Това сочи интерактивната статистика на Евростат, визуализираща търговията като цяло в ЕС и на отделните страни членки. Показани са петте най-добри търговски партньори за внос и износ.

Освен Китай, ЕС внася най-много от САЩ (12%), Обединеното кралство (10%), Швейцария и Русия (по 6%).

Съответно износът на ЕС е насочен предимно към САЩ (18%), отново Обединеното кралство (14%), Китай тук са трети с (10%), Швейцария (7%) и Русия (4%).

За България картината е по-различна. Най-много внасяме от Германия (12%), следват Румъния, Италия и Турция (7%) и Русия (6%).

Отново Германия е страната, за която изнасяме най-много (16%), Румъния (9%), Италия и Гърция (7%) и Турция (6%).

Ако сравним данните ни със северната съседка Румъния, виждаме, че при първите два партньора във вноса и износа няма разлика, като Букурещ също търгува с Германия и Италия. Но следват страни, които не са обичайни за България. Румъния изнася още за Унгария, Китай и Полша, а внася също от Унгария и Полша, но трета там е Франция.

Материалът ЕС внася най-много стоки от Китай, ние – от Германия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 4.1% спрямо 2019 г. и е в размер на 35 836.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.2% от износа за държавите – членки на ЕС.

Вносът на стоки в България от ЕС през 2020 г. спада с 9.2% спрямо 2019 г. и е на стойност 36 555.6 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия (табл. 3 от приложението).

Общото външнотърговско салдо за януари 2021 спрямо същия месец на миналата година е отрицателно и е на стойност 256.3 млн. лева.

През януари 2021 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 4 685.5 млн. лв., което е с 6.1% по-малко в сравнение със същия месец на 2020 година.

Внесените през първия месец на тази година стоки са на стойност 4 941.8 млн. лв., или с 6.8% по-малко спрямо януари 2020 година.

През януари 2021 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 22.6% в сравнение със същия месец на 2020 г. и е на стойност 1 378.0 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 57.3% от износа за трети страни.

Вносът на стоки в България от трети страни намалява с 15.0% в сравнение със същия месец на 2020 г. и е на стойност 1 872.1 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Руската федерация, Перу, Сърбия и Украйна.

Материалът Над 700 млн. лева отрицателно търговско салдо с ЕС за 2020-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тези мъдри слова не са от днешното заседание на Министерски съвет. Изречени са през 1973 година. Вероятно обаче ще слушаме техни вариации в идващата предизборна кампания.

Така за пореден път „Архивни страници“ ще констатират приемственост в политиките през вековете у нас. Или с други думи – държавните и партийни ръководители се сменят, посланията им – не.

Материалът На вниманието на държавните и партийни ръководители е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво изнася България? (2019)
Пред суровините – мед, горива, слънчоглед, няма никакви пречки. Обзавеждане, облекла, пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Електроника, електротехника, машини – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, в зависимост от датата и срока на наличните. Ще се прилагат правилата на Световната търговска организация (СТО) за нетарифни бариери в търговията. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок, след което ще се премине към нова процедура по регистрация. Взаимно се признават сертификати от инспекции относно GMP, но всяка страна има право да поиска проверка на място.

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство (ОК). Износът варира значително – между 40 и 70 мил. € годишно. Характерно е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им в ОК ще се оскъпи значително, т.к. всяка партида митнически ще се обработва по отделно, а и ще изисква отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на ОК. Изключение е Северна Ирландия, където ще могат да се доставят стоки, съответстващи на изискванията на ЕС. Етикетирането на стоките трябва да съответства на изискванията на Обединеното кралство.

Какво внася България (2019)?
Аналогично, пред вноса на химическите продукти от ОК няма никаква пречки. Пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Машини, автомобили електроника – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок. Алкохолните напитки ще се внасят без мита, но съгласно правилата за внос на акцизни стоки от трети страни. Случаят с играчките следва да се проучи, т.к. вероятно значителна част от тях са с азиатски произход, а правилата за произход на стоките и кумулация на произход са променени значително.

