Но думата е за 68-ма и тревожната констатация, че столицата се нуждае от 16 милиона плочки годишно, които да отговарят на редица стандарти – водопопиваемост, издръжливост на измръзване, изтриваемост на горната повърхност, якост на опън при огъване… Оказва се, че само три предприятия в страната имат обзаведени лаборатории, които да проверяват продукцията.

Затова качеството е лошо, независимо, че производството е голямо, заключава авторът на статията. Той онагледява с цифри стопанските загуби от калпавите плочки. По стандарт те трябва да са устойчиви 10-15 години, но при реалните им качества издържат само от 3 до пет години.

Финансовото изражение на проблема – поставянето на 16 милиона плочки годишно изисква около 5,072 млн. лева, а при пет пъти съкратения им живот и честите ремонти загубите са значителни. Докога, пита статията и указва кои ведомства трябва да се заемат с проблема.

Материалът 1968-ма – София е залята от некачествени тротоарни плочки е публикуван за пръв път на Икономически живот.