Това ще важи и за всички лифтове, влекове, пътеки в зоната за начинаещи, както и пред касите, на които се закупуват карти. Разстоянието между чакащите на опашки за лифтовете ще е минимум един метър.

Групите на ски училищата да са максимум от 10 души. Няма да се допускат лица с видимо нездравословно състояние да участват в тях. Отстоянието между клиентите по време на обучението им да не бъде по-малко от 1,5 м.

Препоръчителна и най-безопасна е индивидуалната форма на обучение.

Това са част от единните правила, които се въвеждат в курортите със заповед на вицепремиера и министър на туризма Марияна Николова.

Всички туристически места ще въведат еднакви практики, с които да се гарантират здравето и безопасността на туристите, а България да защити статута си на здравословна и сигурна дестинация, съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Министерството на туризма е проучило добрите практики на водещите в Европа ски курорти и ги е адаптирало към българските условия, за да се гарантират на туристите здраве, сигурност и безопасност при пребиваването им у нас.

Време е за здравна дипломация, заяви вицепремиерът Марияна Николова на работна среща с мениджъри на зимните курорти, кметове и областни управители. В дискусията участва и главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев.

Пакетът е съгласуван с Министерството на здравеопазването и е публикуван на сайта на Министерството на туризма. При необходимост мерките ще бъдат променяни или допълвани в зависимост от епидемичната обстановка.

Материалът На лифта с маска или шал, до 10 души в група на ски училище е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Другата причина е общественото мнение. Според един виц, в България хората се делят на противници на втора кабина и трети пол и на такива, които са на обратното мнение. Мнението ми за втория лифт е известно. Тук искам да споделя друго.

Третата причина, предполагам, е неразбирането каква е организацията и икономиката на такова съревнование и какви са неговите ефекти.

От всяко гледище присъствието в списъка на алпийските състезания е невероятно постижение.

Статистика
Скиорите са малко – 350 хиляди. В Унгария – 580 хиляди. В Чехия – почти три милиона, колкото и в Швейцария. След 2015 г. чуждестранните скиори и сноубордисти у нас са три пъти повече от местните ентусиасти. Според някои оценки 150 хиляди прекарват една седмица годишно в зимни курорти в Алпите.

Курортите също са малко – три. Витоша не влиза в статистиките, защото под пет лифта на едно място не се брои за конкурентен курорт. Трите курорта са в относително добро състояние, въпреки недостига на лифтове и писти. Съревновават се на вътрешния и международния пазар. Пампорово и Боровец на няколко пъти попадат в класации на курорти.

Местата, където могат да се карат някакви ски са 32. Колкото и в Сърбия, при 211 хиляди скиори там. Все пак тук местата за ски са два пъти повече отколкото в Унгария, но безбрежно по-малко отколкото в Словения (49) – по площ е три пъти по-малка от България, а защитените й територии са малко повече от тези у нас. Петнадесет страни в Европа са с повече такива места, включително Турция, Украйна и Румъния.

В Чехия курортите са два. Но привличат 5.8 милиона чуждестранни скиори и бордисти. В България те са 1.2 милиона.

Съоръженията за ски у нас (в трите курорта плюс Витоша) са 41; два пъти повече отколкото в Мароко. При три пъти по-малко местни и чуждестранни скиори в Грузия, лифтовете там са само два пъти по-малко. Засега.

Ски и природа
В Словения, както стана дума, има 49 места за каране на ски, с около 270 км ски писти и почти 200 лифта, половината от тях в непосредствена близост до защитени територии, а една ски-зона е в единствения национален природен парк „Триглав“. Всички те са с добро качество на инфраструктурата за достъп.

В Алпите, Пиринеите, Карпатите, Татрите, Северен и Южен Кавказ 80% от ски курортите се намират на надморската височина, на която са и Банско, Боровец, Витоша и Пампорово (и останалите писти и пистички).

