По време на високия туристически сезон (от април до септември 2020 г.) броят на нощувките в местата за настаняване в ЕС регистрира спад от 56% в сравнение със същия период през 2019 г. Спадът беше по-висок за международния (-74%), отколкото за вътрешния туризъм (-38%).

Между април и септември 2020 г. хотели и подобни заведения отбелязват най-висок спад (-63% в сравнение със същия период през 2019 г.), последван от ваканционни квартири под наем (-49%).

Къмпингите в ЕС са най-малко засегнати от типа туристическо настаняване (-38%). Подобно на целия сектор, нощувките в къмпингите спадат повече за международния (-57%), отколкото за вътрешния туризъм (-26%).

Нощувките в къмпингите между април и септември 2020 г. намаляват във всички държави-членки на ЕС в сравнение със същия период на 2019 г., като Гърция е най-засегната (-57%). През този период Естония, Литва, Хърватия и Испания регистрират намаления с повече от 50%. В другия край на скалата са Чехия, Дания, Холандия и Германия, чиито спад е под 5%.

За България и още пет страни от ЕС Евростат не разполага с данни.

Когато се разглежда броят на нощувките в къмпингите на ЕС от местни туристи, ситуацията се различава. За разлика от общото развитие, броят на нощувките се е увеличил в 10 държави-членки на ЕС (с налични данни) между април и септември 2020 г. в сравнение със същия период през 2019 г. Словения е регистрирала най-голямо увеличение (+ 76%), следвана от Австрия (+ 32%) и Белгия (+ 25%).

Материалът Къмпингите в ЕС най-малко засегнати от ковид ограниченията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През февруари 2021 г. посещенията на чужденци в България са 240.9 хил., или с 52.6% по-малко в сравнение с февруари 2020 година. Освен при туризма има срив и при всички други цели на посещението – „служебна“ – с 50.7%, и „други“ (вкл. гостувания и транзитни преминавания) – с 21.7%. Транзитните преминавания през страната са 54.6% (131.5 хил.) от всички посещения на чужденци в България.

От общия брой чужденци, посетили България през февруари 2021 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 40.7%, или с 56.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни с изключение на посещенията от Чехия, при които има повишение от 76.1% спрямо февруари 2020 година.

Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ намаляват с 46.9%.

През февруари 2021 г. относителният дял на посещенията по цели е, както следва: с други цели – 64.1%, със служебна цел – 19.5%, и с цел почивка и екскурзия – 16.4%.

През въпросния период пътуванията на български граждани в чужбина са 215.3 хил., или с 46.3% под регистрираните през февруари 2020 година.

Материалът И през февруари продължава сривът на чуждите туристи у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е съобщил ресорният министър на туризма  Харис Теохарис, цитиран от „Сега“.

Предвиденият строг протокол по спазване на противоепидемичните мерки ще изисква всички работещи в туризма да имат имунизация.

Официалното откриване на летния сезон в Гърция е планирано за 14 май, но ако има сериозно подобрение в битката с Ковид-19, може да е и по-рано.

На границата властите ще прилагат бърз тест за коронавирус. Осигурени са специализирани хотели за туристи, които покажат симптоми на заразяване. В първите дни на април започва масово ваксиниране на работещите в туризма, осигурени са достатъчно дози, уверяват от гръцкото здравно министерство.

Припомняме, Европейската комисия представи преди седмица и идеята за „зелен паспорт“, който удостоверява или ваксинация, или наличието на отрицателен ПСР, или документ за антитела, доказващ прекаран Ковид-19.

„Паспортът“ ще може да се ползва с мобилно приложение, но и на хартиен носител. Страните членки няма да са задължени да признават сертификата за приемане на чужди глаждани, а всяка държава ще може да реши сама за себе си. Според последната информация от Брюксел зелените сертификати ще могат да бъдат въведени от 15 юни.

Материалът Почиваме в Гърция срещу отрицателен ПСР или ваксинация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От асоциацията смятат, че въпреки ограниченията за България като държава членка на ЕС може да бъде намалена визовата бариера пред туристически пазари като Русия, Турция и страните от Бизкия и Далечен изток, без това да повишава риска за сигурността на страната и ЕС.

Ако цялостното отпадане на визите не е възможно, те предлагат да се въведе облекчена процедура по издаването им. Освен това документите трябва да струват възможно най-евтино, както и да се предостави възможност кандидатите за виза да подават документи онлайн и да получават отговор по мейл дали са одобрени или отхвърлени. Одобрените да имат възможност да получат визата на летището при пристигане.

