Припомняме, според института внасяните пари в частните пенсионни фондове се топят.

Изчисленията са манипулативни и неверни. Няма дори обявена методология“, пояснява Марев и допълва, че авторът на доклада за България – Любомир Христов, не е използвал никакви достоверни източници, а цитирал сам себе си.

Данните и на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, а и на Комисията за финансов надзор показват, че всеки 100 лв., внесени през 2002 г., номинално към 30 юни на 2020 г. са 208,50 лв.

Дори при приспадане на инфлацията, остават чисти 116,91 лв. Доста по-малка сума, но все пак отчитаща доходност, а не обратното. И двете суми са представени, след като от тях са прихванати всички такси и комисиони на самите дружества, коментира Марев.

Той е категоричен, че „няма такава методология по целия свят, където да се изчисляват реални доходности. Нито една банка, нито една инвестиционна компания няма да ви цитира доходност, която е реална след инфлация. Винаги се цитират нетни доходности след таксите на дружеството, инвестиционната компания или банка„.

От своя страна Васил Велев смята, че докладът манипулира и лъже, като нарече изчисленията му „вредни, опасни и дори – наказуеми„.

„Всява се паника и се създава обстановка за национализация на спестяванията на хората„, изтъква Велев.

От Асоциацията на пенсионните дружества представят и кратка извадка за доходността по партидите на три отделни групи – такива с минимален доход, такива със среден доход и такива с максимален. Така представените данни показват, че ако до момента всеки с минимален доход е инвестирал в частно дружество 3430 лв., то към 30 юни на тази година той има спестени там реални 4029 лв.

Всеки със среден доход пък е инвестирал малко над 11 300 лв., а сега имаме малко над 13 436 лв. Тези с максимални доходи пък са налели 19 229 лв. и към момента разполагат с над 22 860 лв.

Материалът Опровергаха твърденията за ниската доходност на частните пенсионни фондове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Както стана практика в последните пет години, банките продължават да разчитат на твърдата си ставка от такси и комисиони, които са засегнати едва с 8.7% от кризата и са в размер на близо 800 млн. лв. Разходите за тях отчитат понижение от 9 млн. лв. до 132.7 млн. лв.

Приходите на банките от лихви в края на август възлизат на 1.97 млрд лв., като тук кризата е взела своето, намалявайки ги със 73.74 млн. лв. или с 3.59%. Изплатените от банките лихви отбелязват междинно леко покачване в края на осмия месец до 219.8 млн. лв. или с ръст от близо 14% по-високи на годишна база. Този процес скоро ще приключи, след като лихвите по депозити станаха нулеви.

Въпреки кризата обаче депозитите в банките прескочиха психологическите 100 млрд. лв., увеличавайки се с 6.7% на годишна база. 60% от тези депозити отново са на населението, като ръстът им е с още 4 млрд. лв., което е странно при настоящата криза и растяща безработица.

Кредитите отбелязват спад с 15 млрд. лв. до 77 млрд. лв., но това се дължи на липсата на кредитиране на централните банки, които година по-рано са били кредитирани с 12 млрд. лв. В условията на кризата кредитите на домакинствата логично растат, като към юли те са се увеличили с 1.8 млрд. лв. до 25.26 млрд. лв.

Собственият капитал на банковата система през август се увеличава със 143 млн. лв. до 15.2 млрд. лв. Нарастват внесеният капитал и натрупаният друг всеобхватен доход и печалбата.

Към края на август одобрените заявления за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции са за общата стойност от 9.07 млрд. лв. От тях малко над 2.1 млрд лв. са на домакинствата, а останалите 6.96 млрд. лв. са на предприятията.

Материалът Банките губят 43.45% от печалбата си в края на август 2020 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследването е по поръчка на „24 часа“, направено е между 1 и 5 април сред 1005 пълнолетни граждани.

Като цяло се отчита повишена тревожност за социално-икономическите последици, заради ситуацията около COVID-19. 33% от анкетираните споделят опасения, че може да изгубят работното си място. Една четвърт пък споделят, че не се опасяват. 4% са тези, които декларират, че вече са изгубили своята работа.

43 процента пък са убедени, че заради кризата с коронавируса следващата една година доходите им ще намалеят чувствително.

Очакванията към държавата за още по-силна икономическа намеса са налице. 27% от деклариралите, че са чули за мерките на правителството, са на мнение, че те са достатъчни за ситуацията към момента. Повече от половината (56%) пък са на мнение, че икономическите мерки не са достатъчни към момента.

Не се отчитат високи нива на притеснение за евентуален недостиг на различни продукти и консумативи. Повече от половината (55%) от анкетираните не се опасяват, че по време на извънредното положение може да свършат или да има недостиг на хранителни продукти. На противоположното мнение са 42%, споделящи опасения.

Една четвърт се опасяват от недостиг на горива по бензиностанции, но над две трети (69%) не споделят тези опасения.

80% от българите смятат, че след тази пандемия светът няма да е същият. 10% са на противоположното мнение и смятат, че няма да има промяна.

