През периода януари-март продажбите са нараснали с 59,7% на годишна база, допълват от асоциацията.

Скокът е обусловен от кампании за продажби с ниски лихвени проценти през март и решенията на потребителите да купуват превозни средства преди отслабването на лирата да се отрази на цените, коментира Ерол Сахин, директор в консултантската компания за автомобилен маркетинг EBS.

Прес месец март на миналата 2020 година продажбите намалиха нивата си под въздействието епидемията от коронавирус, като регистрирани само 50 008 продадени леки и лекотоварни автомобили.

Материалът Бум на продажбите на автомобили в Турция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В тази монография е разгледан процесът на динамични геополитически и геоикономически промени в Закавказието и в Средна Азия в контекста на диверсификацията на експортните пазари на енергоносители на Азербайджан и Туркменистан. Разгледана е ролята на завършването на газопроводите TANAP и TAP, с което Южният газов коридор стига от находището „Шах Дениз ІІ” до италианското пристанище Бриндизи. Разгледано е финансирането на изграждането на TANAP, както и политическата и икономическата помощ от страна на ЕС и на САЩ за него.

Идентифицирани са интересите на участниците на „газовата шахматна дъска” в контекста на изграждането на Южния газов коридор и на перспективата да се изгради ТрансКаспийски газопровод, който да го свърже с находищата на Туркменистан. Анализиран е провалът на търговската политика на Руската Федерация в търговията с природен газ с Туркменистан в периода 2009 – 2019 година и новата роля на Китай като потребител на въглеводороди от находищата в страните от Средна Азия.

Посочен е миротворческият ефект от построяването на газопровода Тукменистан – Узбекистан – Казахстан – Китай и от строежа на газопровода TAPI (Туркменистан – Афганистан – Пакистан – Индия). Подробно е разгледан въпросът за съществуващите рискове и възможните заплахи по цялото трасе на Южния газов коридор (от Азербайджан до Италия) в контекста на възможността да бъде свързан с находищата на природен газ в Туркменистан.

Този анализ е тясно свързан с историята на „Туркменския гамбит” – противопоставянето на Русия срещу преките доставки на туркменски газ в Европа, както и на борбата на Русия и Иран срещу построяването на ТрансКаспийския газопровод. Откроена е ролята на ЕС в насърчаването на строежа на ТрансКаспийския газопровод и новата му политика в страните от Средна Азия. Анализирана е синергията между стратегическия интерес на ЕС от строителството на ТрансКаспийския газопровод и търговския интерес на Китай от участие в строителството му.

Специално място е отделено на рисковете и заплахите, произтичащи от неприключилия конфликт между Армения и Азербайджан. Анализирани са и превантивните мерки, взети от азербайджанското правителство за смекчаване на евентуалната свръхреакция на Русия от загубата на монопола на газовите доставки в Югоизточна Европа. Очертани са дипломатическите и икономически маневри на Азербайджан, като специално внимание е отделено на сътрудничеството между азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR и държавната руска компания ОАО „НК Роснефт”.

На 1 юли 2019 година, азербайджанската информационна агенция „Азернюз” обявява, че изграждането на последния участък от Южния газов коридор – Транс-анадолския тръбопровод за природен газ (Trans-Anatolian natural gas pipeline – TANAP) е завършено и доставките на природен газ от Азербайджан за Европа могат да започнат. [24]

Днес газопроводът TANAP вече е свързан с Транс-адриатическия тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline – TAP), който на практика заработи през 2020 година, въпреки проблемите с пандемията от COVID-19. Това означава, че през Гърция и Албания започват доставки на природен газ от Азербайджан за Италия, което вече представлява реално диверсифициране на снабдяването на Европа с природен газ, като се извършват газови доставки от държави, които са различни от Русия. [24]

Изграждането на газопровода TANAP започна през 2015 година, като 1800-километровият тръбопровод има капацитет от 16 милиарда кубически метра. От тях 6 милиарда ще се доставят за икономиката на Турция, а останалите 10 милиарда ще са предназначени за Европа, в това число и за България. [15]

