Председателят на националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев е информирал премиера Борисов, че България е предложила на Европейската комисия тази схема да продължи и през следващите 2 години.

Финансовата помощ от над 71 милиона лева е изплатена за Кампания 2020 на производителите, които са отглеждали сортовите групи „Каба Кулак“, „Бърлей“, „Виржиния“ и „Басми“ през референтния период 2007-2009 г.

Право на подпомагане имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през поне една от годините, включени в референтния период 2007 – 2009 г. Продукцията им следва да е изкупена и премирана по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

Материалът Помощ от 71 млн. лева са получили производителите на тютюн е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Когато в Лясковец се е бутилирало „шампанско“, а производството на термично стабилизирани вина през петата петилетка се е увеличило със 156,5 % – от 77,9 млн. бутилки на 199,8 млн.

И това не е всичко. В статията си в-к „Икономически живот“ отбелязва и нарастването със 77,5 на сто на производството на бира – от 171,7 млн. литра през 1965 година на 304,7 млн. през 1970-та.

Що се отнася до тютюна:

Материалът За шампанското и бирата през петата петилетка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Микробусът, превозвал контрабандната пратка, е влизал в страната от Турция и е пътувал за Австрия..

Превозното средство е селектирано за щателна проверка. Пред митническите служители водачът декларирал 54 кутии цигари, без акцизен бандерол с надпис Duty free, които са задържани за поставяне под митнически режим.

При оглед на товарното помещение се установява, че то е пълно със специални клетки за птици, за които шофьорът заявил, че са  порода бойни индийски петли и кокошки.

След отваряне на клетките митническите служители откриват, че в четири от клетките са укрити 120  пакета с по един килограм тютюн за наргиле. Открити в кашони са още 100 кг тютюн за наргиле в 180 кутии по 0,500 килограм и 20 пакета по 0,500 кг. Задържаният общо 220 кг тютюн за наргиле е без акцизен бандерол с пазарна стойност 70 000 лева.

По случая е образувано досъдебно производство под наблюдение на Окръжна прокуратура Хасково.

Материалът Откриха контрабанден тютюн в клетки за птици е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През последните години Министерството на финансите приучи обществеността на излишъци по бюджетните си програми. За първите девет месеца на 2019 г. отново се очаква преизпълнение на приходите над разходите в Консолидираната фискална програма в размер над 1.25 млрд. лв. Доколко практиката на бюджетни излишъци е добра за икономиката и дали начинът на харченето им от българското правителство съответства на принципите на доброто управление – това са въпроси, които заслужават отделни дискусии. Струва си да сe замислим, че значителна част от приходите в държавния бюджет идват от дейности, коrто нанасят непропорционално по-голяма вреда на българската икономика.

Най-ярък пример са приходите от акцизи върху тютюневите изделия – за 2018 г. те надхвърлят 2.5 млрд. лв. Да си го представим в мащаб, тази сума е равна на всички средства, които постъпват за година по линия на европейските фондове. Това е и разходът, който прави държавната администрация. Независимо дали им допада, българските пушачи плащат със своите пари за цигари на полицията, съда, парламента, правителството и т.н. Сумата всъщност е още по-голяма, защото ДДС върху цигарите носи допълнителни 500 млн. лв. – колкото са публичните разходи за наука.

Рационалната реакция на един финансов министър е той да не иска този приход да намалява – независимо че и от човешка, и от икономическа гледна точка е по-добре да се пуши по-малко. Изследване на JFK от 2009 г. определs загубите от тютюнопушене за европейските икономики на 4.4% от БВП. Тези щети се проявяват като публични и частни разходи, свързани с увреденото здраве на пушачите, както и загуба на икономически продукт: статистиката не оставя съмнение, че броят на работоспособните години средно за пушачите е значително по-нисък. Вредата от тази самопричинена загуба на производителност изпитват и семействата на пушачите, и макроикономиката. Размерът на загубите за България се оценява на 4.7 млрд. лв.

Можем само да гадаем как нашият финансов министър гледа на правителствените програми за намаляване на тютюнопушенето, които развитите страни следват от много време. Във Великобритания между 1970 и 2017 г. делът на пушачите сред населението на възраст над 15 г. спада от 49.5 на 17.2%, по данни на OECD. В САЩ за същия период делът на пушачите е намален от 37.4% на 10.2%. Това не се случва вследствие на природни явления, а е резултат от целенасочени държавни политики. Част от намалението на приходите, свързано с по-малкия брой на пушачите, се компенсира от по-високи данъци и акцизи, но и контрабандата се активизира.

