Пълен тескст на Анализа

Според авторите му материалът отправя поглед към различни примери за икономически популизъм и регулации, които имат директен ефект върху стопанската активност и социалната среда в страната. Дискутираните примери съвсем не са изчерпателни, но целят да представят картината в много различни човешки дейности – от споделената икономика до социалните дейности, в които се наблюдава разрив между реалните нужди/решения и наличната нормативна рамка. Макар в разгледаните казуси действията на стопанските субекти често да са на ръба или дори отвъд закона, по-задълбоченият поглед показва, че те обикновено не са правонарушения по своя характер.

ИПИ разглежда пет примера, които са в много различни сфери. Първите два касаят споделената икономика и гиг работниците, които са едни от най-чистите примери за сблъсъка на новия свят със старите правила. На следващо място се разглеждат примери от социалната сфера, в т.ч. ограниченията пред достъпа до лекарства и публичен транспорт в малките населени места, както и регламентирането на шума в късните часове на денонощието. Последният пример е съвсем актуален и е свързан с „борбата срещу спекулата” по време на кризата с коронавируса и извънредното положение. Интересно е, че някои от примерите всъщност се изострят от кризата с коронавируса и там, където е необходимо, ще бъдат поставени в контекста на текущата ситуация.

Популизмът не е ясно дефиниран в икономическата литература. Този материал разглежда икономическия популизъм, като набор от политики, които наглед са направени да защитят обикновения човек, но всъщност ограничават неговия избор и възможности. В този смисъл авторите разглеждат популизма като антипазарен феномен, който се преплита, а понякога е и първоизточник, на тежки регулации, които ограничават естествено и добросъвестно човешко действие. В случая не търсим обща оценка за тежестта на регулациите в едно общество, а по-скоро искаме да дадем конкретни примери и да провокираме дебат за отваряне на обществото към свободата на избора и намирането на стари и нови решения, които правят живота по-добър, изтъкват от ИПИ.

Разгледаните примери в дискусията са неизменна част от ежедневието. Споделеното пътуване или отдаването на апартаменти под наем съществува и в него няма нищо, което да застрашава обществото и да налага третирането му като нарушение. Гиг работниците също са реални – просто имат краткосрочна дейност и трудно се вписват в общата рамка. Кметовете се налага да събират рецептурни книжки и да доставят лекарства по домовете на възрастните хора. Нощният живот през лятото също не е изчезнал, въпреки тежката регулация на шума. Борбата със спекулата пък е традиционната дъвка за политиците, която стана особено популярна по време на извънредното положение, обявено  от  13 март 2020 г. Всичко това са теми, които засягат множество сфери от нашия живот, и в които човешкото действие търси решение, а политиците са сложили ненужни прегради.

Материалът Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В последните дни българските политици с учудващ консенсус обявиха открита война на невидимия враг Covid-19. Предприеха се и се предприемат мерки, които подхождат на военно положение. Възраждат се позабравени практики като вечерен час, тотален контрол над поведението, контрол над свободата на словото, несъразмерни с опасността ограничения и атаки срещу частната собственост и др. Очакванията са за кратка война, но и при избухването на Първата световна война през 1914 г. очакванията са били всичко да завърши за няколко месеца, а тя продължава няколко години. Анализът на настоящата ситуация предполага поне малко познание на натрупания исторически опит. Затова ще обърнем внимание върху някои факти за разпространението на заразни болести по българските земи, за стопанската и обществена организация по време на кризи и войни и накрая ще се концентрираме върху изводите от тях.

Заразните болести
Заразните болести не са нещо ново както в световната, така и в българската история. Сведенията за тяхното разпространение и влияние са ограничени, но не липсват. Вероятно най-много са източниците за чумата. Нейната сянка присъства особено видимо през периода от 1700 до 1850 година. През 90 от тези 150 години в различни краища на българските земи е регистрирано наличие на чума. Изчисленията, които са правени за човешките жертви от чумата са далеч от съвременната ни представа за точност, понякога са хаотични, преувеличени или непълни.