Намерението за осъществяване на проекта беше оповестено на 17 ноември 2011 година на Третия черноморски енергиен и икономически форум в Истанбул. През декември 2011 година, Турция и Азербайджан подписаха меморандум за разбирателство, като създадоха консорциум, който да построи и да управлява газопровода. [15]

През пролетта на 2012 година, приключва процесът на осъществяване на технико-икономическите проучвания. През 2012 година, Илхан Алиев и Реджеп Тайип Ердоган, който по онова време все още е министър-председател на Турция, подписват обвързващо междуправителствено споразумение относно газопровода.

През месец ноември 2014 година, Туркменистан подписва договореност с Турция за доставката на газ. Обещаните количества могат да помогнат на Европа сериозно да ограничи своята зависимост от вноса на газ от Русия. Анкара и Баку също сключват рамково споразумение за доставките на природен газ от Туркменистан. От своя страна, в Туркменистан са изключително заинтересовани да диверсифицират износа си към нови пазари по света. (Дълго време, Русия изкупува целия добив на природен газ от Туркменистан. По-късно започва износ на природен газ за Китай. Пак в рамките на усилията на Туркменистан за диверсификация на експорта си се стига до проекта TAPI – проект за газопровод от Туркменистан до Индия, през Афганистан и Пакистан).

Стартовата церемония, даваща формално ход на проекта, е проведена на 17 март 2015 година с участието на президента на Азербайджан – Илхам Алиев, президента на Грузия – Георгий Маргвелашвили и президента на Турция – Реджеп Тайип Ердоган на територията на източната турска провинция Карс. [15]

В крайна сметка, през юни 2018 година в компресорно–измервателната станция в Ескишехир, е проведена официална церемония, на която пред очите на президентите на Турция и Азербайджан е прикачено последното звено към газопровода TANAP. Изграденият участък е излязъл на инвеститорите 8,5 милиарда американски долара или 7,2 милиарда евро. Транс-анадолската част от Южния газов коридор е завършена. [18]

Президентът на Турция Ердоган заявява в град Ескишехир по повод проекта „Коприненият път на енергията”:

„Нашата страна сега е на една крачка по-близо до своята визия да стане регионален енергиен хъб, благодарение на TANAP”. [18]

Не по-малко красноречив е представителят за Германия на Турската индустриална и бизнес асоциация – Alper Üçok, който заявява, че TANAP показва, че Турция е ключов партньор в осигуряването на енергийната сигурност на Европейския съюз.

Многозначителен факт е, че на церемонията присъстват освен президента на Азербайджан – Илхан Алиев, също така и тогавашният президент на Украйна – Петро Порошенко и президентът на Сърбия – Александър Вучич. Последното е факт, независимо, че с този проект се заобикаля съюзницата на Сърбия – Русия, а проектът се радва на политическа подкрепа от страна на ЕС и на САЩ.

Присъствието на Петро Порошенко е напълно разбираемо. Тогавашният президент на Украйна (за сегашния не знаем) заявява, че се надява Украйна да получава природен газ чрез TANAP в бъдеще:

„Украйна напълно подкрепя този проект … Днес ние се съгласихме, че ще бъдем щастливи да диверсифицираме своите енергийни източници и да получаваме газ по TANAP през териториите на България и Румъния”, заявява Порошенко на официалната церемония. Той отбелязва, че Украйна винаги подкрепя европейските инициативи за диверсификация на енергийните доставки. [19]

Вицепрезидентът на Европейската комисия – Марош Шефкович (Maros Sefcovic), който отговаря за проблемите на Енергийния Съюз, оценява пускането в експлоатация на TANAP, като ключов момент и „километричен камък” в подобряването на европейската енергийна сигурност:

