„Не ни изоставяйте“. Това е посланието, с което се обърна украинският президент към ЕС. По време на видеореч предавана пряко в Парламента в Брюксел, Володимир Зеленски отново поиска да се възползва от „специална процедура“, за да може страната му бързо да се присъедини към ЕС.

В отворено писмо осем страни от Съюза – Чешката република, Литва, Латвия, България, Естония, Полша, Словакия и Словения – призоваха да се открият преговорите за присъединяване.

„Те са от нашите и ние искаме да бъдат вътре“, дори заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред телевизия Euronews.

Много дипломати оценяват това решение като хазартно в момент, когато въоръженият конфликт с Русия е в разгара си и Владимир Путин поставя като условие за изтегляне на войските си „финландизация“ на Украйна, т.е. приемане на статут на пълен неутралитет.

„Това, което е спешно е не Украйна да влезе в ЕС, а да бъде принудена Русия да излезе от Украйна“, каза бившият френски президент Франсоа Оланд.

Възможна ли е „специална процедура“?

Въпреки тези резерви, може ли войната в Украйна да се превърне в ускорител на процеса по приемането на Киев в ЕС? В действителност ЕС не е предвидил никаква „специална процедура“. За да може Украйна да се възползва от такава, тя трябва да бъде измислена, следователно да се променят договорите. Нещо, което изисква много години.

„Ясно се вижда, че такова решение не е жизнено в краткосрочен аспект“, твърди Паскал Жоанин, главен директор на фондацията Роберт Шуман. „В действителност не можем да вървим по-бързо за Украйна, отколкото за другите страни-членки. От опит знаем, че това ще отнеме поне десетина години“, добавя експертката по европейските въпроси.

Като се абстрахираме от погазването на европейското право, присъединяването на Украйна към затворения клуб на 27-те в краткосрочен план, изглежда опасно. Пряк резултат от незабавното ѝ приемане ще бъде вкарването на ЕС в състояние на война, отбелязва Жан Катремер, тънък познавач на европейските потайности, пред в. „Либарсион“. Причината за това е наличието на член в договора от Лисабон от 2007 г., който съдържа „клауза за взаимопощ“ по подобие на чл. 5 от договора за НАТО.

Труден процес

Украйна няма друг избор освен да премине по дългия и труден път на стандартната процедура. Първи етап: кандидатурата трябва официално да бъде приета от Комисията, от Европейския парламент, от държавите-членки, след което да бъде одобрена единодушно от Европейския съвет (държавните и правителствените ръководители на страните-чланки).

„Но има различни мнения и разбирания в рамките на ЕС по въпросите на разширяването“, предупреждава председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, като по този начин охлади ентусиазма, изразен от председателката на Комисията. „Украйна трябва да подаде официална молба, Европейската комисия трябва да формулира официално мнение и Съветът да се произнесе“, припомня Мишел.

Едва тогава може да започне тежка и сложна процедура, по време на която Украйна трябва да се синхронизира към 35-те глави, обхващащи всички сфери от дейността на ЕС. „От кандидатите се изисква да се издигнат до равнището на законите и нормите, които действат в ЕС в областите на енергетиката, опазването на околната среда, данъчното облагане, социалната политика…“, уточнява Паскал Жоанин.

Последната фаза включва подписването на договора за присъединяване между държавите-членки и държавата-кандидат. Този договор след това трябва да бъде ратифициран от присъединяващата се държава и от всички държави-членки без изключение.

Европейската перспектива на Украйна

С налагането на тежки икономически санкции на Моска и предоставянето на военна помощ на Киев, европейските институции искат още веднъж да потвърдят солидарността си своя съсед, както и европейската перспектива на Украйна.

След декларациите на Урсула фон дер Лайен, в сряда евродепутатите трябва да гласуват на извънредна сесия на Парламента резолюция в покрепа на перспективата за кандидатурата на Киев за ЕС. Това ще бъде текст без задължителна сила и който ще има по-скоро символичен характер.

„Това, което правят евродепутатите и европейските лидери е очаквано и се оценява от украинския народ. В тези тежки часове това е най-малкото, което могат да направят европейските институции, за да бъдат на висотата на историческсия момент“, казва Стефан Сежурне, председател на групата Renew Europe в Европейския парламент.

