Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония, Либия и Руската федерация, които формират 60.3% от износа за трети страни.

От данните на НСИ става ясно, че проблемът е в месец януари, тъй като за февруари износът на стоки от България за трети страни нараства с 0.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 673.4 млн. лева.

Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – февруари 2021 г. намалява с 9.0% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 3 867.4 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия и Украйна (табл. 3 от приложението).

Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – февруари 2021 г. е отрицателно и е в размер на 816.0 млн. лева. През февруари 2021 г. външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни също  е отрицателно и е на стойност 320.7 млн. лева.

При търговията с Европейския съюз картината е малко по-различна. През януари 2021 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 3.0% спрямо същия месец на 2020 г. и е в размер на 3 306.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция, които формират 71.9% от износа за държавите – членки на ЕС.

Вносът от ЕС през януари леко спада с 0.5% спрямо същия месец на 2020 година и е на стойност 3 083.9 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Унгария, Гърция и Нидерландия (табл. 3 от приложението).

Външнотърговското салдо на България с ЕС през януари 2021 г. е положително и е на стойност 223.0 млн. лева.

Заради лошите данни при търговията с трети страни обаче общото външнотърговско салдо за периода е отрицателно и е на стойност 702.1 млн. лева.

Материалът Слаб януари за търговията ни с трети страни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Словения отчита най-голямо увеличение на вноса на лекарствени продукти (+ 31%) и второто по големина нарастване на износа (+ 42%). Гърция регистрира най-голям ръст на износа на лекарствени продукти (+ 48%).

България е сред последните страни на ЕС по ръст на вноса на лекарствени и фармацевтични продукти (около 4%), като зад нас са балтийските републики, Нидерландия, Австрия и Италия.

При износа три страни от ЕС са със спад, а България е единствената с нулев ръст.

Основната дестинация на износа на лекарствени и фармацевтични продукти извън ЕС е САЩ (34% от износа на тези продукти в ЕС), следвана от Швейцария (12%), Обединеното кралство (8%) и Китай ( 6%).

Вносът на лекарствени и фармацевтични продукти в ЕС идва предимно от Швейцария (35% от вноса на тези продукти в ЕС) и САЩ (28%), следвано от Обединеното кралство (12%).

Материалът България със скромен ръст на вноса на лекарства и с нулев при износа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това сочи интерактивната статистика на Евростат, визуализираща търговията като цяло в ЕС и на отделните страни членки. Показани са петте най-добри търговски партньори за внос и износ.

Освен Китай, ЕС внася най-много от САЩ (12%), Обединеното кралство (10%), Швейцария и Русия (по 6%).

Съответно износът на ЕС е насочен предимно към САЩ (18%), отново Обединеното кралство (14%), Китай тук са трети с (10%), Швейцария (7%) и Русия (4%).

За България картината е по-различна. Най-много внасяме от Германия (12%), следват Румъния, Италия и Турция (7%) и Русия (6%).

Отново Германия е страната, за която изнасяме най-много (16%), Румъния (9%), Италия и Гърция (7%) и Турция (6%).

Ако сравним данните ни със северната съседка Румъния, виждаме, че при първите два партньора във вноса и износа няма разлика, като Букурещ също търгува с Германия и Италия. Но следват страни, които не са обичайни за България. Румъния изнася още за Унгария, Китай и Полша, а внася също от Унгария и Полша, но трета там е Франция.

Материалът ЕС внася най-много стоки от Китай, ние – от Германия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предизборната кампания свърши и гражданите ще направят своя избор в неделя. Независимо от резултатите и извън амбициите за нови политики, новоизбраното народно представителство и излъченото управление ще се сблъскат с реалността на належащите през идните месеци решения. Публикуваме този текст днес, но той е предназначен за четене в утрото след изборната нощ.

Икономиката: Картината към момента

Сривът през 2020 г. През 2020 г. БВП се свива с 4,2% спрямо предходната година, инвестициите в основен капитал спадат с 5,1%, докато потреблението отбелязва минимален ръст от 1,8%. Износът на стоки и услуги намалява в реално изражение с 11,3%, а вносът – с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда до момента е по-слаб от очаквания срив, до известна степен и заради субсидиите за запазване на заетостта. Приходите от международен туризъм се свиват с над 2,4 млрд. евро, или 63%, а преките чужди инвестиции надхвърлят 2,1 млрд. евро, или с 30% над нивата от 2019 г.