„Като помага да диверсифицираме нашите енергийни доставчици, Южният газов коридор е стратегически важен за енергийната сигурност на ЕС, включително и за най-уязвимите му части, като Югоизточна Европа и южна Италия”, заявява той. [18]

За Транс-Анадолския тръбопровод за природен газ (TANAP) към 2017 година са привлечени като външно финансиране около 2,15 милиарда американски долара, при обща оценка на необходимите инвестиции за него, направена по същото време, в размер на 8,5 милиарда американски долара. Допълнително финансиране от приблизително 1,5 милиарда американски долара е осигурено от Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и от Европейската инвестиционна банка (EIB). [16]

Според информация на Анадолската агенция (АА) през 2017 година, когато около 65 на сто от TANAP са били вече изпълнени, международните финансови институции са одобрили три отделни финансови проекта за него.

Общо 800 милиона американски долара са осигурени за изграждането на TANAP чрез финансови споразумения, подписани с Международната банка за възстановяване и развитие, член на групата на Световната банка. Докато 400 милиона долара от споменатото финансиране са предоставени на Турската тръбопроводна и петролна транспортна компания (BOTAŞ), която е един от партньорите по проекта, другите 400 милиона са насочени към South Gas Corridor Inc. (SGC), която е най-големият акционер в проекта.

Допълнително, финансиране от 600 милиона американски долара е било одобрено за нуждите на SGC от Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (Asian Infrastructure Investment Bank – AIIB), основен акционер в която е Китай (седалището на банката е в Пекин) и в която Турция също има забележимо дялово участие.

Агенцията за инвестиционни гаранции MIGA (Multilateral Investment Guarantee Agency), която също е член на групата на Световната банка, осигурява гаранция в размер от 750 милиона американски долара за кредитите, които SGC получава от другите финансови институции. По този начин, общият обем чуждестранно финансиране, който е бил осигурен за TANAP, през 2017 година е достигнал 2,15 милиарда американски долара. Около 1 милиард евро са били предоставени от Европейската инвестиционна банка (EIB) на компанията BOTAŞ срещу гаранции, дадени от така наречения “Undersecretariat of the Treasury” на турското Министерство на държавната съкровищница и финансите. [16]

През 2017 година, от когато са цитираните по-горе данни, са били завършени около 65 процента от работите по изграждането на TANAP с неговите 1850 километра дължина. Може да се предполага, че някъде към средата на 2018 година по газопровода е започнала доставката на първите количества природен газ за Турция.

По това време все още не е бил напълно изяснен размерът на финансирането, което Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) възнамерява да вложи в проекта SGC, но заем от 500 милиона американски долара е бил пред окончателно одобряване. Предполага се, че след окончателното одобряване на заемите от Европейската инвестиционна банка (EIB) и Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), общият обем на допълнителното външно финансиране за газопровода TANAP, като част от проекта SGC, осигурено по тези канали достига 1,5 милиарда американски долара. По този начин, за TANAP са осигурени заеми с размер от 3,7 милиарда американски долара, при очаквана цена на газопровода по това време от 8,5 милиарда американски долара. [16]

Първоначално за Турция се доставят по 2 милиарда кубически метра природен газ годишно, като доставките нарастват с по 2 милиарда кубически метра всяка година, за да достигнат проектния обем от 6 милиарда кубически метра природен газ годишно.

По принцип, първите доставки на природен газ за Европа по TANAP започнаха през средата на 2020 година. Важната подробност е, че капацитетът на газопровода, който в момента е 16 милиарда кубически метра годишно, може да бъде увеличен на 31 милиарда кубически метра годишно в съответствие с разработването на газовите находища на Азербайджан и евентуалното включване на други доставчици, примерно на Туркменистан.

Компанията SGC притежава 58 процентов дял в TANAP, докато турската компания BOTAŞ и „Бритиш Петролеум“ (BP) държат съответно по 30 и 12 на сто от капитала. 51 процента от капитала на компанията SGC e под контрола на азербайджанското Министерство на икономиката, а останалите 49 процента от SGC се контролират от Азербайджанската национална петролна компания SOCAR.