Ако ЕС не ни разрешава промяна във визовата политика на ЕС за пътуване с цел туризъм, правителството да настоява за годишни компенсации по 1 милиард евро за руския пазар и 1 милиард евро за останалите пазари, с които България има визов режим, настоява се още в становището на БХРА.

Асоциацията е формулирала още няколко искания, които могат да облекчат поредния много тежък и проблемен сезон:

• Промяна в Закона за местните данъци и такси за намаляване на туристическия данък и промяна на срока за определянето му
• 5-годишен мораториум върху данък сгради за незавършени и невъведени в експлоатация строежи
• Възможност за повторно презаверяване на разрешенията за строеж
• Да се разшири и усъвършенства помощта от 35 евро за заета седалка в чартърните полети, автомобили, ж.п. транспорт, особено в крилата на сезона, т.н. междинен и рекламен сезон.
• Да се намалят концесионните такси за плажовете за следващите 3 години (Мярката трябва да е обвързана със сериозно намаляване цените на услугите)
• Да се въведат ваучери за настаняване
• Запазване на 9 % ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма
• Да се разреши на общините да освобождават бизнеса 1 година след излизане от пандемията от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, вкл. такса битови отпадъци, тротоарно право и др.
• Да се делегират по-сериозни права на Консултативния съвет по въпросите на туризма по формирането и реализацията на туристическата политика  
• Туристическият данък да се разходва само за дейности, свързани с туризма

Материалът Отпадане на визите за Русия и Турция поиска туристическият ни бранш е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са добрите новини. От друга страна, отливът от пътуващи предизвика хаос не само за хората, прехранващи се от туристическата индустрия, но и за самата дива природа, особено в развиващите се страни. Много правителства финансират програми за опазване на природата чрез такси от туризма. Когато тези приходи изчезнат, бюджетът намалява и в резултат на това виждаме зачестили случаи на бракониерство и нелегален риболов в някои страни. „Забелязахме много финансови съкращения що се отнася до защитата на природата“, казва Джо Уолстън, вице-президент в Обществото за опазване на дивата природа, цитиран в репортаж на Ню Йорк Таймс.

От нарастване на бракониерство на хипопотами в Ботсвана до намаляване на шумовото замърсяване в Аляска, липсата на туризъм има значителен ефект по света. Въпросът е кои въздействия ще останат за бъдеще и кои ще изчезнат след възобновяване на туризма.

Докато въздействието на пандемията върху дивата природа варира от континент до континент и от държава до държава, ефектът върху качеството на въздуха бе усетен глобално. В САЩ емисиите на парникови газове през изминалата година паднаха с повече от 10%, когато по време на затварянето хората останаха по домовете си. Най-драматичните резултати се виждат в транспортния сектор, който отчете спад на емисиите с 14,7%. Глобално, емисиите от въглероден диоксид спаднаха със 7%, или 2,6 милиарда тона. На практика, това се равнява на годишното количество емисии на Япония, умножено по две.

„Това е същевременно и много, и малко“, казва Джейсън Смердън, учен-климатолог в Университета Колумбия. „Исторически погледнато е много – това е най-големият процентен спад през последните 100 години. Но ако се замислим за тези 7% в контекста на това, с колко още емисиите трябва да спаднат, за да спрем промяната в климата, количеството е малко.“

За климатичния активист Бил МакКибен пандемията показва, че климатичната криза не може да бъде предотвратена с едно отменено пътуване със самолет или един галон газ по-малко. „По време на пандемията нашият живот се промени по начини, които не сме могли да си представим“, казва той. „Всички спряха да летят, всички спряха да пътуват до работа, всички си стояха вкъщи. Това доведе до спад в емисиите, но въпреки тази драстична промяна в начина ни на живот, спадът е с не повече от 10%. Това означава, че голямата част от проблемите са в сърцето на системата, в която живеем и ще се наложи да изтръгнем въглищата, газа и петрола от там и да ги заменим с вятърна и слънчева енергия, ефикасност и опазване на околната среда.“

Пандемията разкри, че дивата природа може да се възстанови от човешкото влияние, ако и се даде шанс. Например в Тайланд, където туризмът се срина, след като правителството забрани международните полети, кожестите костенурки успяха да снесат яйцата си на обичайно препълненият плаж Пукет. Това е първият път от много години, в който техни гнезда са забелязвани, тъй като този застрашен вид костенурки предпочитат да снасят в уединение. Подобно на това, в Кох Самуй, вторият по големина остров в Тайланд, ястребоклюни морски костенурки завладяха плажовете, които през 2018 са посетени от повече от 3 милиона туристи.

