Според публикация на БиБиСи можем да постигнем това, ако заемем скандинавската традиция lillördag (Малката събота).

Според Рикард Грасман, лектор в Стокхолмския университет, практиката произлиза от времената, в които прислужниците са работили в събота, затова са имали един почивен ден през седмицата. „С времето, това се е превърнало в традиционна малка почивка в средата на седмицата, когато хората имат нужда да изпуснат парата“, коментира още Грасман.

Заради пандемията, линията между работни и почивни дни често е размита. Скандинавската традиция за „Малката събота“ може да ни помогне да калибрираме седмицата си и дори да внесем малко празничност и облекчение в многото поредни дни, прекарани у дома. Това е особено желано във време, в което най-големите ни приоритети трябва да са нашето здраве и щастие, твърди Грасман и допълва – „Когато имаме по-умерена перспектива за баланса между работата и личния живот, създаваме по-голяма стабилност за щастие. Отделеното време да се насладим на „Малката събота“ е добро начало за създаване на оптимистична гледна точка за бъдещето“.

Не всички шведи участват в lillördag, но практиката допада на хора, според които почивка в средата на седмицата повдига духа им. И въпреки че всеки ден от седмицата може да бъде „Малката събота“, най-често денят е сряда. Тя може да се отпразнува с купон, както често правят студентите, или като тиха вечер, прекарана със семейство и приятели.

Идеята за Lillördag е напълно обратна на тази за „Hump Day“ („Средният ден“) в Северна Америка, която представя срядата като най-тежкият ден от седмицата след понеделник – когато работната седмица е почти приключила, но има още доста време до уикенда.

Според Констанс Лайневебер, професор в Института за изучаване на стреса към Стокхолмския университет, приемането на срядата като Малка събота, може да направи работната седмица по-поносима, особено сега, когато дните ни в изолация се сливат.

„Неща като Малката събота помагат на хората да си създадат структура и удовлетворение, дори когато се чувстват изгубени. Можем да се мотивираме с по-малки цели, които се постигат по-лесно и да се възнаграждаваме, без да губим контекста и структурата, от която имаме нужда“, добавя още Лайневебер.

Материалът Lillördag, или как шведите борят стреса с „Малката събота“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С прилагането на социалното дистанциране много предприятия са внедрили в оперативната структура телекомуникациите. Този ход е разбираем и дава възможност на много професионалисти да поддържат източниците си на доходи. Но новата дистанционна работна среда не е достатъчна с оглед насърчаване на здравето и благополучието на работещите родители.

За тези без бавачки, особено за разведени, които трябва да работят от дома в съответствие с няколко метровата социална норма за дистанция, това означава, че сега имат две работни места на пълен работен ден с конкурентни изисквания: консултант и учител в дома (доставчик на дневни грижи). Стресът от това увеличено търсене на капацитета им може да ги направи по-податливи на разболяване, също така може да понижи работната им производителност.

Очаква се много родители, работещи от вкъщи, да бъдат на пълен работен ден, като същевременно действат като единствена точка за контакт на здрави, активни деца в затворено пространство. Децата се нуждаят от хранене, помощ в домашни условия, чист въздух и упражнения, забавления и други дейности – надзор, внимание, почистване след тях и в някои случаи грижи за болни. И това е само за типичните деца.

Децата със специални нужди изискват много повече грижи и внимание, както и по-голяма академична подкрепа. Много хора нямат възможност да осигурят това и при идеални условия, камо ли докато се опитват да осигурят отлично обслужване на клиентите през мобилния си телефон.

Сложната ситуация идва и от факта, че наличните по-рано развлечения вече не са възможни. Няма тренировки по футбол, игри навън, срещи с приятели.

Стига се до ситуацията, когато нито децата, нито клиентите са много доволни от това разделение на труда, защото един родител не може да бъде 100 % ангажиран и с двете занимания.

Тези нови изисквания не оставят никакво време за грижи към самия себе си. Ако „работи“ от 8:00 ч. сутринта до 8:00 ч. вечерта по задачи, свързани с грижата за деца и още четири до шест часа платена работа, този график позволява осем часа почивка, но почти нищо друго.

Това не е добрият начин на живот, а е просто цената да можем да осигурим доходи за семействата ни в момента. Така че ако здравето е целта за затваряне на офиси и училища, то работещите от дома си родители са поставени в почти несъвместими една с друга ситуации.

По-разумният подход и този, който отразява истинска проява на разбиране и гъвкавост при тези сложни обстоятелства, би бил бизнесът да коригира очакванията си за производителност, вместо да експлоатира служителите си, които и без това са със стресов график.

Материалът Защо бизнесът не трябва да е толкова взискателен към Home Office по време на пандемия е публикуван за пръв път на Икономически живот.