Георгиева предупреждава, че несигурността остава изключително висока, защото тепърва предстои ваксините да помогнат за преодоляването на нови вълни на инфекции и мутации на вируса.

Директорът на МВФ обръща внимание и на това, че е нужна подготовка за рисковете и евентуалните нежелани последици от постепенното оттегляне на политическите мерки за подкрепа, което вероятно ще доведе до повишаване на фалитите и финансовите сътресения, включително и извънредно висока волатилност на финансовите пазари.

Според нея започва да се очертава опасно раздалечаване между отделните икономики, но и вътре в тях. За възникващите пазари и в развитите страни, с изключение на Китай, МВФ прогнозира до 2022 г. загуби на доход на глава от населението до 22% процента спрямо 13% в развитите икономики.

Само половината от страните, които преди кризата са били в процес на сближаване на равнищата на доходите с тези на развитите страни, ще продължат да следват тази траектория на развитие в периода 2020-2022 г., като най-тежко засегнати от загубата на работни места са младите хора, нискоквалифицираните и жените, коментира още Георгиева.

Тя е убедена, че най-важно е ускоряване на темпа на ваксиниране в целия свят, с международно взаимодействие за ускоряване на производството и осигуряването на ваксини възможно най-бързо във всички точки на света.

На второ място според нея е нужна „решимост за предоставянето на животоспасяваща помощ на компаниите и домакинствата, според възможностите и условията в отделните страни, докато изходът от кризата не стане необратим“, пише още „Дневник“.

Материалът МВФ: Очаквайте фалити при спиране на политическите мерки за подкрепа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средните стойности за ЕС са положителни – 2,2% увеличаване броят на нови регистрирани фирми. За Еврозоната процентът е по-висок 3,5.

Сред държавите-членки, за които са налични данни, най-голямо увеличение на регистрациите на нови предприятия се наблюдава във Франция (+21,5%), Белгия (+14,3) и Литва (+11,4%).

На другия полюс – при България, са още Германия (-14,6%) и Холандия (-13,3%).

Страната ни стои по-добре по отношение на фирмите, обявили банкрут. Най-голям спад в броя на обявяванията за несъстоятелност е установен в Литва (-60,9%), Франция (-34,9%) и Белгия (-32,3%). България е с 9,3% спад на обявените фалити, при средни стойности за ЕС 17,7 на сто.

Най-голям ръст на обявяванията за несъстоятелност се наблюдава в Естония (+83,5%), Португалия (+40,3%) и Испания (+6,3%).

Интерес факт за България е, че през цялата 2019 година се наблюдава ръст на фалитите, докато първите девет месеца на 2020 година показват съвсем противоположна тенденция.

Като цяло, през третото тримесечие на 2020 г., когато мерките за ограничаване на COVID-19 бяха малко облекчени в много държави-членки, броят на регистрациите на нови предприятия в ЕС отбеляза значителен ръст в сравнение с предходното тримесечие (с 45,3%). Това пречупва тенденцията за намаляване на регистрационните номера през първото и второто тримесечие на 2020 г.

Броят на обявените в несъстоятелност в ЕС се е увеличил с 25,7% през третото тримесечие на 2020 г. след рязък спад през първото и второто тримесечие на същата година.

Намаляването на регистрациите и фалитите през първите две тримесечия на 2020 г. може да се обясни до голяма степен с факта, че съответните администрации, отговарящи за регистрирането на регистрации и фалити, временно не са били достъпни или закрити и следователно тези събития не могат да бъдат докладвани веднага. Правителствата може също да предоставят допълнително време за приключване на административните процедури.

Материалът България стабилна по отношение на фалитите, зле при регистрацията на нови бизнеси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това каза за предаването Радио „Фокус“ проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС.

В света и в Европа броди призрак, който се нарича COVID-19. Първата вълна удари право в сърцето секторите туризъм, транспорт, магазини, масов спорт, културни мероприятия.

Икономиката е в спад, бюджетът изтънява, външните дългове нарастват, а нелогично доходите поемат нагоре, допълни той.

Според икономиста, заради втората вълна, която и в България започва, тази седмица ще бъде драматична за взимането на решения, свързани със затварянето на дискотеки, ресторанти, барове, концертни зали, вероятно ще се премине към дигитално обучение.

В същото време управляващите обратно на спада на икономиката и приходите в бюджета обещават нарастване на разходите. Дългът на държавата, благодарение на поетите нови кредити, продължава да расте и ще се повиши до 24% през тази година. Сегашният дълг вече надминава дълга от времената на НРБ, обобщи икономистът.

Материалът Множество фалити през следващите три години прогнозира проф. Боян Дуранкев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Ако закърпим септември и октомври с туристи и да капе по-малко, ще е по-добре. Поне да можем да си оправим разходи по наеми, лизинги, заплати. Имаме много издадени ваучери на чужденци за България. Ако не тръгнат нещата през 2021 г., тогава става страшно. Тогава ще има масови фалити. То и сега ще има масови фалити, защото големите туроператори от входящия туризъм в България ще трябва да започнат да връщат пари“, обясни ситуацията Попов.

Според него ще има сливания, придобивания, окрупняване в бранша. В Дания, например при 5 млн. население има 650 регистрирани туроператора, а в България при 7 млн. население – 3000 туроператора и агенти.

И без COVID, в България се очакваше да се върви към силно намаляване на агентите и след това на туроператорите, смята Димитър Попов.

Той твърди, че на пазара ще останат фирмите, които имат по-добра ликвидност. Това ще бъдат компании, които имат активи и могат да ги осребрят, за поддържат персонала.

Материалът Става страшно, масови фалити в туризма, прогнозира туроператор е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва анкета, проведена от Сдружение на заведенията в България, която е втората най-голямата браншова асоциация.

