На страха очите са големи. Аз бих преиначил тази поговорка в „на глада очите са големи“. Така изглежда от седмица ситуацията с връщането на пари от изравнителните фактури от Топлофикация София. Всеки помни прословутите думи на Премиера, че той заедно с правителството са постигнали историческо намаление на цената на газа с 40 %, в следствие на което сметките за парно през последният отчетен сезон ще паднат драстично. И народът запомни точно това. И сега, когато започна връщането на парите се оказа, че онези 40 % не са онова, което са.

Сегашното недоволство на хората, които вече реално получават крайния резултат от взаимоотношенията им с Топлофикациите за изминалия сезон, за това дали и колко ще им връщат (защото така са си мислели) останаха попарени. Първо, защото не им връщат крупни суми, та дори и чрез приспадане и второ, защото се оказва, че на някои от тях въобще няма да им връщат пари, дори ще трябва да доплащат за продадената им от топлофикациите топлинна енергия за последния сезон.

Тези, а и многото други проблеми, за които вече писах преди месец, а и преди два, бяха заложени още през този период. Ще се опитам да разгранича проблемите, дължащи се на действията на Топлофикация София (като пример), от тези, които са следствие на неразбирането на хората на сметките им и това колко пари в действителност трябва да им връщат.

Първи проблем: Какви суми трябва да бъдат възстановени на потребителите като следствие от намалението на цената на топлоенергията със задна дата – за месеците от юли 2019г. до края на март 2020г.

Отговорът на този въпрос е – Точно 11.05% от сумата, която те са платили за горепосочения период. Нито повече, нито по-малко. Ето един конкретен и лесен пример, който ще даде отговор на този въпрос и заради който Топлофикация София се опитва вече 2 месеца да направи калкулатор на сайта си, вместо да го обясни в три прости изречения.

Та, примерът. Топлофикация ми е фактурирала, а аз съм платил топлоенергия за месеците от от юли 2019 г. до края на март 2020г., на стойност 500 лв. Цената на топлоенергията за този период беше 114.768лв. за MWh, но следствие на решение на КЕВР тя бе намалена на 102.084лв. за MWh. И Топлофикация София започва да смята:
500 лв. / 114.768лв.=4.35662 MWh – фактурирана топлоенергия
Тази топлоенергия от 4.35662 MWh * 102.084лв. = 444.74 лв.
Сумата за връщане е 500 лв. – 444.74 лв. = 55.26 лв. Това са 11.05 % от дадените за този период 500 лв. Толкоз.

Всеки може да вземе своите фактури за периода на намаление на цената, да пресметне каква сума е платил и да разбере колко пари трябва да му бъдат върнати. Процентът е винаги един и същ, а стойността ще зависи единствено от фактурираната сума. Процентът на намаление на сметките за целия отоплителен сезон пада до около 9%, когато към него се прибавят и сумите от месеците май и юни 2019г. и април 2020г. Но това си е математическа обусловеност. 

Важно е да се знае, че тази сума (11.05%) е следствие на намалението на цената на топлоенергията. Тя е неизменно дължима от Топлофикация, но НЯМА НИЩО ОБЩО С ИЗРАВНИТЕЛНИТЕ ФАКТУРИ, които се изготвят от Фирмите за дялово разпределение (топлинни счетоводители). Изравнителните сметки, изготвяни от ФДР отразяват разпределението на реално продадената ни от Топлофикация енергия. Те се изготвят както и до сега, и при това изравняване потребителите или додават, или им връщат суми.

Втори проблем: Имаше и една друга поговорка – „Бързата кучка – слепи ги ражда“. Така най-общо казано мога да определя действията на Топлофикация, отнасящи се до методологията за връщането на сумите от намалението. Като истински монополист, Топлофикация София взе решение сумите от намалението да не бъдат връщани „на ръка“, а с тях да бъдат прихващани сметки от месеците юни, юли и т.н. до покриване на задълженията към потребителите. Това решение се оказва до някъде незаконно (след приетите последни промени в Закона за енергетиката от тази година), но не това е основният проблем. Проблемът е, че решението е първо – ненавременно и второ не се прилага в пълна сила към всички потребители.