Какво губи България?
България и ОК са двата географски края на ЕС. Интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, както е при редица други страни-членки (на този етап се счита, че най-засегнати са Ирландия, Франция и Холандия). С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност. И все пак…

1. ОК бе един от корективите на брюкселската администрация, която все повече затъва в правила и процедури. Може да се очаква задълбочаване на бюрокрацията под натиска на 1) Полша, 2) Германия, и 3) Франция, най-вероятно в този ред. Ще отслабне гласът на „практичните“ скандинавски държави и Холандия, към които се присъедини и Австрия. Като цяло, прозрачността в работата на европейските структури ще намалее в полза на южните държави.
2. ОК продължава да е символ на иновативната мисъл в Европа. Това, заедно със свободата на предприемачеството носеше позитиви на ЕС. След Brexit ЕС ще падне още по-ниско в международните класации, свързани с изследователската и развойната дейност и иновациите. ЕС губи много от прагматизма на британските научни изследвания. Ред български изследователски центрове имат тясно сътрудничество с такива от ОК.
3. ОК бе седалището на около половината от изцяло частните инвеститори в Европа. В последните години драстичната разлика с континента намалява за сметка на новоучредени в ЕС инвестиционни фондове под формата на различни публично-частни партньорства. В България също се създадоха такива фондове. В БСК виждаме някои негативи на формата: Фондове с частично публично финансиране правят разходи за намиране и подпомагане на иновативни стартъпи, а когато някой от стартъпите набере инерция, в собствеността му влиза някое физическо лице, свързано с фонда, а не самия фонд. Т.е. негативите са за фонд под ПЧП, а позитивите (поне част от тях) се приватизират. Наблюдават се трансфери на частни фондове от острова към континента и тяхната конкуренция ще ускори лечението на детските болести с публично-частните фондове в ЕС.

Изброените три негативни тенденции изглеждат далечни за България, но всъщност определят макрорамката на развитието ни. Има и други потенциално негативни фактори, но изброените са най-значимите дългосрочно, вероятно в посочения ред.

Общите правила на споразумението
От сключването на сделката насам обществеността е залята от информация за договорености, процедури и общи положения. Ще направим опит да отсеем това, което касае най-много български икономически оператори.

• Липса на тарифни и квотни ограничения.
• Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни.
• Променят се правилата за произход на стоките. Стоки и материали с произход от ЕС, вложени в британско производство, ще бъдат считани за британски при износа им към ЕС и обратно. ОК не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция и Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това осигурява конкурентно предимство на българските стоки като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори. ОК постигна шестгодишен гратисен период за нулеви мита за електромобили, след който ще се изисква въвеждане на 10% мито, в случай, че съдържанието на компоненти от трети страни надхвърля 55%. ЕК разработи инструмент за самооценка произхода на стоките ROSA, който е препоръчително да се ползва в началния период след влизане на споразумението в сила.
• Постигнато е споразумение и за разрешаването на бъдещи спорове относно търговските правила и стандарти. За целта е съгласувана процедура за третиране на такива случаи, като се очаква и създаването на двустранна управляваща комисия.
• Постигнато е споразумение относно прилагането на минимални екологични, социални и трудови стандарти, което не предвижда автоматичното налагане на тарифни санкции в случай на неспазването им.
• Продължава се валидността на съществуващите договорености по отношение на транспорта. Ограничават се каботажните права на британските превозвачи, което може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.
• Услугите не са включени в обхвата на споразумението. Британската икономика е силно зависима от услугите, тъй като 80% от БВП на страната се генерират от този сектор. ОК стана първата държава в света, чийто износ на услуги надхвърли този на стоки.
• След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява.
• ОК запазва участието си в програмите на ЕС „Хоризонт“ и „Коперник“, както и членството си в „Евроатом“. Значителна загуба за българското образование е оттеглянето на ОК от програмата „Еразмус“, с изключение на университетите в Северна Ирландия.
• Споразумението обхваща и трансфера на данни.
• Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да реализират износ към ОК, но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса. Някои сектори като услугите и информационни технологии ще останат привлекателни за британските инвеститори и след Брекзит.

