Припомняме, студентите, сключили такъв договор, не заплащат или плащат частично такси за обучението си, по време на което следва да провеждат стаж при съответния работодател по определената специалност. След завършване на образованието си, те следва да работят минимум 5 години при въпросния работодател, със заплаата не по-малко от средната основна за предприятието.

Министърът иска от бизнеса предложения за работодатели от важни за икономическото развитие на страната сектори с дефицит на кадри, които имат право да сключват договори със студентите в съответствие с изискванията на издадената Наредба.

На базата на тази информация просветният министър до 31 май се очаква да утвърди списък със специалностите, за чието обучение се отпускат средства от държавния бюджет за поемане на таксите на стедунтите по тях.

Създадена е специална заявителна форма, която предприятията могат да попълнят, ако имат интерес и отговарят на условията, уточняват от АИКБ.

Материалът Търсят бизнеси с дефицит на кадри за сключване на договори със студенти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Идеята студентите да получават подкрепа – финансова или друга – срещу обвързване за работа в страната, където са получили висшето си образование не е нова в българския обществен дебат. Този път обаче по всичко личи, че МОН се кани да реализира тази идея, но последствията надали ще са желаните.

Замисълът на образователното министерство предполага студентите, които искат да бъдат освободени от част или всичките си образователни такси да сключват договор с работодатели, които да им осигуряват стаж по време на следването, а след това и работни места за период от поне 5 години. Студентите от своя страна се задължават да работят при този работодател за същия период. Този подход обаче няма да важи за всички специалности – МОН се наема ежегодно да изготвя списък с приоритетни за икономиката специалности с недостиг на кадри, както и да идентифицира потенциални работодатели за тях.

Логиката зад този подход е ясна. Към момента държавата инвестира в студенти чрез финансиране на публичните университети, без след това да има каквато и да било гаранция, че тази инвестиция ще се влее в българската икономика. Особено в някои специалности – например медицинските– „течът на мозъци“ е достатъчно голям, за да създава видим недостиг на кадри. По този начин освободените от такси студенти гарантират, че поне ще започнат кариерата си в България и ще успеят да възстановят част от „инвестицията“. Има поне още една видима положителна страна, а именно – осъзнаването на ключовата роля на стажуването в прехода от обучение и работа.

Около подхода обаче възникват редица въпроси. На първо място се допуска, че образователното министерство е способно да извършва прецизно макроикономическо прогнозиране на нуждите от кадри в период от 5-10 години напред в бъдещето. Тази задача е особено трудна, предвид динамичните икономически трансформации и влиянието на случайни събития (пандемията и последствията от нея за икономиката са особено подходящ пример). МОН ще трябва и да може да идентифицира подходящи работодатели, които да могат не само да предложат адекватен стаж и стартови позиции на студентите, но и да се задържат на пазара за периода, в който държавата очаква да получи обратно инвестицията си в образование. На фона на предишни подобни инициативи – списъците със защитени и приоритетни специалности, които в крайна сметка обхванаха голяма част от висшето образование например – имаме всички основания да се съмняваме, че тази задача изобщо е по силите му.

Второто допускане е, че в началото на висшето си образование студентите са в състояние да изберат поле на работа и дори професия, с която да се занимават следващите (поне) десет години. Предвид честите смени на специалности и работни места в тази възраст, такъв сценарий изглежда малко вероятен. Ако съдим по последните десетилетия, прехвърлянето от една към друга сфера на образование и работно място в бъдеще ще става все по-интензивно и по-интензивно. На този фон МОН предлага тъкмо обратното – студентите да бъдат закрепостени в избора, който са направили на 18-19 годишна възраст. Вероятно такъв подход може да се приложи към тесен кръг специалности, чиито избор дава изключително ясно определен професионален път на развитие. Но ако целта е да се реши кадрови недостиг на анестезиолози или патоанатоми, например, нека министерството да предложи програма от мерки, насочени и адаптирани специално към медицинското образование.

Остава и въпросът дали ограничаването на студенти в специалностите им, още повече при конкретен работодател, е решение с оптимален положителен резултат за икономиката. Това не изглежда много вероятно – докато министерството може единствено да анализира структурата на икономиката и перспективите пред отделните сектори от птичи поглед, то отделните хора вземат конкретни, прецизни решения, водени от конкретната цена на труда на момента и търсенето на кадри с техните способности и развитие. Икономическата теория сочи, че решения на индивидите в пазарни условия почти неизбежно водят до по-оптимален резултат в сравнение с тези на институция, която се опитва да планира цялата система.

