Най-голямото перо – 1,375 млрд лв., ще бъде за текущи дейности, включително държавно делегираните дейности, които се финансират от националния бюджет. Сумата включва заплатите на учителите в общинските училища, работещите в болниците и др.

Капиталовата програма на общината за 2021-ва също е с по-високи параметри спрямо предишната – 509 млн., от които 296,3 млн. са средства, привлечени по европейски програми.

Най-голямата реконструкция за 2021 г., ще е започване на ремонта на трамвайното трасе на бул. „Цар Борис III“ – от Съдебната палата до кв. „Княжево“. Стойността на този проект е 31,6 млн. лв., а средствата са осигурени по ОП „Региони в растеж“, уточнява столичният градоначалник.

Планирани са дейности, започнали вече осъществяването си – разширението на бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „Филип Кутев“, бул. „Ломско шосе“, Източната тангента и по ул. „Опълченска“.

Фандъкова уверява, че „с тези обекти София практически ще има нова транспортна схема с над 1/3 разтоварен трафик през центъра на града“.

Пари се заделят и за ремонти на ключови за кварталите улици и булеварди – бул. „Първа Българска армия“, ул. „Кукуш“, тунелите към „Люлин“ и при НДК, бул. „Царица Йоанна“ заедно с трамвайния път, ул. „Чепинско шосе“.

Йорданка Фандъкова изрази и мнението си, че общината изпълнява надлежно програмата си за подобряване на качеството на въздуха, за която са отделени над 200 млн. лева.

Според Фандъкова планираните капиталови инвестиции в това направление са над 200 млн. лв.

Дейностите включват отново програмата за замяна на стари печки, която няма голям успех до момента, по-често миене на улици и премахване на кални места по кварталите, които са източник на прах, довършване на метрото, като през 2021-ва ще се строи продължението му в „Подуяне“ и през „Слатина“. Планират се и доставки на нови трамваи, електробуси и тролеи.

Материалът Амбициозен бюджет залага Столична община за 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това реши на свое заседание Софийският оперативен щаб.

На територията на общината ще функционират три Коледни базара – в пространството на Градската градина, в парка на НДК и на площад „Славейков“.

Базарите ще работят при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Организаторите им трябва да осигурят охрана за спазване на задължителните мерки, няма да се допуска струпване на повече хора.

На територията на базарите е задължително носенето на предпазни маски от всички.

От днес, 20 ноември, отвори още един КОВИД кабинет към 25. ДКЦ. Така специализираните кабинети за преглед на хора с грипоподобни симптоми към общинските ДКЦ-та са вече 11.

До момента в тях са прегледани 1982 граждани, направени са 1904 антигенни теста, като положителните са  549 или 28% от тестовете.

Материалът Забранява се консумацията на място на Коледните базари в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това рядко се споменава, особено на фона на замърсяването с фини прахови частици, заради които България дори е осъдена през 2017 г. за системно замърсяване.

Основният извод от анализираните данни е, че София потенциално има проблем с концентрации на азотен диоксид над нормите, който поради специфичното разположение на официалните станции не се отчита като такъв.

Припомняме, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за развитие на дихателни проблеми, които и често са предпоставка за по-тежка симптоматика при заболяване от COVID-19.

Според публикуваните данни в две от общо 42 точки на измерване има превишаване на средногодишната норма, а в една концентрацията е малко под прага — само с 0,09 микрограма на кубичен метър.

Отделно, в 12 от изследваните локации, за които няма данни от цяла година, има също стойности над средногодишната норма.

В над  1/3 от точките на измерване те са близки до или над средногодишната норма за азотен диоксид. Анализираните данни са  за периода 3 юни 2019 – 31 май 2020 година и са част от измервания направени от доброволците на AIRBG в партньорство с немската организация “Дойче Умвелтхилфе” (Deutsche Umwelthilfe /DUH).

За отчитане на замърсяването са използвани дифузионни тръби. Автор на анализа е д-р Ангел Буров, преподавател в катедра „Градоустройство“ в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия.