Участниците на газовата шахматна дъска – едни много щастливи, други крайно недоволни
Несъмнено, завършването и пускането в експлоатация на втория, най-дълъг и естествено – най-скъп участък от Южния газов коридор (SGC), е огромен успех за Азербайджан. Баку успява да извади на световните пазари ресурсите на своето газово находище „Шах Дениз ІІ“, като газопроводът TANAP го свързва с една от най-динамично развиващите се икономики на света, каквато е турската. Азербайджан на практика вече е прекрачил вратите на Европа – Транс-адриатическия тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline – TAP) се строи и скоро азербайджанският газ ще бъде на разположение на една от „най-жадните“ за природен газ европейски икономики – италианската.

В Анкара би трябвало също да са изключително щастливи. В рамките на постоянните руски амбиции да прокарат, колкото се може повече газопроводи до Югоизточна Европа и вследствие на усилията на Европейския съюз да диверсифицира доставките за този регион, както и за останалите страни от ЕС, Турция се превърна в кръстопът на газопроводи и в истински газов „хъб“. Доставките на газ за Турция са абсолютно диверсифицирани и гарантирани. Ако към сметката се прибавят и газовите находища в Източното Средиземноморие (които са в шелфа под контрола на Израел, Турция, Кипър и Египет), може да се смята, че по отношение на този енергоносител, турската икономика е една от най-обезпечените в света.

Може да звучи невероятно, но повод за празнуване има и Албания. По чисто географски причини, тя се превръща в газов „хъб“ за района на Адриатика – за Италия и за страните от западните Балкани.

Южният газов коридор прави щастливи много страни и разваля настроението на Русия и на „Газпром“. Това е сериозна причина да се замислим, какъв би бил отговорът на Москва на очевидния удар, който й се нанася с изграждането и пускането в експлоатация на два от трите участъка на Южния газов коридор (SGC) – Южно кавказкият тръбопровод (South Caucasus Pipeline – SCP) и Транс-анадолският тръбопровод за природен газ (Trans-Anatolian natural gas pipeline – TANAP). Фактът, че Транс-адриатическият тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline – TAP) също се изгражда с високи темпове, може само допълнително да мотивира руснаците да мислят, какво да предприемат при новите условия.

Всъщност, ситуацията е ясна. Русия е заобиколена и „байпасирана“ от инженерно съоръжение, което има огромен капацитет. В най-близко време към страните от ЕС ще потекат 10 милиарда кубически метра природен газ (отделно 6 милиарда отиват за Турция). От тук нататък, участниците в упражнението – Азербайджан, Турция и ЕС и … Албания, трябва да са наясно, че имат да решават ежедневно два проблема – единият е осигуряването на необходимите количества природен газ, а другият – осигуряването на физическата сигурност на съоръжението.

Естествено, от критично значение e, какво поведение ще вземе руската страна. В такива случаи Русия обикновена става хиперактивна и на практика агресивна. Но за това ще стане дума малко по-надолу. Тук ще започнем с това, че все пак, офертите на „Газпром“ и на дъщерните и на сродните му предприятия (руски или с голямо руско участие) ще трябва да придобият някакъв по-лицеприятен вид. Времето на газовия монопол изглежда е минало и руснаците не може да не са наясно с този факт. Особено на фона на урока от газовия конфликт с Туркменистан, който със сигурност ще влезе и в учебниците по геополитика, геоикономика и стопанска история.
Следва продължение…

