Това заявява компанията в своя позиция, разпространена до медиите.

Припомняме, в края на миналия месец депутатите от БСП поискаха парламентът да разпореди на Сметната палата проверка на „Автомагистрали“ ЕАД. Тогава от опозицията се аргументираха, че държавното предприятие е получило милиардни суми от бюджета, възложени му пряко – без конкурс, поредица големи пътни проекти, а в същото време отказва да предостави на обществото информация за тях.

В настоящото си изявление до медиите от „Автомагистрали“ ЕАД са категорични, че имат капацитета да поемат възложените от Агенция „Пътна инфраструктура“ обекти. Добавя се, че „дружеството няма незаконни договори, каквито опити за внушения се правят. Всички те са сключени при спазване на процедурите, предвидени в българското законодателство“.

От „Автомагистрали“ ЕАД коментират още, че различните обекти на компанията са в различна степен на подготовка и не се извършват строителни работи по всички едновременно. За ангажираните в строителния бранш е известно, че подготвителната работа отнема много повече време от самото строителство. Както и че е честа практика фирмите да си преотдават тежка механизация, обясняват от дружеството.

Припомняме, сред съмненията относно държавната компания са и тези, че тя няма достатъчен ресурс – техника и хора, за да поеме реализирането на предоставените й пътни проекти.

За нас най-важният обект е довършването на автомагистрала „Хемус“ и искаме да уверим българските граждани, че работата по нея е с високо качество и ще е готова във вече обявения прогнозен срок, заявяват още от дружеството.

В заключение се изтъква, че най-верният показател за управлението са финансовите показатели, а за 2019 г. „Автомагистрали“ ЕАД е генерирало печалба от ‪6 764 000 лева. От там уверяват, че за тази година показателите също са добри и ще бъдат обявени в предвидения от закона срок – 30 юни 2021 г.

Материалът „Автомагистрали“ ЕАД обявиха, че не се притесняват от одит на Сметната палата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От опозицията припомнят, че държавното предприятие е получило милиардни суми от бюджета, възложени му пряко – без конкурс, поредица големи пътни проекти, а в същото време отказва да предостави на обществото информация за тях.

„Възлагането на почти всички значими пътнотранспортни проекти на едно дружество, било то и държавно, е „защитимо“ само при обоснованост на разходите, законосъобразност на процедурите и обезпеченост на изпълнението“, посочват от БСП.

Съмненията са, коментира изданието, че всъщност „Автомагистрали“ е основно диспечер на средствата  – нещо като „хъбче“, от което милиардите се преразпределят към големите играчи, които от години взимат най-апетитните обществени поръчки в пътното строителство.

Преди време, в отговор на депутатско питане, министър Петя Аврамова призна, че държавното предприятие работи с огромен брой подизпълнители и помощници – общо 400 фирми.

Материалът Сметната палата да провери „Автомагистрали“ ЕАД, поиска БСП е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В скорошно изследване на ИПИ (виж ТУК) основните фактори за попадане в риск от бедност са образованието, икономическата активност и населеното място.

Нещо повече, данните показват, че дълбоката бедност е концентрирана в работоспособно население (а не при пенсионерите, децата или хората с увреждания), което отново препраща към проблемите на образованието и пазара на труда.

Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на „липсващия“ доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност. Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да „вържат двата края“, показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.

Какво прави администрацията?
Тази седмица Сметната палата публикува одитен доклад на изпълнението „Ефективност на мерките за борба с бедността“ за периода 2015-2018 г. и изводите са, меко казано, притеснителни. Докладът е съсредоточен върху националната цел за намаляване на бедността, определена в Стратегия „Европа 2020“ и заложена в Националната програма за реформи и Националната програма за развитие, и изследва действията на МТСП и МОН, които са с по четирима министри за периода.

Периодът на изпълнение е към края си и очакванията са, че ще има значителен напредък по постигането на националната цел и подцелите ѝ. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.

Цел
Заложената цел предвижда намаляване на броя на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване с 260 хиляди души (до 1 372,1 хиляди души) през 2020 г. спрямо базовата 2008 година. Акцентът е върху намаляването на бедността в четири уязвими групи – деца до 17 г. (със 78 хиляди), възрастни над 65 г. (с 52 хиляди), безработни лица (със 78 хиляди) и работещи бедни (с 52 хиляди), а мерките са в редица различни сектори – заетост, образование, здравеопазване, социални плащания, политики за децата и семействата, транспорт, жилищни условия и др.