Азотният диоксид е отровен газ с остра миризма, освен с белодробни проблеми, той се свързва със заболявания като астма, хронична белодробна недостатъчност, инсулт, коронарна болест на сърцето. Съществен въпрос от епидемиологична гледна точка е и каква част от хората в София са изложени на по-дълги или по-кратки периоди на замърсяване с NO2 над и близо до критичните норми, включително прагови концентрации и алармени стойности.

Според д-р Ангел Буров е необходим по-надежден транспортен модел и анализи на трафика, измервания по-близо до улицата, където се движат хората и в градските каньони между сградите.

Замърсяването с азотен диоксид в градовете идва основно от транспорта. За това говори и фактът, че през месеците март и април 2020 г. чужди изследователи показаха спадане на стойностите. Причината е намаляването на трафика заради COVID-19. 

В момента Столична община разработва поредната програма за въздуха, със стотина мерки, но замърсяването с азотен диоксид дори не е отчетено. Надяваме се това да бъде коригирано, когато документът бъде представен на софиянци за коментари до края на година” , коментира Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на Екологично сдружение „За Земята“.

Материалът Въздухът в София замърсен с азотен диоксид, твърдят еколози е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Непосредствено преди избухването на пандемията поставихме фокус върху развитието на Пловдив и Варна като двата най-силни икономически центъра в страната след столицата (виж „Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна”). Интересен момент в представянето им е съревнованието за титлата „втори по големина град в България”, което е неизбежно през последните години. Имайки предвид, че предстои преброяване на населението през 2021 г. и отчитайки текущите социално-икономически процеси в Пловдив и Варна, можем да погледнем към този спор и да внесем малко яснота.

На първо място е важно да отбележим, че се фокусираме не върху населението на областта или общината, а конкретно на града. За целта ползваме данните на НСИ от преброяванията на населението, както и някои текущи наблюдения за последните 10 години. Не използваме данните на ГРАО за населението по постоянен или настоящ адрес – това също е възможен подход, но предпочитаме да стъпим на по-дългия исторически ред от преброяванията. Данните за населението не отчитат и туристическия поток, който би бил голям плюс за Варна през летните месеци. 

Обичайното знание у нас е, че Пловдив е вторият по големина град в България. Ако погледнем преброяванията на населението през годините, то това е вярно твърдение. През по-голямата част от 20 век и двата града постоянно увеличават своето население. Пловдив винаги води, като най-голяма е разликата при преброяването от 1946 г., когато тя е почти 50 хил. жители – 127 хил. в град Пловдив спрямо 77 хил. в град. Варна. Последното преброяване по време на комунизма (проведено през 1985 г.) отчита огромното развитие на двата града, но като абсолютен брой разликата е сходна – 342 хил. в Пловдив спрямо 302 хил. във Варна. Преходът обаче носи различна динамика за двата града.

След промените населението на град Пловдив “замръзва“, а това на град Варна продължава да расте. Всъщност Варна е може би единственият друг град освен София, който неизменно увеличава своето население през всяко едно преброяване в последните над 100 години. Преброяванията на населението от 1985 г., 1992 г., 2001 г. и 2011 г. дават население на град Пловдив в рамките на 338-342 хил. души (338 хил. през 2011 г.). В същото време град Варна постепенно увеличава своето население от 302 хил. през 1985 г. до 334 хил. през 2011 година – така при последното преброяване разликата между двата града е едва 3 283 души.

Ако следваме логиката от последните преброявания, то Варна би следвало да изпревари Пловдив в преброяването през 2021 г. Това обаче съвсем не е сигурно. Последните 10 г. промениха социално-икономическата траектория в някои региони, като една от отчетливите промени е успехът на Пловдив. Градът пот тепетата успя да рестартира своя ръст и отново печели население. Това е видимо както от икономическите процеси – развитието на индустрията в периферията на Пловдив и новите работни места в дигиталния сектор, така и от културните тенденции – появата и успешното развитие на „Капана”, като квартал на творческите индустрии. Пловдив винаги е бил силен индустриален и културен център, но последните 10 г. динамиката е отчетлива и това „обърна” демографията на града.