Ненавременно е защото е прибързано. Големият калабалък идва от това, че има краен срок на промяна в изравнителните сметки, който макар и съкратен до 31 август все още не е изтекъл. Така потребителите до него, а и след това няма как да знаят какво наистина е положението им относно последния отчетен период – ще им връщат ли пари, ще трябва да додават ли? А можеше със специално решение да се изчака да отмине този период и след това да приспадат, каквото е нужно. Така, ако не друго – щеше да е ясно какъв е резултатът от изравняването на ФДР и на база този резултат да се направят изчисленията за крайното формиране на задълженията.

Но за да бъде калабалъкът пълен, Топлофикация София (ТС) си позволи да действа с различен аршин спрямо потребителите си и „се оплете като пиле в кълчища“.
Решението бе от сметките за юни да бъдат прихващани сумите от намалението на цената на топлоенергията. Например – ТС ти дължи 80 лв. Приспада ти 30 лв. от сметката за юни/тоест не я плащаш/, а с останалата сума ти приспада от сметката за юли и евентуално за август ….. ако има какво. Незнайно защо обаче Топлофикация не приложи това свое решение към част от своите потребители. Иначе казано, тя им изпрати фактури за месец юни, в които не им приспадна нищо. Това е донякъде причината за взривеното недоволство и същите тези потребители да се наредят на опашка пред касите на ТС и с право да си искат парите.

Трети проблем: Той се състои в явната липса на комуникация между Топлофикация София и топлинните счетоводители. Няма единна стратегия за представяне на изравнителните сметки и влиянието върху тях от приспадането на суми от спада на цената на топлоенергията. Топлинните счетоводители си извършват корекцията и правят своите изчисления за изравняването, но понякога не включват приспадането на сумите от намалението на цената на топлоенергията, тъй като решението на ТС е последващо. Топлофикация обаче си мисли, че приемайки решението за приспадане на суми от сметките за юни, юли и т. н. не засяга изравнителните сметки на топлинните счетоводители. Добавяйки факта, че освен изравнителните сметки има и корекция на тези изравнителни сметки, заради крайния срок 31 август – кашата е пълна и поне още два месеца истериите около изравнителните сметки ще продължат.

Четвърти проблем: Все още част от потребителите (и моя милост в това число) не са получили своите изравнителни сметки. Крайният срок за оспорване на тези изравнителни сметки реално е днес, макар и официално той да е 31 август 2020г. Въпросът е как точно аз, или който и да е друг в моето положение, ще оспори законно изравнителната си сметка, ако все още не съм я получил? И колко ли още потребители са в това положение? Топлинните счетоводители мълчат невдигайки телефоните си, а Топлофикация София не дискутира тази тема, тъй като това не е неин проблем.

Този проблем обаче е реален.

В резултат, след като към всички тези проблеми се добави неразбирането на сметките от потребителите, последният сезон на Топлофикация заприличва на екслотарията на Божков. Може и да спечелиш, но накрая не е ясно какво ще получиш.

Какво обаче трябва да се знае в края на краищата за сметките от последния отчетен период 2019-2020 г.?
1. Те ще бъдат по-ниски спрямо предходния отчетен период.
2. Топлофикация София ще възстанови 11.05% от взетите суми за периода юли 2019г. до края на март 2020г.
3. Изравняването, извършвано от топлинните счетоводители е същото както и в предходните години и няма нищо общо с връщането на пари от ТС.
4. Правилото при изравнителните сметки е – ако си плащал по-малко през годишния период (ниско прогнозно потребление) – додаваш, а ако си плащал високи суми (голямо прогнозно потребление) ще ти връщат определена сума. 
5. След като всеки получи крайната си изравнителна сметка – той или ще доплаща, или топлофикация ще му възстановява суми по някакъв начин. Събирайки резултата от изравнителната сметка и резултата на топлинния счетоводител, всеки потребител ще може сам да калкулира за себе си крайния резултат.

Материалът Изравнителните сметки на Топлофикация – като eкслотарията на Божков е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За топлофикациите сумата възлиза на 63.662 млн. лв. без ДДС, като след приспадане на суми, не включени в цените, лихви и неустойки по договори, тя ще намалее до 61.52 млн. лв. От нея Топлофикация София ще получи 48.071 млн. лв. без ДДС. И ако си мислите, че това е всичко – то не бързайте. Методологиите са изградени по начин, който е способен да ви изненада. От тази сума, 17.243 млн. лв. отиват във ФСЕЕ. Така на абонатите на Топлофикация София ще бъдат върнати 30.843 млн. лв. без ДДС (37.01 млн. лв. с включен ДДС). На фона на заявените големи процентни спадове и връщане на пари – сумата изглежда нищожна, но пък законна. Все пак тя представлява 64% от общата сума за връщане на Топлофикация София.