Тези притеснения обаче не биха били от значение, ако образователното ведомство предлага добра сделка на студентите. Предложението обаче изглежда така – срещу освобождаване от студентски такси, студентът се лишава от свободата да взема решения за кариерата си за период от пет години след завършването. Понастоящем студентските такси в държавна поръчка рядко надхвърлят хиляда лева годишно – с други думи, трудно изглежда студентите, приели предложението да успеят да си спестят повече от няколко хиляди лева срещу свободата си да избират сами и гъвкаво кариерното си развитие.  Дори от гледна точка на най-бедните потенциални студенти, това изглежда много лоша сделка, като изплащането дори на малък кредит е много по-привлекателно. По тази причина изглежда малко вероятно МОН да намери кандидати, склонни да приемат тази оферта. Ако таксите бяха по-високи, а качеството на висшето образование по-високо, вероятно изчислението би изглеждала по друг начин.

В крайна сметка, похвално е че образователно министерство търси начини да задържи не само студентите си, но и мисли за бъдещето на пазара на труда, заедно с реалния бизнес. Още по-добре е, че избраният подход е чрез предоставяне на стимули, макар и не прекалено добре преценени. Предложеното решение в настоящия си вид обаче няма да доведе до желания резултат, най-вече тъй като вероятно почти никой няма да се възползва от него.

Материалът Подкрепа с таксите или закрепостяване на студентите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„По отношение на заболеваемостта България вече е на 26-о място от страните в Европейския съюз, а като добавим към тях и страните от Балканите, ние сме на 31-о място по заболеваемост и на 7-о място по смъртност от държавите членки на ЕС“, изтъква министърът. По думите му, в лечебните заведения се отчита трайна тенденция за намаляване на използваемостта на болничните легла както в интензивните отделения, така и извън тях. Броят на излекуваните също категорично остава по-голям от броя потвърдени нови случаи на дневна база.

Това дава основание и за предложението, което Ангелов прави във връзка с учениците от 5 до 12 клас и на студентите, които в момента се обучават онлайн.

Да им се разрешат извършването само на практически присъствени дейности и изпити, е промяната, която здравният министър предложи, а заседанието при Борисов превърна в решение. Иначе обучението им в електронна среда продължава до 31 януари.

Става ясно, че ще бъде подготвен списък с точно посочените практически занимания, които по изключение ще се извършват присъствено.

„Относно другите противоепидемични мерки в страната, считаме, че те трябва да продължат да действат до края на месец януари т.г.“, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов.

Материалът Раздвижване на локдауна за големите ученици и студентите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предвижда се основната заплата на студентите, подписали договор с бъдещия си работодател, да не може да е под по-високия размер на средната основна заплата за съответната длъжност на пълно работно време в предприятието или на средната основна заплата за пълно работно време в предприятието.

Този ангажимент на държавата няма да е валиден за всички университетски специалности, а само за тези с недостиг на висококвалифицирани кадри по списък, определян и утвърждаван всяка година от министъра на образованието.

Безплатно обучение ще има за приетите по държавна поръчка в специалностите от списъка, които решат да сключат договор с работодател. Частично ще бъдат покрити разходите на студентите с договори в същите специалности, които обаче учат в платената форма на обучение. В този случай студентите ще плащат такса равна на разликата между таксата им за обучение и частта, която се заплаща с пари от държавния бюджет. Ако дадена специалност отпадне от списъка, студентите, които вече учат безплатно, ще довършат обучението си по реда, по който са го започнали, е разписано в наредбата.

Работодателите ще подават заявления, за да се включат. Условието към тях е да са регистрирани в България и през последните 2 г. да имат среден списъчен брой на персонала над 20 човека. Определени за целта министри ще внасят отговарящите на условията заявления в Министерския съвет, който ще приема списъка до 31 юли всяка година.

Договорът ще се прекратява при:

• отписване на студента преди успешно завършване на обучението му;
• прекъсване на обучението на студента, освен поради болест или майчинство;
• отстраняване на студента от висшето училище;
• системно непосещаване от студента на договорения стаж;
• неосигуряване от страна на работодателя на условия за провеждане на уговорения стаж;
• прекратяване на работодателя без правоприемство;
• взаимно съгласие на страните по договора;
• обективна невъзможност на някоя от страните да продължи да изпълнява задълженията си по договора.

