Увеличението в индустрията е с 10.7%, в услугите – с 9.1%, в строителството – с 6%.

По икономически дейности през второто тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в секторите „Операции с недвижими имоти“ – с 23.3%, „Образование“ – с 18.5%, и „Добивна промишленост“ – с 13.8%.

Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 9.7%, а другите – с 10.9%. По икономически сектори изменението варира от 24.1% за „Операции с недвижими имоти“ до 3.4% за „Хотелиерствои ресторантьорство“.

Общият разход на работодателите за труд е сумата от начислените средства за работна заплата, разходите за социални и здравни осигуровки, обезщетенията по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Кодекса за социално осигуряване, социалните разходи и надбавки, и данъка върху социалните разходи.

Разходите за възнаграждения включват начислените средства за работна заплата заедно със социалните разходи и надбавки.

Другите разходи за труд са разходите за сметка на работодателя за обезщетения по КТ, ЗДС и КСО, социални и здравни осигуровки и данък върху социалните разходи.

Материалът С близо 10% са увеличени разходите за труд в рамките на година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 48.8 хиляди, „Преработваща промишленост“ – с 31 хиляди, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 12.8 хиляди.

Най-голямо увеличение на заетите е отчетено в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 6 хиляди.

В процентно изражение намалението е най-значително в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 34.9%, „Операции с недвижими имоти“ – със 7.4%, и „Култура, спорт и развлечения“ – със 7.2%. Най-голямо е увеличението в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 6.3%.

По предварителни данни на статистиката наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2020 г. намаляват с 23.5 хиляди, или с 1%, спрямо края на март 2020 г., като достигат 2.24 милиона.

Спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление се наблюдава в сектора „Култура, спорт и развлечения“ – с 4.5%, „Преработваща промишленост“ – с 3.5%, и „Добивна промишленост“ – с 2.9%.

Най-голямо увеличение на наетите лица е регистрирано в дейностите със сезонен характер: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 8.4%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 5%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в преработващата промишленост и в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети – съответно 21.0 и 17.3%.

Средната брутна месечна работна заплата за април 2020 г. е 1323 лв., за май – 1333 лв., и за юни – 1 355 лева.

През второто тримесечие на 2020 г. средното възнаграждение е 1337 лв. и нараства спрямо първото тримесечие с 1.5%. Най-голямо е увеличението при финансовите и застрахователните дейности – със 7.9%, в образованието – със 7%. Средната брутна месечна работна заплата за април 2020 г. е 1 323 лв.

Средна брутна работна заплата по месеци.

Най-значително намаление на заплатите е регистрирано в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 12.2%, и „Култура, спорт и развлечения“ – с 8.6%.

През второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.1% спрямо второто тримесечие на 2019 г., като най-голямо e увеличението в секторите „Операции с недвижими имоти“ – с 15.6%, „Образование“ – с 12.2%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 9.0%.

Средна брутна месечна работна заплата по икономически дейности.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на 2020 година:

•        „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ – 3 270 лева;

•        „Финансови и застрахователни дейности“ – 2 287 лева;

•        „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 105 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в секторите:

•        „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 647 лева;

•        „Други дейности“ – 903 лева;

•        „Селско, горско и рибно стопанство“ – 973 лева.

Средна брутна месечна работна заплата по форми на собственост.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 6.9%, а в частния – с 5.8%.

Материалът С 4,7% са намалели заетите на трудов договор за година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина, мотивират искането си работодателите.

Според тях, това е задължение за работодателите да плащат еднакво както на работник, който е отработил пълно работно време, така и на такъв, който за същия период не е работил изобщо. С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд.

Изтъква се, че компенсацията, позната от практиките в Германия, Австрия и други европейски държави е винаги в по-малък размер от това, което е следвало да бъде получено, когато се полага труд.

С оглед на това бизнесът е на мнение, че задължението, въведено във въпросния член § 6, ал. 3 не е „компенсация“, а пълно и неоснователно възнаграждение за липсващ труд, в хипотезата на принудително прекратяване на полагането на труд от страна на работника, поради спиране на работа на предприятие или на част от него или преминаване на непълно работно време.

Работодателите са убедени, че отпадането на § 6, ал. 3 от ПЗР ще даде гъвкавост на работодателите да добавят към тази помощ от държавата средства, с които пропорционално да допълнят при необходимост подкрепената от държавата част от възнаграждението – например при полагане на труд на непълно работно време, или на основа на други съображения, свързани с естеството на полагания труд.

Материалът Бизнесът оспорва 40-те % от схемата „60:40“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.