Този документ е първият подобен у нас и предвижда осем мерки, съобщават от СМТ:

Осигуряване на площи в търговските обекти за българските продукти
Всяка от компаниите ще осигури в своите магазини място за продажба на стоки с български произход и/или произведени от български производители, включително средни и малки регионални производители. Продуктите ще бъдат разполагани в супермаркетите съобразно техния вид (млечни продукти, месни продукти, яйца и др.) и характер (сезонност при плодове и зеленчуци и др.).

Маркетингова подкрепа за по-разпознаваеми български продукти
Ще бъде осигурено подходящо обозначаване на хранителните стоки с български произход, за да могат потребителите по-лесно да разпознават родните продукти. Търговците ще инвестират в допълнително маркетингово позициониране на отделни продукти на български национални и регионални  производители.

Предоставяне на място за фермерски пазари и събития на производители
Ще се провеждат фермерски пазари и други събития, чрез които средни и малки български производители ще могат да продават продукцията си, отговаряща на всички нормативни изисквания и при спазване на мерките за безопасност. Търговците ще осъществяват маркетингова комуникация за всяко отделно събитие, за да привличат максимален брой потребители.

Обучения за малки и средни регионални производители и подпомагане при сертифициране на бизнеса им
Billa, Lidl, Kaufland, Фантастико и ПроМаркет се ангажират да положат усилия за обучения на малки и средни регионални производители. Обученията ще включват запознаване с изискванията за организиране и планиране на производството, за съхранението и пакетажа, контрола на качеството на продукцията и логистиката на доставките, съобразно изискванията на големите търговски вериги. Специално внимание ще се обръща на възможностите за сертифициране, когато производителите имат желание и капацитет да развият бизнеса си. За провеждането на обученията членовете на СМТ очакват съдействие от страна на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Българската агенция по безопасност на храните.

По-бързо разплащане с производителите и срещи за договаряне на условия
Подписалите меморандума търговци са готови да договарят по-кратки срокове за плащане на продукти, доставени от средни и малки регионални производители. Така ще бъдат осигурени по-бързо ликвидни средства за производителите и те ще могат да планират по-добре бизнеса си. Компаниите ще осъществяват индивидуални преговори за определяне на търговски условия – цени, количества, качество, срокове и др.

Участие в работни групи относно предизвикателствата в земеделския сектор
Компаниите са готови да участват в работни групи, включително и такива към Националния съвет по храните към МЗХГ, за да подпомогнат българските производители чрез идеи, основани на опита от успешните им бизнес модели. Целта е да се намират решения и да да се изработи механизъм, координиран от МЗХГ, който да насърчава различни форми на законосъобразно сдружаване на производителите, за да отговорят на количествените и сертификационни изисквания на търговците в полза на българския потребител и на устойчивото развитие на българския производител.

Мерките ще се прилагат съобразно спецификите на бизнес модела на ритейлърите
Billa, Lidl, Kaufland, Фантастико и ПроМаркет ще прилагат приетите в меморандума мерки при пълно запазване на икономическата си самостоятелност и независимост. Компаниите ще се ръководят от спецификите на бизнес модела, по който функционира всяка от тях, и от изискванията и регулациите на националното и европейско право, при съблюдаване на нормите и принципите на конкурентното право, свободното движение на стоки и правото за защита на потребителите. Всеки търговец, страна по меморандума, определя изцяло автономно цялостната си политика по отношение на предлагането на продукти с български произход.

Срокът на действие на меморандума е до 31 декември 2021г., като при необходимост може да бъде удължен. Инициативата е отворена за присъединяване на всеки търговец на храни, който приема и се ангажира да спазва заложените мерки, изтъкват още от сдружението.

Материалът Големите вериги с ангажимент за по-бързо разплащане с родните производители е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Мярката не води до реални ползи за възрастните клиенти, но създава предпоставки за струпване на граждани от всички възрасти вътре и пред търговските вериги, което води до допълнителни рискове за тяхното здраве.

Това се казва в писмо на БСК до министрите на икономиката и на здравеопазването.

