Споразумението идва три месеца след като Facebook беше ударен от бойкот от страна на големи рекламодатели след демонстрациите на антирасизъм, последвали смъртта на чернокожия американец Джордж Флойд, убит от полицай.

Рекламодателите от години се оплакват, че големите социални медии правят твърде малко, за да предотвратят показването на реклами заедно с реч на омразата, фалшиви новини и друго вредно съдържание.

Междувременно големите технологични компании искат да бъдат разглеждани като предприемащи действия по въпроса, за да отблъснат призивите за повече регулация.

Съгласно споразумението, обявено в сряда от Световната федерация на рекламодателите, ще бъдат приети общи дефиниции за форми на вредно съдържание като реч на омразата и тормоз, а платформите ще приемат хармонизирани стандарти за докладване.

Платформите се съгласиха да дадат на рекламодателите по-голям контрол върху това какво съдържание се показва заедно с техните реклами, съобщи Ройтерс.

Материалът Социалните медии ще ограничават речта на омраза заради рекламодателите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Не искам да изпреварвам президента (Доналд Тръмп), но това е, което разглеждаме“, каза Помпео пред Fox News.

Американските законодатели по-рано изразиха опасения за това как TikTok борави с потребителските данни. Те са загрижени за китайските закони, които изискват местните компании да си сътрудничат с китайските разузнавателни служби.

„TikTok“ е социална мрежа, позволяваща създаването на кратки музикални клипове и за обмен на съобщения. В Китай е известна като Douyin.

Стартирана през септември 2016 г., в момента платформата е водеща за споделяне на кратки клипове в Китай и става все по-популярна и в други страни, превръщайки се в едно от най-бързо развиващите се и изтегляни приложения. Главната ѝ аудитория са тийнейджъри.

Приложение, което не е достъпно в Китай, но е собственост на базираната в Китай ByteDance, се опитва да избегне споменаването на своите китайски корени, за да се харесва на глобална аудитория.

Забележките на Помпео бяха продължение на конфронтацията между най-големите световни икономики, която започна с търговска война преди почти две години и беше утежнена от действията на китайските власти в Хонконг и избухването на коронавируса.

Поради конфликта на китайско-индийската граница, Ню Делхи преди това забрани TikTok, а с него и още 58 китайски приложения.

Материалът САЩ обмислят забрана на китайски социални мрежи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се посочва в изявление, публикувано в четвъртък на сайта на социалната мрежа и цитирано от световните агенции.

32 242 акаунта са блокирани, а материалите, публикувани с тяхна помощ, са изтрити от социалната мрежа.

Представители на Twitter твърдят, че тези акаунти са били свързани с властите на тези държави и са участвали в „информационните операции“. В изявлението се казва, че това нарушава правилата на социалната мрежа.

По-голямата част от изтритите акаунти – 23 750, са свързани с Китай. Авторите на тези страници на китайски език прославяли дейността на Китайската комунистическа партия и разпространявали манипулативни или пропагандни доклади за пандемията на коронавирус, протестите в Хонконг и ситуацията в Тайван, обединяването на които с Китай е заявената цел на ръководството на КНР.

Twitter също блокира над 150 000 акаунта на бота, които подсилвали вируса на китайските пропагандни постове чрез ретуити.

Освен това Twitter ликвидира мрежа от 7 344 акаунта, които са пускали публикации в подкрепа на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието.

1152 акаунта са на потребители, свързани с Русия. Twitter смята, че всички те имат общо със сайта „Актуална политика“, който „се занимава с политическа пропаганда в рамките на Русия с държавна подкрепа“.

Материалът Twitter изтри над 32 хил. акаунта на потребители, свързани с Русия, Китай и Турция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Революцията в социалните медии води до революция в комуникациите, в PR, променя обществените стереотипи. Вие дори отивате и по-далеч, предричайки следващите нива на революции, свързани с типа интелект. Нулев ли е шансът в един момент светът да спре и в търсене на „простото“ да тръгне назад?
Светът се промени толкова бързо и така неузнаваемо, че няма път назад. Възможността всеки да има достъп до медии на практика изгори всички мостове, които водеха към предишните общества и от тук нататък всеки един от нас ще трябва да се съобразява с новите глобални правила на живота ни. От едната страна виждаме тези огромни промени в начините, по които комуникираме по между си, но промените са далеч по-дълбоки. Услуги като Airbnb и Uber, пазаруването онлайн, възможността вече всеки да коментира качеството, което е получил публично, новинарският поток, който ни залива всяка минута и то със съдържание, генерирано от читатели, а не от професионални журналисти… Мога естествено да изброявам стотици нови елементи, които всяка секунда променят живота ни и ако се замислите, вече не можем без нито едно от тях. Естествено – това не изключва „търсене на простото“, дори модерният живот предоставя неограничени възможности животът ни да става по-лесен, а дали ние ще си го направим такъв, вече зависи от всеки от нас. Възможности има милиони, просто трябва да ги знаем и да се възползваме от тях.

Прогнозирате следващо Ниво, при което изкуственият интелект ще навлезе дълбоко в PR дейността. Какъв е рискът обаче PR компаниите да се превърнат просто в разработчици на отделни модули (както, например, Оffice пакетите на Windows), които клиентът ще купува и адаптира за своята дейност?
Няма такъв риск. Ние все повече ще разчитаме на изкуствения интелект, но едва ли ще го въвличаме във всекидневната ни креативна дейност. В крайна сметка нашият бизнес се състои в постоянните иновации, творчество и безкрайно въображение. Не можем да очакваме този процес да се автоматизира, въпреки, че знаем ли – след години може да разчитаме именно роботи да рисуват най-продаваните картини. Но сега, това просто е невъзможно. Изкуственият интелект скоро може да ни помага в нашите реактивни дейности в PR бизнеса, докато при проактивните стратегии напълно ще разчитаме на собствените си мозъци и мотивации.

