Метеоритът, наречен Erg Chech 002, или EC 002, най-вероятно е оцелял остатък от изгубена планета-бебе, която е била разрушена или погълната от по-големи каменни планети по време на процеса на формиране на нашата Слънчева система. Части от ЕС 002 били намерени в Адрар, Алжир, през май 2020. Фрагментите били „относително едрозърнести, жълтокафяви или бежови“, частично обсипани с „големи зелени, жълто-зелени и по-рядко жълто-кафяви“ кристали, според описание на Лунният и планетарен институт. Според Центъра за изучаване на метеорити към Университета в Аризона, ЕС 002 е ахондрит – тип метеорит, който произлиза от родителско тяло с обособена кора и вътрешност, по който няма кръгли минерални образувания, наречени хондрули.

Около 3100 от познатите метеорити са произлезли от частите на кората и мантията на каменни астероиди и не разкриват особено много за разнообразието от протопланети при зараждането на Слънчевата система. Около 95% от тях произлизат едва от две родителски тела, едното от които най-вероятно е астероидът 4 Веста, един от най-големите обекти в астероидния пояс, обясняват учените.

ЕС 002 се отличава сред хилядите каменни метеорити. По него били открити радиоактивни версии, или изотопи, на алуминий и магнезий, което показва, че неговото родителско тяло е антично, съществувало преди около 4,566 милиарда години. Химическата композиция на ЕС 002 разкрива, че метеоритът е бил част от полуразтопена магма от резервоара в кората на родителското си тяло. Повечето каменни метеорити произлизат от източници с базалтови кори – кори, образувани от бързо изстудена лава, богата на желязо и магнезий, но композицията на ЕС 002 показва, че кората на родителското му тяло е била от андезит, който е богат на силиций.

„Този метеорит е най-старият анализиран магмен камък и дава повече информация за формирането на първичните кори, покриващи най-старите протопланети“, казват учените. Въпреки, че ЕС 002 е силно необичаен, други изследвания показват, че такива андезитни кори, богати на силиций, са били често срещани в епохата на формиране на протопланети в нашата Слънчева система, обратно на това, което метеоритните ни запаси показват.

„Разумно е да предполагаме, че по същото време са се образували много подобни хондритни тела, със същия тип първична обвивка“, твърдят учените. Въпреки това, когато те погледнали спектралните „пръстови отпечатъци“ (характерни дължини на вълните) на далечни космически обекти, и ги сравнили с тези на ЕС 002, не открили съответствия. Дори след сравнение с 10 000 други обекта, ЕС 002 бил „очевидно разпознаваем сред астероидните групи“. Учените твърдят, че „не успели да открият друг обект със спектрални характеристики близки до тези на ЕС 002“.

Къде са протопланетите с андезитни обвивки днес? Според проучвания, по време на крехкия период на раждане на планетите в нашата Слънчева система, повечето от тези протопланети не успели да оцелеят дълго. В един случай те били разпръснати на парченца при удар с други каменни тела, а в друг случай те били абсорбирани от по-големи и по-стабилни каменисти планети като Земята, Марс, Венера и Меркурий, оставяйки след себе си минимални следи под формата на метеорити като ЕС 002.

„Остатъците от първични андезитни кори са рядкост не само в метеоритните ни записи, но също така и в астероидния пояс“, пишат учените.

Материалът Метеорит на 4,6 млрд. години ни „запознава“ с малка братовчедка на Земята е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ще го кажа направо. Най-близката планета до Земята е Меркурий. В същност най-близката планета до всяка друга планета в Слънчевата система е Меркурий.

Някои от вас сигурно вече се питат, как това е възможно, след като Нептун е изключително далече от Меркурий и ако си припомним подредбата на слънчевата система, най-близко до синия гигант трябва да е Уран.

Това е така, поради факта, че планетите не обикалят слънцето едновременно, а всяка от тях се движи с различна скорост. Например Земята обикаля слънцето за 365 дни, докато Нептун за 60 182 дни.

Така се получава разминаване в положението на планетите и някои от тях може да са от срещуположната страна на слънцето в даден момент.

Това увеличава разстоянието между тях многократно.

Например, когато са в най-близкото си положение Земята и Марс (привидно най-близката планета до Земята), разстоянието между двете планети е 54 600 000 километра, докато между Земята и Меркурий е на 77 000 000 километра. В най далечната си точка обаче когато Марс е от другата страна на слънцето, спрямо Земята, разстоянието между двете планети е 401 000 000 километра, свеждайки средното разстояние между двете планети на огромните 225 000 000 километра. Меркурий от друга страна, може да е на максимално разстояние от Земята от 222 000 000 километра. Много по малко от средното между Земята и Марс, свеждайки средното много по-ниско.

Поради тази причина, въпреки, че Марс от време на време е много по близко отколкото Меркурий, малката планета е най-често най-близка до нас.

Това е вярно за всеки три планети във всяка звездна система. Най-близката до звездата е най-близка и на двете, като разстоянието между по близките две е по малко.

Както видяхме, разстоянието между Марс и Земята е сравнително късо, когато двете планети са близко и тогава можем да изпратим ракета към Червената планета. Но ако на ракетата има хора, то те ще бъдат изолирани от Земята за следващите 3 години, тъй като разстоянието между планетите е твърде голямо, а тези „близки“ засичания са през 3 годишен интервал.

Това е един от многото проблеми, пред които ще се изправят инженерите на първата колония върху повърхността на червената планета.

Материалът Коя е най-близката планета до Земята? е публикуван за пръв път на Икономически живот.