С решението на МС от 10.12.2020 г. се увеличава лимитът на гарантираните от ББР безлихвени заеми за едно лице от 4 500 лева на 6 900 лева. Удължава се и срокът за кандидатстване до 30 юни 2021 г. или до изчерпване на гаранционните лимити на търговските банки-партньори по Програмата.

Промяната се налага заради продължаващата пандемична ситуация в страната.

Правителството възлага на ББР да гарантира безусловно всички кредити, които търговските банки отпускат при спазване на новите условия. Това важи и когато договорите за кредит или допълнителните споразумения към тях са сключени преди актуализация на финансовите споразумения между ББР и търговските банки в съответствие с измененията в Програмата.

Целта е максимално бързо да бъдат подпомогнати лицата, които отново са в принудителен неплатен отпуск, и самоосигуряващите се с прекъсната дейност или спад в дохода в края на годината поради втората вълна на пандемията.

Приетите промени предоставят възможност за подкрепа на повече хора, включително такива, които веднъж са били в неплатен отпуск, а след това са оставали без трудов договор и са били насочвани към бюрата по труда.

Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.

С правителственото решение се въвеждат промени по отношение на особено пострадалите от пандемията самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, и земеделски производители. Те трябва да представят заверени копия на издадените от тях счетоводни документи, данъчни декларации или други документи, с които се установява спад в доходите за съответния период. Необходима е и декларация по образец на ББР, че представените данни и документи са изчерпателни по отношение спада в доходите. При неприложимост на посочените документи, е достатъчно лицето да представи декларация по образец на ББР, че търпи спад в доходите от поне 20% от разглежданите периоди спрямо тези преди пандемията.

Промени се въвеждат и в Рамковия механизъм за отпускане и управление на кредитите. Кандидатстващите за увеличение на кредит, включително при условията на втора търговска банка, ако първата е изчерпила своя гаранционен лимит, предоставят, освен Искането за кредит по образец, единствено:

– Документ от работодателя за неплатен отпуск – за лицата на трудов договор, които след първоначалното си връщане на работа отново са в неплатен отпуск;
– Документ – подадена декларация по образец на НАП за ново прекъсване на дейност – от самоосигуряващите се лица.

В останалите случаи, включително когато кредитът е получен поради спад в доходите, вече установени обстоятелства не се обследват отново, а при кандидатстване по изключение в друга търговска банка поради изчерпан гаранционен лимит на първата, правоимащото лице предоставя копие от договора за кредит по Програмата.

Програмата на ББР дава повече възможности и за включване на сезонните работници и младежите, започнали трудовата си дейност през 2020 година. Достатъчно е лицето да има общо 3 месеца трудово правоотношение в периода между 01.01.2020 г. и датата на кандидатстването му за кредит. За този тримесечен период е необходимо да има декларирани и/или платени осигуровки от работодател, в случай, че са били дължими.

За самоосигуряващите се лица е нужно да са декларирали или платили осигурителните вноски, дължими след 01.01.2020 г. включително, само за периода, в който са осъществявали дейност.

Отпада условието лицата да не са получавали други възнаграждения за трудова дейност от друг източник, както и това лицето да има поне 5 отработени дни през месец март.

Няма да важи и ограничението за финансиране, ако кандидатстващите за кредит по Програмата са се възползвали и от друга мярка, осигурена от държавата за физически лица във връзка с пандемията. Мярката за безлихвено финансиране може да се комбинира с отпускането на 24 лева на ден от МТСП.

Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция.

Партньори по програмата са 12 търговски банки, 10 от които продължават да приемат заявления за безлихвени заеми. Това са Алианц Банк България, Банка ДСК, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк и Централна кооперативна банка.
С изчерпан гаранционен лимит са Общинска банка и Интернешънъл Асет банк.

Предстои подписване на допълнителни споразумения с всяка от банките-партньори.