Варна, в същото време, не е в ситуация да променя траекторията на своята демография, която така или иначе е подкрепяна от постоянния приток на млади хора – привлечени от „летния капитал” на морската столица и шестте университета в града (виж „Варна – град на знанието”). Подобно на Пловдив, подемът на Варна също е подкрепен от силна индустрия в широката периферия на града, ръст в дигиталния сектор и развитие в сферата на културата.

Колко точно е ръстът през последните 10 години?

Текущите данни за населението на НСИ дават сравнително скромен ръст във Варна в последните 10 години и по-солиден ръст в Пловдив, тоест очакването е Пловдив да задържи своето второ място. Проблемът тук е, че две поредни преброявания (2001 и 2011 г.) показват, че в текущите данни НСИ подценява населението на Варна и надценява това на Пловдив. В периода 2001-2011 г. например НСИ всяка година отчита ръст на населението в град Пловдив, след което при преброяването се оказва, че в действителност то леко се е свило спрямо 2001 г. 

Всичко казано дотук показва, че битката за втория град не е решена. Варна има по-добър дългосрочен тренд през последните 30 години, но Пловдив отчита рестарт през последните 10 години и също дърпа напред. И двата града имат отчетливо добри години непосредствено преди пандемията и печелят от динамиката на дигиталния сектор в страната. Ефектът на пандемията може да играе ключова роля в тази надпревара – от една страна силен удар върху туризма, но пък и стимул за миграция на заети от дигиталния сектор. В по-широк регионален план обаче, съревнованието между дата града е полезно, като отнема твърде големият фокус към столицата и дава алтернативи за регионалното развитие в страната.

Материалът Кой е вторият град? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Затруднените продажби и спадът в оборотите забавят експанзия и планираните разширения на голяма част от търговците.

Незаетите площи в търговските центрове в София са нараснали почти двойно спрямо началото на годината и вече достигат 9%.

Спортните продукти, бързооборотните стоки, дрогериите и обзавеждането на дома са сред секторите които се справят по-добре в настоящата ситуация. Сред по-значимите откривания през третото тримесечие са новият магазини на IKEA във Варна, JYSK с две нови локации, веригата за дрехи втора употреба Mania с нов обект в София и Decathlon в Бургас.

„Концепцията на big-box обектите се радва на засилващ се интерес в страната, както от страна на наематели така и на крайни клиенти. Форматът е предпочитан от търговците на бързооборотни стоки, дрогерии, дискаунт брандове, които се групират при експанзията си в по-малки населени места, за да се възползват от синергията помежду си. В процес на изграждане са и няколко ритейл парка в регионални градове в страната“, уточни Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Материалът Падат наемите на магазини в София, до 36 евро/кв. м за топ локация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Състояние на икономиката на София
Столична община приютява най-голямата икономика в страната. Според последните налични данни за 2018 г. обемът на икономиката на столицата достига 44,4 млрд. лв., или 40,4% от общия брутен вътрешен продукт на страната. В периода 2010-2018 г. делът на икономиката на София е традиционно в рамките на около 40%, като по-отчетлив ръст се наблюдава именно през 2018 г. Преди 2010 г. този дял е чувствително по-нисък – 37-38% през 2007-2009 г. и дори 29-31% в периода 2002-2005 г. Като цяло, тенденцията е към концентрация на икономическата активност в София, но този процес е особено силен преди 2010 г. и по-умерен след 2010 г.

Концентрацията на икономическа активност в София е подкрепена от постоянния приток на хора в столицата, която устойчиво увеличава своето население на фона на спада на населението в страната.

