелиерите. Около 200 млн. лева са една добра инжекция в сектора.

Също така мярката 60:40 за летния туризъм да бъде променена на 80:20, предлага синдикалистът.

Тази мярка в сегашния си вид е обхванала само 1% от хората и тя не работи, твърди Васил Велев. „Тя е провал, има много малък обхват. Живеем в паралелни реалности. Тя не е ефективна и трябва да се коригира“, заяви още Велев. Той смята, че са се възползвали само 3000 предприятия.

Когато икономиката започне да расте, тези които получават обезщетения за безработица и са в сивия сектор, ще се изкушат да го правят и за напред, смята представителят на работодателите.

Материалът Отсрочка на Наредба Н-18, нисък ДДС в туризма и евтини чартъри, предлага Васил Велев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От тях съответните ресорни министерства имат становища само по 24.

Сред предлаганите от бизнес и синдикати мерки могат да се видят следните:

• Законодателни изменения за удължаване на сроковете за деклариране и за плащане на данъци и осигуровки
• Отлагане на плащането на ДДС за неизплатени фактури, а също така и за въвеждане на данъчни облекчения за физическите лица.
• Да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти (там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение).
• Замразяване на заплатите в публичния сектор на равнището на 2019 г.
• При преструктуриране на средствата по оперативните програми да не бъдат изцяло пренасочени всички ресурси за мерки
• Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на най-засегнатите компании след стриктен анализ и при ясна процедура с обективни критерии.
• Извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1 000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи.
• Изплащане на месечна компенсация в размер на една минимална работна заплата за времето на извънредното положение, но не повече от 3 месеца, като основен критерий да бъде средномесечен доход под 1000 лв. за 2019 г.
• Микропредприятията и  самоосигуряващите се лица (със спад поне  20% в доходите) за 3 месеца да бъдат освободени от плащането на социално-осигурителни вноски за техните служители, като се запазят всички права на осигурените лица, произтичащи по закон.
• Минималното обезщетение за безработица трайно да се установи на 60 на сто от МРЗ
• Мярката за подкрепа 60/40 в рамките на същия ресурс да се трансформира в 60/0.
• По отношение на лицата, уволнени по време на извънредното положение, които нямат право на обезщетение за безработица, да се предвиди натурална помощ с ваучери за храна на стойност линията на бедност. 
• Обвързването на помощта за бизнеса със забрана за разпределяне на дивиденти и бонуси през настоящата година.      
• Възможност за редукция на месечните, респективно дневните, договорени с подписаните унифицирани договори с Булгаргаз ЕАД,  количества на доставка на природен газ.
• Възможност за отлагане плащането на сметки за ток, парно и вода за домакинства, които не разполагат с доходи поради извънредното положение.
• Облекчено издаване на визи на основните групи туристи – като например руски и турски, при пристигането им в България, на място.
• Разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстоянията и изискванията за безопасност.
• Секторна програма за заздравяване на туристическия бранш
• След нормализирането на ситуацията да се проведе масирана маркетингова кампания за представяне на страната като туристическа дестинация. Да се потърсят и въведат механизми за насърчаване на българите да пътуват вътре в страната.

Материалът 54 антикризисни мерки предлагат бизнес и синдикати е публикуван за пръв път на Икономически живот.