Колко пари ще бъдат възстановени на столичани?

Това е основният въпрос, който интересува всички засегнати. С абсолютна точност в момента не би могло да се каже, тъй като все още не е ясно разпределението на количествата топлоенергия между самите абонати в рамките на една абонатна станция. Тоест не е ясно кой колко кубика топла вода е изхарчил, колко точки са отчетени от топлинните разпределители, колко енергия ще бъде отделена за сградната инсталация от общото количество топлоенергия в рамките на една абонатна станция.

В момента са ясни само количеството на топлоенергията, изразходвана през отчетния период, сумата за това количество и сумата, която ще бъде приспадната в рамките на абонатната станция.

От показания пример в Таблица 1 е ясно, че сумата за възстановяване на конкретния блок ще бъде с 8.87% по-ниска. Всеки един потребител на Топлофикация София може да пресметне каква по-ниска сума ще плати неговия блок за сезон 2019/2020 г. Данните за самото потребление са налични на втора страница от фактурите на ред „количество топлинна енергия за разпределение„.

Собственото ми проучване показва, че средното намаление на сметките ни за сезон 2019/2020 г. ще бъде с 9% (+/- 1%) от сумите, които бихме платили, ако нямаше намаление. Ако желаете да пресметнете намалението в рамките на вашата абонатна станция, моля изтеглете прикачения файл.

Скритите капани и абсурдите на Комисията за енергийно и водно регулиране.

В момента КЕВР е предложила от 01 юли 2020 г. цената на топлинната енергия на Топлофикация София да скочи от 66.70 лв. за MWh до 81.57 лв. за MWh, което е повишение с 22.29%. Цената ще бъде валидна до края на юни 2021г. Предложението не може да се нарече по никакъв друг начин освен безумие. Искането е естествено от страна на Топлофикациите в страната. Оказва се обаче, че правомощията на КЕВР са единствено до каква степен да удовлетвори исканите увеличения.
Скандалът в искането се съдържа в почти всички структуроопределящи фактори на цената топлинната енергия и взаимовръзката й с цената на газта.

Първо нека да опресним малко късата памет на искащите това безумно увеличение. Поглеждайки историята, дори само в рамките на последните пет, а и по-малко години, се забелязва следният факт. През недалечната 2016 г. нивото на цената на топлинната енергия е било колкото и в момента, а именно 66.70 лв. за MWh и то при цена на газа 33.56 лв. за MWh. В момента при същото ниво на топлинната енергия цената на синьото гориво е 20.42 за MWh, или с близо 40% по-евтина. Лично на мен това ми изглежда нелепо – чисто математически. До тук с логиката на точните науки.

Второто безумие. Тенденцията на движението на цените на газа в последните месеци е в посока на понижение. Дори Булгаргаз предлага цената на суровината от първи юли да бъде в размер на 19.49 лв. за MWh, както и прогнозната цена за месец август в размер на 19.29 лв. за MWh. От февруари месец цената на природният газ е с ново историческо дъно. И вече 6 месеца поред дълбае все нови и нови дъна. За жалост цената на топлинната енергия е спряла да се влияе от цената на газа и си стои по-високо от всякакви свои минимални стойности. На основание на тези тенденции идва и логичният въпрос „за милион долара“ – с колко още трябва да падне цената на природния газ, за да видим стойността на топлоенергията на някакъв исторически минимум. В момента цената на газта е на 20 лв. от нулата.

Явно изкривеното мислене на членовете на КЕВР никак не кореспондира с основните й функции за определяне на истинската цена на топлоенергията и зависимостта й от цената на природния газ – довод, който изваждаха като мантра през годините всеки път, щом цената на синьото гориво правеше и най-малък намек за повишение и как нямало начин да не се покачи и цената на топлоенергията в този случай.

Трета безумна линия в цялата ситуация. КЕВР определя някаква прогнозна цена, която става действителна и по нея от потребителите на топлоенергия се искат реални пари. Влияние върху сметките ни оказват факторите количеството продадена ни енергия и цената, по която ни я продават. Ние потребителите не контролираме нито един от тези два фактора. За жалост. За това всъщност и сме потребители, а не клиенти, нещо, което неправилно се употребява като понятие дори в нормативните документи.