За Петч Манопавитър, мениджър за защита на морските обитатели в Обществото за опазване на дивата природа в Тайланд, появата на костенурските гнезда е доказателство, че естествените среди могат бързо да се възстановят от човешкото влияние. „И Кох Самуй, и Пукет преливаха от туристи в продължение на толкова много години“, казва той. „Много хора мислеха, че костенурките никога няма да се върнат там.“

Манопавитър и други природозащитници вярват, че страните, разчитащи на международния туризъм, трябва да се справят с безбройните последствия от него върху природата. Този призив е достигнал и до високите нива на Тайландското правителство. През септември министърът на природните ресурси и околната среда Варавут Силпа-арча заяви, че планира да затваря националните паркове за 2 до 4 месеца всяка година, с цел „природата да има време да се възстанови“.

В други части на Азия и в Африка обаче изчезването на туристите има обратен ефект. С намаляване на сафари обиколките и ограниченията в бюджета за правоприлагане, бракониерите извършват безнаказано престъпната си търговия. В същото време, гладните местни жители се насочват към защитените зони, за да ловуват животни и риба.

Джим Сано, вице-президент за пътуванията, туризма и опазването на природата на Световния фонд за дивата природа (WWF) изтъква, че в Субсахарска Африка наличието на туристи е голяма спирачка за бракониерите. „Това не е само защото дивечът се охранява“, казва той. „Това е заради туристите, които се лутат наоколо с водачите си в много от дивечовите зони. Ако водачите забележат бракониер с автоматично оръжие, те съобщават за това.“

Докато животните по света са обект на пушки и примки по време на пандемията, едно нещо липсва – шума. Круизните кораби от Адриатическо море до Мексиканския залив до голяма степен са спрени. Това означава, че морските бозайници и рибите могат да си починат от тътена на двигатели и витла. Това смята и Мишел Форнет, морска еколожка, използваща хидрофони (водни микрофони) за да слуша китовете. Въпреки че цялостния брой на круизните кораби (няколко стотин) е незначителен в сравнение с броят на товарните кораби (десетки хиляди), д-р Форнет казва, че круизите имат много по-сериозна роля в създаването на шум под водата. Това особено се отнася за Аляска, която е магнит за туристи, търсещи естествен разкош. „Товарните кораби се опитват да са по-ефикасни, когато изпълняват маршрут от точка А до точка Б и минават през открития океан, където не срещат много животни“, казва тя. „Но круизните кораби, особено в югоизточна Аляска, са многобройни в бреговите зони, там има 5 месеца постоянен шум от плавателни съдове. Там има популация от китове, която постоянно ги слуша.“

Шумът от човешка дейност изчезва по време на пандемията във водите около столицата Джуно, както и в Националния Парк и резерват Glacier Bay. Д-р Форнет, която е научен сътрудник в университета Корнел, е забелязала спад на шума с три пъти в Glacier Bay през 2020 в сравнение с 2019. „Това е много голям спад в шума“, казва тя, „и е пряко свързан с прекратяване на круизните маршрути.“

Природозащитниците, заедно с бизнес лидери, вече обсъждат визиите си за по-устойчиво бъдеще след възобновяване на пътуванията след пандемията.

Въпреки че само 2.5% от глобалните въглеродни емисии са в резултат на авиацията, изследване през 2019 показва, че това число може да се утрои до средата на 21 век. А междувременно, активистите против климатичните промени призовават пътуващите да използват въглеродния си бюджет разумно. Том Грийн, старши съветник по политиката в областта на климата за Фондация Дейвид Сузуки, Канадска организация за околната среда, казва, че туристите могат да плануват пътуване със самолет веднъж на няколко години, спестявайки си въглеродната следа (и парите) за специални пътешествия. „Вместо няколко кратки пътувания, можем да пътуваме по-рядко, но за по-дълго време, за да можем наистина да опознаем дестинацията“, казва той.

Материалът Крахът на туризма – проклятие, но и благословия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Смята се, че в световен мащаб международните пътувания са намалели със 74% – от 1,461 милиарда през 2019, до 381 милиона през 2020. В страни, чиито икономики силно разчитат на туризма, огромният спад в посетителите беше и продължава да е опустошителен.

Според последни данни от Световната организация по туризъм на ООН, спадът в международните пътувания през 2020 е причинил загуби за около 1,3 трилиона щатски долара в глобалните приходи от износ. Организацията отбелязва, че тези числа са повече от 11 пъти по-високи в сравнение с данните от световната икономическа криза през 2009.

В следващите графики са представени промените в международните пътувания, емисии, пътувания по въздух, круизната индустрия и пътуванията с кола. Те предлагат по-широк поглед върху ефектите на коронавируса върху туристическата индустрия и други отвъд нея.