Проблеми

• Оценява се, че търговските потоци след 1.1.2021 г. са около 50% от нормалното. Макар доста европейски фирми да се въздържат от дейност за и от ОК, вече се появиха сигнали за проблеми. ВВС съобщава за големи забавяния – до 48 часа, по пристанищата поради рязко увеличената документална работа. Най-натовареният участък е Кале – Дувър. Шофьорите на камиони се оплакват от липса на каквито и да е условия за преживяване на принудителния престой – тоалетни, вода, храна.
• Оказва се, че много търговци извън Европа не са запознати с новите правила. Техни стоки са влезли в ОК, но нямат нужните документи, за да продължат за държавите от ЕС.
• Куриери като DPD прекратиха доставки за и от ЕС.
• Спрени са почти всички превози на стоки, изискващи хладилни камиони.
• Прекратен е превозът на живи животни, основно прасета.
• Икономически оператори, чиято дейност е свързана с трансфер на чувствителни данни, се оплакват, че ред детайли не са изяснение и са принудени да прекратят операции, за да не попаднат в нарушение.
• Веригата Marks & Spencer е прекратила доставките за магазините си в Северна Ирландия поради т.нар. red tape – нови правила за движение на стоките между Северна Ирландия и Великобритания. Веригата съобщава и за проблеми с нейни доставки за Чехия и Франция.
• В допълнение: от около 1500 камиона, които всеки ден опитват да излязат от ОК и влязат в ЕС, около 700 са върнати обратно, поради липса на Covid тест на шофьорите.

Материалът България и Brexit е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Текстът също така изтъква, че около 60% от европейците не знаят, че минималният гаранционен срок по закон в ЕС е две години.

Данните сочат, че хората в Европа се интересуват от дълготрайността на нещата, които купуват. Според проучване на Евробарометър, 77% от европейците се опитват да поправят нещо развалено, преди да го заменят с нещо ново.

Резултатите от проучване на поведението от 2018 г. показват, че вероятността потребителите да купят продукт, обозначен като подлежащ на поправка, е три пъти по-голяма.

Освен това близо 80% от гражданите са на мнение, че производителите на цифрови устройства трябва да улеснят поправката и замяната на отделни части.

Ключово предложение в доклада на Парламента е утвърждаването на реално право на поправки. Те трябва да бъдат лесни и на приемливи цени. Трябва да има достъпна информация как да се осъществят и по възможност у дома.

Освен това депутатите призовават да се осигури подкрепа за местните независими техници. Друго искане е за удължаване или подновяване на гаранционния срок на поправени стоки.

Текстът препоръчва ясно обозначаване върху етикетите на стоките дали те подлежат на поправка и колко дълго се очаква да изпълняват функциите си.

Повторното използване на стоки трябва да се насърчава, заявяват депутатите. Те посочват, че доверието на потребителите към търговци на стоки втора употреба е свързано с наличието на информация и на гаранции за качеството на продаваните стоки. Докладът приветства също така бизнес модели, основани на вземането под наем.

Цифровите технологии могат да помогнат със създаването на единна база данни и на продуктов паспорт, който да помогне за проследяването на стоките и техните части по цялата верига на доставки.

Евродепутатите днес ще разискват как да насърчат устойчивите модели на потребление, включително утвърждаването на право на поправка на стоките.

Материалът ЕП иска удължени гаранции на стоките и поправки на приемливи цени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако се доверим на Националния статистически институт, в хода на 2020 г. България търпи дефлация, тоест общо понижение на ценовото равнище. Независимо че за октомври беше отчетена 0.6% инфлация на месечна база, от началото на годината според официалните данни цените в страната са спаднали средно с 0.5%. При някои групи стоки и услуги понижението е по-изразено – например, тази година купуваме с 18% по-евтини горива, с 6% по-евтини автомобили, с 13% по-евтини туристически пакети.