Програмата за безлихвени кредити за физически лица, пострадали от извънредната ситуация и пандемията COVID-19, стартира като антикризисна мярка през м. април 2020 г. До момента от нея са се възползвали 23 538 души, за които ББР е потвърдила гаранции върху финансиране в размер на над 98,3 млн. лева.
В края на ноември ЕК одобри и промени в гаранционната програма в подкрепа на бизнеса, за да е достъпна за по-голям брой компании. С новите параметри ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лв. за малки и средни предприятия и до 2 млн. лв. за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 8 банки-партньори, при намалени изисквания за обезпечение и възможност за гратисен период до 3 години.

Материалът ББР с подробности за гарантираните кредити за физически лица е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Програмата се изпълнява от българската банка за развитие, като на днешното си заседание правителството й възложи да гарантира безусловно всички кредити, които търговските банки отпускат при спазване на условията на Програмата

Предоставя се възможност от нея да се възползват повече хора, включително лица, които веднъж са били в неплатен отпуск, а в последствие са оставали без трудов договор и са отивали на трудовата борса, както и повече възможности за включване на сезонните работници и на младежите, които са стартирали трудовата си дейност през 2020 г.

Удължава се и срокът за кандидатстване за кредит по Програмата – до 30.06.2021 г., или до изчерпване на гаранционните лимити на банките партньори по Програмата.

Материалът Кабинетът повиши лимита на безлихвените кредити за лица, останали без работа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Напълно различна е динамиката на печалбата на ТБ у нас (Фигура 2). Тя е много по-лабилна и е следствие от комбинираното въздействие на банковата активност на кредитния и на инвестиционния фронт.

На пръв поглед изглежда странна гърбицата през 2019 г. на Фигура 2, а естествената интерпретация на драстичния спад през първите 8 месеца на 2020 г. се свързва с въздействието на Covid-19. Истината обаче е по-различна.

На Таблица 1 е представена динамиката на основни агрегирани финансови показатели от дейността на ТБ у нас за последните пет години. Показателите вървят относително плавно с изключение на „Други разходи“ през 2020 г. (към месец август, на годишна основа), когато се отбелязва прираст на показателя от почти три четвърти. Именно този прираст на разходния елемент намалява драстично печалбата на ТБ.

Позицията „Други разходи“ (за 2016-2019 г.) в Таблица 1 е сума от няколко разходни елементи, основни от които са „Амортизация“ и „Обезценка“[1]. Разходът „Амортизация“ е относително устойчив, но през 2019 г. и по-късно той се увеличава с близо 100 млн.лв. поради корекция на амортизационните норми. Това увеличение не може да обясни колебанията в нетната печалба. Динамичен е показателят „Обезценка“, който намалява постепенно, но все пак драстично, от 1100 млн.лв. през 2015 г. и 814 млн.лв. през 2016 г. до 491 млн.лв. към август 2020 г. (на годишна основа, 12-месечна сума). Високата стойност на обезценката в началото на разглеждания период е следствие от преоглеждането на качествата на кредитните портфейли след катастрофата с КТБ през 2014 г. Намалението от около 320 млн.лв. се влива в нетната печалба, което обяснява прираста й през 2019 г. спрямо 2016 г., но не и спада през първите осем месеца на 2020 г.

През юни 2020 г. се появява нов съществен разход като елемент на позицията „Други разходи“ за ТБ, а именно: „Парични вноски за фондове за преструктуриране и схеми за гарантиране на депозитите“. Стартира процес на финансово попълване на посочените фондове от ТБ, които за юни-август отделят за посочените фондове 723 млн.лв. Те се осчетоводяват като разходи, но в действителност са заделени от ТБ средства във вид на своеобразна застраховка и взаимопомощ. С тези средства се редуцира тяхната печалба.

Единният фонд за преструктуриране (ЕФП) е иницииран от ЕС фонд на наднационално ниво. Той е предназначен за преструктуриране на неплатежоспособни банки след изчерпване на другите възможности, като например инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници. ЕФП се финансира чрез вноски от банковия сектор.

ЕФП следва да достигне най-малко 1% от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани кредитни институции (т.е. около един милиард лева за България в средносрочна перспектива) във всички участващи в банковия съюз държави-членки на ЕС (тук). ТБ у нас ще трябва да отделят още една подобна месечна вноска и след това ще възобновят нормалните си финансови взаимодействия, т.е. най-вероятно величината на нетната им печалба ще възстанови нормалната си динамика.

