Въпреки притесненията, че повишението на минималната заплата в хода на криза може да се отрази негативно на пазара на труда и исканията на работодателските организации то да бъде отложено с поне година, в началото на 2021 г. МРЗ беше увеличена до 650 лева. В близко бъдеще обаче има всички изгледи да очакваме, че определянето на минималното заплащане в България ще бъде обект не само на местния социален диалог, но и на допълнителни изисквания и регулации от страна на Европейския съюз.

Публикуван наскоро анализ на Литовския институт за свободен пазар (LFMI) анализира основните елементи на предложената от Европейската комисия директива, както и потенциалното им влияние върху условията на пазара на труда в отделните страни членки. Отправната точка на всяко едно обсъждане на темата е минимизирането на  отрицателните ефекти и неизбежните изкривявания на пазара на труда и достъпа до него, до които води съществуването и повишаването на МРЗ; това важи с двойна сила в хода на икономическа криза. С оглед на това, анализът на литовския институт на основните предложения на ЕК препоръчва следното:

• Фокус върху покупателната способност на минималните заплати, вместо върху номиналната им стойност.  Доколкото понятието за „адекватност“ на минималните заплати в ЕС предполага изравняване на жизнения минимум на работниците, които ги получават (без да се спираме в подробности дали и доколко тази цел е постижима или дори желана), то фокусът върху покупателната им способност изглежда логичен. Между страните членки има значително по-големи разлики в номиналните заплати, отколкото в покупателната им способност, заради чувствителните разлики в ценовите развнища.
• Обвързване на промените в минималните заплати с динамиката на брутното заплащане. Тъй като страните от ЕС имат много различни данъчни режими, а уеднаквяването им далеч не изглежда постижимо в обозримо бъдеще, според LFMI обвързването на минималните заплати с изменението на нетните, а не на брутните изглежда по-логично. Същият аргумент се прилага и към темпа на нарастване на МРЗ – той не бива да надхвърля ръста на средните нетни заплати, за да се предотврати рязкото вдигане на летвата пред входа на пазара на труда.
• Въвеждане на формално отношение между средната (или медианната) и минималната заплата. Най-често цитираните дялове са 60% от медианната или 50% от средната заплата, но според LFMI такова отношение би било прекалено високо. Длъжни сме да отбележим, че сценарий в който бива наложен такъв общи критерий за целия ЕС изглежда малко вероятен, най-малкото заради големите разлики в неравенствата и структурата на доходите в тях, а и заради липсата на национална МРЗ в някои европейски страни. Въпреки това, наличието на формални критерии за повишаването на минималното заплащане е за предпочитане пред вземането на ад хок решения от страна на администрацията или „социален диалог“.
• Продуктивност и заплати. LFMI напомнят, че освен с изменението на средна заплата, за да се избегнат изкривявания на пазара на труда измененията в минималните заплати трябва да отчитат динамиката на продуктивността на труда. Този аргумент е до голяма степен логичен, тъй като ръстът на производителността на труда е (почти) единственият фактор, който може да доведе до устойчив ръст на заплатите в дългосрочен план без загуба на конкурентоспособност на икономиката.

Аргументите на LFMI до голяма степен се отнасят до всички страни, които ще попаднат в обхвата на регулацията на „адекватна“ минимална заплата от страна на ЕС. Българският контекст обаче има някои особености, които този подход не може да обхване (ако, разбира се, допуснем че изобщо има нужда от такава регулация). Директивата на ЕС слага силен фокус върху ролята на социалния диалог върху определянето на минималните заплати; това е добър подход в ситуации, където той постига продуктивни резултати. Опитът на България обаче сочи, че той често се разпада и не води до консенсус; по тази причина по-подходящото за страната решение е създаването на формализиран макроикономически механизъм, който да обвърже динамиката на МРЗ с изменението на ключови обективни показатели на макро средата.

Интерактивна карта – Минимална работна заплата като дял от средната брутна заплата, 2018 г.

В местния контекст е редно да се мисли и в посока диверсифициране на минималното заплащане, заради големите регионални различия. Докато МРЗ към момента не представлява особена пречка пред достъпа на пазара на труда в икономически развитите области, то при тези на опашката по инвестиции, бизнес активност и заетост тя покрива повече от половината от средната заплата и ограничава достъпа на младите и по-слабо образовани работници. В някои общини тя достига 80% от средната, което създава очевидни проблеми предвид разликата в продуктивността на различните работници.