Ръстът на БВП на София е отчетлив след 2015 г. След години на нисък растеж в рамките на 1-2% (2012-2014 г.), икономиката на София расте номинално с 7-9% след 2015 г. През 2018 г. се наблюдава забързване на номиналния растеж, който достига 8,7% спрямо 7,2% за страната. Подобни са били най-вероятно и процесите през 2019 г., която също беше година на солиден икономически подем. По-неясна е динамиката в икономическата криза, настъпила в началото на 2020 г., но ако съдим по възстановяването на столичната икономика след предишната икономическа криза, много  вероятно  изглежда  тя  да  се  върне  към  растеж  по-бързо  от останалата част от страната.

Брутната добавена стойност в София достига 38,5 млрд. лв. през 2018 г. Икономиката на столицата е силно концентрирана в сектора на услугите. Над 34 млрд. лв. или 89% от добавената стойност на икономиката на София е в сектора на услугите. Това е и най-динамично развиващ се сектор в столицата, като неговият дял се е увеличил с над 10 процентни пункта за последните 10 години. Други 4,4 млрд. лв. или 11% от брутната добавена стойност в София се пада на индустрията. Селското стопанство има пренебрежим дял в икономиката на столицата.

Отнесено спрямо данните за страната, София допринася за 51% от брутната добавена стойност в услугите и 18% от тази в индустрията. Големият дял на услугите е очакван за столицата, като се води от концентрацията в търговията, транспорта и далекосъобщенията, административните и професионални  дейности,  както  и  бурно  развиващият  се  сектор  на  информационните технологии и услуги. По-ниският дял на индустрията в столицата се обяснява както с по-равномерното разпределение на индустриалното производство в страната и наличието на други силно индустриализирани райони, така и с териториалните особености на Столична община. Голя част от индустриалните терени в непосредствена близост до столицата на практика са в територията на съседни общини.

Профил на столичната икономика
През 2018 г. столичната икономика е произвела продукция за 67 млрд. лв., или 37% от общата продукция на нефинансовите предприятия в страната. Икономиката на София е силно доминирана от сектора на услугите, като в нея се концентрира произведената продукция на 59% от търговията на едно и дребно, 40% от транспорта, 93% от далекосъобщенията, 85% от информационните технологии и услуги, 72% от професионалните дейности и 66% от административните дейности в страната. В същото време преработващата промишленост в София носи около 14% от произведената продукция в промишлеността в страната.

Развитието на произведената продукция в столицата ясно показва най-динамичните отрасли в последните години. За последните две години, за които има налични данни, произведената продукция в София се е увеличила с 11,4 млрд. лв. или с 21% (2018 спрямо 2016 г.). Този ръст е концентриран в търговията на едро и дребно – ръст от 2,2 млрд. лв. или с 18%, транспорт – ръст от 1 млрд. лв. или с 19%, професионални и административни услуги – ръст от 1,5 млрд. лв. или с 21%, преработваща промишленост – ръст от 1,6 млрд. лв. или с 22%, строителството – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 29%, информационни технологии и услуги – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 44% и операции с недвижими имоти – ръст от 900млн. лв. или с 52%.

Ефект на коронавируса върху икономиката на София
Коронавирусът донесе безпрецедентен спад в икономиката на страната през второто тримесечие на 2020 г. Няма регион в България, който да не беше тежко засегнат от пандемията и в който да не се наблюдава сериозен ръст на безработицата. Разнообразната икономика на София, която е доминирана от услугите и в която преобладава работата в офис, беше своеобразен плюс за столицата в условията на извънредното положение, тъй като позволи голяма част от работната сила да премине към дистанционна работа. Някои от големите компании в сферата на информационните технологии и аутсорсинга вече обявиха запазване на този модел на работа поне до края на 2020 г. Практически пълното блокиране на международните пътувания и липсата на чуждестранни туристи, както и тежките ограничения пред обичайния градски живот обаче оказаха своя отпечатък върху ключови сектори на столицата – транспорт, хотели и ресторанти, търговия на дребно бяха засегнати непосредствено от извънредното положение. Социалните сфери – здравеопазване, образование и социални услуги също понесоха тежък удар, който се пренесе директно или в по-малко приходи (например от такса за детски градини) или в по-високи разходи (например за здравни мерки и социални услуги) в бюджета на Столична община. В тази част се разглежда ефектът на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната активност и сделките с недвижими имоти в столицата, както е поставен фокус върху ефектите за приходната част на бюджета.