Дори и да следват утвърдена методология, тези изчисления на НСИ противоречат на ежедневния опит на хората. Когато си купуват лекарства от аптеката или пазаруват за седмицата в супермаркета, потребителите се стряскат от числата на етикетите. Пандемията е идеалното оправдание за всеки търговец, решил да повиши цените си.

Това разминаване между ежедневен опит и макроикономически данни – не само за инфлацията, но и за безработица, икономически растеж и т.н. – не е от вчера. През 2009 г. „звездната“ комисия на Стиглиц, Сен и Фитуси отбеляза, че във Великобритания и Франция под една трета от населението вярва на официалната статистика. Пропастта между възприятия и данни не е безобидна, защото поражда недоверие в обществото, а оттам и липса на подкрепа за прилаганите политики.

Всеки потребител, който плаща в супермаркета с карта и ползва интернет банкиране, може сам да си направи справка за „общото равнище на цените“ – данните за покупките с банкова карта се пазят за минали периоди. В моя случай, средният разход за едно пазаруване в супермаркет през 2017 г. е бил около 76 лв., а дотук през 2020 г. – над 102 лв. Лично за мен, средните сметки за храна са нараснали с една трета в рамките на три години, независимо че индексите на НСИ говорят за едва 7% поскъпване за периода.

Разбира се, горното изчисление е частен случай и от него не може да се правят генерални изводи. Подобни микро-статистики се влияят от броя на членовете в домакинството, от разполагаемия доход, от честотата на покупките, от избора на търговец…

Но напоследък подобни частни случаи започват да се натрупват. Детето споделя, че в училищната лавка пицата миналата година е струвала 1.50 лв., а сега се продава за 2.30 лв. Месечната такса за поддържане на банковата ми сметка е нараснала с 67% за три години. В аптеките, цените на повечето лекарства са скочили, в някои случаи в пъти. В сферата на услугите предприемачите масово се оправдават с поскъпването на живота – и също вдигат цените си. Усещането за поскъпване на живота е тотално.

Ако горивата на бензиностанциите не бяха исторически евтини, инфлационната ситуация вероятно щеше вече да е излязла от контрол. На този фон, какво дава на НСИ основание да твърди, че животът в България като цяло е станал по-евтин през 2020 г.? Има няколко обяснения за разминаването между официална статистика и реалност.

Първо, индексът на потребителските цени се изчислява на базата на кошница от стоки, която от своя страна отразява структурата на потреблението в предишен период. В пандемията, хората променят потреблението си, примерно започват да търсят повече храни, лекарства и комуникация, съответно цените на търсените стоки се повишават. Но методиката за изчисляване на инфлацията не е достатъчно гъвкава, за да регистрира това – и до края на 2020 г. ще измерва общия ръст на цените по типа потребление от 2019 г.

Също толкова важен е въпросът за качеството на продуктите, чиито цени НСИ наблюдава. Методологията на статистическия институт приема, че от индекса на потребителските цени се изключват „луксозните продукти“. Но какво е лукс? Сирене от мляко? Кренвирш от месо? Яйце от кокошка, отглеждана извън клетка?

Суб-качествените потребителски стоки (сходен евфемизъм маскира кризата на „суб-първокласните“ ипотеки през 2008 г.) по дизайн държат много стабилна и ниска цена. Но тази ниска цена не говори за запазване на покупателната стойност на парите, а по-скоро за напредъка на технологиите, позволяващи на масовия, обеднял потребител да продължи да купува.

Калориите, нужни за осъществяване на жизнените процеси се осигуряват от заместители на месо и мляко. Забавленията и новините се сливат в хомогенна смес с рекламни, политически и дори идеологически послания – и вместо потребители ставаме потребявани: мислим, че получаваме нещо безплатно, а нас ни получават безплатно.

Дори и все по-евтините електрически и електронни уреди говорят не толкова за нараснали потребителски ползи, колкото за глобално изнасяне на производството в дестинации с ниски заплати – тоест за покачваща се безработица. Международната търговия в условията на глобализация е трети механизъм, с който цените стават все по-непосилни за загубилите доходите си хора – и официалната статистика регистрира общо поевтиняване.