Външната среда. В еврозоната спадът на БВП през 2020 г. е 6,6%, а в целия ЕС – 6,2%. Ако изключим по-специфичните като структура на икономиката Ирландия и Люксембург, най-слабо засегнати от кризата са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ядрото“ на еврозоната относително по-малък спад се отчита в Нидерландия и Германия, а най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и силно зависимите от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.

Прогнозите за 2021-2022 г. Макар още през третото тримесечие на 2020 г. да започна възстановяване, икономиките в Европа са далеч от достигане на предкризисните нива. Това се обуславя и от ниските темпове на растеж още преди пандемията в някои от големите членки на еврозоната. Прогнозата на Европейската комисия е за ръст на БВП в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; Европейската централна банка дава ръст от съответно 4% и 4,1%. При тези темпове, БВП в ЕС като цяло и в поне половината икономики, включително Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 г. ще е все още под нивата от 2019 г. В същото време Китай отчита растеж за цялата 2020 г. въпреки стриктните мерки в първите месеци, а през последните месеци индустриалното производство и износът вече значително надхвърлят предкризисните нива. В САЩ бързата ваксинация и огромните фискални стимули също предполагат бърз растеж. Ръстът на световната икономика според ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г. За България прогнозите на ЕК са за съответно 2,7% и 4,9% – при всички случаи, недостатъчен за преодоляване на ефекта от кризата в рамките на тази година.

Икономиката в зимния локдаун. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 2,1 пункта спрямо февруари. Този колеблив оптимизъм се потвърждава от част от текущите стопански индикатори. От септември насам спадът на индустриалното производство на годишна основа е ограничен до под 5%, за януари 2021 г. е 3,4%. През декември и януари има леко подобрение на месечна основа. След ръста през декември, износът на стоки отново спада през януари, частично и заради ефекта на Брекзит. Очаквано, след затварянето на търговските центрове, продажбите в търговията на дребно отново се свиват през декември и остават на тези нива през януари – основно заради покупките на облекла и обувки. Зимният туристически сезон е сериозният губещ от третата вълна в Европа – спадът на чуждите туристи е 84%, или  600 хил. почиващи по-малко.

Пазарът на труда. Безработицата гравитира около 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 г., а кризата сви заетостта с 2 пункта спрямо 2019 г. Средногодишно през 2020 г. наетите са с около 70 хиляди по-малко от 2019 г. Неизбежното спирането на мерките за запазване на заетостта заплашват с нов наплив към бюрата по труда и този път системата трябва да е подготвена да поеме голям брой нови безработни. Заради характера на ограниченията, трябва да се има предвид и профилът на новите безработни – преимуществено по-млади, без високи умения и квалификации, което поставя допълнителни пречки пред връщането им към заетост. В общините с доминирана от туризма местна икономика – в морските, планинските и спа курортите – ударът върху пазара на труда е чувствително по-сериозен, с ръст на безработицата от порядъка на 7-10 пункта на годишна база в много от тях. С оглед на прогнозите за трайно свиване на международния туристически поток през следващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната сила в тези райони, което да позволи наемането им и извън сектора на хотелите и ресторантите.

Образованието „от дистанция“. Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до образование, като по оценки на база на PISA и EU-SILC приблизително 1/10 от децата не могат да участват пълноценно в онлайн обучение заради дефицити в домашната среда, липса на техника и ресурси. Доколкото обучението от разстояние ще остане в някаква форма част от образователния процес (дори и само като резервен подход при следващата грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и училищата също трябва да е сред приоритетите, доколкото и там бяха идентифицирани дефицити.

Общинските финанси. В регионален план кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, заради свиването на собствените им приходи от местни данъци и такси. Допълнителните трансфери към общините бяха ключови за възможността на местните власти да отговорят на предизвикателствата – например в сферата на социалните услуги. Огромният пакет за инвестиции в множество общини, отпуснат през декември 2020 г., затвърди модела на зависимост и ръчно управление в регионалното развитие.