Върху потреблението на топлинната енергия, а оттам и на цената й, влияят няколко основни фактори – цената на газа, дължината на отоплителния период и външните температури. Нито един от тези фактори не е известен към момента. В същото време от нас ще се изисква да плащаме определена цена на топлоенергията, която по същество е близка до максимума.

Не трябва да си кой знае какъв експерт, за да разбереш, че топлофикационните дружества искат да си гарантират събирането на една значителна сума, която да харчат по свое усмотрение. Искат я предварително. За своя комфорт и благоденствие. Ако реалностите се разминат с прогнозите и никой от факторите не е в тяхна полза, щели да ни връщат пари. Всъщност не да ни връщат, а най-вероятно да приспадат от последващи сметки. Когато решат и колкото решат. И то само поради факта, че КЕВР се съгласи да им гарантира тези приходи. А за какво ще бъдат изхарчени събраните чрез по-високата цена суми? Е, това си заслужава да бъде тема на следващ коментар.

Материалът Колко пари ще ни върнат за парното? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Именно това направи шефът на КЕВР Иван Иванов, след като излезе да обяснява на обществеността, че предложеното от КЕВР повишение на цената на топлоенергията за Столицата от 22.35% от 1 юли тази година се интерпретира неправилно.

Припомням, че предложението на КЕВР за увеличаване на цената на топлоенергията от 1 юли 2020г. е тя да скочи от 66.70 лв. за MWh на 81.57 лв. за MWh без ДДС (97.884 лв. за MWh с ДДС).

Та връщайки се към изявлението на Иванов, в което, усмихвайки се (неясно защо) ни обясняваше, как видите ли, имало математическа логика, която повелява, че за да бъде видна промяната на цената на топлоенергията, трябва да се сравнят цените на два идентични периода и че според тази повеля, сравнявайки едногодишния отчетен период 2020/2021г спрямо 2019/2020г., предстоящото текущото увеличение от 22.35 процента, всъщност отразява намаление в цената от 14% (по-точно 13.64%).

Да, Иван Иванов е прав както за логиката, така и за процента.

Наистина от таблицата е видно, че ако се увеличи цената на парното до 97.884 лв. за MWh с ДДС и се продаде същото количество топлоенергия, то среднопретеглената цена за отчетния период 2020/2021г. ще бъде 96.274 лв., а за периода 2019/2020г. тя ще бъде 111.48 лв., или това са споменатите закръглени близо 14%.

Къде тогава се крие измамата в думите на Иванов?

Всъщност, той представи изменението на средните цени преди да бъдат представени намаленията в цените на топлоенергията за периода 5 август 2019 – 30 март 2020г. Единственото сигурно нещо в случая е, че цените ще бъдат намалени, като те ще бъдат обявени на 10 юни (сряда) според думите му.

Какво ще се случи със среднопретеглената цена на топлоенергията за столичани за периода 2019/2020г.?

Очевидно е, че тя ще падне. С колко?

Прогнозите за това с колко ще падне среднопретеглената цена за отоплителния сезон 2019/2020г., според експерти е спад от 17% до 22%. Точната цифра ще разберем скоро. Нека приемем, че е 20%. При спад на среднопретеглената цена с 20%, тя ще стане 89.18 лв. за MWh с ДДС. И това ще бъде реалната среднопретеглена цена за периода 2019/2020 г.

Така имаме:

• Среднопретеглена цена от 89.18 лв. за MWh с ДДС. за периода 2019/2020г.
• Среднопретеглена цена от 96.27 лв. за MWh с ДДС. за периода 2020/2021г.

Та, математически погледнато, процентното изменение на тези две стойности е +7.95%.
Упс, не трябваше ли реално да имаме намаление според думите на Иванов?

Така всъщност, представеното ни намаление от 14 % реално вече ще стане увеличение от близо 8%.

Последно, какво имаме – намаление или увеличение на цената?

Очевидно е, че каквото и да е намалението на среднопретеглената цена над 13.64% за изминалия отчетен период, ако се приеме предложеното увеличение на цената от 1 юли тази година, то ще имаме увеличение през текущия отчетен период 2020/2021г.

Сигурен съм, че Иван Иванов е знаел за тази малка подробност, но ето как изричането на една полуистина си е всъщност лъжа.

Материалът Как намалението на цената на парното ще се превърне в увеличение е публикуван за пръв път на Икономически живот.