Дори и само тези две особености демонстрират риска от създаване на обща регулация на минималното заплащане в рамките на целия ЕС; подход, който върши работа в Дания вероятно не е много подходящ за Хърватия, заради особеностите на местните икономики и политическа система. Следва да зададем и по-общия въпрос – необходимо ли е изобщо този аспект от трудовото законодателство да се отнася до наднационално тяло, което се е нагърбило да кове общи регулации за (вече) почти 450 милиона души? На този етап отговорът изглежда отрицателен.

Материалът Европейска минимална заплата: общ поглед е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме обаче, премиерът Борисов анонсира по време на едно от последните заседания на Министерски съвет, че въпросната мярка ще бъде удължена до септември 2021-ва.

В разгледаните от Националния съвет за тристранно сътрудничество промени на постановлението, касаещо тази мярка, се казва, че средства ще се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда – неплатен отпуск, или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността. За да се възползват от мярката, работниците и служителите следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020 г.

Размерът на подкрепата от държавата остава 60 на сто от осигурителния доход и 60 на сто от дължимите от работодателя осигурителни вноски за месец октомври 2020 г. Бизнесът обаче не е съгласен с това, тъй като смята, че е крайно недостатъчно и фирмите не могат да се възползват от него, поради невъзможност да изплащат 40% от дохода и осигуровките върху тях. Затова работодателите искат мярката да се трансформира на 80:0.

НСТС е обсъдил и изменение и допълнение на Постановлението, което предвижда изплащането на компенсация от 24 лева на ден при принудително ползване на неплатен отпуск до 60 дни.

Съгласно предложените изменения от 1 януари 2021 г. хората, наети с трудов договор на 8-часов работен ден, ще имат право да получат финансова подкрепа в размер на 75% от осигурителния им доход за месец октомври 2020 г. В случаите на непълно работно време компенсацията ще се определя пропорционално на уговореното работно време в трудовия договор, действащ през периода на неплатен отпуск, за който се изплащат компенсации.

Предвижда се мярката да има действие до 31.03.2021 г., като компенсацията ще се изплаща за не повече от 60 дни ползван неплатен отпуск във връзка с наложените заради COVID-19 ограничения за осъществяване на съответната дейност.

Финансовите средства, необходими по мярката са осигурени от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ чрез финансовия механизъм REACT-EU. Запазват се условията и редът за кандидатстване и получаване на финансовата подкрепа.

Социалните партньори единодушно са подкрепили проекта.

Материалът „Принципно“ бизнес и синдикати са подкрепили марката 60:40, удължена до 31 март догодина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Несъмнено, при всяко такова „преброяване”, един от най-занимателните въпроси е: ще се появят ли нови представителни профсъюзи или пък работодателски асоциации? При сегашното преброяване фокусът на вниманието несъмнено е Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ). Търсенето на съзвучие с английската дума за ясен, ярък, отчетлив е очевидно. Още повече, че един от лидерите на новата кандидат-работодателска организация е самият Росен Плевнелиев – предишният президент на Република България.

Фактът, че човек, изкарал пълен мандат като президент иска да продължи кариерата си в работодателска организация е несъмнен комплимент за индустриалните отношения и социалния диалог в България, но се оказва, че това благо намерение се е сблъскало с неочакван проблем.

От добре информиран източник „Икономически живот” научи, че БРАИТ е регистрирана в Агенцията по вписванията. На пръв поглед това е съвсем нормално, но всъщност не е така. Изискването на закона е – работодателските и профсъюзните организации, БЕЗ значение дали претендират да са представителни или не, да се регистрират в съответния окръжен съд според мястото на седалището й. За София това е Софийският градски съд. Ако БРАИТ беше се установила на местостоянка в Кърджали, това щеше да е Кърджалийският окръжен съд.

В нашия случай обаче БРАИТ изобщо не се е регистрирала, когато му е било времето в Софийския градски съд, а е отпрашила към Агенцията по вписванията. Това решение на ръководството на БРАИТ означава, че създадената организация се изживява не като работодетелска организация – социален партньор по смисъла на Кодекса на труда (КТ), а като обикновена неправителствена организация, като НПО, което може да се занимава с каквото поиска, да осъществява всякакви проекти, с какво ли не финансиране, но НЕ може да играе ролята на работодателска организация, още по-малко на представителна такава.

Този смущаващ факт, на езика на юристите, прави кандидатурата на БРАИТ за национално представителна работодателска организация недопустима. Комисията по „преброяването” изобщо не би трябвало да се занимава с останалите документи на БРАИТ, които трябва да докажат съответствието на организацията на количествените критерии за национална представителност, защото тя сама се е елиминирала не спазвайки качествените критерии и не отговаряйки на изискванията на закона. При това, сама се е отписала от „състезанието”.