Изпълнение
Както обикновено наблюдаваме, силата на администрацията е в количественото писане на планове и стратегии, но не и в качеството и изпълнението им. Трудно е да се изброят всички пропуски и критики, посочени в одитния доклад за изпълнението на мерките за борба с бедността, но ето основните от тях:

• Няма система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;
• Липсва ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;
•  Няма ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;
• Огромни закъснения и незаинтересованост – първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група;
• Няма анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети. Не са правени прогнози за изпълнение на целите.

Куриозен е случаят с проведената анкета* сред членовете на работната група, създадена за разработване на плана за действие за периода 2019-2020 г. и отчета за изпълнение на плана за предходния период. Като основни слабости в работата на групата са отличени: липса на целенасочени мерки към бедността, като вместо това се разчита на общи мерки; липса на аналитична дейност и търсене на влиянието на конкретните мерки за намаляване на бедността; забавяния; изпращане на заместници на заседанията, които не са наясно с тематиката. Един от анкетираните споделя, че „Всички дейности се взимат от други стратегии и планове за развитие, за които има осигурено финансиране. Няма нито една програма, за която да се проследи какво е конкретното влияние за намаляване на бедността.“

Резултат
Данните за 2018 г. показват, че целта е изпълнена на 31% и то след десет години работа и само две оставащи. Въпреки че забавянето е известно на администрацията и от данните, и от междинните отчети** през годините, Националната стратегия за намаляване на бедността не е актуализирана за целия си 7-годишен период на изпълнение.

Докладът на Сметната палата показва, че ако тенденциите се запазят, целта за намаляване на броя на живеещите в бедност няма да бъде постигната дори наполовина до 2020 г., въпреки че населението чисто механично също допринася за доближаването ѝ. Към края на 2018 г. бедните са 1 550,8 хиляди души и при този темп на намаление ще стигнат 1 526,4 хиляди (при цел от 1 372,1 хиляди). Това означава, че намалението спрямо 2008 г. ще е със 105,7 хиляди души, което е около 40% от заложената цел.

Изпълнението на специфичните подцели също е плачевно. Към края на 2018 г., , плануваното намаление на бедността при децата е изпълнено 4%, при възрастните – 29%, при безработните –78%, а при броя на работещите бедни дори има нарастване и поставената цел не само че няма да бъде изпълнена, но и ще се отдалечи двойно от целта.

Заключение
Вместо заключение, цитираме дословно един от изводите на доклада: „Изпълнението на такъв дългосрочен стратегически документ без извършването на преглед на изпълнението на предвидените в него мерки за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и на адекватността им от гледна точка на социално-икономическите промени и без оценка на ефективността на изпълняваните мерки, не гарантира, че усилията и ресурсите, които се влагат в изпълнението им ще доведат до очакваните резултати. Степента на постигане на националната и специфичните подцели за намаляване на бедността към края на 2018 г. показва сериозно изоставане“.

*Трябва да се спомене, че на анкетата са отговорили под половината от членовете, което също е сигнал за известна незаинтересованост на членовете на работната група.
**Междинният отчет през 2016 г. показва, че ако темпът към постигане на националната цел се запази, през 2020 г. ще бъде постигната 31% от набелязаната цел. Въпреки това основният извод е, че стратегическият документ не се нуждае от актуализация.

Материалът Как българската администрация бори бедността: поредният провал е публикуван за пръв път на Икономически живот.

При първия одит ще се проверява как са харчени средствата по икономическите мерки за микро-, малки и средни предприятия в министерствата на икономиката и на финансите.

Вторият одит е на мерките за социална подкрепа и заетост и ще бъде в Министерството на труда и социалната политика и агенциите по заетостта и социалното подпомагане.

При третия одит ще бъдат обхванати мерките за подпомагане на земеделски производители в аграрното ведомство и в Държавен фонд „Земеделие“.

И трите одита ще обхванат периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2021 г.

За да реализира те, Сметната палата измени програмата си за одитната дейност за 2020 г. и прекрати други одитни задачи.

През последните месеци се засили активността на ИНТОСАЙ – международната професионална организация на Върховните одитни институции заради инициативи, насочени към ролята им в преодоляването на пандемията.

Европейската сметна палата също преразгледа работната си програма за 2020 г. и прибави два прегледа със специално внимание върху кризата, свързана с COVID-19.

Материалът Сметната палата проверява как са харчени парите срещу COVID-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Глобалната пандемия от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Публикуваното днес издание на международното изследване „Отворен бюджет“ показват, че за съжаление едва една от пет от оценените 117 страни покриват минималните стандарти за прозрачност, контрол и ефективност на гражданското участие в бюджетния процес.
Според Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership, „Нуждата от финансиране на бързи действия за преодоляване на здравните и икономическите ефекти от кризата нe трябва да поставя под въпрос прозрачността на разходите, включването на гражданите в планирането на бюджетните промени и функционирането на механизмите за външен контрол и одит“.