Преди пандемията туризмът осигурявал едно от всеки 10 работни места по света. На много места обаче пътуванията играят още по-важна роля за местната икономика.

Да вземем за пример Малдивите, където през последните години международният туризъм допринася за около две-трети от брутния вътрешен продукт на страната – директни и индиректни приноси. Със затварянето на много държави пътуванията до Малдивите рязко са намалели – от април до септември 2020 те се срутват с 97%, сравнено със същия период през 2019. През цялата 2020-та туристите били с 67% по-малко в сравнение с 2019. Подобрение там се вижда след отварянето на границите на страната през юли. Правителството, нетърпеливо да покрие загубите, пуснало маркетингови кампании за промотиране на туризма, което включвало дори безплатни почивки за инфлуенсъри.

Подобни южети се разиграли и в места като Макау, Аруба и Бахамите – затваряне през февруари и март с последващо увеличение в пътуващите по-късно през годината. Икономическият ефект от намаляването на пътуванията е зашеметяващ. Например, брутният вътрешен продукт в Макау е намалял с повече от 50% през 2020. Тези ефекти могат да се окажат дълготрайни – на някои места не се очаква туризмът да възобнови нивата си преди пандемията преди 2024.

Пандемията преобърна и комерсиалните пътувания със самолет. Сред начините да се визуализират ефектите от затварянията върху пътуванията по въздух е чрез наблюдения върху броя пътници, преминали през проверки за сигурност на летища в САЩ.

Броят проверки започнал да намалява през март, преди тоталния срив през април, когато едва 87 534 пътници били проверени. Това е спад с 96% в сравнение със същия период през 2019. След това броят се увеличава стабилно, но въпреки това пътниците остават с около 50% по-малко в сравнение с предишни години. Според Международната асоциация за въздушен транспорт международният пътнически трафик е спаднал с 65,9% през 2020 в сравнение с 2019, което е най-големият отчетен спад в авиацията в историята.

Друг начин за визуализация на спада във въздушния транспорт през миналата година е чрез поглед върху количеството въглероден диоксид (СО2) отделено от самолети по света.

Според данните, представени в графиката, световните емисии от авиация са спаднали с почти 50% през миналата година – от около 1 милиард метрични тона СО2 до около 500 милиона метрични тона. Емисиите от преди пандемията се очаква да се възстановят в бъдеще, но кога ще стане това зависи от възобновяването на корпоративните и международни пътувания. Като цяло, емисиите от СО2 са намалели с 2,6 милиарда метрични тона през 2020, спад със 7% в сравнение с 2019, предизвикан до голяма степен от спада в транспорта.

Малко индустрии изиграха толкова централна роля в ранните етапи на коронавирусната пандемия, колкото големите круизни компании, започвайки от огнището на зараза на борда на кораба Diamond Princess.

През юли Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ обвини круизните компании за широкото разпространение на вируса, посочвайки наличието на 99 огнища на борда на 123 круизни кораба, отчитайки единствено тези, намиращи се във водите на САЩ. Въпреки че няма информация за точната бройка пътници през 2020, публично оповестените приходи на три от най-големите круизни линии, включващи продажби на билети и покупки на борда, разказват драматична история – могат да се видят стабилни приходи в началото на 2020, последвани от рязък спад.

Приходите от третото тримесечие за Carnival Corporation, най-големият играч в индустрията, показват годишен спад от 99,5% – от 6,5 милиарда долара през 2019 до едва 31 милиона през 2020. Перспективите остават мрачни и за началото на 2021 – засега,повечето компании са отменили всички плавания, поне до май или юни.

Международният и местен въздушен транспорт е отчел безспорен спад заради пандемията. Какво обаче се е случило с автомобилния транспорт?

Начин, по който може да се измери разликата в пътуванията с кола, е да се види дневният индекс на пътуванията, съставен от компанията Arrivalist, която използвала данни от локацията на автомобили, за да събере данни за пътувания от 80 км или повече в рамките на 50 американски щата. Графиката ни представя пример за отскок, който е по-силен от този при въздухоплаването. Можем да видим остър спад през март и април, когато много ограничения бяха въведени на национално и местно ниво, последван от постепенно нарастване в пътуванията до около 80% от нивата през 2019.

Друг начин да се оцени състоянието на автомобилния транспорт през 2020, както и вътрешните пътувания в САЩ, е да се погледне броят посетители в Американските национални паркове. Като цяло, посещенията в националните паркове са намалели с около 28% през 2020 – от 327,5 милиона през 2019 до 237 милиона. Това се дължи главно на частичното затваряне на парковете и ограниченията в броя на посетители. Интересно е обаче да се види, че някои паркове са отчели рекорден брой посетители във втората половина на 2020, в резултат на вълна от жадни за пътуване туристи, търсещи безопасни и отговорни начини за пътуване и отдих.