Все пак има някои конкретни данни за последици от чумата. Лекарят Анастасиус Георгиадис Левкиас пише, че през 1793 и 1795 г. преживява две чумни епидемии в Пловдив. Жертвите от тях били около 10 000 души. Преди епидемиите населението на града е около 30 000 души, т.е. приблизително една трета от населението на Пловдив става жертва на чумата в края на 18 век. В Стара Загора през летните месеци на 1814 г. има голяма епидемия, от която умират по 50-60 души на ден, а общите загуби се изчисляват на почти 5 000 души. Преди епидемията населението на Стара Загора е приблизително 25 000 души. Тук загубите достигат до една четвърт от жителите. През 1837 г. от чумна епидемия в София на ден умират по около 200 души. За Търново сe съобщава по 80 жертви на ден  през юли и август същата година, което приблизително е 4 800 души. Населението на града преди епидемията е около 12 000, т.е жертвите са 40 % от жителите му. Половината от населението на Пазарджик също е сред жертвите на епидемията от 1837 г.

Последиците от чумните епидемии правят впечатление на френския икономист Жером-Адолф Бланки, който посещава българските земи през 1841 година. Факт, който Бланки отбелязва е, че макар и бавно да се разпространяват научните методи за борба със заразните болести, нивото на хигиената в градовете е изключително ниско. Като мярка за справяне с разпространението на чумата се прилагат карантините. В градовете, поне официално, не се допускат заболели хора. Ефективността на карантините обаче е съмнителна. По думите на Бланки: „Но тъй като повечето турски градове са отворени, достатъчно е да се заобиколят постовете, за да се избегнат наложените формалности. Въпреки специалния контрол, упражняван около Константинопол, няма нищо по-лесно от това да се проникне в града по земя или море и така да се внесе чумата от всички страни“.  Към средата на 19 век чумата постепенно изчезва от българските земи.

Други епидемични болести обаче остават. Сред тях особено тежка е холерата. По време на Балканската война (1912-1913 г.) холерата се разпространява от фронта във вътрешността на страната. Сведенията сочат, че през 1913 г. са регистрирани 19 205 болни, от които 9 548 умират. Тежки последици има разпространението на тиф, като годините 1932, 1934 и 1936 бележат връх. Постепенно данните за разпространението на различни болести стават все повече и те сочат, че унищожителните епидемии намаляват. Статистическите сведения от периода между двете световни войни показват, че с напредъка на медицината и общественото здравеопазване се постигат видими успехи в борбата със заразните болести.

Войни, спекула и военновременно стопанство
През 20 век България участва в четири войни – Първа балканска (1912-1913), Втора балканска (1913), Първа световна (1915-1918) и Втора световна (във военни действия 1944-1945). Участието във войните е свързано със значителни стопански промени. Българската икономика все още е слабо монетаризирана, но по различни причини цените на всички основни стоки нарастват. Няколко илюстрации: през 1912 г. средната цена на един вол е 135.92 лева, а през 1918 г. вече е 1294.04, за същия период цената на една кокошка нараства от 1,01 лв. на 12,14 лв., на литър вино от 0,64 лв. на 6,65 лв. Нарастването на цените е приблизително 10 пъти. В същото време нарастват и надниците за различните видове труд. Така от 1912 до 1918 г. надницата на зидар нараства от 3,60 лв. на 18,23 лв., на косач от 3.08 на 19.33 лв. и т.н. Цените са се увеличили приблизително 10 пъти, а надниците са нарастнали 6-7 пъти, което означава че реалните доходи на хората, които разчитат на надници намаляват. С повишените си надници те могат да купят по-малко стоки. Подобни процеси могат да се проследят и през Втората световна война.

В условията на войните българските политици предприемат мерки за организация на военновременното стопанство. Целта е да се осигури снабдяването на армията и на хората в тила. Действията им са колебливи и неособено последователни през Първата и по-системни и строги през Втората световна война. Те включват контрол над консумацията и производството, премахване на пазарните цени и тяхната регламентация, борба със спекулата и спекулантите. Създават се и институции, които имат извънредни пълномощия да прилагат тези политики. През Първата световна война това е Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, през Втората – Дирекция за гражданска мобилизация и Върховно комисарство на военновременното стопанство.

Българският исторически опит обаче показва, че в условията на война каквото и да се направи от държавните органи, каквито и закони да се приемат, колкото и да се наказват т. нар. „спекуланти“ социално-икономическите проблеми не се разрешават.