При прекратяване на договор поради неизпълнение неизправната страна дължи възстановяване на всички средства за издръжка на обучението, които са изплатени на висшето училище от държавния бюджет. Ако прекратяването е по взаимно съгласие, студентът и работодателят възстановяват средствата поравно. Ако откажат да ги платят, ще започне да се начислява законната лихва. Случаят ще бъде предаден на НАП.

Материалът Държавата плаща висшето срещу 5 години работа в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вместо решения и реформи, управляващите засипват нереформирани системи с още и още пари с надеждата, че това ще реши проблемите – свикнали сме на това описание да отговарят все повече и повече „интервенции“, от здравеопазването през съдебната система до училищното образование.

Вчерашната сделка между образователното министерство, синдикатите и висшите училища  обаче е пример по-скоро за обратното – комбинация от „пари срещу реформи“, при която новото финансиране е обвързано с конкретни изисквания и насоки за подобрение, повечето от които можем да определим като много подходящи. Ако е необходима критика, то тя е, че реформите не са достатъчно смели.

Новото финансиране е дори повече от обещаното преди – 65 милиона лева вместо първоначално обсъжданата сума от  50 милиона за повишаване на заплатите във висшите училища. Това се налага от една страна заради забавения ръст на заплатите в сектора на фона на икономиката като цяло, от друга заради парадокса, в който навлизащите преподаватели в средните училища стартират с по-високо заплащане спрямо тези във висшето, въпреки по-високия ценз и изисквания към професията.

Когато намерението за повишаване на заплатите във висшите училища беше първоначално обявено, основното притеснение бе рискът по-голяма част от новите средства да бъдат насочени към старшите преподаватели и така отново да не се насърчи интересът към професията у току-що завършили магистри и доктори; изглежда това е избегнато. Не че новите стартови заплати – от 1300 лева бруто месечно за асистентите до 1600 лева за професорите – са достатъчни, за да наклонят избора на новозавършилите между частния и публичния сектор, особено що се отнася до технологичния сектор. Със сигурност обаче са първа стъпка в посока на подобряването на заплащането и жизнения стандарт на професията, които са далеч от изискванията и ролята, която тя играе.

Още по-похвално е, че средствата за повишаване на заплатите на преподавателите идват под условие – публичните университети ще се видят принудени да подобрят дейността си, за да ги получат. Най-важното от тези условия е резултат от осъзнаването, че обвързването на финансирането на висшите училища (след провала на прехода към модел, основан на постиженията) с предлаганите учебни програми или броя на записаните и завършващите студенти изкривява стимулите за поведение на университетите – те оптимизират дейността си за приемане и задържане на максимално много студенти без оглед на резултатите и качеството на образователния процес.

Стъпките в тази посока са по-скоро плахи – в анонса на „сделката“ се говори за свиване на броя студенти и на приема, но на този етап не сме видели конкретни стойности. Стъпката със сигурност е необходима, като от една страна намаляването на групите може да спомогне за подобряването на учебния процес, а от друга се съобразява с демографските реалност; заради свиването на населението и ниската раждаемост в началото на века хората в подходяща възраст просто намаляват.

Доколкото приблизително половината от завършващите студенти работят по специалността си или изобщо на позиция, която изисква висше образование, очевидно има необходимост от преоценка на броя на студентите, или поне ориентирането им към специалности, които отговарят на търсенето на пазара на труда. Новите изисквания към самия образователен процес също са скромни – поне 60 часа допълнителна заетост, материализирана в четене, писане, реализиране на проекти. Останалото натоварване зависи от самите висши училища, и можем единствено да се надяваме, че те ще вземат присърце повишаването на изискванията към студентите си.

Споразумението цели и да се пребори с професорския туризъм, при който преподаватели водят лекции в 4-5 университета наведнъж. Това се случва чрез въвеждането на изискване преподавателите да имат поне по 300 часа аудиторна дейност годишно, както и обвързването на размера на заплащането им с продължителността на работата им и изпълнението на нормите. Има възможност да се въздейства и на друг негативен феномен, а именно – масовите отсъствия на преподаватели от лекции и упражнения.

Видно е и че целта, която образователното министерство си поставя с тези действия е привличането на млади преподаватели във висшите училища. Това личи от изискването преподавателите на 65-68 годишна възраст да са не повече от 5% от академичния състав, както и намерението за прекратяване на договорите на над 68-годишните. Този подход е по-спорен, особено в области с по-малък брой специалисти, които по случайност може да се окажат между по-възрастните. Въпреки това, осъзнаването на нуждата от вливането на “свежа кръв” в академичния кадър определено е похвално.