Ако погледнем цифрите за Националния парк Йелоустоун, след затваряне през април, броят месечни посетители бързо надминал този за 2019 г. През септември и октомври 2020 в Йелоустоун били отчетени рекорден брой туристи, като бройките от октомври бързо подминали предишния месечен рекорд с 43%.

Някои национални паркове, намиращи се в близост до големи градове, послужили за удобни дестинации за развлечение по време на пандемията. В Националния парк Долината Куяхога посетителите през 2020 били повече от тези през 2019 в месеците от март до декември. В Националния парк на Големите Опушени Планини, броят на посетители бързо нараснал след затваряне от 46 дена през пролетта и частично затваряне през август. Между юни и декември, паркът отчел един милион допълнителни посещения в сравнение със същия период през 2019.

Материалът Колко лоша беше 2020-та за туризма? Да погледнем данните е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През януари 2021 г. относителният дял на посещенията по цели е, както следва: с други цели – 63.5%, с цел почивка и екскурзия – 18.6%, и със служебна цел – 17.9%.

Силно намаляват и пътуванията на българи в чужбина. Те са 303.7 хил., или с 28.2% под регистрираните през януари 2020 година.

От общия брой чужденци, посетили България през януари 2021 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 41.6%, или с 63.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни с изключение на посещенията от Чехия, при които има слаб ръст от 1.5%.

Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“  намаляват с 56.5%.

Материалът Под 19% са туристите сред чужденците, посетили България през януари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това сочи анкета на НСИ сред управители на хотели, според която намаление в приходите от дейността си през януари спрямо предходния месец са отчели 49.0% от анкетираните, докато при 37.9%  няма промяна.

През следващия един месец 49.2% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „До 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 27.7% няма да могат да се справят сами, а 22.3% от анкетираните посочват, че ще успеят „До 100%“.

По отношение на наетия персонал 24.7% от ръководителите са предприели като мярка „неплатен отпуск“, следвана от „платен отпуск“ – 17.6%, и „освобождаване/съкращаване“ – 13.6%. От „преминаване на непълно работно време“ са се възползвали 9.7% от мениджърите, 7.7% са предприели мярката „намаляване на възнагражденията на персонала“, а 5.3% – „дистанционна форма на работа“. Същевременно 32.2% от местата за настаняване са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите.

По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план 43.9% от ръководителите смятат да продължат с настоящата си дейност макар и с намален обем, 37.0% от тях смятат да продължат да работят, 15.2% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 2.6% прогнозират да я прекратят.

Материалът Над 50% от хотелите през януари са отложили резервациите за друг период е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Секторът „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“, изчислен от календарно изгладени данни, е със 7.0% по-висок през четвъртото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същото тримесечие на 2019 година. Най-съществено нарастване е отчетено при „Далекосъобщения“ – с 28.5%. Значителен спад е регистриран при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (31.6%).

При Други бизнес услуги увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. се наблюдава при повечето дейности, като то е най-голямо при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ – с 13.9%, докато спад е регистриран

При „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ сривът е със 73.2%, докато най-голямо е увеличението на оборота при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ – с 13.9%, спрямо последното тримесечие на 2019 година.

Материалът Срив на оборотите при въздушния транспорт и туризма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите на Николова чрез обединяването на усилията двете страни имат възможност не само да засилят съществуващото двустранно сътрудничество, но и да инициират нови съвместни проекти – създаване както на обща туристическа бизнес мрежа, така и инвестиционни програми за развитието на туристическия продукт, човешките ресурси и обмена на туристическа информация.

Полша е сред 10-те водещи пазара за входящ туризъм у нас. През 2019 г. туристическите посещения на полски граждани са 420 980. От началото на 2020 г. до 20 декември 2020 г. над 85 хил. полски туристи са пренощували в местата за настаняване в България, като основната част от тях са пристигнали в България с цел морски или бизнес туризъм, е отчела още Николова.

България е добре позната дестинация сред полските туристи за морски и летен туризъм, но възможностите, които ние предлагаме са много повече и ни предстои още съвместна работа за промотиране на дестинацията, категоричен е министърът.

Николова уточнява, че страната ни предлага чудесни възможности и за културен, балнео и СПА, селски, гастрономически и винен туризъм, както и многовековна история и богата култура.

Материалът Николова обясни във Варшава колко много разчитаме на полските туристи е публикуван за пръв път на Икономически живот.