България

Оценката за бюджетна прозрачност на България в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2019 се повишава до 71 пункта, което е средната стойност за страните-членки на ОИСР. Страната  остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 66 през 2017 г. и 71 в най-новото издание на индекса от 2019 г. Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция, а Мексико постига забележителен напредък в последните четири години и вече е сред най-добре представящите се страни.

Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. „Бюджети за гражданите“ – документи, представящи в кратък и разбираем формат  най-важното в отделните фази на бюджетния процес. Същевременно, страната може да постигне бърз напредък, като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в кризисна ситуация като тази, когато резките и дълбоки промени в макроикономическите очаквания ще засегнат сериозно прогнозните бюджетни параметри и вече наложиха една актуализация на бюджета. Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса.

Индексът „Отворен бюджет“ 2019 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес. България отчита стойност от 26 пункта, което е над средната глобална стойност от 14 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт. Това изисква насочени обществени консултации по избрани бюджетни приоритети, за които правителството търси обратна връзка, включително от най-уязвимите социални групи. Нужна е по-активно ангажиране на гражданското общество и засегнатите страни и в процеса на отчитане и анализ на бюджетните данни и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения за одити, които да бъдат включени в одитната програма на Сметната палата.

Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Фискалният съвет може да утвърди в по-пълна степен ролята си, като започне да прави независима оценка на предлагани от изпълнителната власт нови разходни програми, както и като взима по-активно участие в дискусиите в парламентарните комисии. Подобрение на оценката може да се постигне чрез дискусии в Народното събрание на бюджетните приоритети на по-ранна фаза в бюджетния процес. Друга необходима промяна е организирането на публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета, включително с изслушване на председателя на палатата. Заедно с това, специализираната комисия по бюджет и финанси може да изготвя собствен анализ на текущото изпълнение на бюджета. Добра практика е комисията  да съставя и публикува доклад със заключения и препоръки въз основа на представените резултати в годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета.

България попада в групата на 71 страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 83 пункта. Възможност за подобрение е възлагането на преглед на одитните процеси в Сметната палата от външна независима организация.

Индексът “Отворен бюджет” е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност (http://www.openbudgetindex.org/). Той  оценява степента, в която правителствата на 117 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива всички етапи от бюджетния процес, включително изготвяне, консултиране, приемане на бюджета, предоставяне на текущи  и периодични данни за изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, както и за ролята и независимостта на Сметната палата. Съставяне на индекса е базирано на обективни факти, отчитащи 140 индикатора, а методологията се базира на международно признати критерии, разработени от организации като ИНТОСАИ, МВФ, ОИСР. 300 експерти в 117 страни участват в 18-месечния период на проучването. Партньор за България е Институтът за пазарна икономика. Резултатите  за всяка страна се потвърждават от поне двама рецензенти, като мнение могат да изразят и националните правителства. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации.

Материалът В България – лош парламентарен контрол на бюджетните процеси, слабо гражданско участие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проверките в Художествената академия и Националния фонд култура са част одитите, при които ще се гледа законосъобразността при харченето на бюджетите.

Със 7 одита ще бъде установена ефективността, ефикасността и икономичността на различни бюджетни организации и публичните дейности. Сред тях е темата за ефективност на политиката за подобряване на безопасността на движение по пътищата, изпълнението на големи проекти по приоритетна ос 1 на ОП“Транспорт и транспортна инфраструктура“, ефективност на управлението на Природен парк „Витоша“.

На 277 бюджетни организации и общини ще бъдат извършени финансови одити на годишните финансови отчети, които ще покажат състоянието на отчетността в публичния сектор.

На ежегоден финансов одит подлежат и годишните отчети на общините с бюджет над 10 млн. лв., а останалите общини с малки бюджети ще бъдат проверени поне веднъж през следващите три години.

Планирани са и проверки на концесиите в туризма, на предприятията и търговските дружества с държавно участие към министерствата на икономиката и на земеделието.

През 2020 г. ще приключат двата одита, възложени от Народното събрание – на Българското национално радио и на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация за планираните разходи за отбрана на България за 2018 г. и  2019 г.

Ще приключат и задължителните по Изборния кодекс проверки на приходите и разходите за предизборните кампании на партиите и на инициативните комитети за местните и европейските избори.

Материалът Концесиите в туризма и транспортните проекти в плана на Сметната палата е публикуван за пръв път на Икономически живот.