Ефект върху заетостта
Ефектът на коронавируса и извънредното положение върху икономиката на София е най-непосредствено видим през данните за регистрираните безработни в бюрата по труда. В периода 2 март – 24 май 2020 г. броят на регистрираните в бюрата в труда в столицата нараства с 17 896 души. Това са 12 седмици, в които ясно се откроява ударът на коронавируса върху икономиката на София и неизменно се губят работни места.

Ефектът на коронавируса върху пазара на труда в столицата се вижда още от средата на месец март. В седмицата след обявяването на извънредното положение – това е седмицата 16-22 март, вече се отчита ръст на новорегистрираните безработни и спад в постъпилите на работа. В следващите седмици се наблюдава сериозно влошаване, като пикът се достига в седмицата 6-12 април, когато 4 495 души се регистрират в столичните бюра по труда, а едва 172 души постъпват на работа. Ситуацията се нормализира след средата на месец май, когато новорегистрираните безработни падат под границата от 1 000 души на седмица и се изравняват с постъпилите на работа.

В сравнителен план, ударът по заетостта в София е по-лек спрямо други райони в страната. Въпреки това, загубата на близо 18 хил. работни места ще даде своето отражение върху столичната икономика през 2020 г. Въпреки лекото възстановяване на работни места в края на лятото, този процес е все още плах и очакванията са по-продължителен период на възстановяване на пазара на труда. Загубените работни места едва ли ще бъдат възстановени преди втората половина на 2021 г., при това с уговорката, че няма нови тежки карантинни мерки в края на 2020 г. или началото на 2021 г.

Ефект върху туризма
Негативният ефект на коронавируса върху икономиката на София е особено отчетливо видим и в туризма. Данните за пренощувалите лица и реализираните нощувки в столицата показват почти пълно зануляване в рамките на извънредното положение. През месеците януари и февруари пренощувалите лица в София са по над 80 хил. на месец, като близо 46 хил. от тях са чуждестранни граждани. През месец април, който е изцяло обхванат от извънредното положение, броят на пренощувалите лица в столицата е малко над 4 хил. души, като чуждестранните лица са под 1 000.

Един от ключовите фактори са въведените силно рестриктивни ограничения пред пътуванията зад граница в повечето европейски страни, както и практически пълното приземяване на гражданските полети на редица големи авиокомпании. Така например, по данни от Airports Council International, обслужените пътници на европейските летища през април и май са с 98% по-малко от същите месеци на 2019 г., като въпреки възстановяването на пътуванията, спадът през август е над 67% на годишна основа. По данни от Летище София, обслужените пътници спадат с над 94% през април и близо 88% през май, като след юни започва възстановяване; въпреки благоприятните тенденции, през август пътниците са с 57,1% по-малко от същия месец на 2019 г.

Постепенно възстановяването на туризма през лятото на 2020 г. е добра новина, но трябва да се отчита, че то остава много далеч от обичайните нива за столицата. Традиционно през летните месеци, броят на пренощувалите лица в София е над 100 хил. души на месец, като близо 80 хил. са чужденци. На практика, през месец юли 2020 г. броят на чужденците остава около 8 пъти по-малко спрямо очакванията за лятото на 2020 г. отпреди коронавируса. Към настоящият момент не можем да очакваме рязко възстановяване на пътуванията, особено на фона на нова вълна от случаи на заболявания в Европа. В базовия сценарий, който предвижда запазване на по-леките мерки, най-вероятно ще се наблюдава постепенно възстановяване на туризма, но все пак на нива далеч от обичайните. Това неизбежно ще повлияе на приходите от туристически данък, които обаче далеч не са основен приходоизточник за бюджета на Столична община.