Банковият съюз е част от интегрирана финансова рамка и представлява отговор на ЕС на финансовите и икономически кризи. Държавите-членки на еврозоната са автоматично част от банковия съюз, а другите държави-членки на ЕС могат да се включат доброволно в него. Банковият съюз се основава на три стълба: (1) Единен надзорен механизъм; (2) Единен механизъм за преструктуриране; (3) Механизми за финансиране като схеми за гарантиране на депозитите и обща подкрепа (кредитна линия). Трите стълба стъпват на два хоризонтални набора от правила, които се прилагат за всички държави-членки (тук).

Европейската централна банка ще поеме контрола и надзора над банковата ни система, причина за което е и провалът на банковия надзор на БНБ и фалитът на КТБ. Този акт изисква и отделянето на ресурси от ТБ за захранване на ЕФП.

Заключение

ТБ у нас не понасят загуби от действието на Covid-19. Те разполагат с достатъчно финансови ресурси, за да не изпитват напрежение за съществуването си. Показателно е, че активите на ТБ продължават трайно да нарастват с немалки темпове (примерно 7% годишно). Този прираст е следствие и от изискването на БНБ за увеличаване на внесения капитал на ТБ, който нараства със 17% за периода март-август 2020 г.

Три са основните елементи на активите: (1) Кредити и вземания (две трети от активите); (2) Пари и парични салда в централни банки и други влогове на виждане (около една пета от активите); (3) Финансови активи на разположение за продажба (дългови ценни книжа, около 9% от активите). От тези три елемента единствено паричните салда на ТБ в централни банки бележат съществен прираст (с една трета за февруари-август!), докато другите елементи са относително устойчиви.

Финансовите проблеми на страната към настоящия момент са свързани не толкова със здравината на банковата система и тяхната ликвидност, а със свитата кредитна и инвестиционна активност като спирачка на икономическия растеж. Нещо повече, въздържаната кредитна и инвестиционна активност създава стимули за използване на свободните финансови ресурси на ТБ в относително рискови инвестиционни начинания, които не попадат под контрола на банковия надзор, но могат да им създадат финансови затруднения.

[1] Точното наименование на използвания в Таблица 1 показател „Обезценка“, който фигурира в Отчета за приходите и разходите на търговските банки, е: „Обезценка или (-) обратно възстановяване на обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата“.

Материалът Банкова история е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Може ли едноличен търговец да кандидатства за безлихвено кредитиране?
Да. Важно е да се знае, че лицето трябва да е в невъзможност да извършва стопанска дейност като търговец чрез предприятието си поради епидемията. Това правило се прилага съответно и при собственици или съдружници в търговски дружества и при физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Може ли пенсионер да кандидатства за безлихвено кредитиране?
Да, без значение дали е на трудов договор или самоосигуряващо се лице.

Има ли значение видът на получаваното обезщетение (пенсия)?
Не, стига лицето да отговаря и на другите критерии на Програмата.

Търговската банка, при която кандидатствах, отказа кредита ми. Какво да направя?
Важно е да знаете, че подобно събитие не е пречка да кандидатствате отново, в същата или в друга банка-партньор по Програмата. Информирайте се какво е основанието за отказа, често пъти то е отстранимо. Можете да потърсите съвет и съдействие както при банката, в която сте кандидатствали, така и от ББР на office@bdbank.bg или complaints@bdbank.bg . Екипът на ББР ще разгледа случая Ви.

Банката ми отказа кредита, защото работодателят ми не е изряден спрямо моите осигуровки. Възможно ли е да кандидатствам отново, след като той изпълни задълженията си?
Да, можете да кандидатствате отново в същата или в друга банка-партньор по Програмата. Важно е да знаете, че можете да получите кредит по Програмата, само от една-единствена търговска банка.

В програмата пише, че не се дължат такси и комисиони, но от търговската банка ми наложиха такса. Защо?
Не се дължат такси за разглеждането и за отпускането на кредита, за неговото управление и погасяване, включително няма такса, ако решите да го погасите предсрочно. Всяка търговска банка има различни по размер такси за разкриване и управление на сметки, които не се покриват от Програмата.