Бегъл преглед в Интернет позволява да се проверят местонахожденията на ски-зоните. Не малко ски зони са с природни паркове. Един тях е Стелвио, в Италия – с 35 лифта и 102 км писти; или Екрин (Франция) – 215 лифта и над 770 км писти. Много близък статут до ски-зоните Банско и Алеко има ски курортът Шпиндеров Млин, в Кърконошите (Чехия). Той отвсякъде е ограден от национален парк, който също е в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Или пък ски зона Ясна, в Словакия – изцяло в национален парк. Същото е положението и с Понт де Спаня, в Пиринеите.

Организация и ползи
Трудно е да се обясни как България с 0.3% пазарен дял в световните ски пътувания (общо броят на гостуващите скиори и сноубордисти е 400 милиона) и само 22 милиона телевизионни гледания на състезанията (четири пъти по-малко от Чехия, почти 900 милиона гледания в Германия), вече е почти постоянен организатор на състезания за Световната купа в Банско. Това са шест вече проведени старта в алпийските ски, един планиран финал и два старта в шампионата по сноуборд.

Слуховете, че това става с държавна помощ са много далеч от истината. Никаква помощ не може да мотивира избора на място. За тазгодишния старт тези средства са 1% от стопанските приходи от зимен туризъм през 2019 г.

Процедурата по избор на място за състезания трае четири-пет години и окончателното решение е две седмици преди провеждането им, когато комисия оценява състоянието на снега.

Когато някой курорт кандидатства за първи път, таксата за участие е 400 хил. швейцарски франка. След третия път – 200 хиляди франка. Критериите за подбор са 21, 15 от тях качествени. Някои от тях са очевидни – климат и метереолигични условия, сигурност, съоръжения, профил на пистите и прочее. Но много важно място заема традицията, управлението на курорта, опазването на околната среда и устойчивостта на усилията в тази насока, традиции в гостоприемната промишленост, сигурност при изпълнението на договорите и миграционна обстановка. Например без спокойствие по повод бежанците и без успешни мероприятия по опазването на околната среда (предприети над Банско през 2018 г.), не би имало нито старт, нито планиране на финал за световното догодина.

Традицията и неформалните впечатления и контакти са, струва ми се, от голямо значение. Сигурен съм, че без успехите на Петър Попангелов, Световната купа в Боровец през 1984 г. и личните впечатления на скиори от там и от Банско, България никога не би могла да се впише в списъка на местата за провеждане на световна алпийска купа. Но не само впечатленията на скиорите са важни.

Особено значение имат и отзивите на гостите, особено на т.нар. „ВИП“. Може би най-важно за бъдещето реноме на Банско и Пампорово има посещението на клуба на управителите на ски-курортите на Австрия по-рано този месец. Основната роля в неговата организация има един човек, който, като управител на чуждестранни фирми, има много приятели и обича да кара ски там (макар и не само там). Не на последно място един от критериите за подбор са и качеството на работа на персонала, и готовността и качествата на доброволците. По този показател Банско също се представя добре.

Без специално изследване е трудно да се изчислят ползите от тези усилия. При около 1.5-2 милиарда телевизионни зрители на световните купи по ски, вероятно поне 200-300 милиона са „хвърлили“ по едно око. Каквото и да се каже по този повод, скептицизмът ще надделее.

Ако са верни данните на министерството на туризма за 2018 г., може да се сметне какъв е общият принос на един чуждестранен скиор и сноубордист към икономиката на България – приблизително 950 лв. Общо става дума за 1.1 млрд. лв. (приблизително 1% от БВП за онази година). Това са всички приходи. Операторите на курорти, предполагам, имат около 30% дял в тази схема. Ръстът на годишните приходи от туризъм от 2007 г. насам е около 7 пъти. При малко по-висок ръст при зимните туристи.

Материалът Икономика на ските и алпийският шампионат е публикуван за пръв път на Икономически живот.