В същото време, продуктите, притежаващи индивидуалност – от храни с ясен произход, през дизайнерски мебели, стилни облекла, модерни жилища, до култура за ценители (не задължително „високо изкуство“), не само че не поевтиняват, а стремглаво поскъпват. В конюнктура, в която сравнителните цени на стоките и услугите претърпяват сериозни размествания, за стойностните продукти се търси свръх-цена.

Така, както прогнозирах в „Икономически живот“ и в началото на пандемията през април, на пазара се разгръща бифлация, т.е. едновременно протича инфлация и дефлация: масовите стоки, често със суб-качество, остават сравнително евтини, благодарение на технологичния напредък. Ниски са и цените на фирми, чиито продукти и услуги нито са насъщни, нито са статусни.

На другия полюс се ориентират цените на всички онези неща, което олицетворяват качество и индивидуалност в потреблението – както и имат връзка с грижата за здравето, в условията на пандемия. Цените на желаните неща се откъсват от производствените разходи. Цените на всичко останало – „брутни“ калории, осигурявани от рекламата зрелища, произвеждани в страни с ниска цена на труда продукти – остават депресирани.

В тази задълбочаваща се ценова дивергенция – която се задейства още в зората на търговската глобализация, но ескалира в пандемията на 2020 г. – изчисляваният общ индекс на потребителските цени губи голяма част от познавателната си стойност. ИПЦ се превръща все повече в политически инструмент: в конкретния български случай, той се следи, за да се отговори на Маастрихтските критерии и да се оправдаят различни решения на правителството относно социални плащания, индексации на пенсии и т.н.     

Така стигаме до голямата, групово подценявана тема за планираните дефицитни разходи на българското правителство и очакваната инфлация. Правителството ще каже: „В период на дефлация сме, опасност от инфлация няма.“ Но вече видяхме как тоталното поскъпване на живота може да бъде замаскирано от методологията.

По принцип, дефицитните разходи не водят задължително до инфлация, стига в икономиката да има свободен производствен капацитет и публичните средства да се насочат към осигуряване на заетост и натоварване на производствените мощности. Теорията за това е разработена от Джон Мейнард Кейнс и намира пълно емпирично потвърждение.

Но в българския случай, допълнителните публични разходи са предвидени основно за консумация. Американските икономисти много ясно описват какво се случва в подобни обстоятелства: в икономиката се появяват твърде много пари, които преследват едно и също количество стоки. Тоест, бюджетът на управляващите за 2021 г. ще подсили инфлационните тенденции, които отдавна бълбукат под повърхността.

Само че поскъпването на живота, което всеки ще изпита по джоба си, вероятно ще бъде замаскирано от методологията за изчисляване на инфлацията, която НСИ добросъвестно прилага.

А отговорът у населението и засегнатия бизнес ще е остър когнитивен дисонанс.

Когато собствените потребителски и бизнес наблюдения противоречат на „официалния курс“ за интерпретиране на реалността, последиците може да варират от отказ за плащане на данъци и осигуровки, през свръх-запасяване и по-високи спестявания под матрака, до отлагане на важни покупки и инвестиции. Друго следствие е наказателният вот, когато масовото убеждение, че „политиците само лъжат“ вкарва във властта крайни и неподготвени нови претенденти да управляват страната.

Материалът Под маската на дефлацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индексът на потребителските цени за този октомври спрямо септември 2020 г. е 100.6%, т.е. месечната инфлация е 0.6%.

Средногодишно цените от ноември 2019 до октомври 2020 г. спрямо година по-рано са се увеличили с 2.2%.

През октомври 2020 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили така следва:

•          хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.1%;

•          алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.1%;

•          облекло и обувки – увеличение с 8.1%;

•          жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – увеличение с 0.1%;

•          жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – увеличение с 0.1%;

•          здравеопазване – увеличение с 0.1%;

•          транспорт – намаление с 0.6%;

•          съобщения – намаление с 0.2%;

•          развлечения и култура – увеличение с 6.0%;

•          образование – увеличение с 0.7%;

•          ресторанти и хотели – цените остават на равнището от миналия месец;

•          разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.1%.

