В началото се отбелязва драстичната липса на всички видове работна ръка, както и фактът, че 62 % от мениджърите у нас са срещали трудности при намирането на подходящ персонал.

Изреждат се и нуждите – оператори на машини, инженери, IT специалисти, счетоводители, мениджъри продажби, шофьори, работници в туристическия бранш, продавачи.

Отбелязва се и статистиката, че у нас на 100 пенсиониращи се 18-годишна възраст навършват 62-ма души, както и това, че всяка година по демографски причини пазара на труда ще напускат 50 хиляди души и това няма как да се промени.

Работодателите подчертават, че кризата на работна ръка е основно предизвикателство пред по-нататъшното развитие на българската икономика и застрашава ключови сектори от нея.

Очертават се няколко групи проблеми пред трудовата имиграция, като се посочва, че режимът за внос на чуждестранна работна ръка у нас продължава да е най-рестриктивен в сравнение с другите източноевропейски страни.

На първо място се нуждае от промяна издаването на разрешение за работа, като е необходимо да отпадне задължението за предварително провеждане на пазарен тест.

Като втори проблем, нуждаещ се от промяна е изискването на документи за наемане на работа, като разходите и времето за това изискват трудна и обемна работа.

На трето място са финансовите разходи и срокове – по заверка и легализация, различните видове такси, както и неблагоприятни срокове за работни визи и продължителност на трудовите договори.

Четвърти проблем е системата за информационно обслужване на Агенцията по заетостта.

Следват исканията за получаване на служебен номер от НАП, което ще ускори регистрирането на трудовия договор, както и включването на сектор „Строителство“ в списъка икономически дейности със сезонен характер.

За всички тези проблеми работодателите предлагат конкретни решения под формата на изменения и допълнения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в правилника за прилагането му, в тарифи за таксите и други.

Материалът За драстична липса на всички видове работна ръка, алармира бизнесът е публикуван за пръв път на Икономически живот.