Бюджетът. Консолидираните бюджетни приходи през първото тримесечие над 2021 г. са 11,2 млрд. лв. при 10 млрд. лв. за същия период на 2020 г. Консолидираните разходи са около 11,9 млрд. лв. в сравнение с 9,6 млрд. лв. през първите три месеца на предходната година, като това формира дефицит от над 650 млн. лева. Повод за плах оптимизъм е относително доброто изпълнение при основните данъци в последните месеци на 2020 г. За първите два месеца на 2021 г. спад на годишна основа има само при корпоративния данък и акцизите.

Важните предизвикателства пред икономическата политика

Бюджетният дефицит и държавният дълг. България приключи 2020 г. с бюджетен дефицит от 3,6% от БВП, което увеличи държавния дълг до 24,5% от БВП. Ако погледнем в европейска перспектива, България може да се радва на известно спокойствие в идните месеци; гледайки напред обаче бюджетната стабилност може бързо да бъде загубена.  Водещият фактор за очаквания касов дефицит от близо 4% от БВП безспорно е заложеното увеличение на разходите. Само до март те нарастват с над 24% спрямо същия период на 2020 г., а всички партии обещават още разходи в предизборните си програми. Буферът срещу допълнителни рискове, свързани с овладяване на последствията от продължаващата пандемия, е относително малък. 

Планът за възстановяване. До 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години, но срещу реформи. Към момента в публикувания проект на документа липсват реформите и мерките, които трябва да адресират идентифицираните структурни проблеми и препоръките към страната в рамките на Европейския семестър.

Държавните помощи за бизнеса. Новото управление ще трябва да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. “60/40” и сходните за специфични сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока заетост в предприятия с намалена стопанска активност. Същевременно, икономическата логика диктува постепенна адаптация на бизнеса към новата пазарна конюнктура. Продължаването на програмата ще означава и актуализиране на бюджета и предвиждане на допълнителни разходи.

Управлението на еврофондовете. Публичните инвестиции във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от проекти, финансирани от еврофондовете.  Последните данни сочат, че до февруари 2021 г. са разплатени около 57% от договорените европейски и националните средства по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Фокусът следва да бъде максимално използване на тези средства и максимално рано, за да подпомогнат възстановяването на икономиката. Могат да се използват възможности за финансиране на някои държавни разходи по европейски програми – например за сметка на ReactEU, с което може да се намали бюджетният дефицит до края на годината. 

Належащите решения в правосъдието

Избор на главен съдебен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата трябваше да е приключила до 18 декември 2019 г. за 10-тимата инспектори и до 2 февруари 2020 г. за нов главен съдебен инспектор.

Избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание в Конституционния съд. През октомври 2021 г. изтича мандатът на Анастас Анастасов, а в началото на 2022 г. и на Гроздан Илиев.

Реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Висшият съдебен съвет трябва понесе своята отговорност за провала на реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Тези две отговорности бяха щедро финансирани с евросредства, но резултати и решения до момента няма. Каквито и да било промени да бъдат предложени, те трябва да бъдат установени със закон, тоест последната дума е именно на законодателната власт. Към настоящия момент съдиите са твърдо против предложения от ВСС модел и той не бива да им бъде налаган със сила.

Избор на председател на ВКС. На този състав на ВСС се пада отговорността да избере и следващия председател на Върховния касационен съд през есента на тази година.  Налице са основателни съмнения за политически зависимости на част от членовете на ВСС, а с действия и бездействия те видимо не изпълняват основните си задължения. Ето защо е вероятно следващото Народно събрание да упражни правомощието са за откриване на процедура за дисциплинарното  освобождаване на част от избраните от НС през 2017 г.  

Анализ и отчет на изтеклата през 2020 г. стратегия за съдебна реформа 2014-2020и впоследствие приемане на нова. Това би дало тласък и основание за извършване на ключови реформи, свързани със съда, прокуратурата и статуса на главния прокурор.

Нов състав на Висшия съдебен съвет. Задължение на новоизбраното НС ще е да проведе избори за нов състав на ВСС през есента на 2022 г., ако не се стигне до прекратяване мандата на настоящия съдебен съвет.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар – първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще създаде по-добри условия за индустрията, а и ще облекчи условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия, тъй като тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни задължения да предоставя минимални количества на пазара.