Материалът 43 % от българите със спестявания за един месец е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Не така е било преди 50 години или, както посочва авторът на визираната статия:

„Водени от вековния, типично национален стремеж да притежават собствено жилище, трудещите се у нас с особено усърдие и упоритост участвуват в решаването на жилищния въпрос. Като основна форма за изграждане на нови жилища се утвърди кооперативната и кооперативно-груповата със средства на гражданите и лихвени заеми от Държавна спестовна каса. В сравнение с останалите страти – членки на СИВ, в България със средства на населението е застроена най-голямата част от общата полезна площ на жилищата – около 80 на сто. Хиляди семейства в нашата страна спестяват за жилище.“

За 7 години е показан удивителен ръст на заемоискателите, като е впечатляващ и големият процент на получилите право да ползват заем. Уви, меко казано скромно е удовлетворяването на посочената нужда от средства. За върховата 1967 година отпуснатите средства са едва 16,4 % от поисканите. Това е вследствие на факта, че нуждите от пари са нараснали с четири пъти, а темпът на предоставените средства два пъти.

Но пък жилищно-спестовните влогове бележат огромен ръст, доказващ наистина големият стремеж на българина за собствено жилище.

Материалът Българите през 69-та, водени от вековния стремеж да имат собствено жилище е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Малко неща в България са се покачвали толкова бързо, както спестяванията в банковата система през последните години. Към юни 2019 г., откогато са най-новите данни на БНБ, депозитите на фирми и граждани възлизат на 76.3 млрд. лв., като само за една година са се увеличили с близо 6.5%. Ежедневната мъдрост говори, че явлението е положително, но често това, което е изгодно за индивида, обременява системата.

„Белите пари за черни дни“ в банките на практика са отклонени инвестиции и потребление. Алтернативната цена на банковия депозит е закупуване на машина, наемане на служител, оборот в търговията. Ако всички спестяват и никой не харчи, как бизнесът ще реализира печалби? По тази причина авторитети като Михал Калецки, Пол Дейвидсън и Уилям Истърли предупреждават, че спестяванията най-често обременяват икономиката.

Когато спестяванията не са инвестиции
На пръв поглед, това противоречи на един от първите уроци в икономиката: формулата S = I. Тя твърди, че между спестяванията, които се трупат в банките и инвестициите няма разлика. Финансовата система автоматично прехвърля депозитите на домакинствата като кредити към бизнеса, който от своя страна постига доходност и накрая всички са щастливи.

Само че прословутото S = I, тъй красиво върху белия лист, далеч не е гарантирано в реалния живот. Следната разбивка е показателна: за периода юни 2018 – юни 2019 г. спестяванията в банковата система се покачват с 4.62 млрд. лв., а отпуснатите кредити – само с 3.27 млрд. лв. Още по-интересно е за какво са отишли кредитите: над половината са ипотечни и потребителски заеми на домакинства, други 17% са за строителство и операции с недвижими имоти – дейности безспорно важни, но непродуктивни.

Оказва се, че за разглеждания период едва 29% от новите спестявания са се превърнали в производителни инвестиции в промишлеността, селското стопанство, хотелиерството и информационния сектор. Разбира се, в дългосрочен период този процент може да нарасне, но по-вероятно е „излишните спестявания“ да се насочат към някой чуждестранен проект.

Ненужността на спестяванията за българската икономика се вижда и от много ниските лихви по депозити, които банките предлагат. Предвид ефекта от инфлацията, която според НСИ е около 3%, джобовете на пестеливите български фирми и граждани ежегодно олекват със стойност, равна на поне 1 млрд. лв. Това не може да се изчисли точно, тъй като различни срочни депозити в миналото са влагани при различни условия, но при „оптимистична“ лихва от 1.5% и инфлация от 3%, загубата на реална стойност при 75 млрд. лв. депозити действително е над милиард за година.

В същото време, по отношение на спестяванията България е на челно място в Европа: съотношението между широките пари (депозити, чекове и пари в обращение) и БВП надхвърля 86%. За сравнение, същият показател за Румъния е 40%, за Унгария 61%, за Полша 68%. В произвеждащa икономика, в която доходите на хората се увеличават, спестяванията не процъфтяват.

Спестяването невъзможно
Тогава, следва ли българските банки да въведат негативни лихви, за да отпъдят спестяванията и да помогнат на икономиката? Към август 2019 г. краткосрочните фирмени депозити в евро предлагат лихва от минус 0.21%. Може ли същата схема да се приложи към дългосрочните депозити на домакинствата, за да се подтикнат хората да си харчат парите и така да внесат импулс в икономиката?

Без да коментираме това, че консумацията ще е предимно на вносни стоки, негативните лихви по депозитите на домакинствата вероятно биха допринесли за краткосрочен ръст на БВП. Но вредата ще е по-голяма – живеем в свят, в който стойността на парите зависи основно от доверието на хората. Отрицателните лихви са опасни, тъй като тихомълком подкопават самата философия на парите. Илюзията, че банките отпускат заеми от събраните депозити, а не създават нови пари чрез кредитиране – както е в действителност, не трябва да се разсейва.