***
Използвани източници

[24] Azerbaijan, Turkey: Trans-Anatolian Pipeline Ready to Begin Operations, Stratfor, Situation Report, July 2, 2019, 20:29 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/azerbaijan-turkey-trans-anatolian-pipeline-ready-begin-operations
[15] Foundation laid for pipe to carry Azeri gas to EU, Hürriyet Daily News, March 17, 2015, 14:12:00, http://www.hurriyetdailynews.com/foundation-laid-for-pipe-to-carry-azeri-gas-to-eu–79790
[18] Turkey opens TANAP pipeline that will bring Azeri gas to Europe, DW, 12. 06. 2018, https://www.dw.com/en/turkey-opens-tanap-pipeline-that-will-bring-azeri-gas-to-europe/a-44192422
[19] Ukraine hopes to receive gas via TANAP in future – Poroshenko, 12.06.2018, 19:20, https://en.interfax.com.ua/news/economic/511588.html
[16] $ 2.15 billion in external finance secured for TANAP, Daily Sabah, Anadolu Agency, Ankara, 14.02.2017, 21:03, https://www.dailysabah.com/energy/2017/02/15/215-billion-in-external-finance-secured-for-tanap

Материалът Южният газов коридор – „шах на руския цар върху газовата шахматна дъска” е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На 21 август турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви най-голямата газова находка в историята на страната. Газът е открит на 2100 метра под морското дъно в находището Сакария, намиращо се около 170 километра от черноморския бряг.

По първоначални оценки става дума за 320 милиарда кубически метра газ.

Според Бирол, че откритието се смята за „гигантско“ от международна гледна точка и може да се сравнява с всички открити от Норвегия залежи в Северно море от 2010 г. насам.

Турция 99 процента зависи от вносния газ. Само миналата година страната е доставила 45 милиарда кубически метра за 12 милиарда долара.

Ще е необходима инвестиция от около 6 милиарда долара за започване на добива от новото находище. Анкара планира това да стане през 2023 година.

Материалът Новото газово находище в Турция оценено за 80 млрд. долара е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предвижда заповед на здравния министър. Забраната влиза в сила от 00:00 ч. на 24 април и ще продължи до 23:59 ч. на 26 април.

Изключение се допуска за тежкотоварни автомобили, превозни средства със специален режим на движение, автомобили превозващи хора, които се нуждаят от лечение, както и автомобили, изпълняващи хуманитарни мисии.

Ограничението се въвежда, за да се спрат хората, които идват на гости в началото на Рамазана. Свещеният за мюсюлманския свят месец тази година започва на 24 април.

По-рано през деня стана ясно, че Главното мюфтийство затваря джамиите, няма да има посещения, а самите молитви ще се предават по интернет.

1097 са потвърдените случаи на COVID-19 у нас, 52-ма са починалите, сочат данни на Националния оперативен щаб.

Материалът Забранява се влизането от Турция в България до неделя е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цялото количество е поставено под забрана и ще бъде унищожено.

Пробата за лабораторно изпитване е взета на граничния пункт „Капитан Андреево” по заповед на изпълнителния директор на БАБХ за засилен контрол върху вноса на плодове и зеленчуци за съдържание на остатъчни вещества от пестициди.

В момента страната ни е залята от домати и краставици от Турция, Албания и Гърция. Цените са по-ниски, отколкото продават българските оранжерии, чиято продукция излиза малко по-късно от чуждата.

Особеното за плодовете и зеленчуците от страни извън ЕС е, че при отглеждането им са използвани препарати, които не са разрешени за употреба на територията за Съюза. Затова е много важен контролът за остатъчни количества от пестициди.

Материалът Унищожават 5 тона домати от Турция с остатъчни пестициди е публикуван за пръв път на Икономически живот.

30 тона отпадъци са извозени в последните 3 дни в двуметрова зона край пътя.

ОТ АПИ призовават шофьорите да пазят чисто, поставят се знаци, че е забранено изхвърлянето на отпадъци.

В понеделник се очаква почистването да приключи и във вторник ще бъде дезинфекцирана отсечката от автомагистралата.

На буферния паркинг край с. Узунджово вече е осигурено място за около 1500 тежкотоварни камиона. АПИ има готовност да подготви терен за още толкова.