Докато изчаква получавено на статут на страна-кандидат, Украйна може да се асоциира по-тясно в живота на европейските институции. Шарл Мишел изрично обеща да покани Володимир Зеленскси да участва редовно в срещите на върха на държавните и правителствените ръководители.

Навремето Кремъл упражни натиск върху бившия президент Виктор Янукович да отхвърли подобен договор за асоцииране. Този отказ предизвика широко проевропейско движение в страната, което остана известно с името „Евромайдана“.

Договорът за асоцииране предизвика Майдана, но същото така и първата руска инвазия в Крим. Това доказва, че за Русия и Путин проблемът не е НАТО, а ориентирането на Украйна към едно европейско бъдеще.

Превод Георги Саулов

Материалът Присъединяването на Украйна към ЕС: мираж или реална перспектива е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цените на суровината през последните дни демонстрират рязко покачване – от 850 долара в понеделник, през 1050 в сряда, до днешните върхове, след като президентът на Русия Путин обяви военна операция срещу Украйна, която започна в ранните часове на днешния 24 февруари.

След редовното правителствено заседание у нас, енергийният министър Николов коментира, че към момента газовите и петролни доставки за страната не са намалени. Въпреки това, правителството разглежда всички възможни алтернативни варианти, които да се използват в случай на необходимост.

Материалът Природният газ поскъпна с 40% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Във Фейсбук той е написал, че Украйна е важен транзитьор на газ за Германия, Италия и Франция, газопреносната система на страната е част от отбранителната система на Украйна.

По думите му, ако Русия постигне физическа възможност напълно да пренасочи газовите потоци извън Украйна, то газопреносната система на страната ще се превърне просто в мрежа от газопроводи.

ТАСС припомнят коментар на президента Путин, според когото атаките срещу Северен поток 2 са опити Русия да бъде принудена да плати за геополитическия проект на Запада в Украйна.

Миналата седмица от Газпром заявиха, че най-вероятно Северен поток 2 ще бъде пуснат още тази година. Специалният кораб „Фортуна“ в момента полага тръби в датски териториални води, като там и в германски води остават около 140 километра до приключване на дейностите.

Материалът Спирането на Северен поток 2 е въпрос на живот и смърт, обяви Украйна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Яйцата и яйчените продукти не са в списъка със забранените за внос продукти.

Това съобщи Държавната служба за безопасност на храните и защита на потребителите в Украйна, цитирана от БНТ.

От службата допълнат, че „Украйна, в съответствие с международните задължения, като член на Световната търговска организация и Световната организация за здравето на животните, е предупредила своите международни търговски партньори за откриването на случай на птичи грип без забавяне“.

Украинските мерки за контрол и премахване на птичия грип се признават за еквивалентни на мерките, извършвани от държавите-членки на ЕС, уверяват от Държавната служба за храни и напитки.

Информацията за решението на Европейската комисия е оповестено на 22 януари и е неочаквано за Украйна, посочват от външното министерство на страната.

Материалът ЕС спря вноса на пилешко от Украйна заради птичи грип е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Да, искаме да дадем на германците контрол над железопътната линия 10 години“, обяви той, цитиран от ТАСС.

По-рано Министерството на инфраструктурата на Украйна подписа меморандум за разбирателство с германския железопътен оператор Deutsche Bahn (Дойче Бан).

Премиерът по този повод тогава каза, че съюзът е „логично продължение на плана за преструктуриране на “ Укрзалізниця“, обявен от президента Владимир Зеленски през септември 2019 г.

В същото време Гончарук отбеляза, че не става дума за наемане или продажба на украинските железници.

Материалът Украйна дава железницата си на Германия за 10 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според статистиките в средата на декември транзитът е бил 261 млн. куб. м., на 31 декември – 220,05.

През първите два дена от 2020 година обаче цифрите сочат, съответно – 49,3 млн. и 38,8, което на практика е над пет пъти намалени обеми на транзита.

Споразумението между Русия и Украйна за транзита на природен газ, което изтичаше на 31 декември, бе подновено в последния момент – вечерта на 30 декември 2019 година. То е за срок от пет години, като се планира през 2020-та да бъдат транзитирани 65 млрд. куб. метра газ, а в следващите четири години – по 40 млрд.