Мога ли да кандидатствам, ако получавам страничен доход от наем, но съм в неплатен отпуск?
Да. За банката, пред която кандидатствате, е определяща невъзможността да извършвате трудова дейност и съответно да получавате възнаграждения за нея. Доходът от наем не е доход от трудова дейност и не пречи на възможността да кандидатствате по Програмата.

Изрядното кредитно досие изискване ли е за кандидатстване?
Не. Но поради налаганите им строги нормативни изисквания търговските банки могат да вземат предвид кредитната история и платежното поведение на конкретния кандидат преди началото на кризата с COVID-19 и да му предложат друг размер на кредита, по-малък от 4 500 лева, но не по-малък от 1 500 лева.

Мога ли да кандидатствам за кредит, ако имам просрочия по друг заем или запори на лични сметки в банката?
Да, можете да кандидатствате. В случай, че имате наложен запор за лични задължения, трябва да декларирате пред банката, че сте запознати и съгласни със средства от кредита да бъдат погасени Ваши лични задължения по наложения запор.

Мога ли да кандидатствам за безлихвен кредит, след като съм бил в неплатен отпуск, но съм се върнал на работа?
Към момента на кандидатстване трябва да сте в неплатен отпуск или да сте прекъснали дейност като самоосигуряващо се лице.

Мога ли да кандидатствам за кредит, ако съм на срочен трудов договор, трудов договор с изпитателен срок или трудов договор на непълен работен ден?
Да, стига да отговаряте на условията на Програмата – да сте в неплатен отпуск, да не се възползвате от друга мярка на правителството, свързана с пандемията COVID-19, и да декларирате, че ще се върнете на работа в същата компания.

Могат ли лица с двойно или чуждо гражданство да получат безлихвен кредит?
Да, ако полагат легално труд в страната и отговарят на другите изисквания по Програмата. Лицата трябва да имат и постоянен адрес на територията на Р България.

Има ли образец на документa, който удостоверява регистрацията ми като самоосигуряващо се лице?
Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).
Всяко лице, попадащо в някоя от изброените групи, трябва да удостовери пред банката това свое качество, както и регистрацията си в НАП. Моля, обърнете внимание, че за да е прекъснало дейност поради Ковид-19, лицето трябва да има регистрация като самоосигуряващо се лице преди това. Регистрационният документ е наличен в портала за електронни услуги на НАП и може да бъде намерен на следния линк – Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице .

Документът за регистрация и Декларацията за прекъсната дейност на самоосигуряващи се лица един и същ документ ли са?
Да, образецът е един и същ. При прекъсване на дейността трябва да попълните декларацията в 7-дневен срок от прекъсването и да я подадете в НАП. Може да се подава по електронен път, ако имате ПИК (персонален идентификационен код), както и на хартия по пощата или в офис на НАП.

Какви са критериите за установяване на спад от 20% в доходите?
Те са в зависимост от типа професия или трудова дейност. Отправна точка ще бъде подадената годишна данъчна декларация за 2019 г. Чрез текущо подаваните документи към НАП, създаваните първични и/или вторични счетоводни документи, разписки/извлечения за получени възнаграждения/хонорари и пр. за 2019 и 2020 година ще се направи изчисление дали има спад в сравнение с предходната година.
Вие декларирате, че има установен спад от 20% в доходите Ви във Вашето искане за кредит, което е по предоставен Ви от търговската банка образец. Към него приложете всички документи, които доказват спада в доходите.

Има ли образец на декларация за платени осигурителни вноски и ако има – къде може да бъде намерен?
Вие декларирате, че имате платени осигурителни вноски във Вашето искане за кредит, което ще Ви бъде предоставено на място в търговската банка, пред която кандидатствате.
Банката проверява това обстоятелство в регулирано достъпна база данни на НОИ/НАП. Данните ще се предоставят на банката дистанционно, след като дадете писмено съгласие за обработване на личните Ви данни.

