<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>уебсайт Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%d1%83%d0%b5%d0%b1%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/уебсайт/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Sat, 27 Aug 2022 17:54:52 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.4</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>уебсайт Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/уебсайт/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>52 % от предприятията у нас имат сайтове, едва 15.9 % назначават IT-та</title>
		<link>https://ikj.bg/e-zona/52-ot-predpriatiata-u-nas-imat-saytove-edva-15-9-naznachavat-it-ta/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 11 Dec 2020 09:58:03 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Е-зона]]></category>
		<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[it специалисти]]></category>
		<category><![CDATA[електронна търговия]]></category>
		<category><![CDATA[интернет]]></category>
		<category><![CDATA[уебсайт]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=22711</guid>

					<description><![CDATA[<p>През 2020 г. 95.5% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет, а при големите предприятия с 250 и повече заети лица относителният дял е 100.0%, показват данните на НСИ. С фиксирана интернет връзка разполагат 86.1% от предприятията, като при 78.6% договорната максимална скорост за сваляне на данни е по-висока [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/e-zona/52-ot-predpriatiata-u-nas-imat-saytove-edva-15-9-naznachavat-it-ta/">52 % от предприятията у нас имат сайтове, едва 15.9 % назначават IT-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>През 2020 г. 95.5% от <strong>нефинансовите предприятия</strong> <strong>с 10 и повече заети лица</strong> имат достъп до интернет, а при големите предприятия с 250 и повече заети лица относителният дял е 100.0%, показват данните на НСИ.</p>



<p>С фиксирана интернет връзка разполагат 86.1% от предприятията, като при 78.6% договорната максимална скорост за сваляне на данни е по-висока от 30 Mbps. Повече от половината предприятия с 250 и повече заети лица (51.7%) разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="650" height="518" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-1-11.jpg" alt="" class="wp-image-22712" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-1-11.jpg 650w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-1-11-300x239.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-1-11-370x295.jpg 370w" sizes="(max-width: 650px) 100vw, 650px" /></figure></div>



<p>Малко повече от половината (52 %) от предприятията <strong>разполагат със собствен уебсайт</strong>, като най-голям е техният дял при фирмите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (84.4%), а най-малък &#8211; в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ &#8211; 40.7%.</p>



<p><strong>На сайта си предприятията предоставят основно следното:</strong></p>



<ul class="wp-block-list"><li>информация за предлаганите стоки или услуги &#8211; 78.4%;</li><li>връзка или препратка към профила си в социална медия &#8211; 35.9%;</li><li>възможност за онлайн поръчки или резервации на стоки и услуги &#8211; 24.3%;</li><li>проследяване или проверка на статуса на направените поръчки &#8211; 14.2%.</li><li>Относителният дял на предприятията, които предлагат чат услуга, при която служител отговаря на въпросите на клиенти, е 9.9%, а на тези, при които виртуален събеседник (чатбот) или виртуален асистент отговаря на клиентите, е 1.9%.</li></ul>



<p>През 2020 г. 52.9% от предприятията предоставят на служителите си преносими устройства, които разполагат с мобилна интернет връзка, осъществявана чрез мобилните телефонни мрежи, което е с 6.5 процентни пункта повече в сравнение с предходната година.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="626" height="456" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-2-6.jpg" alt="" class="wp-image-22713" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-2-6.jpg 626w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-2-6-300x219.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-2-6-370x270.jpg 370w" sizes="(max-width: 626px) 100vw, 626px" /></figure></div>



<p>Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет е 33.7%, а 14.3% използват преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели.</p>



<p>15.9% от предприятията имат заети лица, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. Най-висок е относителният им дял сред предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (67.2%), а най-нисък &#8211; в сектори „Строителство“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ &#8211; 9.3%. През предходната 2019 г. 8.7% от предприятията са наели или са се опитали да наемат ИКТ специалисти, като 3.1% са изпитали трудности при намирането на подходящи кадри.</p>