Така или иначе, горният пример показва, че едно правителство с краткосрочен хоризонт има интерес да не пречи, а да насърчава дейности, вредни за обществото и икономиката, стига да му носят приходи. Оръжейната промишленост дава друга подобна илюстрация. Предприятията от българския оръжеен комплекс, близо 20 на брой, генерират продажби над 2 млрд. лв. и работят с висока рентабилност. Значителна част от тези дружества са собственост на държавата и през някои години печалбите им са внушителни. През 2017 г. ВМЗ „Сопот“ постигна счетоводна печалба от 167 млн. лв. През 2018 г. „Терем“ донесе 25 млн. лв.

Оръжейната промишленост е печеливш, но не етичен бизнес. Последиците му са дестабилизация в части от света, които доскоро се възприемаха като безкрайно далечни, а изведнъж се оказват току зад гърба на Южна Европа. Натрупването на оръжия е най-ясният маркер за военен конфликт. Страната, която печели пари, снабдявайки тоталитарни и военни режими с оръжия и амуниции, може да стане мишена. Независимо кой обитава Белия дом, „Даунинг Стрийт“ 10 или Кремъл, производството и доставката на средства за масово отнемане на човешки живот остава позорно занятие.

На фона на оръжията, бюджетните приходи от хазарт изглеждат с една идея по-безвредни. Скорошно проучване показа, че за над 1/3 от домакинствата „търкането на талончета“ не е непознато. Най-запалени по тази народна традиция са жителите на малките градове, хората с ниски доходи, както и младежите. Точно тези, които имат най-малко пари, са най-склонни да ги пилеят, играейки срещу статистически пренебрежим шанс за печалба. Макар и с неголеми суми, игрите на късмета изцеждат потребителските бюджети и лишават много бедни семейства от нови дрехи, пълноценно хранене и учебни пособия за децата. Просрочията по кредити и битови сметки сред засегнатите слоеве нарастват.

В замяна на това, в сметките на правителството постъпват над 200 млн. лв. приходи, свързани с хазарт – освен данъците, 157 млн. от държавни такси за 2018 г. Също като при тютюнопушенето, пълната икономическа цена на хазарта за обществото значително надхвърля бюджетните ползи, както впрочем и частните печалби на хазартния бизнес. Но правителството не прави и крачка в полза на най-уязвимите, за да направи хазарта по-малко видим. Талони за лотарии се продават едва ли не на всяка каса.

Правителството има перверзен стимул да се съмнява и в глобалната промяна на климата, тоест в нуждата от преминаване към нисковъглеродна икономика. В началото на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., чужди медии бяха шокирани, че скептик за антропогенно предизвиканите климатични промени в лицето на българския министър на околната среда и водите ще координира за шест месеца европейските политики по климата. Само че Нено Димов е правилният човек на правилното място: сред запазените интереси във въглищната индустрия е и дивидентът от 30 млн. лв., който Националната електрическа компания получава годишно от бившата ТЕЦ „Марица-изток – 3“, днес собственост на американската „КонтурГлобал“.

Повдигнатият въпрос е важен: в националното стопанство съществуват редица дейности, чиито странични ефекти нанасят реални вреди на обществото и икономиката, но правителството ги толерира, или поне не им пречи, тъй като бюджетът печели от тях. Подобна практика не трябва да се разглежда като проява на „реална“ икономическа политика, а като олицетворение на краткосрочни приоритети и непълна оценка на ползи, разходи и рискове.

Материалът Лошите приятели на бюджета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От „Бърлей“ вече са реализирани близо 50 тона, а от „Виржиния“ около 1 250 тона. Очаква се суровината от двете групи да е около 3 350 тона.

В момента експерти на търговските дружества, с които тютюнопроизводителите от страната имат предварително сключени договори, продължават огледа на стопанствата от дребнолистните сортови групи ориенталски тютюн „Басми“ и „Каба Кулак“.

Успоредно с това се предоставя амбалаж на стопаните. Очаква се при оптимални атмосферни условия, към средата на месец ноември да се активира интензивна изкупна кампания за четирите сортови групи тютюн в България. Общият обем на продукцията за стопанската година ще бъде около 9 250 – 9 600 тона.

Материалът Започнаха да изкупуват тютюна е публикуван за пръв път на Икономически живот.