Ефект върху строителната активност и сделките с имоти
Текущ индикатор за инвестиционна активност, потребителско доверие и очаквана динамика в строителството е броят на вписаните сделки с недвижими имоти в Агенцията по вписванията. За второто тримесечие на 2020 г. в покупко-продажбите в София са със 17% по-малко от същия период на 2019 г., но спадът е значително по-малък от средния за страната от 28%. Броят на договорните ипотеки намалява с 15% (при 27% общо за страната), а на даренията и замените – съответно с 37% и 33%. По предварителни месечни данни от Агенцията по вписванията, през юли се отчита спад от 5,3% на годишна основа, а през август – близо 10%. Възможно обяснение е фактът, че спадът в София в месеците на тежките ограничителни мерки беше сравнително по-ограничен.

Положителните тенденции в икономическия растеж, заетостта и доходите, както и все по-благоприятните условия за достъп до кредит обусловиха нарастването на интереса към ново строителство в София. Столицата отчита ръст на годишна основа при издадените разрешения за строеж на жилища от 27% през 2017 г. и 69% през 2018 г. според разгърнатата застроена площ. При административните сгради динамиката е доста по-разнопосочна, като през 2017 г. се отчита спад от 29%, докато през 2018 г. – ръст от 178%. Инвестиционната активност в София допринася за 40% от площта в разрешенията за строеж на жилища в страната и 86% от тази в административните сгради през 2018 г. През 2019 г. се наблюдава спад в издадените разрешения с 15% при жилищните и 74% при административните сгради. През първото тримесечие на 2020 г. спадът в площта на разрешенията за нови жилищни сгради е 7%, но през второто тримесечие достига 42%. Започнатото ново строителство е индикатор, който следва с известно забавяне динамиката на издадените разрешения за строеж. През 2019 г. започнатото строителство на жилища според разгърнатата застроена площ нараства с 11% спрямо 2018 г.. Негативната динамика се запазва и в началото на 2020 г. още преди пандемията, като през първото тримесечие се отчита спад при жилищните сгради от 3% на годишна основа, който се задълбочава до на 26% през второто тримесечие.

Ефект на пандемията върху бюджета на Столична община
В края на месец април 2020 г. Столичният общински съвет прие актуализация на бюджета на Столична община, която отрази непосредствения ефект от коронавируса и извънредното положение върху финансите на столицата. Тази актуализация дава ясна картина за състоянието на приходната част на бюджета на столицата към края на месец април. Актуализацията в приходната част се равнява на намаление на приходите с 23,4 млн. лв., като 12,1 млн. лв. е намалението на данъчните приходи и 11,3 млн. лв. на неданъчните приходи. Важно е да се отбележи, че най-вероятно предстои втора актуализация на бюджета за 2020 г., която да отрази картината към края на лятото.

Материалът (Д)ефектите на коронакризата върху икономиката в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преминаването е двупосочно в платното, в което не се извършват строителни дейности, и ще се регулира със светофарна уредба при Горубляне, Герман и Лозен.

Реконструкцията на 6-километровото трасе започна през октомври м.г. Отсечката между ж.к. “Младост” и кв. “Горубляне” беше затворена на 14 юни т. г. за разрушаване на стария надлез и изграждането на нов.

Срокът за завършване на реконструкцията на 6-километровия участък е пролетта на 2021 г. Двулентовият път ще бъде с две платна с по 3 ленти за движение в посока, средна разделителна ивица, разделителни ивици между локалите и директното трасе, 2 локални платна и тротоари.

С новото трасе на Софийския околовръстен път ще се осигури връзка между автомагистралите „Струма” и „Тракия”, ще се улесни транзитният трафик от АМ „Европа“ и връзката с граничните пунктове с Турция и Гърция. Инвестицията е за 142,7 млн. лв. с ДДС и е от републиканския бюджет.

Материалът Заради трафика пускат движението по Южната дъга на Софийския околовръстен път е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Днес се очаква сериозно затруднение при придвижването в столицата заради протестите, заяви директорът на СДВР Георги Хаджиев.