<p>През предходната 2019 г. 10.9% от предприятията продават стоки и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6.1% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които осъществяват уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 7.6%, а на тези, използващи електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет &#8211; 4.7%. Електронни продажби чрез съобщения от тип EDI извършват 1.9% от предприятията.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="617" height="393" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-3-5.jpg" alt="" class="wp-image-22714" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-3-5.jpg 617w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-3-5-300x191.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/Untitled-3-5-370x236.jpg 370w" sizes="(max-width: 617px) 100vw, 617px" /></figure></div>



<p>За последния петгодишен период най-голямо увеличение на относителния дял на предприятията, които продават онлайн, се наблюдава при големите предприятия с 250 и повече заети лица (с 5.3 процентни пункта), следвани от средните предприятия с 50 &#8211; 249 заети лица &#8211; с 5.0 процентни пункта.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/e-zona/52-ot-predpriatiata-u-nas-imat-saytove-edva-15-9-naznachavat-it-ta/">52 % от предприятията у нас имат сайтове, едва 15.9 % назначават IT-та</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Паролите &#8211; решават, но и създават проблеми</title>
		<link>https://ikj.bg/e-zona/paroli-sigurnost-sahranjavane/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Георги Бурнаски]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 18 Dec 2019 15:35:04 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Е-зона]]></category>
		<category><![CDATA[пароли]]></category>
		<category><![CDATA[уебсайт]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=8110</guid>

					<description><![CDATA[<p>Мениджърът на пароли съхранява всички ваши пароли и автоматично ги попълва в уеб браузъра и мобилните приложения. Но дали може да се доверите на приложение с всички ваши пароли и дали това да ги съхранявате на едно място е добра идея? Аз препоръчваме да използвате мениджър на пароли, тъй като е много по-добър начин за [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/e-zona/paroli-sigurnost-sahranjavane/">Паролите &#8211; решават, но и създават проблеми</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Мениджърът на пароли съхранява всички ваши пароли и автоматично ги попълва в уеб браузъра и мобилните приложения. Но дали може да се доверите на приложение с всички ваши пароли и дали това да ги съхранявате на едно място е добра идея?</p>



<p>Аз препоръчваме да използвате мениджър на пароли, тъй като е много по-добър начин за проследяване на вашите пароли от алтернативите. Мениджърът на пароли съхранява паролите в сигурен трезор, който можете да отключите с една главна парола &#8211; и, по избор, допълнителен двуфакторен метод за удостоверяване, който ще ви помогнете всичко да бъде допълнително защитено.</p>



<p>Мениджърите на пароли ви
позволяват да използвате силни, уникални пароли навсякъде. Това обикновено не е
възможно за повечето хора. Можете ли наистина да си спомняте уникални, силни
пароли за всеки уебсайт, който използвате? Мениджърите на пароли могат да
генерират и запаметяват пароли като E.wei3-uaF7TaW.vuJ_w, които са много трудни
за запомняне от човек.</p>



<p>Ако не използвате мениджър на
пароли за съхраняване, вероятно не можете да запомните всички уникални, силни
пароли, които би трябвало да използвате. Повечето хора в крайна сметка
използват повторно пароли на множество уебсайтове, което е опасно, тъй като
изтичането на база данни с пароли от един уебсайт означава, че вашите акаунти в
друг сайт са компрометирани. Някой просто трябва да опита да влезе със същия
имейл адрес и комбинация от пароли от първоначалното извличане.</p>



<p>Можете да опитате сами да
създадете „уникални“ пароли въз основа на модел. Например, може би основната ви
парола е _p@ssw0rd_. Можете да го промените въз основа на домейна &#8211; например,
когато влизате във фейсбук, можете да вземете „f“ и „b“ и да го направите fbp@ssw0rd. Повторете това за всеки използван от вас акаунт
и имате уникални, силни пароли, които можете да запомните сами, нали? Е,
всъщност не &#8211; паролите ви вече са предвидими. И какво се случва, когато уебсайт
не позволява специални символи или ви ограничава до определен брой цифри и
методът ви не работи? С мениджъра на пароли просто трябва да създадете една
силна парола и да я запомните.</p>