Според работодателската организация мярката затруднява заетите на смени, работещите пенсионери, родителите на деца в училищна възраст. И, не на последно място, работещите в търговските вериги, които често се затрудняват в определянето на възрастта на едно или друго лице, а нямат законовото право да изискват документ за самоличност.

Освен създаването на конфликтни ситуации и затруднения, т.нар. „зелени коридори“ не спомагат по никакъв начин за гарантирането на безопасна среда на възрастните клиенти, които по дефиниция пазаруват в ненатоварените часове на деня.

Търговските вериги влагат значителни средства, за да гарантират безопасна среда за потребителите.

Прилаганите превантивни мерки срещу КОВИД-19 трябва да гарантират безопасно пазаруване за всички потребители, независимо от тяхната възраст или от избраното от тях време за пазаруване, се казва в писмото на БСК.

Материалът И БСК се обяви срещу „зелените коридори“ за пазаруване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С 11% са паднали оборотите им, сочат резултатите от анкета „Как карантината повлия на модерната търговия?“, в която са участвали осем от членовете на Сдружението за модерна търговия.

Пет от компаниите са в хранителния сектор, а три от нехранителния. Някои от тях бяха принудени да затворят част от магазините си по време на извънредното положение.

Участниците в анкетата отчитат, че след първоначалния пик на презапасяване, хората са започнали да пазаруват по-рядко, но по-прагматично.

Въпреки спадовете в оборота и броя клиенти веригите не са освободили служители заради Covid-19 и така повече от 20 000 българи са запазили работните си места.

В сектора на търговията с нехранителни стоки средният спад е с повече от 30%. Най-голям срив е отчетен в две от веригите поради затварянето на магазини и отлагането на покупки на детски стоки, облекла и обувки.

Само две от компаниите са се възползвали от мярката 60/40. Останалите 6 вериги не са кандидатствали за подкрепа от държавата, съобщи БТА.

Материалът 23% по-малко клиенти и 11 на сто спад в оборота, отчитат веригите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това реши днес кабинетът на своето заседание като промени Постановление № 70 от 2020 г.

Контролът на изпълнение на постановлението се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните.

Който не спазва изискванията на постановлението, ще бъде санкционират според Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

При нарушение се налага имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лв., при повторно нарушение – от 30 000 лв. до 50 000 лв.

Припомняме, че с ПМС № 70 се въвежда изискване местата за продажба да са с площ – достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е ясно, че предлаганите продукти са регионално производство.

На тези места трябва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко, риба и рибни продукти, прясно месо и яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци на регионални производители.

Приетите изменения не изискват промяна на досегашния ред на доставки в обектите, единствената цел е да бъде дадена възможност за предлагане на местна продукция.

Регионалните производители осъществяват дейността си на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект или на територията на съседна, граничеща с нея административна област.

За София-град и София-област за съседни се считат областите, граничещи със София – област, както и област Пловдив.

Производителите трябва да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или да притежават обект съгласно Закона за храните.

Материалът Вериги с над 10 обекта трябва да предлагат регионална продукция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На брифинг в МС стана ясно, че основната причина за променените взаимоотношения е постигнатата формула „обединяване около работещи мерки – разумно и смислено“. Това явно е липсвало в последните дни на конфронтация между търговските вериги и управляващите.

Вероятна причина за постигане на диалог е и компромисите, които кабинетът направи, премахвайки някои от първоначалните текстове в постановлението.

Стана ясно, че основната цел в момента е минимизиране изхвърлянето и унищожаването на продукция, като за целта земеделският министър Танева се ангажира ведомството да стане медиатор между производители и вериги, за да може по-бързо е ефективно да се постигне пряка комуникация между тях. Регистрите на министерството със земеделски производители са на разположение на веригите.

На брифинга присъстваха представители на Лидъл и Метро, които гарантираха, че български хранителни продукти имат и ще имат място в техните магазини. До голяма степен, по думите на Милена Драгийска и Георги Гърневски, и в момента е така.

Те уточниха, че българските стоки няма да бъдат отделяни от останалите, защото това ще се отрази на тяхното предлагане. Една от мерките, които веригите предприемат за подпомагане на родните производители са и скъсените срокове за разплащане – между 7 и 14 дена.