Държавните помощи и механизмите за капацитет. Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет, а срещу това трябва да поеме ангажименти за реформи. Този процес трябва да приключи в реалистични срокове, но без излишно протакане. Част от тези реформи включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години, но този процес трябва да започне максимално бързо. Заедно с това е необходимо изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина, и изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Газопроводите. Предстои приключването на проекта „Балкански поток“, както и газовия интерконектор между България и Гърция, срокът за който постоянно се отлага. Необходими са и допълнителни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.

Здравната система и кризата

Ваксини и нормализация на стопанския живот. След слабия напредък с ваксинациите през първото тримесечие на годината се очаква темпът да се увеличи през второто. Въпреки това голяма част от населението остава скептично, както се вижда от скоростта, с която вървят първите ваксинационни фази. Необходима е по-добра информационна кампания и по-ефективна организация на ваксинационния процес – както на ниво лични лекари, така и на общите ваксинационни пунктове, още известни като „зелени коридори“. Ако България (и Европа) изостанат с ваксинационното покритие, рискът от влошаване на епидемичната обстановка през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възстановяване.

Здравните грижи отвъд пандемията. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през следващите месеци следва да са в посока овладяване на последствията от пандемията, връщане на нормалната работа на сектора, особено болничната помощ, намаляване на натоварването на медиците в спешна помощ и интензивните отделения и възстановяване на плановия прием в болниците.

Пътят напред

И накрая, да не забравяме, че в последните повече от 11 години с малко прекъсвания на власт е една партия. Това означава, че и на най-ниските нива в администрацията работещите са добили съответни навици, а тези които не са приели определен маниер на работа отдавна не са там, т.е. процесът на пречистване и изграждане на определен стил, нагласи и подход у професионалния чиновник отдавна се е случил. Той знае много добре как се правят големи реформи, знае и кога се започват – в първата година от мандата. Ако няма пълна изненада в изборните резултати, единствената надежда за реални структурни реформи е, колкото и парадоксално да звучи, в настоящата пандемична ситуация – тя може да служи за компас и двигател на промяната. Ако не стартират дълбоки смислени промени в здравеопазването, бизнес средата и образованието, ни очаква сигурно последно място в периферията на Европа.

Материалът След изборния ден: реалността на належащите решения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Делът на потоците в рамките на ЕС и извън ЕС в общата търговия със стоки варира значително в държавите-членки на ЕС, отразявайки до известна степен историческите връзки и географското местоположение, коментират от Евростат.

Сред държавите-членки на ЕС най-високият дял на търговията в рамките на ЕС през 2020 г. както за внос, така и за износ е регистриран в Люксембург. За разлика от тях Ирландия е държавата в ЕС с най-голям дял на търговия както за внос, така и за износ с трети страни, което не е изненадващо, тъй като първият й търговски партньор е Обединеното кралство.

През 2020 г. Холандия е входната точка на ЕС, внасяйки голям дял от стоки от трети страни. За разлика от тях Кипър внася голям дял от стоки от държавите-членки на ЕС, докато най-големият дял на износа е извън ЕС.

Статистиката сочи, че първите пет най-сериозни търговски партньора на България при вноса на стоки са Германия, Румъния, Италия, Турция и Русия, докато изнасяме най-много отново за Германия, Румъния и Италия, но на четвърто място е Гърция, а пета е Турция.

Съвсем различна е общата картина за ЕС. Страните от съюза изнасят най-много за Китай, САЩ и Обединеното кралство, вносът е предимно от същите държавни, но в променен ред – САЩ, Обединеното кралство и Китай.

През 2020 г. балансът на търговията със стоки в ЕС е положителен от 217 млрд. евро. Разглеждайки тенденцията във времето, след регистриране на малък дефицит през 2011 г., търговският баланс на ЕС впоследствие отчита непрекъснат излишък, достигайки връх от 264 млрд. евро през 2016 г. Излишъкът намалява през 2017 и 2018 г., след което отново се увеличава през 2019 и 2020 г.

Разглеждайки последното десетилетие, темпът на растеж на износа, след като отчете особено високи стойности (12% през 2011 г. и 9% през 2012 г.), остана положителен до 2019 г., преди рязко да намалее през 2020 г. Темпът на растеж на вноса достигна своя връх през 2011 г. (12%), последвано от малки колебания между 2012 и 2015 г., преди да нарасне значително през 2017 и 2018 г. и да затвори десетилетието с рязък спад през 2020 г.