Има и по-изтънчени механизми, с които може да се раздвижат спестяванията в банковата система. Най-важно е спестителите да бъдат убедени, че в постоянно променящата се икономическа среда спестяването е възможно само под динамична форма: в бизнес начинания, които се движат с пулса на икономиката.

Същевременно, най-очевидният кандидат за „динамично спестяване“ – акциите, които се търгуват на фондовата борса, са спорно решение. От една страна, над пазарите е надвиснала сянката на твърде бързото покачване през последните години: 160% ръст в индекса DJIA за десетилетието едва ли може да се обясни с някакви „фундаменти“. От друга страна, специално българският фондов пазар е малък, уязвим за манипулации и цената на акциите не отразява реалната стойност на емитиралите ги компании.

Да, спестяването никога не е било лесна задача и дори може да се твърди, че в дългосрочен период то е невъзможно. Инфлация и деноминации погубват банковите депозити. Новите сгради след няколко десетилетия вече се нуждаят от ремонт, а и инвестирането в имоти с не-жилищна цел надува ценови балони. Някои спестяват, като купуват земя, но и тази алтернатива е проблемна, тъй като купувачът не може сам да обработва нивите и разчита на арендатори – а те, от своя страна, не обичат да плащат ренти.

Дори златото и скъпоценностите не са решение, защото се налага да се плаща за съхранението им в трезори. Когато Eвангелието предупреждава, че земното богатство е застрашено от ръжда и крадци, то има предвид реален житейски опит.

Идея от зората на капитализма
Все пак съществува начин, при който домакинствата могат да съхранят и увеличат парите си, като едновременно с това помагат на икономиката. В България многобройни стопански начинания не се случват, тъй като са твърде големи за отделния инвеститор, а в държавния бюджет вее леден вятър. Пример е националната напоителна система: в страна с водни ресурси и богати черноземи, която се намира в южната част на Европа, фермерите още гледат към небето за капка влага.

Друг пример са електроразпределителните мрежи: неразумно приватизирани в епохата на Вашингтонския консенсус, те биха осигурили прилична доходност на потенциални акционери, но топящите се в банките пари на спестовните българи не получават достъп до подобни приложения. Връщането на комуналните услуги в собственост на гражданите и общините е популярно в Западна Европа и има десетки примери за успешна „мунисипализация“ – процес, обратен на приватизацията, но различен от национализация.

Вместо инфлацията да отнема всяка година 2-3% от парите ти за старини, може да си купиш дял в градския соларен парк или топлофикация. Така всяка година ще получаваш дивидент, може да продадеш дела си по всяко време, освен това ще получаваш комуналните услуги на разумна цена. По тази схема може да се финансира и ключова транспортна инфраструктура (пристанища, летища, тол пътища), да се ускори енергийният преход след въглищните централи, методът може да се ползва дори при археологически разкопки с потенциален туристически интерес или частни училища на високо равнище.

Изложената идея е стара, колкото капитализма. Капиталът на холандската Източно-индийска компания в началото на XVII век не е осигурен от князе или банкерски фамилии, а от обикновени заможни хора. Днес е прието да се осъжда хипертрофията на финансовата система и да се призовава за свят, свободен от кредит, но футуристът Алвин Тофлър вижда друг, може би по-верен път: демократизация на финансите. Тя ще отслаби трупащата се неприязън срещу парично-кредитната система, която, по думите на технологичният предприемач Ник Ханауер, може да изкара на улицата „онези с вилите“.

Възможностите за доходност, открити пред чуждестранния милиардер, биха могли да станат достъпни и за средния български спестител – който, абсолютно доброволно, може да вложи спестяванията си в проекти с национално значение, гарантирани и контролирани от държавата и изпълнявани от най-компетентните експерти. Това е „публично – частно партньорство“ в най-чиста форма.

Обратно в родната реалност
Моделът на спестяване чрез доходоносно инвестиране на парите на гражданите в национални проекти изглежда win-win стратегия, с която печелят всички, освен банките. Той не е чужд на развитите икономики, но прилагането му в български условия изисква известна активност от страна на институции като МФ, КФН, ББР, КЗК, БНБ и някои други. Тъй като в родната администрация активността никога не е в излишък, а злоупотреби дебнат отвсякъде, твърде вероятно е изложената идея да остане в сферата на пожеланията.

Ако нашата бедна на икономика и богата на спестявания страна не успее да събере 2 + 2 и да насочи бездействащия финансов ресурс към несвършената поколения наред работа, в индивидуален план остава само едно разумно място за спестяване.

Най-перспективното спестяване в днешния несигурен свят е учене през целия живот и образование за децата. Бъдещите доходи, които ще донесат придобитите умения, може да са далеч по-големи, отколкото настоящият наем или лихва. А и никой не може да отнеме богатството на човек, спестявал под формата на усилия за самоусъвършенстване.

Материалът Как да раздвижим спестяванията е публикуван за пръв път на Икономически живот.