Борбата със „спекулата“, колкото и да е брутална, дори при наличие на смъртни присъди, не дава резултатите, които се очакват от нея

По време на Първата световна война местните власти издават многобройни заповеди за спазване на ценоразписите, но те не са изпълнявани. Съществува изобилие от данни за т. нар. черен пазар, за „незаконни“ печалби, за корупция и злоупотреби от страна на властите. В общи линии покачването на цени е сигнал за някакъв проблем в икономическата система така, както повишената телесна температура сигнализира за наличието на болест. Да се решава проблемът с административни средства за борба със спекулата обаче е все едно да се лекува болестта, за която сигнализира термометърът като върху него се сложи лед.

Впрочем, прави впечатление, че след края на Първата, но най-вече след края на Втората световна война държавата никога не се оттегля от контрола си върху стопанския живот.

Уроците
Епидемиите в продължение на столетия са неизменна част от живота. Все пак, българите не изчезват, а оцеляват, без да се осланят на съмнителни спасители. През годините на ужасяващи, от днешна гледна точка, заразни болести започва Възраждането, което довежда до освобождението от турска власт. Важно е да се открои и друга тенденция  – трудното и бавно ограничаване на епидемиите е следствие от постепенното разпространение на пазарните отношения. Благодарение на засиления пазарен обмен и постепенното отваряне на българските земи до тях достигат и се прилагат все по-адекватни политики, които помагат за утихването на масово разпространени болести. В този смисъл, пазарът лекува, а не стопанската изолация.

От гледна точка на войните има поне два важни урока. Първо, в условията на война, каквото и да се направи, не могат да се ликвидират тежките социални последици. От войните обикновено страдат най-много най-бедните и то дълго, след като военните действия са приключили. Второ – България не е известна с това, че избира правилните съюзници по време на война. И през Първата, и през Втората световна страната е сред загубилите, което води до национални катастрофи.

Победители в настоящата „война“ срещу Covid-19 изглежда са отворените пазарни икономики на Южна Корея, Тайван, Сингапур и Хонг Конг. А надеждите, че по време и след битката с вируса ще се потърси и приложи някакво know-how от там не са особено големи, т.е. май пак не си избираме правилни съюзници.

Материалът Болести, войни и спекула – историческият опит на България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За нормалните хора, горното изречение звучи по-неразбираемо и от санскритския език. Пиша „по-неразбираемо”, защото когато преди повече от век, Рабиндранат Тагор посетил София, той е успял да разговаря на санскритски с представители на някои ромски кланове…

Естествено, става дума за някои недообмислени и би могло с чиста съвест да се каже – опасни текстове в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, свързани с мерките в областта на икономиката, които станаха факт с гласуването му на 20 март 2020 година.

Тук трябва да се подчертае, че негативната реакция на АИКБ не се дължи на желанието да руши националното единство, за което се твърди, че се било появило през последните дни. Нито пък някой иска да конфронтира Президента на Републиката и Министър-председателя. Всеки си дава сметка, че точно в този момент и на двамата никак не им е лесно и приятно.

Не става дума за частни икономически интереси
По принцип АИКБ подкрепи взетия комплекс от мерки и денонощно информира членовете си за всичко, което би могло да бъде дори и от най-мъничка полза в сегашната ситуация. Естествено, като национално представителна работодателска организация, АИКБ апелира и за пропорционални мерки за подкрепа на бизнеса.

За да спестя тежкия физически труд на щатните тролове и хейтъри в Интернет, още от сега пояснявам и даже натъртвам, че не става дума за „глезотии и капризи” на „алчните капиталисти”, а за съвсем резонно и основателно безпокойство, за това, че нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава повече от сериозно икономиката на страната ни. То може да доведе (и ако не внимаваме – ще доведе) до трайна загуба на пазарни дялове, което пък автоматически ще се отрази под възможно най-неприятна форма в дългосрочна загуба на икономически растеж.

Тук се налага да повикам на помощ и мнението на Европейската комисия. Едва ли има институция на света, която да е по-враждебна към неразрешените държавни помощи, но точно Комисията разреши в настоящата ситуация да НЕ се спазват правилата за държавни помощи, когато се формулират и приемат мерки в подкрепа на икономиката.

Текстове, които не просто плашат, а заплашват
Точно за това, не може да не предизвикват огромно безпокойство конкретни текстове от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Можем да започнем със записа в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона:

„всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на „виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота“ за предходната година, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“.

На практика, такова решение представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула. Той за съжаление ще доведе не до по-ниски цени, а до дефицити на стоки и услуги и черна борса. Естествено, това е прекрасна хранителна среда за избуяване на корупцията и за развихряне на спекулата. Изобщо, създават се предпоставки за неща, пред които увеличаването на сивия сектор и спадът на приходите в държавния бюджет ще ни се видят песен.

