Съветът за енергиен преход към хърватския президент Зоран Миланович е приел насоки за насърчаване инсталирането на интегрирани слънчеви електроцентрали в частни домове и търговски сгради.

След заседанието на съвета президентът Миланович е потвърдил, че възобновяемите енергийни източници, особено слънчевата, са много важни за страната. “Хърватия може да бъде по-независима в енергийно отношение и това е съществен въпрос“, казва президентът, прогнозирайки, че много скоро автомобилите ще бъдат електрически или хибридни.

Десетки хиляди покриви на жилищни сгради могат да бъдат оборудвани със слънчеви панели и да произвеждат енергия. Това ще бъде добавено към двата закона, които ще бъдат в дневния ред на парламента през следващите месеци, заявява от своя страна и министърът на енергетиката и устойчивото развитие Томислав Чорич.

Слънчевият панел за стандартен покрив на семейна къща струва около 6000 евро, а в Далмация, където има повече слънчеви дни в годината, проектът ще се изплати в рамките на осем години, добавя министърът.

Според него обаче е важно да се помисли за  предоставянето на достъп на домакинствата до изгодни заеми за инсталиране на такива панели.

През следващия период ще бъдат заделени значителни средства за съфинансиране на оборудване със слънчеви панели, като субсидиите ще бъдат предоставени на жилищни сгради, в които живеят семейства, а не такива, които се отдават под наем.

Материалът Хърватия залага на слънчевата енергия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

България е на 15 място в съюза (23,5%) по дял на използваните ВЕИ – след Гърция и преди Франция, но под средното за ЕС ниво, сочат данните на Евростат.

Вятърът и хидроенергията представляват над две трети от общото производство на електроенергия от възобновяеми източници (по 35%). Останалото производство е от слънчева енергия (13%), твърди биогорива (8%) и други възобновяеми източници (9%). Слънчевата енергия е най-бързо растящият източник, като през 2008 г. делът й е 1%.

Сред държавите-членки на ЕС, повече от 70% от консумираната електроенергия през 2019 г. е генерирана от възобновяеми източници в Австрия (75%) и Швеция (71%). Този показател е висок и в Дания (65%), Португалия (54%) и Латвия (53%), което представлява повече от половината консумирана електроенергия в тези страни.

В другия край на скалата делът на електроенергията от възобновяеми източници е 10% или по-малко в Малта (8%), Кипър, Люксембург и Унгария (с по 10%).

Впечатляващи са данните на Норвегия и Исландия, които не са членки на съюза.

Материалът 23% от използваната еленергия у нас е от ВЕИ, в ЕС – 34% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Технологията, необходима за преобразуване на слънчевата светлина в електричество се развива бързо, но неефективността при съхранението и разпределението на тази мощност остава важен проблем, което прави слънчевата енергия непрактична в голям мащаб. Въпреки това, пробив на изследователи от колежа и висшето училище по изкуства и науки на UVA, в Калифорнийския технологичен институт, би могъл да премахне критична пречка от процеса – откритие, което представлява гигантски крачка към бъдещето ни с чиста енергия.

Един от начините да се използва слънчевата енергия е за разделяне на водните молекули на кислород и водород. Водородът, получен в процеса, се съхранява като гориво във форма, която може да се прехвърля от едно място на друго и да се използва за генериране на енергия, когато има нужда от нея. За разделяне на водните молекули на съставните им части е необходим катализатор, но каталитичните материали, използвани до момента в процеса, известен също като реакция на отделяне на кислород, не са достатъчно ефективни, за да направят процеса практичен.

Използвайки иновативна химическа стратегия, разработена в UVA, екип от изследователи, ръководени от професорите по химия Сен Жанг и Т. Брент Гюно, са създали нов катализатор, използващ елементите кобалт и титан. Предимството на тези елементи е, че те са много по-разпространени в природата от други често използвани каталитични материали, съдържащи благородни метали като иридий или рутений.

„Новият процес включва създаване на активни каталитични центрове на атомно ниво, на повърхността на нанокристали от титанов оксид, техника, която произвежда траен каталитичен материал, който е добър за задействане на реакцията на отделяне на кислород“, споделя Жанг. „Новите подходи за ефективни катализатори за реакция на отделяне на кислород и засиленото фундаментално разбиране за тях са ключови за възможния преход към мащабно използване на възобновяема слънчева енергия. Тази работа е идеален пример за оптимизиране на ефективността на катализатора за чиста енергийна технология чрез настройка на наноматериали.“

„Преди няколко години UVA се присъедини към консорциума MAXNET Energy, състоящ се от осем института Max Planck (Германия), UVA и Университета Кардиф (Великобритания), които обединиха международни усилия за съвместна дейност, фокусирана върху електрокаталитичното окисляване на водата. MAXNET Energy беше основата за настоящите съвместни усилия между моята група и лабораторията в Джанг, което беше и продължава да бъде плодотворно сътрудничество“, казва от своя страна и Гюно.

Изследователският екип се възползва и от помощта на Националната лаборатория Аргон и Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ и техните съвременни съоръжения за синхротронна рентгенова абсорбционна спектроскопия, използващи радиация за изследване на структурата на материята на атомно ниво. Установено е, че катализаторът има добре дефинирана повърхностна структура, която позволява на учените ясно да видят как той се развива по време на реакцията на отделяне на кислород и им позволява да оценят точно неговите характеристики.

„Тази работа е чудесен пример за екипните усилия на UVA и други изследователи за работа в посока чиста енергия и вълнуващите открития, произтичащи от тези интердисциплинарни сътрудничества“, допълва Джил Вентън, шеф на катедрата по химия на UVA.

***
По Sciencedaily.com, превод Георги Бурнаски

Материалът Учени с пробив при трансформирането на технология за чиста енергия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През май и юни новоинсталираната PV мощност е достигала съответно 446 MW и 437 MW. За сравнение, през юли 2019 г. новите попълнения възлизат на 292 MW.

През първите седем месеца на 2020 г. са добавени общо 2,80 GW слънчева енергия към мрежата в сравнение с 2,38 GW за същия период година по-рано. Кумулативният слънчев капацитет на страната достигна 51,98 GW в края на юли.

Почти 355 от тези 447 MW, използвани досега тази година, се дължат на PV проекти, които са изпълнени извън тръжната схема за слънчеви централи с размери над 750 kW.

Наземните системи с мощност до 750 kW, които могат да бъдат изградени извън тръжната схема, представляват общо 32,7 MW от общия нов капацитет за юли.

Материалът Фотоволтаици за 447 MW са внедрени в Германия през юни е публикуван за пръв път на Икономически живот.