Това, което липсва в мерките са фокус върху научната дейност и повече внимание върху докторантите. Няма как да не приветстваме общата насока, взета от образователното ведомство в опитите си да реформира системата на публични висши училища, която демонстрира ясно разбиране на немалка част от проблемите му.

Материалът Пари срещу реформа за младите във висшето образование е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Целта е да се сподели опит и похвати, които да помогнат на младите хора да постигнат независим живот чрез повишаване на финансовата грамотност и знания.

Организаторите от фондация Джуниър Ачийвмънт България и дружеството NN България твърдят, че ще покрият възможно най-пълен спектър от теми, отнасящи се до основните финансови услуги и инструменти.

В програмата ще се включат лектори – професионалисти от държавния, образователния и бизнес сектор в България, както и ментори, за да може темите да бъдат разгледани подробно от различни гледни точки.

По време на първия уебинар, програмата ще е насочена към личното благосъстояние на човек. Основните теми, които ще бъдат разисквани са свързани със самооценка на финансовото състояние, спестявания и депозити, кредитни инструменти и защита на личните средства.

През втория ден от инициативата – 29 ноември (неделя), студентите ще се запознаят с инструменти, които биха им помогнали да запазят или мултиплицират финансовите си активи.

Ще бъдат представени похвати и практики за инвестиции, застраховане, както и пенсионно осигуряване. Една от горещите теми на деня – „Превенция от финансови измами“, също ще бъде акцент в този ден.

Инициативата, подкрепена от NN България, е отворена безвъзмездно за всеки, който желае да повиши своята финансова грамотност, лични финанси и благосъстояние.

За участие е необходима предварителна безплатна регистрация на линка: https://bit.ly/32Va5Wu

Материалът Обучават студенти как да управляват личните си финанси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• Местата в направление „Енергетика“ се увеличават от 500 на 550
• Тези в направление „Материали и материалознание“ стават 180 вместо 150
• Утвърдените места в професионално направление „Химични технологии“ се увеличават от 350 на 420
• в направление „Здравни грижи“ от 1948 стават 2008.

Това се прави след като в просветното министерство са постъпили предложения на висши училища за регламентиране на допълнителни места по професионални направления, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението и предвид необходимостта от кадри в определени отрасли.

Допълнителният брой по тези професионални направления е разпределен между всички висши училища, които провеждат обучение по тях, с изключение на тези по „Здравни грижи“, който ще се отпуснат към Русенски университет „Ангел Кънчев“ и Тракийския университет в Стара Загора.

Утвърдените 905 места за субсидирано от държавата обучение по специалността от регулираните професии „Право“ стават 845 вместо досегашните 850 места в редовна форма и съответно 60 места в задочна форма на обучение.

Материалът Увеличават приема на студенти енергетици, химици, здравни специалисти, режат правистите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Много студенти бяха лишени от програмата тази година, заради пандемията от коронавирус, но във Великобритания броят на чуждестранните студенти намаля и по-рано – поради Brexit през 2019 г.

Отдавна считан за „мястото, на което трябва да бъдете“, особено сред младите френски, немски и испански студенти, съседът отвъд Ламанша загуби своята привлекателност. В резултат на което, Испания поведе като ключова дестинация за студентите през 2019 г.

Учениците предпочетоха други дестинации, предлагащи курсове на английски език. Въпреки удара, който си нанесе Островът, обменът по Еразъм всъщност се е увеличил през последните години, особено в държави като Италия.

„С увеличаването на европейското финансиране за трета поредна година – 247 милиона евро, което представлява 22% увеличение – [ние] успяхме да надхвърлим 100 000 марки за мобилност, финансирани по проекти през 2019 г.“, съобщават от „Еразъм +“ Франция.

„Това е проблем за нас от самото начало и ние работим, за да накараме институциите да диверсифицират своите предложения за студенти и да се насочат към други дестинации, като Северна или Източна Европа“, казва Лоре Кудре-Ло, директор на „Еразъм +“ Франция, обръщайки внимание към зависимостта на европейските студенти към острова.

Въпреки намаляването на притока на хора поради Брекзит, британските университети все още желаят да запазят участието си в европейската програма.