Но за сметка на това, точно сега приходите в държавния бюджет са крайно нужни и в никакъв случай не трябва сами да вкарваме вълка в кошарата. Нека не звучи като някаква идеологическа мантра, но само свободната конкуренция може да гарантира приемливи цени. Друг начин не е открит.

Има и по-разумни начини за борба със спекулата
Никой не отрича необходимостта от борба със спекулата с определени продукти и стоки от първа необходимост, най-малко пък АИКБ. В този списък безспорно на първо място са предпазните средства и дезинфектантите. Работата обаче е там, че вместо да се взимат волунтаристки мерки, трябва да станем свидетели на премерени и умни интервенции от страна на държавата.

Такива мерки могат да бъдат: осигуряването на определени количества дефицитни стоки от държавния резерв (кога да го използваме, ако не точно сега?), възлагане на целеви производства (такава мярка вече беше предприета със защитните облекла), а също и проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение. Несъмнено могат да бъдат предложени и други разумни мерки.

Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно. То със сигурност ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби. От медиите разбираме, че и Министърът на финансите бил против тези мерки. Ами прав е министърът, ужасно е прав в конкретния случай.

Как можем да провалим свършена работа и да пуснем духа на инфлацията от бутилката
Големи неприятности ни очакват и в сферата на енергетиката, ако визирания текст стане действащ закон. Той просто ще … забрани  намаляването на цените. Първият удар ще получим с природният газ, който няма да може да поевтинее от 1 април с 41%. Съответно ще се сбогуваме и с лелеяното от всички намаление на цената на парното с 25% така, както е планирано в момента. Новият закон просто забранява тези действия и … задържа цените същите, каквито са били последните три месеца.

Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите по-високи нива от 2.20 лева ако се следва законът във вида в който е приет.

Странно, смешно, невероятно, но същото ще стане и със зеленчуците от новата реколта. Зеленчуците са пролетни, те трябва сезонно да поевтинеят – но срещу това стои законова забрана и по парадоксален начин те ще трябва да запазят високите си цени.

Заплахите, които създава този текст са чутовни, при това с гарантирано изпълнение на всички очаквани неблагополучия. Това е естествено следствие от нормалните сезонни вариации, от флуктуациите и колебанията в цените на различни стоки и продукти. Замразяването на цените няма да помогне на потребителите.  Напротив, то ще им навреди, защото просто няма да има доставки на редица търсени от тях стоки.

Добре е всеки законотворец внимателно да прочете следното ясно съждение от възраженията на АИКБ:

„По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са по-скъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините”.

На кого е необходимо всичко това?
Наблюдавайки ситуацията, човек започва да мисли, че на някой му се иска да отвърже инфлацията в България. В момента инфлацията е ниска. Очаква се, при това с основание, инфлацията да намалее през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на електроенергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до спадане на цената на горивата на пазара на дребно.

Не трябва да се подминава обстоятелството, че спадът на потреблението, предизвикан от ограничителните мерки също води към рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката. И тук вече възниква въпросът, кой има интерес от изпускане на инфлацията и от възникване на стокови дефицити. Едва ли това са управляващото мнозинство и правителството …

Подкрепете ветото над опасните текстове!
Изложените до тук аргументи бяха достатъчно основание за АИКБ, за да поиска от Президента на Републикта да наложи частично вето върху текста на § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който да отпадне от приетия на 20 март 2020 г. от Народното събрание текст.

Доколкото става ясно в динамично променящата се ситуация (събитията настъпват в рамките на часове и минути), това искане е срещнало разбиране. Сега е важно, народните представители да подкрепят ветото върху текста, който с или без да иска ще създаде стокови дефицити, черна борса и ще даде „божествено ускорение” на инфлацията.

Народните представители имат възможността да направят нещо, което да оправдае присъствието им в Парламента поне за последния им мандат. Те трябва да подкрепят ветото върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и да пресекат заплахата от връщане към Лукановата зима, Виденовата зима и други подобни икономически и политически зими, независимо, че идва пролетта.

***
Авторът на текста поема изцяло отговорността за него, както и за всички оценки и предложения направени в анализа, независимо от формалната му принадлежност към Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Материалът Да спрем връщането към икономически и политически зими, които вече сме преживявали е публикуван за пръв път на Икономически живот.