Как мога да си извадя справка от НОИ за наличието на трудово правоотношение за шест месеца назад?
Вие декларирате наличието на трудово правоотношение за шест месеца назад във Вашето искане за кредит, което ще Ви бъде предоставено на място в търговската банка, пред която кандидатствате.
Банката може да заяви и да получи от НОИ справка за сключени и прекратени трудови договори. Данните й се предоставят възоснова на сключен с НОИ договор и дадено от Вас пред съответната банка писмено съгласие за обработване на личните Ви данни.

Има ли образец на декларация за излизане в неплатен отпуск вследствие на пандемията?
Вие декларирате, че сте в неплатен отпуск вследствие на пандемията, във Вашето искане за кредит по образец, който ще получите на място в търговската банка, пред която кандидатствате. Към искането си за кредит прилагате и копие от документа, от който се установява неплатеният отпуск. Няма специални изисквания към съдържанието му – както го е издал Вашият работодател.

Има ли образец на декларация за временно спряна (изцяло или частично) дейност на работодателя ми?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване.

Има ли образец на декларация, че не получавам възнаграждение за труд по друго правоотношение?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване.

Има ли образец на декларация за намерението ми да се върна на същата работа/да възобновя прекъснатата дейност?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване.

Има ли образец на декларация, че към датата на кандидатстването за кредит по Програмата не се възползвам от друга мярка, осигурена от държавата за физически лица във връзка с пандемията?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване. Под „друга марка“ следва да се разбира аналогична помощ, свързана с невъзможността Ви да полагате труд поради пандемията.

Трябва ли да приложа допълнителни документи към искането за кредит и какви?
Прилагат се валиден документ за самоличност (копие на лична карта или паспорт) и, в зависимост от случая: – копие от трудов договор, документ за неплатения отпуск;
– документ за регистрация, ако сте самоосигуряващо се лице, декларация за прекъсната дейност на самоосигуряващо се лице/за спряната дейност на предприятието, документи за спад в доходите Ви – което е относимо.

Материалът При отказ може да се кандидатства повторно за безлихвения кредит от 4500 лв. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американската кредитна банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, Прокредит банк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Уникредит Булбанк и Юробанк България.

Гаранционната програма, която е част от правителствените антикризисни мерки, е с бюджет от 500 млн. лв. В нея могат да бъдат включени компании от всички сектори, като се очаква от мярката да се възползват предимно фирми от най-засегнатите области – търговия, услуги, транспорт и логистика, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, и други.

В изпълнение на Решение на Министерски съвет Българската банка за развитие предостави на търговските банки възможност за ползване на портфейлни гаранции за 1,6 млн. лв., с цел включване в тях на отпуснати кредити на клиенти – МСП в размер до 2 млрд. лева.

За да кандидатстват за кредит фирмите, е достатъчно да отговарят на едно от следните условия:

• спад на оборота след първото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.;
• неполучени вземания от клиенти; неразплатени суми към доставчици след 1 март т.г.;
• отменени договори за износ и прекратени доставки от внос от началото на годината;
• затворени производствени съоръжения и офиси, и намаления на броя на заетите лица.

Крайният срок за кандидатстване по мярката за малките и средните предприятия е до 23 декември 2020 г. Кредитите, които търговските банки ще отпускат са с максимален размер от 300 000 лв., като ББР ще покрива до 80% от тях. Банките сами ще определят минималния и максималния срок на погасяване, а гратисният период за новоотпуснатите заеми ще е до 3 години.

В програмата, която Българската банка за развитие управлява, ще могат да бъдат включвани както нови кредити, така и съществуващи, но при условие, че фирмата изпитва затруднения при обслужването на заема след 31.12.2019 г. и не е изпадала в просрочие над 90 дни за последната година.

Предстои десетте заявили интерес банки да подпишат своите споразумения с ББР и да подготвят клоновите си мрежи за работа по програмата.

Материалът 10 банки дават кредити, гарантирани от ББР е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Публичен ресурс от 4.5 млрд. лева ще бъде осигурен за малкия и среден бизнес, за да му се помогне да премине през корона-кризата. Това съобщи финансовото министерство четиридесет дни след обявяването на извънредно положение в страната.