<p>Въпреки че трябва да се доверите
на избрания от вас мениджър на пароли, използването на такъв е по-сигурно от
алтернативите. Мениджърите на пароли, които ще ви препоръчам, никога не са
изпитвали загуби на паролите си, но много хора са се „опарвали“ чрез повторна
употреба на пароли. Използването на тези пароли повторно често е начинът на нападателите
да „хакнат“ вашите акаунти в днешни дни.</p>



<p>Аз, както и много сайтове, препоръчвам
1Password и LastPass като най-добрите програми за целта. И двете защитават
паролите в тях със сложно криптиране (по-специално AES-256), дори и да се
съхраняват в техния облак. Докато паролите са на вашия компютър, телефон или
таблет, те са защитени с „главна парола“, ключ необходим за декриптирането, без
който те са нечетливи за всеки. На съвременни устройства можете също да
отключите достъп до вашите пароли черз биометрично удостоверяване &#8211; като Face
ID или Touch ID на iPhone.</p>



<p>И двете служби казват, че
основната парола никога не напуска устройството ви и те не могат да имат достъп
до паролите ви. Тоест, те имат „нулево познание“ за вашите пароли. Преминали са
одити от трети страни и прегледи на кодове. Нито един от двата софтуера не е
претърпявал сериозно нарушение в сигурността и двата са прозрачни за това, как
защитават вашите данни.</p>



<p>Предпочитате да се справите сами?
Съществуват мениджъри на пароли с отворен код като Bitwarden и KeePass. Можете
да използвате тези приложения с отворен код, за да съхранявате паролата си на
собствените си устройства или сървъри. Например, можете да настроите свой
собствен сървър за синхронизиране за Bitwarden или ръчно да синхронизирате база
данни KeePass между вашите устройства. Вероятно ще е по-сложно и изискващо повече
работа &#8211; а приложенията не са толкова удобни за потребителя. Въпреки това, ако
предпочитате софтуер с отворен код, са налични опции.</p>



<p>В крайна сметка, вие се
доверявате на компаниите за управление на пароли. Разбира се компаниите обещават
да пазят вашите пароли, но голям пробив в сигурността може да отвори данните ви
за атака. Компаниите са одитирани за сигурност, но какво ще стане, ако нещо се
обърка?</p>



<p>Това е риск, наистина, но вие
се доверявате на своя мениджър на пароли така, както и на всяко друго
приложение, което използвате. Същото важи и за всяко приложение на вашия
компютър или повечето разширения на браузъра: Те биха могли да ви шпионират и да
докладват вашите пароли и номера на кредитни карти на някой друг.</p>



<p>Въпреки всичко, пробив в
сигурността все още не се е случил. Това са реномирани компании в сферата на
сигурността. Вероятно е по-опасно да инсталирате произволни разширения на
браузъра &#8211; много от тях получават пълен достъп до всичко, което се случва във
вашия браузър и биха могли да се свържат с личните ви данни &#8211; отколкото да
съхранявате паролите си в мениджъра на пароли.</p>



<p>Освен безопасността, мениджърите
на пароли предлагат много предимства за удобство на потребителя. Можете лесно
да споделяте паролите си с приятел, член на семейството или колега. Можете автоматично
да попълните тези данни на мобилни устройства, без да ги въвеждате. Мениджърите
на пароли като 1Password и LastPass предоставят сигнали, ако някоя от паролите,
които използвате, е била нарушена при атака и препоръчват данни, които трябва
да промените. Това е голямо подобрение и облекчение, в сравнение с опитите да
следите и помните всички свои пароли без никаква помощ.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/e-zona/paroli-sigurnost-sahranjavane/">Паролите &#8211; решават, но и създават проблеми</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