Междувременно руските медии цитираха коментари от украинския „Нафтогаз“, че не са във възторг от новото споразумение с „Газпром“.

Материалът Пет пъти е намалял транзитът на руски газ през Украйна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на правосъдието на Украйна Денис Малюска във Facebook, публикувайки снимка от събитието.
„Процесът на подписване все още не е приключил“, коментира той.

Преди това шефът на „Нафтогаз“ Андрей Коболев съобщи, че до събота вечерта страните не са успели да постигнат окончателно съгласие по текстовете, отбелязвайки в същото време „определен напредък“. Той уточни, че при преговорите се изработват три документа. По-специално, споразумение между новия оператор на газопреносната система на Украйна и „Газпром”, което определя техническите регламенти и правила за взаимодействие.

Освен това, страните работят за постигане на споразумение за транзит, както и споразумение, в което двете компании признават отхвърлянето на взаимни искове.
Нов кръг от преговори между делегациите на Русия и Украйна във Виена започна в четвъртък, 26 декември.
На 20 декември Москва и Киев обявиха одобряването на нов договор за транзит на газ за срок от пет години и уреждането на взаимни искове между „Газпром” и „Нафтогаз”.

Страните се съгласиха да се откажат от нови взаимни искове, да оттеглят досегашните неприключили искове, „Газпром” да плати около 2,9 милиарда долара по решение на Стокхолмския арбитраж.

В събота украинското правителство одобри подписването на споразумение с „Газпром”. То се отнася до уреждането на съдебни искове на Антимонополния орган на Украйна срещу руската газова компания на стойност около 7 милиарда долара, предаде ТАСС.

Материалът Подписват документите за транзита на руски газ през Украйна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович.

В Туитър той написа, че „сега е точният момент да се изпрати положително послание до пазарите и потребителите“.

Сегашната сделка изтича на 31 декември тази година. В края на ноември стана известно, че „Газпром“ е изпратил писмо на „Нафтогаз“, в което се казва, че руският концерн няма да има правно основание да доставя газ на Украйна от 10 часа сутринта на 1 януари 2020 година.

В края на миналата седмица изпълнителният директор на „Нафтогаз“ Юрий Витренко обяви, че е било постигнато предварително споразумение между Украйна и Русия да продължат да работят по варианти за поддържане на транзита на руски природен газ към Европа през Украйна, припомни БНР.

 „Нафтогаз“ обаче отрече в понеделник тази информация, като написа в Туитър, че не е сключена сделка и че страните продължават преговорите на ниво експерти посредничеството на Европейската комисия.

Материалът Подновяват преговорите за газа между ЕС, Русия и Украйна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му, това е 7 процента ръст спрямо същия период за 2018 година, като до края на 2019-та се очаква сумата да бъде 11,5 милиарда долара.

Според него тази тенденция свидетелства за забавяне на темповете на миграцията от Украйна към други страни, като от редакцията на изданието коментират, че подобно твърдение не почива на никакви рационални съображения.

По данни на Министерството на социалната политика на Украйна към 1 август, 2019 година в чужбина работят постоянно повече от 3,2 милиона украинци.

Материалът Над 11 млрд. долара се очаква да върнат в Украйна гастарбайтерите през 2019-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Радвам се да отбележа, че служителите на МВФ се договориха с властите за политика, която трябва да бъде в основата на ново тригодишно споразумение от 5,5 милиарда щатски долара“, каза Кристалина Георгиева в изявление, разпространено след разговорът й с президента на Украйна Владимир Зеленски.

Тя добави, че споразумението, чиято ефективност ще зависи от прилагането на редица мерки, трябва да бъде одобрено от ръководството на МВФ.

„Президентът и аз се съгласихме, че икономическият успех на Украйна зависи до голяма степен от укрепването на върховенството на закона, повишаване на независимостта на съдебната система и намаляване на ролята на користните интереси в икономиката“, каза Георгиева, цитирана от Ройтер.

Според нея за Украйна е важно да защити успехите, постигнати в процеса на изчистване на банковата система.

Материалът МВФ склонен да отпусне на Украйна заем от 5,5 млрд. долара е публикуван за пръв път на Икономически живот.