За националните мащаби тази сума е сериозна. Тя, например, надхвърля публичните разходи за образование за 2019 г. (4.2 млрд. лв.). Погледнато от друг ъгъл, ако като президента Тръмп изпращаме по пощата чекове от 1200 долара, парите биха стигнали за 2 млн. притеснени български домакинства – приблизително колкото е и реалният им брой.

Въпреки че не може да се оплачем от размера на този първоначален правителствен жест, не можем да кажем същото за целевата му ориентация. От данните, предоставени от МФ, се вижда, че голямата част от тортата – 2 милиарда лева, е предвидена да отиде като необезпечени кредити за малки и средни предприятия. (Нека „малки и средни“ не ни заблуждава, защото в тази категория попадат всички фирми с оборот под 100 млн. лв.).

Тези кредити няма да са безлихвени, макар че ще имат гратисен период. Ще ги отпускат търговските банки, под надзора на Българската банка за развитие. Трудно е да не си помислим, че това е помощ точно толкова за банките, колкото и за реалния бизнес.

Особено след като разбрахме кои са първите четири банки, които вече са се задействали да „помагат“ по второто направление: безлихвени кредити за физически лица, пуснати в неплатен отпуск. Тук схемата е същата: средствата са публични, ББР е диригент, а парите – в случая 200 млн. лв., ще се разпределят от търговските банки: ПИБ, Инвестбанк, Общинска банка и Интернешънъл Асет Банк. Да живее родният финансов капитал.

Така или иначе, обявената подкрепа от 4.5 млрд. лв. се състои само от кредити и гаранции по кредити. Очаква се да ахнем заради мащаба на публичния стимул, но замисля ли се някой дали българският бизнес е в състояние да понесе подобен кредит?

Обещаните корона-заеми са над 20 % от общия размер на кредитите, отпуснати от банките на нефинансовите предприятия (ако не броим овърдрафта и лошите кредити). Това не са пари, които ще осигурят нов бизнес, а само временно закърпване на положението. Всеки бизнесмен знае, че заеми от подобен тип са капан.

Да си представим за миг икономическото положение след корона-кризата. Ще се възстановят ли предишните приходи – и ако да, в кои отрасли? Икономическата логика говори, че обслужването на набъбналия кредит ще принуди бизнеса да постави по-високи цени, но населението няма да е склонно да ги плаща, тъй като консуматорските нагласи ще са се изпарили. Резултатът е близък до ума.

Другото следствие е продължаващо окрупняване на пазарните дялове. Малки предприятия няма да издържат на шоковия спад в търсенето. Така на пазара ще останат само големите играчи – „монополистите“, които се радват на специални отношения с кредиторите.

Тези сценарии са закономерни предвид силата на икономическия шок и посоката на правителствения отговор. Но и отделно от тях, обявената помощ за бизнеса е по-скоро символична. Малка е вероятността закъсали фирми или работници на трудов договор, пуснати в неплатен отпуск, да се възползват масово от щедрите заеми.

Разбира се, за някои фирми и хора отпуснатите кредитни линии ще са спасителни и благотворни, но общият случай надали ще е такъв. Ако можеха да обслужват нови заеми, фирмите вече щяха да са ги теглили в периода на икономически подем до коронакризата, за да разширят капацитета си в условия на силно търсене. 

Финансовото министерство обявява голяма помощ, но знае, че тя надали ще се ползва в пълен размер. Кой ли пръв ще се сети, че тези пари се обещават, за да не бъдат потърсени? 

Стои открит и въпросът за „нашия бизнес“. Неясна остава съдбата на онези 75 млн. лева, които ББР скандално отпусна на колекторска фирма с 2 хил. лв. оборот. Същото грейва и при широко дискутираната мярка 60/40, за която правителството е заделило 1 млрд. лв.

На страницата на НОИ се публикува редовен списък с предприятията, които се възползват от тази схема. Така разбрахме, че 200 хил. лв. от публичните пари за справяне с корона-кризата вече са отишли за мартенските заплати на бездействащите футболни специалисти в БФС, в Лудогорец и Литекс. А това е само началото.    