Акцентирате на отношенията PR експерт – висш мениджмънт на компанията клиент. Анализирате и редица кризи, случили се през последното десетилетие. Всички те обаче са предизвикани от конкретен „човешки фактор“. В този смисъл, каква е вероятността PR-ът да се превърне и в HR, консултиращ клиента си в подбора на кадри?
Няма да има нужда дори да се застъпим някъде с HR бизнеса, който с всеки изминат ден все повече се отдалечава от нас. През последните години той твърде много се промени, което обаче промени и нашето отношение към нуждите на клиентите ни. Компаниите, с които работим все повече имат нужда от „корекции“ в техния имидж, в подобряването на бранда, в изтъкването на положителните моменти от тяхната работа. И това е разбираемо. В днешно време всеки един служител, дали анонимно или не, дали с основание или просто ей така, може публично да нанесе вреди на бранда на своя работодател И не само служителите, всеки който има отношение към един бранд може да бъде неговият „посланик“, но и негов неприятел. Ето защо компаниите вече полагат огромни усилия да представят брандовете си подобаващо както пред своите сегашни служители, така и пред бъдещите. Ето тук са пресечните точки между HR и PR бизнеса, но в повечето случаи HR отделите на компаниите са просто наши клиенти, към които ние трябва да се отнасяме с огромни порции от творчество.

Казвате – конкретни ситуации изискват съвременният PR да взима бързи решения и да има светкавични реакции от името на клиента без консултации с него. Но ако клиентът държи да има пълен контрол и участие в предприемане на всяко едно действие?
Има и такива клиенти, но ние не препоръчваме този подход. Вече пазарът е достатъчно зрял, за да може на един PR експерт да бъдат поверени мениджърски функции, или поне бърза реакция по един от няколкото темплейта, съгласувани с клиента. Времето е наистина много решаващо. Винаги съм казвал, че и най-лошото решение е по-добро от невзетото решение и с всеки изминат ден за мен тази истина става все по-важна. Нима когато седим на зъболекарския стол раздаваме съвети на нашия зъболекар какво да прави и какви медикаменти да използва… В нашия бизнес е същото, с тази разлика, че тъй като засяга публичния образ на компании или мениджъри, те обикновено държат най-малкото да участват във взимането на решения. Най-оптималният вариант е да има пълно съгласуване между клиентите и техните PR компании, но ако това не се получи, бих силно съветвал тогава крайните решение да се взимат от PR експертите и то не само, колкото се може по-бързо, а просто – веднага.

Отделяте подобаващо внимание на Брекзит. Но всичко тръгва от един ангажимент на премиера Камерън в рамките на предизборна кампания (която той печели) за референдум, в който се оказва на губещата страна. Как PR експертът би оценил този стратегически ход?
Като пълен провал. Както на Камерън, така и на самите висши чиновници в Европейския съюз, които въобще не го подкрепиха. Няма как политик като Камерън да не разбира, че популизмът шества по света през последните десетина година и неговата кауза беше предварително загубена. Особено когато беше подкрепена с наивен и не чак толкова убедителен PR. E, това естествено се случва, но това беше драматична загуба, която обаче единствено и само историята може да съди и то след стотина години.

Не пестите някои критики към ЕС. Каква PR стратегия бихте препоръчали на съюза, ако влезе в офиса ви като клиент?
Истината казана проактивно, с много творчество и въображение. Обаче… И тук има едно голямо обаче. Администрацията в цялата структура на Европейския съюз и сложена на основата на много строга отчетност и много формалности, които доста често ограничават креативността и мотивацията. Според мен първо трябва да се промени самата система, след това хората и едва тогава да се мисли за промяна в PR стратегиите.  В модерното време Европейският съюз е една фантастично прекрасна идея с не чак толкова добро изпълнение, по много причини разбира се, но една от тях е слабата комуникация, често в твърде приповдигнат тон и с доста неясен акцент върху безспорните постижения. Но отново – истините за Европейския съюз трябва да се казват ясно, точно и разбираемо. И то – всеки ден, всеки час.

Фейсбук е в основата на Революцията, засегнала и променила PR бизнеса, по думите ви – към добро. Не се ли превърна обаче през годините тази социална медия в твърде огромен конгломерат, чиито мащаби трудно се контролират от създателите и мениджмънта му. И в този смисъл – няма ли в един момент Fb да започне да вреди повече, отколкото помага?
Е, естествено, че вреди, или по-скоро недостатъци винаги ще има. Бих ги нарекъл дори и опасности – фалшиви профили, фалшиви новини, хакерски атаки… Но предимствата са безкрайно много, за да си мислим дори за рисковете. Ами – рискове има навсякъде, на трябва да знаем как да се справяме с тях и колкото по-бързо се учим, толкова по-опитни ставаме в бизнеса, пък и в живота. Това важи с особена сила за социалните медии, чието развитие тепърва ще наблюдаваме.

На какъв етап от своето професионално развитие човек от PR бранша трябва да прочете „Световната PR революция“?
Това е книга за всеки. От студентите, до висшите мениджъри, които искат да познават историята, сегашното състояние и да прочетат моите прогнози за бъдещето на PR бизнеса, на бизнеса въобще. Няколко души в Амазон вече я нарекоха Библията на PR-а и ако наистина я смятат за такава, то наистина тя е книга за всеки.

Материалът Максим Бехар: И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение е публикуван за пръв път на Икономически живот.