Материалът Силен спад на търговията в ЕС през 2020-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследването е направено от производствената търговска група Make UK и включва над 200 големи британски индустриални компании.

Проучването също така установява, че над половината от компаниите са изправени пред увеличени разходи след излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Повече от една трета от тях отчитат загуби от продажби, докато страховете от продължаващото прекъсване на доставите може да се окаже губещо за бизнеса на фирмите и в бъдеще.

Материалът Сериозни търговски проблеми за британския бизнес след Брекзит е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всъщност единственото предимство на България е, че Македония все още не е член на ЕС. Неосъзнатото от стопанско гледище блокиране на присъединяването й към Съюза, е меко казано несъстоятелно.

Къде са „те“

В много отношения Македония изглежда по-добре от България. Това твърдение е вярно далеч не само в двустранно сравнение. Това личи по ранговете в последния доклад Doing Business на Световната банка. Ето някои избрани страни. Най-добра в групата е Лихтенщайн.

Струва си да погледнем търговията на България. Последните сравнителни данни са за 2018 г. ЕС има дял от 69% от износа на България (Германия 15%, Италия 9% и Румъния 9%), докато извън ЕС 8% отиват за Турция и 3% за Китай. Що се отнася до вноса, 64% идват от държави-членки на ЕС (Германия 12%, Италия 8% и Румъния 7%), докато извън ЕС 10% идват от Русия и 6% от Турция.

Македония или Русия

За доходите в България естествено е важен износът. Ако човек само гледа телевизия и чете преса, а не проверява статистика, може да остане с впечатлението, че Русия е най-важната страна в света за България. Затова има смисъл да сравним износа именно за там с този за Македония.

2019 г. е изключение. Без специален анализ не би била ясна причината за този ръст на износа за Русия. Проверка в статистически портали показва, че тогава той се изравнява с износа за Унгария и почти достига износа за САЩ и Австрия. Но за последните двадесет години износът за Македония стабилно е по-висок от този за Руската федерация. Като през 2020 г. общият обем на износа е с почти 5.7 пъти по-висок от този през 2001 г. И през цялото това време Македония има постоянен дял между 1.5-20% – близък до този за Сърбия, Унгария или Чехия.

Общата причина за незавидното място на Русия във формирането на доходите в България е огромният, поне като парично изражение, внос от там. Това е внос предимно на енергийни ресурси. (Впрочем като дял от БВП за 20 години той намалява три пъти.)

Но основната причина са особеностите на руската търговия. Дори страни, които изчакват с пълноправното си членство в СТО, като Черна Гора, за да подпишат споразумения за свободна търговия с Руската федерация (процесът отнема много време), бележат спад в общия размера на търговията с и износа към тази страна.

Русия обикновено желае вносът от други страни (и ЕС) да спазва тамошните стандарти (непроменени от съветско време), включително при храните да подлежат на 100% проверка на митницата и други подобни. Освен това известни са случаи на произволно използване на хигиенни стандарти за „наказание“ на непослушни съседи (например Грузия, Молдова и Украйна).

В миналото Русия е налагала без предупреждение високи мита върху вноса от България. Като доставчик на енергийни ресурси и участие на нейни държавни компании в големи проекти тя притежава допълнителни и странични на търговските отношения лостове за влияние. Плюс това на санкциите, налагани от международната общност на Руската федерация по конкретни поводи и спрямо отделни фирми и личности, обикновено получават като отговор ембарго.

През 1990-те години, вследствие на гръцката блокада на Македония (заради името на страната) и по някакви културни съображения, българските фирми разпознаха страната като печеливш пазар и партньор. Дори няколко банки започнаха експанзия натам. Да не говорим за бизнес с бинго зали и игри със залагания. Многообещаващи бяха и печалбите поради международното ембарго над Сърбия и Черна гора. Плюс това Македония е страна, където може да се разчита на познаване на език и друг културен капитал, който помага в издаването на фалшиви фактури и воденето на нерегистрирана търговия. Поради казаното, Македония би трябвало да е и е още по-важна за икономиката на България и другите съседни страни.

Македония и Европата

Въпреки културния капитал и няколкото дарения на стара съветска военна техника в началото на 1990-те, България не освободи търговията с Македония.

Това направи Европейският Съюз през 2001 г. след дълго, петгодишно убеждаване от група свободно плаващи икономисти.