На паркинга са монтирани 15 прожектора за осветяване през нощта, има 30 химически тоалетни и 15 контейнера, които се почистват ежедневно.

Материалът 100 000 лева за дезинфекция на буферния ТИР паркинг е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов преди да замине за срещата си с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в Анкара.

Двамата се срещат на фона на задълбочаващата се мигрантска криза, след като преди дни Турция отвори границата си за мигрантите към Европа.

По данни на турската стана вече над 117 хиляди са прекосили границата.

Борисов припомни, че в последните дни е провел много телефонни разговори – с  френския президент Еманюел Макрон, с канцлера Ангела Меркел, с председателя на ЕС Шарл Мишел, с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, с премиера на Хърватия Андрей Пленкович, чиято държава в момента оглавява Съвета на ЕС, с премиера на Гърция Кирякос Мицотакис…

„Незабавно спиране на военните действия, дипломация, мир, разбирателство – това апелирам към всички мои колеги“, каза Борисов.

Според него такива конфликти са много голяма бомба за в бъдеще. Те влияят върху растежа, бизнеса, икономиката, туризма, а когато имаме сегашния грип плюс коронавируса, нещата могат да станат много драматични.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще посети Русия в четвъртък за среща с руския си колега Владимир Путин, предаде АФП. Те ще обсъдят нарастващото напрежение в Сирия.

Материалът Подкрепяме изнесен център за бежанците извън ЕС, заяви Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Към 19:40 ч. броят на бежанците, напуснали страната ни през Одрин, е 100 577 души“, написа той в Twitter, предаде ТАСС.

След ескалацията на напрежението в сирийската провинция Идлиб, при което загинаха 33 турски войници, президентът Реджеп Тайип Ердоган отвори за бежанци границите на страната към Европейския съюз, по-специално към Гърция и България.

Според гръцките власти е било предотвратено влизането на около 10 000 души на тяхна територия. 73-ма, които не са свързани със събитията в Идлиб, са арестувани.

В буферната зона между турската и гръцката граница пристигали тълпи от хора, които искат да достигнат Европа. Сред тях са основно от Афганистан, Ирак, Сирия, Пакистан, по-малко от Алжир, Египет, Мароко, Сомалия, Судан.

През интернет те се координират преди да се насочат към Одрин. Хората разказват, че има много болни, защото спят на открито на студената земя.

Мнозина правят опити да пресекат река Марица, но гръцките сили се опитват да ги спират.

Фермери от Александруполис са преградили с трактори пътя на мигрантите.

Много е силен натискът към гръцките острови в Егейско море. Въпреки военните кораби над 500 мигранти от турския бряг са достигнали Лесбос и Хиос.

По-късно през деня стана ясно, че Европейската агенция по защита на границите Фронтекс изпраща екипи и техника по охрана на морската граница в Егейско море.

„Дейли Мейл“ написа, че близо 30 000 мигранти заплашват границите на Гърция и България, като мигрантите по гръцката граница хвърлят камъни по граничните полицаи и се опитват да прорежат бодливата тел.

България разположи войници и военни превозни средства, за да патрулират по границата й с Турция.

Ердоган заяви, че страната му не може да се справи с поредната вълна от бежанци от Северна Сирия. „Отворихме вратите“, каза той. „Няма да затворим тези врати. Защо? Защото ЕС трябва да спазва обещанията си.”

„Напрежението, и то сериозно, е на гръцко-турската граница. В този триъгълник между българската, турската и гръцката граници, ако гръцките власти пропуснат групи мигранти, от там те буквално са на метри от българската граница и могат да се насочат да минат през страната ни. Вие видяхте, че един от възможните маршрути е България”, коментира министърът на отбраната Красимир Каракачанов, цитиран от БГНЕС.