„Те продължиха да кандидатстват и да получават финансиране, за да изпращат студенти на борсите на Еразъм + да учат и работят“, заявява говорител на Британския съвет.

През 2019 г. британските организации получиха почти 200 милиона евро финансиране от „Еразъм +“ от Европейския съюз. „Проектите, които са успели да кандидатстват за финансиране по текущите програми, ще продължат да получават финансиране от ЕС през цялото времетраене, включително тези, чието финансиране се простира след 2020 г. и края на преходния период“, добавя говорителят.

По този начин студентите от Обединеното кралство успяха да участват пълноценно в програмата. Испания, Франция и Германия са предпочитаните дестинации за британски студенти. Те дори представляват един от най-големите контингенти чуждестранни студенти във Франция, където един от седем ученици е британец.

„Като британска национална агенция за Еразъм +, можем да кажем, че търсенето на финансиране от програмата за обмен с Европа остава силно и след референдума (за излизане от ЕС, б.р.) увеличаваме всяка година размера на финансирането, предоставено на европейската мобилност“, изтъкват още от Британския съвет.

Следователно привлекателността на страните от ЕС към младите британци изглежда непокътната въпреки Брекзит. В този период на преход обаче все още е твърде рано да се оценят последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от програмата „Еразъм +“.

Материалът Brexit обърна посоката на потока студенти по „Еразъм +“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причините за този ръст могат да бъдат отдадени на един основен фактор, и това е кризата. Макар думата „криза“ да носи предимно негативен смисъл за голяма част от обществото, за някои хора тя е възможност и стимул за развитие и прилагане на практика на предприемачески дух и креативно мислене.

Историята ни учи, че едни от най-големите изобретения са създадени именно в смутни времена – такива на кризи или войни. В настоящия момент имаме ескалиране на кризи в сферите на здравеопазването, политиката и икономиката, което изглежда провокира все повече млади хора да вземат нещата в свои ръце и да търсят изход и решение на проблемите, с които се сблъсква днешният свят.

Друг основен двигател на предприемаческия дух сред младите се явява и желанието им да постигат успехи, да имат свобода и да носят отговорност за решенията си, неща, които предприемаческият начин на живот може да им донесе.

За изграждането на повече успешни и проекти, процесът по подбор в програмата през настоящата година е още по-взискателен. Кандидат-предприемачите попълват въпросник за определяне на предприемаческия им потенциал, както и преминават през интервю с член от екипа на Beyond, с цел обсъждане на техните бизнес идеи и цели. Участниците, преминали успешно процеса по одобрение, очакват старта на програмата на 7 ноември.

Интересът към програмата през този сезон е засилен и в университетите. Над 520 студенти ще се включат в представянето на Beyond в Нов Български Университет, Технически Университет-София, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, Химикотехнологичен и металургичен университет-София, Медицински университет-София, Пловдив и Варна, Факултета по математика и информатика към Софийски университет „Свети Климент Охридски“ София и Икономически университет-Варна.

 Апликационният прозорец за кандидатстване е отворен до края на месец октомври. Търсят се иновации в различни сфери, като акцентът е върху такива в сферите на здравеопазването и медицината, умните градове и общества, кръговата икономика, устойчиво развитие и суровини.

Материалът Кризата стимулира предприемаческия дух сред младите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съощи премиерът Борисов в профила си във Фейсбук. Заседанието на кабинета се проведе чрез видеоконферентна връзка.

С нови 42 високопроходими линейки с животоспасяващо оборудване ще бъде подсилена системата на Спешната помощ. С 2,4 милиона лева се осигурява модерна мултифункционална апаратура за травматологията на „Пирогов“, която ще облекчи работата на лекарите и ще им даде възможност за по-бърза и още по-качествена диагностика.

Подкрепа от 2 милиона лева получава и „Майчин дом“ за роботизираната система „Да Винчи“ за безкръвни хирургични интервенции.

Отпускат се и 8,66 милиона лева за подсилване на инфекциозните звена във военните болници в София и Сливен, както и за закупване на важна медицинска апаратура.

Семействата с деца до 14 години ще имат право на месечна помощ от една минимална работна заплата по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Подкрепата ще е за родителите, които не могат да работят дистанционно от вкъщи и нямат възможност за платен годишен отпуск.

За прилагането на новата мярка за справяне с последиците от COVID-19 са осигурени по 20 милиона лева на месец.

Материалът 100 млн. лева отпусна правителството за студенски общежития и стипендии е публикуван за пръв път на Икономически живот.