Освобождаването на търговията със Западните Балкани е най-важният фактор за възстановяването на страните от бивша Югославия и на Албания от несгодите, причинени от войни и други междуособици. За разлика от споразуменията в Евразийския митнически съюз, създаден по същото време и по-късно прераснал в икономически съюз, тук интеграцията е взаимноизгодна. Това намалява политическите рискове

Европейското освобождаване на търговията със Западните Балкани, в което участва и България (защото тогава е в процес на присъединяване към Съюза), е едностранно и 100-процентово премахване на митническите ограничения. Последвано и от постепенно премахване на административните, информационни и структурни пречки пред тази търговия.

Първоначално са освободени 95.4% от вноса от Западните Балкани (изключение са захарта, виното, телетата сукалчета и някои риби). От облагодетелстваните страни се изисква да освободят търговията помежду си (поставената цел е премахване на 98% от митата), като съответните споразумения съответстват на принципите на Световната търговска организация. За това бе даден шестгодишен срок. За този период се предполагаше, че може да прилагат защитни мита върху промишлени и други стоки, които страните смятат за „чувствителни“, но се изискваше и освобождаване услугите между страните от Западните Балкани и създаването на балкански „общ пазар“ на държавни поръчки.

Едностранните облекчения след 2001 г. са препотвърдени от ЕС три пъти, за последен път през декември 2015 г. Постепенно подробностите стават част от Споразуменията за стабилизация и асоцииране от процеса на отделните страни към ЕС. България не е активна в този процес, но и не пречи.[i] Към началото на 2004 г. от балканските страни са подписани и приложени 31 споразумения за свободна търговия. Постигнато е почти 100% премахване на промишлените мита (изключение е търговията с амуниции и огнестрелно оръжие от Сърбия и Босна и Херцеговина), а общото освобождаване на търговията с всички стоки услуги е около 98%. Общият пазар на държавни и общински поръчки между тях е постигнат към 2007 г., когато Западните Балкани стават членове на ЦЕФТА – Споразумението за свободна търговия в Централна (където те заедно с Молдова сега са единствените страни членки).

Макро-очаквания и кога ще ги стигнем

Макроикономически картината на отношенията с Македония е много изгодна за България.

Първо, балансът е винаги положителен. Приходите от износ за Македония през последната година заместват спада на прехвърлянията на средства от български граждани, работещи в чужбина към техни близки в страната. След 2015 г. туристите от Македония са средно около 600 хиляди на година и са третата по брой група посетители на България с около 5% дял в общия брой чуждестранни туристи. (През 2020 г. посещенията на македонци намалява наполовина, но такова е положението и с всички останали направления.)

Мястото на Македония в класацията на условията за водене на бизнес е почти недостижимо за България. България стои по-зле от Румъния, Косово, Беларус и Сърбия, и много по-зле от Турция, почти на един ранг е с Украйна.

Деловите среди, които познават тази част на Европа, очакват тук да няма пречки пред търговията и движението на капитали, данъците да са ниски и равни (така на македонски се нарича плоския данък), страните да са членове на НАТО и да преминат към еврото, по възможност преди да се присъединят към ЕС.

Позициите на Македония в международните делови класации са добри и поради някои други обстоятелства. Едно от тях е пазарът на труда. Той е значително по-либерализиран от българския. Най-вече поради бързото дерегулиране на временните трудови договори (през 2017 г.). В момента делът на тези договори в македонския пазар на работна сила е поне два пъти по-голям от българския. Тенденцията е да се доближи до равнището на Чехия – 8-9% от всички договори. Тук тенденцията е обратната.

Паричната политика на централната банка в Скопие е една от най-добрите в Европа извън еврозоната. Данъкът върху доходите е равен и прагът е като в България. (Преди дванадесет години тогавашният министър на финансите посети София, за да се научи как се въвежда такава реформа. Бе гласуван закон за премахване на плоския  данък, но той не бе приложен, защото правителството и мнозинството на Заев разбраха колко вредно би било това да се случи.)

На този фон позицията на България спрямо преговорите за членство на Македония в ЕС са, меко казано, абсолютно неразбираеми за външните наблюдатели на стопанския и политическия живот на Балканите.