Земеделското министерство в същото време субсидира стопаните – особено по-малките, които по-трудно ще могат в бърз порядък да отговорят на изискванията – технически и други, за партньорство с веригите.

Министър Танева изтъкна, че основната цел е българските стоки да получат достъп до потребителя, но в крайна сметка той решава.

Представителите на двете големи вериги коментираха, че не очакват спекула и покачване на цените, напротив, при по-голямо предлагане би трябвало те да са на нормални нива. Призоваха обаче производителите също да бъдат на нивото на добрата комуникация. Припомниха, че в крайна сметка съвременната търговия се реализира на принципа на свободното договаряне.

Коментиран бе и скокът на цените на лимони и джинджифил, като според Драгийска и Гърневски традиционно март и април лимоните са по-скъпи, а в момента това се утежнява и от факта, че Турция е спряла износа. За джинджифила стана ясно, че Китай не смогва да изпълни всички поръчани количества.

Иначе от веригите изтъкнаха, че създадените зелени транспортни коридори в Европа са допринесли рафтовете по магазините ни да не бъдат празни. Те споделиха също така, че заради ограниченията на извънредното положение се наблюдава средно намаление с 40-50 процента на клиентопотока в магазините.

Материалът Търговските вериги и кабинетът се разбраха. Потребителят с последна дума е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средствата ще компенсират част от разходите за транспорт, логистика и реализация.

Схемата е разработена специално за малки локални вериги, които имат магазини в една или няколко съседни административни области.  Търговските обекти ще изкупуват свежи оранжерийни зеленчуци – домати, краставици и пипер, ще ги сортират, опаковат и реализират.

Единичната ставка, предвидена за търговските обекти, е 600 лв. за един тон домати, 400 лв. за краставици и 800 лв. за пипер.

Продукция в търговските обекти имат право да предлагат само земеделски стопани, които са подали заявления по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци оранжерийно производство за Кампания 2019 и са били определени като допустими.

Обектите за търговия трябва да бъдат регистрирани по чл. 12 от Закона за храните и да са вписани в публичния регистър на БАБХ.

За да получат средствата те трябва да докажат пред фонд „Земеделие“ с фактури, че са изкупили продукцията от земеделските стопани.

Материалът 5 млн. лева за търговци, които изкупуват български зеленчуци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предвижда постановление, прието днес от МС на извънредно заседение, проведено чрез  видеовръзка.

Местата за продажба да са с достатъчна площ за излагане на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство.

В първоначалното предложение на аграрното ведомство площта за местните продукти трябваше да е половината от предвидената за съответните стоки.

На обособените места ще се предлага мляко и млечни продукти; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци на регионални производители.

Изисква се млечните продукти да бъдат изцяло от българско сурово мляко.

Това са мерки за защита на българското производство срещу съществуващи недобросъвестни практики, които се прилагат от години, а не привилегии, дадени на едни ли други стоки поради произхода им

АИКБ

Регионални производители или групи/организации на производители са с място на осъществяване на дейността на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект или на територията на съседна, граничеща с нея административна област.

Погазват се основните принципи на пазарната икономика. Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки

Сдружение за модерна търговия

За София-град и София-област за съседни се считат областите, граничещи със София – област, както и област Пловдив. Производителите трябва да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или да притежават обект, регистриран съгласно Закона за храните.

Приетата мярка се отнася за търговските обекти, представляващи вериги от магазини за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, които имат обекти в повече от три административни области на територията на страната.

Материалът Задължиха веригите да продават продукти на местни производители е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В писмо до земеделския министър Танева се казва, че предприетите мерки са ориентирани в правилна посока и ще спомогнат за защитата на местните производители в страната.

Припомняме, вчера в свое изявление сдружението на търговските вериги се обяви категорично срещу тази идея, тъй като антипазарна и неприложима. Предупредиха и че може да доведе до поскъпване на храните.

