Това заяви проф. Преслав Димитров, декан на Стопанския факултет в Югозападния университет. Той представи пред БНР научно изследване, което е обхванало целия период от началото на разпространението на коронавируса у нас досега. С много голяма точност е прогнозирано развитието на заразата.

Според Димитров навлизаме в четвъртата вълна. Новозаразените в следващите месец-два може да надхвърлят по 1200 души на ден, особено ако не се вземат по-строги мерки.

Целта на научната му работа е насочена към проучване на влиянието върху икономиката и конкретно в туризма. Там прогнозата също е стряскаща – зимен сезон почти няма да има.

„Става дума за метода на Холт-Уинтърс за двойно експоненциално изглаждане при наличие на тенденции за циклично развитие. При изследването се вземат всички статистически данни за броя на заразените и се прави една крива на развитието. Ако тя е достатъчно дълга, може да се извлече логиката ѝ на развитие“, поясни проф. Димитров.

Според проф. Преслав Димитров със спирането на туристическата индустрия по време на зимния сезон ще нарасне безработицата. Ако не се вземат мерки за ограничаване на заразяването, сезонът ще е провален.

Материалът Трябват директни стимули за потребителите, зимата ще е много трудна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според френския премиер Жан Кастекс планът е насочен към създаване на 160 хиляди работни места до следващата година и за избягване на допълнителни съкращения, съобщи БНР.

В интервю за RTL Кастекс отбеляза, че правителството има за цел да подкрепя бизнеса в „голям мащаб“ чрез с пакета от стимули, предназначен както за малки, така и за големи компании.

Планът ще осигури над 200 000 курса за обучение на френски работници от най-тежко засегнатите сектори, което ще им позволи да търсят друга работа.

Пред вестник „Фигаро“ Жак Кастекс обясни, че 30 милиарда евро ще бъдат изразходвани за „ускоряване на процеса за по-зелена икономика“, 35 милиарда евро за конкурентоспособността на компаниите и 35 милиарда евро за „социална и териториална кохезия (сближаване)“.

С този план, равняващ се на 4% от брутния вътрешен продукт, Франция влага повече публични пари в икономиката си, отколкото която и да е друга голяма европейска държава като процент от БВП, посочва Ройтерс.

Правителството на президента Еманюел Макрон разчита на плана за връщане на икономиката до нивата си активност отпреди коронавирусната криза до 2022 г., след като през тази година се очаква най-лошата следвоенна рецесия със спад на БВП от 11 на сто.

Планът също така има за цел да върне прокламираната от Макрон ориентирана към бизнеса политика с вече въведените намаления на бизнес данъците на стойност 10 милиарда евро годишно и нови публични средства, за да се даде тласък на индустриалния, строителния и транспортния сектор на Франция.

Материалът Франция ще стимулира икономиката си с още 100 млрд. евро е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Усилията за подпомагане на възстановяването на американската икономика от коронавирусната криза преди това предизвикаха надежди за увеличаване на търсенето на петрол, съобщи Ройтерс.

Фючърсите на Brent нараснаха с 0,07% до 43,44 долара за барел преди обяд, докато фючърсите на WTI намаляха с 0,22% до 41,51 долара за барел.

„По-слабият щатски долар поддържа както цветните, така и скъпоценните метали, но търговците на петрол изглежда са фокусирани върху икономическия сигнал, който дава слабият долар“, заяви Майкъл Маккарти, главен пазарен стратег в CMC Markets.

Материалът Петролът между опасенията за търсенето и новите стимули в САЩ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви в сряда официалният представител на ЕЦБ Мартинш Казакс.

„Можем да говорим за увеличаване на обемите и за други инструменти“, каза Казакс, който ръководи Банката на Латвия, в интервю за Ройтерс.

„Ако стане необходимо, в рамките на нашия мандат можем да го направим.“

Според него, ако държавите оставят паричната политика като единствен вариант, това ще бъде безотговорно.

ЕЦБ информира министрите на финансите на еврозоната по време на снощната им видеосреща, че може да са необходими фискални мерки на стойност до 1,5 трилиона евро, за да се справи с икономическата криза, причинена от епидемията COVID-19.

Финансовите министри от еврозоната не успяха да стигнат до съгласие за общ план, но се очаква това да се случи на утрешната им видеоконференция.

Материалът ЕЦБ може да разшири програмата си за стимули е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев по време на 14-та среща на бизнеса с правителството.

Законът съдържа фин баланс от стимули за всеки инвеститор в индустриална зона, обясни вицепремиерът.

Желанието на кабинета е, когато се появи инвеститор, да може законодателно да бъде стимулиран и бизнесът му да заработи за една година, а не да чака по три и повече, както е сега, допълни той.

В следващото десетилетие зелената сделка ще промени из основа начина, по който се прави бизнес, начина, по който се произвежда енергия, и начина на живот на хората, прогнозира Дончев.

По думите му, всички искаме да бъдем зелени, въздухът да бъде чист, водата да бъде чиста, но и никой не иска да бъдем зелени и бедни.

Безспорно трябва да се редуцират въглеродните емисии, това обаче да се случи със скорост, която може да се понесе. Не само въглищата, но и природният газ генерира емисии. Единственото без емисионно гориво е водородът, изтъкна Дончев.

За България средствата от Фонда за справедлив преход са малко под половин милиард евро, страната ни е в първата петица на държави по обем на финансирането. Към това трябва да се добавят 1,5 – 1,7 млрд. евро от оперативните програми

Анализите и оценките обаче показват, че с тези средства се покриват относително малка част от нуждите по трансформацията на бизнеса.

Материалът Обмислят стимули за инвеститори в индустриалните зони е публикуван за пръв път на Икономически живот.