Дори да си затворим очите за подобни спор(т)ни практики, очевидно е, че правителствените мерки за справяне с тази безпрецедентна криза не се насочват в подходяща посока. В най-добрия случай, те се базират на едно все по-спорно допускане: че ако дадем на бизнеса допълнителен кредит, той ще се оправи сам в трудните времена.

Това може би понякога е вярно – при конкурентни пазари и при циклично понижение на икономиката. Но когато световни вериги за доставки са скъсани и отрасли, формиращи 20-30% от националния БВП са изправени до стената, старата мъдрост е куха. 

По стар обичай, правителството избира стратегията на снишаването: ако се наведем достатъчно ниско, лошите времена може да минат над главите ни. А това, че сме се навели, не ни пречи да се хвалим: „Отделяме 4.5 млрд. лева в помощ на бизнеса!“

Всъщност, Европейският съюз в солидарен жест предоставя на България на първо четене до 2.5 млрд. лв.: истински пари, не кредити. По всяка вероятност, част от парите, които сега се харчат като „правителствен отговор на кризата“, са с европейски произход. 

Освен рамото на ЕС, България през годините си създаде резерви за извънредни случаи. Фискалният резерв, който се държи в БНБ, но не е част от валутния борд, възлиза на 9.4 млрд. лв. Добре е да се знае също, че към края на март, когато правителството енергично сееше страх сред населението, бюджетното салдо по КФП всъщност беше положително в размер на 1.275 млрд. лв.

Да не влизаме в подробности, България разполага и с други милиардни парични резерви за случаи на истинска нужда. Не е странно, че правителството не бърза да посяга към тези средства – още не, преди да станат ясни истинските мащаби на кризата и особено предвид факта, че ръцете му са вързани с нашия „безценен“, религиозен валутен борд.

Но снишаването в подобен критичен момент не вещае нищо добро в дългосрочен период. Не е ли абсурдно, че Правителството на България по-скоро е готово да даде пари на хора, които не работят, отколкото да се погрижи да осигури работа на хората?

Материалът Правителството не бърза да подкрепя икономиката в коронакризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Търговските банки, приели да прилагат утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения, ще обявят публично предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг подходящ начин, уточняват от БНБ.

Утвърденият частен мораториум осигурява възможност за промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например вече договорените лихви. Могат да бъдат разсрочвани задължения за срок до 6 месеца, който да изтича до 31 декември 2020 г. Разсрочваните задължения трябва да са били редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към 1 март 2020 г.

Клиентите трябва да заявят изрично пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от предлаганите облекчения. Това трябва да стане в срок до 22 юни.

Предвиждат се три стандартизирани механизма:

Механизъм № 1 – отсрочване на главница и лихва за до 6 месеца:

• Дължимите суми (главница и лихва) се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.
• Целият остатък от дълга, заедно с неплатената главница по време на гратисния период по се погасяват съгласно новпогасителен план за срок до 6 месеца по-дълъг от първоначалния, в зависимост от броя на отсрочените вноски.
• Към всяка вноска по погасителния план до изтичане на срока на кредита или друг разумен по-кратък период, договорен с кредитополучателя, се добавя равна част от непогасената по време на гратисния период лихва.

Механизъм № 2 – отсрочване на главница за до 6 месеца:

• Дължимите суми по главница се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.
• Дължимата за периода лихва се плаща, съгласно договора.
• След изтичане на гратисния период се изготвя нов погасителен план, който да обхване целия остатък от дълга, включително неплатена главница по време на гратисния период. Новият погасителен план се удължава в зависимост от броя на неплатените вноски, но с не повече от 6 месеца.

Механизъм № 3, приложим за револвиращи продукти:

• Револвиране на кредитна линия се допуска, въпреки че дължими вноски или част от тях не са погасени. Погасяването на вноските се отлага до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.
• Не се формира минимална сума за револвиране на кредитен лимит по кредитна карта, считано най-рано от 01.02.2020 г., за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. След изтичане на гратисния срок формирането на минимална сума за револвиране се възстановява и кредитът се обслужва съгласно първоначалния договор.
• За срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Дължимата месечна лихва по кредит – овърдрафт, се погасява за сметка на неусвоен лимит или плащането ѝ се отсрочва за срок до 6 месеца след изтичане на гратисния период.
• Горните точки се прилагат по отделно към посочените в тях кредитни продукти.