АИКБ обаче са на мнение, че мерките, приложени в проекта за ПМС са мерки за защита на българското производство срещу съществуващи недобросъвестни практики, които се прилагат от години, а не привилегии, дадени на едни ли други стоки поради произхода им.

Още повече, че много от тях се прилагат в други страни от Европейския съюз, макар и в по-прецизна форма.

Работодателската организация има и някои забележки.

На първо място, според тях обвързването на подобно постановление с пандемията от COVID-19 и с въведеното извънредно положение, при това със срок до края на годината е съвършено неправилно от методологическа гледна точка. Подобни мерки би трябвало да са дългосрочни и постоянни, защото произтичат от дългосрочни проблеми, затормозяващи българските производители много преди да възникне сегашната кризисна ситуация.

Второ, АИКБ алармира, че в постановлението без всякаква видима причина е изцяло неглижиран цял подотрасъл от производството на хранителни продукти – производството на  риба и на продукти от риба и аквакултури. Никъде не става дума нито за риба и аквакултури, нито за преработени продукти от тях, нито за консервирани храни от тях. Това е изключително неправилно, несправедливо и некоректно, изтъкват от асоциацията.

От АИКБ обръщат внимание, че повечето  страни от ЕС практически прилагат подобни протекционистки мерки. Условие, една или друга верига, да оперира на съответния пазар е да продава местна продукция.

Имаме информация за не една и две български фирми, чието производство носи най-престижните международни сертификати, но продукцията им не се приема от някои от опериращите в България търговски вериги. Те продължават да работят с производители от други страни на ЕС, сочат още работодателите.

Те са убедени, че твърдението, че промоционалната търговия е една трета от търговския оборот не отговаря на истината, според АИКБ този дял е над 50%. Промоциите се правят под натиск и без изричното съгласие на производителя. Това жестоко потиска търговските марки на знакови български производители.

Материалът АИКБ подкрепя българските храни в търговските вериги, иска мярката да е постоянна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви земеделският министър Десислава Танева, която призова потребителите да сложат на масата на Велиден български храни.

64 кланици у нас са се възползвали от подкрепата от 7 лв. на агне, за да работят с български производители.

Тя призова земеделските производители да бъдат активни в комуникацията си с бюрата по труда по места, за да наемат безработни за прибирането на реколтата. Първото изпитание ще е розоберът, след това е брането на черешите.

Танева отказа да коментира острата позиция на търговските вериги против предложението да отделят поне 50% от площта си за българска продукция, защото била „пълна с манипулация“ и „за всеки български държавник е унижение да коментира подобна злоупотреба“.

 Ще въведем задължения на всички оператори, които имат представителства в цяла България, в областните центрове, със търговски обекти, да предлагат местна регионална продукция на потребителя. Това е минималното, което сме длъжни да направим като държавници, за да съхраним нашия народ, обобщи Десислава Танева.

Материалът Имаме достатъчно наши храни за Великденската трапеза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви пред БНТ министърът на земеделието и храните Десислава Танева.

Тя даде пример с родния Сливен. На 5 км от града има оранжерии, а магазините не продават тяхна продукция.

„Ние нямаме никакви предложения за регулация на тези търговски вериги. Настояваме за пряк достъп на местните производители“, каза Танева. И обясни, че това се прави, за да имат достъп потребителите до българската продукция.

Всички местни и фермерски пазари трябва да работят при строго спазване на противоепидемиологичните мерки, допълни агромнистърът.

Танева отново съобщи, че за производителите на плодове и зеленчуци са осигурени евтини кредити.

Според нея местните и малки търговски вериги са откликнали на призива за осигуряване на достъп. На тях им е предложено подпомагане, ако предлагат български домати и краставици.

Вчера големите търговски вериги, обединени в Сдружение за модерна търговия, разкритикуваха проекта за постановление на кабинета.

С него се задължават веригите да обособят места за български храни, които да заемат поне половината площ за всяка групи храни.

Продуктите трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.

Според Сдружението проектът погазва основните принципи на пазарната икономика, а промените могат да доведат до поскъпване на храните и дефицит.

Материалът Българските фермери да имат запазено място във веригите, настоява Танева е публикуван за пръв път на Икономически живот.