*В основата на тази статия е изказване на кръгла маса в Риск Монитор и НБУ на тема „Северна Македония: рискове, алтернативи, сценарии“, проведена на 12 февруари 2021 г.

[i] Не е широко известно, но е интересно да отбележа, че Гърция зад кулисите активно подкрепя начинанието. В него участват практически всички дипломати и икономисти от групата договорила членството на Гърция в Европейската икономическа общност в края на 1970-те и началото на 1980-те години. Но основната работа по убеждаването на ЕС бе свършена от Мери Калдор от Лондонското училище по икономика, Владимир Глигоров от Виенския институт за международни икономически сравнения и Патрик Месерлен от Сорбоната и (тогава) водещ експерт на СТО. От България по собствена инициатива участват Борислав Георгиев от БТПП, Филип Стоянович (от Манидмент системс интернешънъл) и Мартин Димитров и авторът от ИПИ.

Материалът Колко е важна Македония за икономиката на България* е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на виртуална среща на Световния икономически форум китайският президент е изтъкнал, че глобалното възстановяване от пандемията е „доста нестабилно“ и перспективите остават несигурни.

Материалът Си Дзинпин призова към глобален икономически отговор на коронакризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво изнася България? (2019)
Пред суровините – мед, горива, слънчоглед, няма никакви пречки. Обзавеждане, облекла, пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Електроника, електротехника, машини – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, в зависимост от датата и срока на наличните. Ще се прилагат правилата на Световната търговска организация (СТО) за нетарифни бариери в търговията. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок, след което ще се премине към нова процедура по регистрация. Взаимно се признават сертификати от инспекции относно GMP, но всяка страна има право да поиска проверка на място.

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство (ОК). Износът варира значително – между 40 и 70 мил. € годишно. Характерно е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им в ОК ще се оскъпи значително, т.к. всяка партида митнически ще се обработва по отделно, а и ще изисква отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на ОК. Изключение е Северна Ирландия, където ще могат да се доставят стоки, съответстващи на изискванията на ЕС. Етикетирането на стоките трябва да съответства на изискванията на Обединеното кралство.

Какво внася България (2019)?
Аналогично, пред вноса на химическите продукти от ОК няма никаква пречки. Пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Машини, автомобили електроника – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок. Алкохолните напитки ще се внасят без мита, но съгласно правилата за внос на акцизни стоки от трети страни. Случаят с играчките следва да се проучи, т.к. вероятно значителна част от тях са с азиатски произход, а правилата за произход на стоките и кумулация на произход са променени значително.

Какво губи България?
България и ОК са двата географски края на ЕС. Интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, както е при редица други страни-членки (на този етап се счита, че най-засегнати са Ирландия, Франция и Холандия). С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност. И все пак…

1. ОК бе един от корективите на брюкселската администрация, която все повече затъва в правила и процедури. Може да се очаква задълбочаване на бюрокрацията под натиска на 1) Полша, 2) Германия, и 3) Франция, най-вероятно в този ред. Ще отслабне гласът на „практичните“ скандинавски държави и Холандия, към които се присъедини и Австрия. Като цяло, прозрачността в работата на европейските структури ще намалее в полза на южните държави.
2. ОК продължава да е символ на иновативната мисъл в Европа. Това, заедно със свободата на предприемачеството носеше позитиви на ЕС. След Brexit ЕС ще падне още по-ниско в международните класации, свързани с изследователската и развойната дейност и иновациите. ЕС губи много от прагматизма на британските научни изследвания. Ред български изследователски центрове имат тясно сътрудничество с такива от ОК.
3. ОК бе седалището на около половината от изцяло частните инвеститори в Европа. В последните години драстичната разлика с континента намалява за сметка на новоучредени в ЕС инвестиционни фондове под формата на различни публично-частни партньорства. В България също се създадоха такива фондове. В БСК виждаме някои негативи на формата: Фондове с частично публично финансиране правят разходи за намиране и подпомагане на иновативни стартъпи, а когато някой от стартъпите набере инерция, в собствеността му влиза някое физическо лице, свързано с фонда, а не самия фонд. Т.е. негативите са за фонд под ПЧП, а позитивите (поне част от тях) се приватизират. Наблюдават се трансфери на частни фондове от острова към континента и тяхната конкуренция ще ускори лечението на детските болести с публично-частните фондове в ЕС.