През октомври 2020 г. по-съществено са се увеличили цените на ориз – с 2.7%, макаронени изделия – с 1.8%, малотрайни колбаси – с 1.8%, олио – със 7.7%, грозде – с 3.8%, домати – с 10.2%, краставици – с 6%, пипер – със 7%, зрял лук – с 3.9%.

Понижили са се най-много цените на ябълки – със 7.6%, цитрусови и южни плодове – с 6.5%, зеле – с 9.1%, зрял чесън – с 2.7%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 6%.

В групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при облекло и обувки – съответно със 7.2 и 10.1%, централно газоснабдяване – с 5.6%.

Регистрирано е по-голямо намаление на цените при услуги по краткосрочно настаняване – с 3.3%, застраховки, свързани с жилището – с 2.0%.

Лекарските и стоматологичните услуги, както и на лекарствените продукти, са поскъпнали с по 0.1%.

Материалът 0,5% дефлация от началото на годината отчете НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се посочва в съобщение, разпространено в петък на информационния сайт на правителството на Обединеното кралство, цитирано от ТАСС.

Първоначално Лондон възнамеряваше да проверява товарите от всички европейски стоки без изключение след края на преходния период на 31 декември 2020 г.

Причината за смекчаването, обявено на 12 юни, е пандемията на коронавирус, поради която БВП на кралството, е спаднал с над 20% през април.

„Граничните проверки за стоки, внесени от Обединеното кралство от ЕС, ще бъдат въведени в края на преходния период на няколко етапа, за да се даде на предприятията, засегнати от коронавирус, повече време за подготовка“, се казва в доклада.

От 1 януари догодина вносителите на електроника и облекло от страни от ЕС ще имат шест месеца за попълване на митнически декларации.

От април ще бъде въведено задължително подаване на декларации за вносителите на животински продукти и растения, а от юли инспекциите ще станат задължителни за всички видове продукти от Европа, преминаващи границата на Кралството.

Материалът Лондон въвежда от началото на 2021 г. поетапна проверка на стоките от ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В сегашните безпрецедентни времена, след като си отговори – в зависимост от светогледа и медийната си компетентност – на въпроса какъв риск крие коронавирусът за живота и здравето, човек настойчиво се пита какво ще се случи и със спестяванията му. Ще избухне ли инфлация, която ще ги заличи? Или напротив, стойността на парите ще нарасне?

Първите анализи в тази насока се ориентират към двата полюса. Някои икономисти считат, че по подобие на Голямата рецесия, процесите ще са по-скоро дефлационни.

Аргументите за дефлация са солидни. Цената на петрола, който е база на цялата днешна икономика, се срина. Безработицата вследствие на планетарната карантина удари потребителските доходи, съответно търсенето. Също и хората, които запазват работата си, а дори и тези, които разполагат с добри спестявания, рязко ограничават потребителските си разходи заради страх от бъдещето.

Другият клуб на анализаторите предвижда ценови взрив: правителствата по цял свят обещават стимули от трилиони за реалната икономика. Тези допълнителни пари, щом попаднат на потребителския пазар, ще започнат да „преследват“ станалите по-оскъдни – заради счупените вериги за доставка, стоки. Следствието ще е масов скок на цените и неизбежно олекване на натрупаните спестявания.

И двете гледни точки са обосновани, но е възможен и трети път: на избирателната инфлация: една част от цените на пазара ще скочат, а друга ще се сринат. Общият ефект от тази „бифлация“ вероятно ще е покачване в период от няколко години на общото ценово ниво с 5–15%, но освен това вътре в потребителските кошници ще настъпи сериозно разместване, което статистиката ще се забави да регистрира.