Естествено, в момента по цялата „линия на фронта” се оказва тотален натиск, като се очаква всички – и Министерският съвет, и МТСП, та и социалните партньори от двата вида, да замижат и да допуснат органиазцията на г-н Плевнелиев да се нареди и тя в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Възниква обаче следният въпрос: ако БРАИТ се е регистрирала в Агенцията по вписванията (АП) умишлено, това означава, че тя не е имала никакво намерение да се занимава със социалния диалог. Как така изведнъж се е „присетила” да кандидатства за национална представителност? Ако пък регистрацията в АП е от незнание, за каква компетентност и за какъв капацитет за участие в индустриалните отношения става дума?

Отделен, но особено съществен, въпрос е, че по съвсем неофициални данни, БРАИТ има непреодолими проблеми и с количествените критерии.

Известно е, че най-общо казано, първият критерий за национална представителност на работодателска организация е да има 1500 фирми с поне 50000 наети работници в тях или поне 100000 работници, наети във фирмите, които членуват в нея. Твърди се, че БРАИТ имала около 57000 работника от около 1800 фирми, но голяма част от фирмите членували и в други работодателски организации. Броят на работниците в „дублираните фирми” бил някъде около 48000. При това положение, изпълнението на количествените критерии e сериозно компрометирано, но това изобщо не е толкова важно, като се има пред вид фундаменталния проблем с регистрацията на БРАИТ.

Всъщност и без помощта на никави информирани източници се знае, че в БРАИТ членуват около 11 клъстера и/или браншови организации. Там сигурно също цери весело дублиране, но по-страшният проблем е, че Кодексът на труда изисква представителните работодателски организации да покриват поне 23 икономически дейности. И пак трябва да се повтори – това е бял кахър, на фона на проблема с регистрацията.

Щеше да бъде интересно да видим г-н Росен Плевнелиев в обществото на господата Васил Велев, Радосвет Радев, Цветан Симеонов, Кирил Домусчиев и прочее, но изглежда поне засега, това ще ни бъде спестено. Поради собствената управия на самата органиазция БРАИТ.

Материалът Кандидат – работодателската организация на Плевнелиев сама се елиминира от преброяването на социалните партньори е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на онлайн заседанието на НСТС,  свикано от заместник министър-председателя Марияна Николова, социалнитете партньори обсъдиха и проекта на Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Документът е внесен от министъра на труда и социалната политика.

Наредбата е в изпълнение на Закона за социалните услуги (ЗСУ) и е част от цялостната реформа на сектора. Предвижда се да влезе в сила от 2022 г.

Данните сочат, че около 80% от служителите са с висше образование, но заплащането на труда им трайно изостава и има изтичане на специалисти. 

С Наредбата се регламентират минималните размери на индивидуалните основни месечни възнаграждения за всяка от групите длъжности в процентно съотношение спрямо минималната месечна работна заплата за страната, както и за всяка от социалните услуги, в това число и при намалено работно време.

Социалните партньори не постигнаха съгласие по предложението. Синдикалните организации са изцяло „за“ наредбата, но работодателските организации не я подкрепят.

Материалът Социалните партньори не постигнаха съгласие за заплатите в администрацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С тях периодът, в който работодателите могат да кандидатстват за изплащане на компенсации, се удължава до 30 юни 2020 г.

Компенсациите ще се изплащат за целия период или за част от него – от 13 март до 30 юни, но за не повече от три месеца. Работодателите, получили компенсации по постановлението, следва да изплащат на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер не по-малък от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г.

Промените са подкрепени от всички социални партньори с изключение на АИКБ. Припомняме, асоциацията имаше предложения, свързани с мярката, с които се искаше уточнение за разминаването между закона, приет от НС и министерското постановление по отношение на това какъв размер от дължимите осигуровки поема държавата.

АИКБ обръща също така внимание на изискването за липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината.

Според асоциацията това води едновременно до два неблагоприятни резултата – задълбочаващо се натрупване на задължения и невъзможност за компенсиране и запазване на заетостта. Така, поради предвиденото ограничение, засегнатите бизнеси не просто не могат да получат каквато и да било подкрепа, но са лишени от всякаква възможност и перспектива.

Материалът Тристранката подкрепи удължаване на мярката 60:40 до края на юни е публикуван за пръв път на Икономически живот.