Според него „Гранична полиция” има възможност да изпрати до 400 души, ако се налага. Армията също, в рамките на не повече от 4 часа, може да изпрати 400 човека – 300 от сухопътни войски в Стара Загора, Хасково и Ямбол; 50 от специалните сили и 40 от Военна полиция. Целта е да не се допусне пробив и да се установи маршрут през България.

Военният министър каза, че сред бежанците на гръцката граница има изключително агресивни, които са снабдени с подръчни оръжия. Това е принудило властите там да използват газови и шокови гранати и да използват сила за отблъскването им.

Министър-председателят Бойко Борисов ще проведе среща с президента на Турция Реджеп Ердоган в понеделник, на 2 март в Анкара.

Обстановката в Сирия и ситуацията с мигрантите Борисов обсъди днес в телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел. Премиерът е отбелязъл, че Турция не трябва да бъде оставяна сама в подобна ситуация и спешно се налага да й бъде оказана подкрепа.

По-рано той разговаря и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по същата тема.

Материалът Над 100 хиляди бежанци на прага на ЕС, Фронтекс праща екипи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази сутрин гранична полиция не е допуснала да преминат турската граница две имигрантски групи, по около 30 човека всяка една. Това заяви министърът на отбраната Красимир Каракачанов, съобщиха от МО. Българската армия има готовност да се включи с до 1000 души и до 140 единици техника.

Стотици мигранти поеха през Северозападна Турция към Европа. Сред тях са сирийци, иранци, иракчани, мароканци и пакистанци.

Според Борисов притеснително е, че турските граничари са се дръпнали. Той все пак се надява, че по-навътре в страната ще спират бежанците. В момента има реална заплаха те да нахлуят у нас.

Според Ройтерс турската полиция, брегова охрана и граничари са получили заповед да не възпрепятстват бежанците, които са поели по суша и по море към Европа.

Мигранти са се събрали и на западното турско крайбрежие в провинция Чанаккале, смятат да стигнат до остров Лесбос с лодка.

През последните месеци турският президент Реджеп Ердоган неколкократно е заплашвал да отвори границите за мигранти към Европа.

Новата бежанска вълна идва след съобщението на Турция, че 33 нейни военни са убити при въздушен удар от сирийските правителствени сили в северозападната провинция Идлиб.

Сирийската обсерватория за правата на човека пък съобщи, че в резултат на турски удари срещу техни цели са загинали 16 военни.

Русия на свой ред обвини Турция в нарушаване на споразумението от Сочи и че е подкрепила с артилерийски огън въоръжените бунтовнически групи в Идлиб.

Междувременно постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че единственото решение на проблема в Идлиб и в Сирия е „окончателното и необратимо изгонване на терористите от страната“.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че свиква за днес извънредно заседание на посланиците на държавите от пакта.

Материалът Жандармерия на границата, ще спира мигрантите от Турция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министър-председателят Бойко Борисов по време на срещата си с министъра на външните работи на Република Турция Мевлют Чавушоглу.

Според премиера настоящата му среща с Чавушоглу, предхождана от разговора им в Давос, както и срещата му с турския президент Реджеп Тайип Ердоган при откриването на „Турски поток“ в Истанбул, са добра възможност да бъде затвърдена положителната атмосфера в отношенията между двете страни.

„Високо ценим ангажимента на Турция в прилагането на Съвместната декларация между ЕС и Турция за миграцията от 2016 г., както и отличното двустранно сътрудничество в тази област, което осигури нулев натиск върху общата ни граница“, заяви министър-председателят Борисов. Той отбеляза сериозната тежест, която Турция носи, предоставяйки убежище на голям брой сирийски бежанци на своя територия.

Борисов подчерта сътрудничеството между България и Турция за развитието на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на двете страни, което ще допринесе за диверсификацията на газовите доставки.

 Турция е една от държавите, през които преминава „Южният газов коридор“, а България е неразделна част от развитието на този коридор с проекта си за интерконектор с Гърция. 

Материалът Над 10% увеличение на стокообмена с Турция е публикуван за пръв път на Икономически живот.