Кои са „печелившите“ цени в корона-кризата? На първо място, това са стоките от първа необходимост, най-вече храните. Търговците реагираха на инстинкта за запасяване на населението, което спря да обръща внимание на числата след десетичния знак.

Така от световните новини научаваме, че захарта в Русия през март поскъпва с 15%, а хлябът с 6% (но тук е важен и ефектът на отслабналата заради петрола рубла), че във Великобритания кошницата на храните, купувани онлайн, е поскъпнала с 4.4%, а в Брюксел цените в супермаркетите са се повишили с 6.6% след началото на епидемията.

В същото време, според месечния бюлетин на FAO (службата на ООН за храни и селско стопанство), през март 2020 г. цените на храните в света рязко са спаднали, заради свито търсене във връзка с корона-кризата. Тоест, вътре в категорията на храните също се наблюдава бифлация: в най-бедните страни захарта например поевтинява, тъй като е лукс, а разходите за лукс в тежки времена се свиват. Богатият свят очаква скок на цените на свежите храни, тъй като вносът им е затруднен.

Друга „печеливша“ група стоки е електрониката и по-специално компютрите. Затварянето в домовете, както и домашното обучение през интернет рязко повишиха търсенето на лаптопи и таблети и много търговци изчерпаха складовите си запаси – а доставките от „световната фабрика“ Китай се бавят. В по-общ план, покачване на цените се очаква като цяло за вносните стоки, или при стоки, сглобявани с вносни детайли.

Но тези поскъпващи групи стоки – в добавка към тях и медикаментите, трудно могат да компенсират обезценяването на всички онези продукти, търсенето на които в момента на практика е спряло. В отчаяни опити, търговците обявяват онлайн разпродажби, но надали са много потребителите, които във време на глобална карантина още купуват модни дрехи, мебели, нови автомобили, дори жилища, без да говорим за зачеркнатите разходи за резервация на почивки и хранене в ресторанти.

Така стигаме до големия въпрос, който вълнува мнозина: как ще реагират на кризата цените на жилищата? Въпросът е за милиони. От една страна, страхът от инфлация, в допълнение към срива на фондовите и стоковите борси, ще накара повече хора да вложат парите си в имоти – и цената на недвижимата собственост ще се надуе.

От друга страна, безработицата или страхът от нея ще намалят броя на новите ипотеки. Повече притеснени граждани ще предлагат жилища на вторичния пазар, за да се сдобият с ликвидност. Не на последно място, въпросът за качеството на въздуха и жизнената среда ще свие търсенето на жилища в претоварените градски квартали.

Тоест, и при недвижимите имоти ще видим бифлация: изразен спад в цените на „второкласните“ апартаменти, ударно поскъпване на жилищата с по-специална ценност.

От казаното дотук може да заключим, че корона-кризата е на път да внесе – с механизма на цените, но не само – още по-изразено неравенство в обществото. Още дълго насъщните стоки ще бъдат хит. Масовите потребителски продукти ще изпитват дефлационни ефекти. Елитният сегмент – както и преди, ще се рее в облаците, недостижим за вируси и кризи.

Разбира се, в „елита“ също ще има размествания: този път отгоре ще изплуват интернет предприемачите, както и предвидливи бизнесмени във фармацевтиката и храните. Много транспортни и туристически фирми, автомобилостроители, производители на дрехи, мебели и ред други ще потънат. Но онлайн триумфът няма да е вечен – въпрос на време е нов, този път компютърен мега-вирус, да плъзне из електронните системи.

Да се върнем към инфлацията. Данните на НСИ за март говорят за понижение на цените на месечна база с 0.6%. Но реалният потребителски опит трудно може да приеме изчислението, че след въвеждането на извънредното положение, свинското месо и колбасите са поевтинели с над 1%, а доматите с близо 10%. Колкото и високо доверие да имаме в Националния статистически институт, предпочитаме да вярваме на очите си.