Изброените три негативни тенденции изглеждат далечни за България, но всъщност определят макрорамката на развитието ни. Има и други потенциално негативни фактори, но изброените са най-значимите дългосрочно, вероятно в посочения ред.

Общите правила на споразумението
От сключването на сделката насам обществеността е залята от информация за договорености, процедури и общи положения. Ще направим опит да отсеем това, което касае най-много български икономически оператори.

• Липса на тарифни и квотни ограничения.
• Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни.
• Променят се правилата за произход на стоките. Стоки и материали с произход от ЕС, вложени в британско производство, ще бъдат считани за британски при износа им към ЕС и обратно. ОК не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция и Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това осигурява конкурентно предимство на българските стоки като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори. ОК постигна шестгодишен гратисен период за нулеви мита за електромобили, след който ще се изисква въвеждане на 10% мито, в случай, че съдържанието на компоненти от трети страни надхвърля 55%. ЕК разработи инструмент за самооценка произхода на стоките ROSA, който е препоръчително да се ползва в началния период след влизане на споразумението в сила.
• Постигнато е споразумение и за разрешаването на бъдещи спорове относно търговските правила и стандарти. За целта е съгласувана процедура за третиране на такива случаи, като се очаква и създаването на двустранна управляваща комисия.
• Постигнато е споразумение относно прилагането на минимални екологични, социални и трудови стандарти, което не предвижда автоматичното налагане на тарифни санкции в случай на неспазването им.
• Продължава се валидността на съществуващите договорености по отношение на транспорта. Ограничават се каботажните права на британските превозвачи, което може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.
• Услугите не са включени в обхвата на споразумението. Британската икономика е силно зависима от услугите, тъй като 80% от БВП на страната се генерират от този сектор. ОК стана първата държава в света, чийто износ на услуги надхвърли този на стоки.
• След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява.
• ОК запазва участието си в програмите на ЕС „Хоризонт“ и „Коперник“, както и членството си в „Евроатом“. Значителна загуба за българското образование е оттеглянето на ОК от програмата „Еразмус“, с изключение на университетите в Северна Ирландия.
• Споразумението обхваща и трансфера на данни.
• Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да реализират износ към ОК, но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса. Някои сектори като услугите и информационни технологии ще останат привлекателни за британските инвеститори и след Брекзит.

Проблеми

• Оценява се, че търговските потоци след 1.1.2021 г. са около 50% от нормалното. Макар доста европейски фирми да се въздържат от дейност за и от ОК, вече се появиха сигнали за проблеми. ВВС съобщава за големи забавяния – до 48 часа, по пристанищата поради рязко увеличената документална работа. Най-натовареният участък е Кале – Дувър. Шофьорите на камиони се оплакват от липса на каквито и да е условия за преживяване на принудителния престой – тоалетни, вода, храна.
• Оказва се, че много търговци извън Европа не са запознати с новите правила. Техни стоки са влезли в ОК, но нямат нужните документи, за да продължат за държавите от ЕС.
• Куриери като DPD прекратиха доставки за и от ЕС.
• Спрени са почти всички превози на стоки, изискващи хладилни камиони.
• Прекратен е превозът на живи животни, основно прасета.
• Икономически оператори, чиято дейност е свързана с трансфер на чувствителни данни, се оплакват, че ред детайли не са изяснение и са принудени да прекратят операции, за да не попаднат в нарушение.
• Веригата Marks & Spencer е прекратила доставките за магазините си в Северна Ирландия поради т.нар. red tape – нови правила за движение на стоките между Северна Ирландия и Великобритания. Веригата съобщава и за проблеми с нейни доставки за Чехия и Франция.
• В допълнение: от около 1500 камиона, които всеки ден опитват да излязат от ОК и влязат в ЕС, около 700 са върнати обратно, поради липса на Covid тест на шофьорите.

Материалът България и Brexit е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От статията се разбира, че притесненията в същност са за „културата на обслужване“, а струпванията се наблюдават, когато се получава нова стока, нажежавайки атмосферата и вкарвайки в употреба

Алармирано е и за един друг голям проблем – защо често дясната обувка от един комплект е по-хлабава от лявата, като се дава отговор на въпроса, защо продавачките не предоставят и двете обувки за мерене:

Материалът Бой за обувки в ЦУМ е публикуван за пръв път на Икономически живот.