На площад „Орлов мост“ са разположили поне десетина палатки и въпреки усилията на полицията, протестиращите не са склонни на никакви отстъпки. Виждат се надписи „Извинявайте за неудобството. Държавата е в ремонт“. Създадена е организация трафикът и автобусите на градския транспорт да бъдат изведени от кръстовището на „Орлов мост“.

От площад „Независимост“ към Президентството също са вдигнати палатки.

Хаджиев призна, че през последните няколко дни има ескалация на напрежението. Лично той няколко пъти се е опитвал да разговаря с протестиращите, но без резултат.

„Надявам се на здравия разум и на протестиращите, и на останалите граждани. За нас е изключително важно всички да бъдем толерантни и отново напомням, че ние никога не изхождаме от позицията на силата. Опитваме се да водим диалог и да ги убеждаваме, че в крайна сметка и другите граждани имат права и трябва да се придвижват спокойно, за да стигнат до работните си места“, каза още Георги Хаджиев.

По различни изчисление по време на снощния 21 ден от протестите в столицата в шествията са се включили над 60 000 души. Исканията продължават да бъдат оставка на правителството и на главния прокурор.

Материалът Централната част на София е блокирана, придвижването е трудно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

ВАП е образувала преписка по публикации в медиите, в които се споменава, че в част от така наречените частни резиденции и други имоти, намиращи се в природен парк „Витоша“ от страната на хижа „Алеко“, сменили първоначалната си собственост след приватизиране, има вероятност да са извършвани съществени преустройства.

За другата част от имотите информацията е, че са в изключително занемарено от техническа гледна точка състояние и в такъв вид увреждат природата и създават потенциална опасност за живота и здравето на минаващите покрай тях туристи.

Проверката трябва да установи спазват ли се всички нормативни изисквания на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и другите нормативни актове по устройство на територията.

Трябва да бъде проверен поотделно и комплексно строителният процес по евентуално извършвани преустройства, да се проведат огледи на място като се отразят и всички относими данни, включително статут на терена, право на собственост или на строеж, влезли в сила кадастрални, общи и подробни устройствени планове, да се проследи целият инвестиционен процес.

Материалът ДНСК и Фандъкова спешно ще проверяват частните резиденции на Витоша е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тенденцията се обяснява с нарастването на оборотите на  онлайн търговията в резултат от ограниченията заради коронавируснта пандемия.

За да се справят с обслужването на този тип поръчки, куриерските компании и търговците с онлайн магазини започват да реорганизиират логистиката и доставките си.

 „Устойчивият темп на развитие на електронната търговия и куриерските услуги е основен двигател на търсенето на складови площи“, коментира Жоро Ангелов, мениджър „Индустриални имоти и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton.

По данни на компанията, търсенето на складови площи е провокирано от онлайн продажбите, но пазарът на логистични площи в София регистрира слаба активност в началото на 2020 г.

Макар за сегмента 2019-а да завърши с голям обем завършено строителство и висока наемна активност, последиците от COVID-19 кризата дадоха негативно отражение.

За първите три месеца общото усвояване се движи около 9 500 кв. м, включвайки няколко договора за наем и завършването на малки проекти за собствено ползване.

Заради ограниченото предлагане на модерни логистични площи, от Cushman & Wakefield Forton очакват значителна част от строящите се проекти за отдаване под наем да бъдат заети още преди да бъдат завършени.

„Експортно ориентираната част от българската икономика е засегната от наложените рестрикции и намалено потребление. Може да се очаква в средносрочен и дългосрочен план, че настоящата ситуация ще допринесе за започване на нови производства в България. Това са компании, които търсят по-високо качество, съкратени срокове за организация на производството, по-висока сигурност на транспорта и доставките до Европа“, допълва Жоро Ангелов.

Наемните нива на логистичните площи остават стабилни – в София са 3.8 евро на кв. м за по-големи обекти и 4.2-4.4 евро на кв. м за средни по големина помещения.

Според експертите, доходността от инвестициите в сегмента вероятно ще намалее леко през следващите тримесечия.

Материалът Търсят се складови площи до 2000 квадрата в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.