Доста са възможните обяснения за разминаването на официалните данни за цените на храните с реалността: по-малък брой наблюдения, търговци обявяват ниски цени на стоки, които незабавно се изчерпват, „да не всяваме паника“ и т.н. А и НСИ отдавна се е втренчил в цените на стоките „втора свежест“, да използваме съветския евфемизъм.

По-важно е, че индексът на потребителските цени – у нас, както и в света, се измерва на базата на „типично потребление“, което вече е нерелевантно. Още доста време данните за инфлацията няма да съответстват на действителната цена на живота, определяна от променената структура на търсенето в икономиката.

В по-глобален план, далновидна изглежда прогнозата за инфлацията на BNP Paribas. В следващите няколко тримесечия, твърдят анализаторите на френската банка, тенденциите ще са по-скоро дефлационни, отразявайки скока на безработицата и нарасналата несигурност сред потребителите. Но в средносрочен период глобализацията ще отстъпи, световната търговия ще забуксува и новата протекционистична вълна ще доведе до бързо покачване на цените. Интернет търговията ще смекчи този ефект, но само отчасти.

Световните авторитети твърдят, че икономическият ефект от корона-кризата ще бъде най-малко съпоставим с Голямата депресия. Но много вероятно е цените, за разлика от 30-те години на XX век, този път да не се сринат тотално. По-скоро, може да очакваме модифицирана версия на стагфлацията от 70-те години: ре-флация (от рецесия плюс инфлация), както прогнозира проф. Боян Дуранкев). Независимо от общата посока, движението на цените ще е фактор, задълбочаващ неравенството.

Материалът Инфлацията в корона-кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индексът на потребителските цени за март 2020 г. спрямо февруари 2020 г. е 99.4%, което прави месечна инфлация минус 0.6%. Инфлацията от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 0.4%, а средногодишната инфлация за периода април 2019 – март 2020 г. спрямо периода април 2018 – март 2019 г. е 3.2%.

Припомняме, извънредното положение, които оказа силно влияние на икономиката ни, в частност услугите, бе въведено на 13 март.

През март 2020 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

• хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.1%;
• алкохолни напитки и тютюневи изделия – цените остават на равнището от миналия месец;
• облекло и обувки – намаление с 1.5%;
• жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.1%;
• жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – намаление с 0.5%;
• здравеопазване – увеличение с 0.1%;
• транспорт – намаление с 2.7%;
• съобщения – намаление с 1.3%;
• развлечения и култура – намаление с 4.1%;
• образование – цените остават на равнището от миналия месец;
• ресторанти и хотели – увеличение с 0.3%;
• разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.1%.

Сред хранителните продукти, които са намилили цените си през март месец са зърнени закуски – с 0.7%, свинско месо – с 1.5%, домати – с 9.4%, краставици – с 9.6%, зрял лук – с 1.3%, листни зеленчуци – със 7.4%, зрял боб – с 1.2 на сто.

Увеличение на цените има при ориза – с 1.9%, брашно – с 1.0%, хляб – с 0.8%, макаронени изделия – с 1.7%, месо от домашни птици – с 1.0%, мляно месо (кайма) – с 0.6%, нискомаслено прясно мляко – с 2.2%,  кисели млека – с 1.1%, ябълки – с 4.5%, цитрусови плодове – с 1.6%, зеле – с 3.1%, зрял чесън – с 2.4%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 1.9%, леща – с 3.4%, картофи – с 1.9%, захар – с 0.2%, оцет – с 1.9%, сол – с 2.3%, газирани напитки – с 1.6%,  плодови сокове – с 3.6 на сто.

Дизелового гориво е намалило цената си с 5.5%, автомобилен бензин А95Н – с 5.1%, автомобилен бензин А100Н – с 3.4%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 3.6%, телекомуникационни услуги – с 1.5%, стоки за домашни любимци – с 1.2%, козметични продукти – с 1.3%, автомобилни застраховки – с 0.2%, и други.

През март 2020 г. цените на лекарствените продукти и на лекарските услуги са се увеличили съответно с 0.1 и 0.3%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец, уточняват още от НСИ.

Материалът 3 % годишна инфлация отчете НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.