Съответният механизъм ще се избира по взаимно съгласие между банките и техните клиенти.

Пълният текст на утвърдения ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции може да бъде прочетен тук.

Банките могат да договарят с клиентите си и други индивидуални схеми на отсрочване или облекчения, различни от уредените по този ред. В такива случаи банките няма да могат да се възползват от временния принцип, въведен чрез утвърдения мораториум и следващ насоките на ЕБО, че отсрочването или облекчението не води до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение.

Материалът БНБ одобри. До 22 юни подаваме искане за отсрочка на кредити е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи пред Нова ТВ председателят на Асоциацията на банките Петър Андронов.

Той обясни, че банките имат начин да анализират финансовите потоци на фирмите и този анализ не е толкова труден. За гражданите трябва да се отчете дали са регистрирани като безработни, дали са в неплатен отпуск.

Търговските банки са готови с предложенията си за мораториума върху плащането на кредитите. Предстои БНБ да одобри условията и мярката да започне да се прилага до дни. След това банкита ще публикуват на сайтовете си условията за отрочване на плащанията.

Хората със застраховки на кредитите си ще могат да избират дали да се възползват от тях или от мораториума.

COVID-19 ще донесе по-големи финансови щети, отколкото глобалната финансова такава през 2008 г., смята Петър Андронов.

Мораториумът няма да важи за кредитите, взети след влизането в сила на новите правила. Освен това те няма да важат за фирмите, които дават бързи кредити.

Материалът Отсрочват кредитите само на изрядни клиенти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става, след като БНБ е взела решение да спазва гласуваните в Европейския банков орган (ЕБО) Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02).

Според националната ни банка спирането на плащания по банкови кредити може да бъде ефективен инструмент при краткосрочни ликвидни затруднения на клиентите на банките.

Много фирми и граждани биха изпитали такива затруднения, ако работата им бъде ограничена или преустановена в резултат от мерките срещу COVID-19. Това от своя страна може да се отрази неблагоприятно и върху кредитните институции, доколкото при съществуващата регулаторна рамка отложените или прекратени плащания по отпуснати кредити водят до допълнителни разходи и капиталови изисквания в банките, изтъкват от БНБ.

По тази причина насоките на ЕБО въвеждат временен принцип, че мораториумите върху плащания по банкови кредити не водят до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение при условие, че мерките са основани на национално законодателство и са договорени и прилагани на ниво банков сектор.

Изготвените от банките правила, след одобрението им от БНБ, ще предоставят за периода на тяхното действие гъвкавост на банките да предлагат на техните клиенти облекчения по плащания по банкови кредити.

Детайли за облекченията за граждани и фирми ще бъдат оповестени с публикуването на правилата за частния мораториум.

Материалът БНБ даде 5 дни на търговските банки да изготвят проект за спиране плащанията по кредити е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщават от БНБ, след като банката – като член на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган (ЕБО), участва в обсъждането на ефектите върху банковите системи в Европейския съюз от мерките за противодействие на COVID 19.

Цитира се публикувано от ЕБО прессъобщение за резултатите от последните консултации, очертаващи рамка за действие на банките в държавите-членки в следните три основни области:

• класифицирането на банкови кредити в неизпълнение;
• преструктурирането на експозиции;
• прилагането на Международния стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО9/IFRS9).

ЕБО подкрепя инициативите за целенасочени и временни мораториуми (публични или частни), приемани на национално и общоевропейско равнище, които спират или отлагат плащания по банкови кредити.

В продължаващия процес на консултации с националните компетентни органи ЕБО ще определи скоро критерии за сходно третиране на публични и частни мораториуми за плащанията по банкови кредити.

Решението си БНБ ще вземе именно на основата на тези критерии, като то е в продължение на вече анонсираните от БНБ мерки за 9.3 млрд. лв. във връзка с пандемията от COVID 19.

Материалът До дни БНБ ще позволи на търговските банки да спират или отлагат плащането на кредити е публикуван за пръв път на Икономически живот.