Да бъдат отворени за посетители терасите и градините на ресторантите и кафенетата е едно от решенията, оповестени вчера от премиера Бойко Борисов, с което започва разхлабване на мерките срещу коронавируса.

ДДС от 20 да бъде свален на 5 процента специално за този бизнес, а Наредба Н18 за касовите апарати да бъде отложена до края на годината, настояват от браншовата организация.

Представителите на този бранш се опасяват, че трудно ще изпълнят задължителната дистанция от 2,5 метра между посетителите.

В момента кабинетът подготвя специален закон, който ще започне да действа след премахване на извънредното положение.

Всички ограничения, които ще съпътстват ежедневието на гражданите, ще се регулират на базата на препоръки на Националния оперативен щаб, по Закона за здравето и със заповеди на министъра на здравеопазването.

След като бъде одобрен от правителството, проектозаконът ще бъде внесен в Народното събрание.

Очаква се парламентът да заседава още тази седмица, за да гласува новия закон.

Материалът 70% от заведенията не искат да отворят, настояват за 5% ДДС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя уточни специално, че това е схема за запазване на заетост, а не универсална икономическа мярка, от която да могат да се възползват всички.

Тези държавни компенсации ще са от полза за предприятия, които имат основанията и намеренията да продължат дейност след кризата и в тази връзка ще имат нужда от своите работници и служители.

Затова особено съществен се оказва въпросът кои стопански субекти ще са в кондиция да продължат съществуването си след коронавируса. Естествено отговорът е много труден и дори невъзможен от днешна гледна точка.

Въпреки това предлагаме един експертен анализ-прогноза, с който ИЖ разполага. Целта му е внасяне на известна яснота колко компании ще продължават да работят в деня „Д“ – когато извънредното положение бъде отменено и на тази база – какъв е предполагаемият брой предприятия, които в момента имат нужда от помощ, за да са „живи“ на този важен ден.

Първата от приложените таблици е с изходни данни от НСИ за 2018 година на готова разбивка на броя на предприятията по сектори и групи в зависимост от броя на заетите в едно предприятие.

Предложени са два сценария – умерен и песимистичен, като е прогнозирано по сектор – каква част от предприятията ще работят в деня на вдигане на извънредното положение.

При определянето на стойностите водещ е принципът на отчитане структурата на предприятията в съответния сектор в зависимост от броя заети в тях. Авторите са се постарали да изследват кой сектор ще понесе по-силен и удар и кой ще се задържи на повърхността, просто защото без него не може.

Умереният сценарий – в деня „Д” са останали да работят 82028 предприятия;

Песимистичният сценарий – в деня „Д” са останали да работят 43645 предприятия.

Това от своя страна означава, че броят на нуждаещите се предприятия ще бъде както следва:

Умерен сценарий
Общ брой предприятия 346288 – оцелелите в деня „Д“ 82028 = 264260 предприятия в нужда
Подали до момента заявления 873 предприятия / 264260 = 0,0033 %

Песимистичен сценарий
346288 – 43645 = 302643 предприятия в нужда
873 / 302643 = 0,0028 %

Отчитаме условността на анализа. Но и факта, че мярката 60:40 още не е влязла оперативно в действие и няма как да знаем нейната ефективност и дали въобще ще има такава.

Материалът Мярката „60:40“ и денят „Д“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това прогнозира министърът на туризма Николина Ангелкова пред Нова ТВ.

Тя допълни, че в момента работят единствено хотелите и то с ограничен капацитет.

Много от предварително платени почивки са анулирани и потребителите очакват възстановяване на сумите.

Ангелкова препоръча хората да приемат предложението за ваучери, които могат да се използват до 24 месеца. Ще се предложи и туроператорите да могат да отложат връщането на парите за неосъществените екскурзии след 13 май. В противен случай ще започне верижна реакция от фалити.

За периода декември – февруари има 9,5% ръст на туристите. „2020 година се очертаваше да бъде една от най-успешните за българския туризъм, но това остава в статистиката, защото никой нямаше как да предвиди тази пандемия“, обясни министърът.

Тя все пак смята, че ако се вдигне карантината, може от юли и август България да има късен летен сезон.

Ведомството разработва и кризисна рекламна стратегия, която  се концентрира основно върху вътрешните туристи и тези от съседните страни заради неяснотите кога авиокомпаниите ще възстановят дейността си.

Материалът Фалити в туризма, ако карантината продължи още 3 месеца е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, днес предстои комисиите да обсъдят на второ четене текста на проекта, както и постъпилите предложения за промени, а утре пленарна зала да приеме окончателно новия закон.

Притесненията на АИКБ са свързани с внесената промяна между двете четения, която предлага изменение на реда за внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за 2018 г.

Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство. Призоваваме народните представители да не приемат това предложение, което е както ненавременно, но нещо повече – вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза, заявяват от работодателската организация.

Като коментар се заявява, че по действащата редакция предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. При очакван срив за редица бизнеси се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база реализираната печалба през 2018 година, без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на 2020 г.

Хипотеза – какво ще стане, ако държавата събере авансовия корпоративен данък

Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка – загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим. Това е неизбежно в цели сектори на икономиката, които през 2018 г. са били печеливши – туризъм, транспорт, редица производства, търговия, и които през 2020 г. ще понесат огромен спад в приходите от продажби и ще реализират отрицателни финансови резултати на годишна база, изтъква бизнесът.

Много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще „убие“ жизнеспособността на тези предприятия, прогнозират от АИКБ.

Припомня се на депутатите, че всички отговорни правителства по света търсят начини за облекчаване на бизнеса, като предлагат фискални стимули с цел предприятията да съществуват и да се развиват и утре, когато кризата отмине, а в България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци?!?

Нищо не налага тази предлагана промяна, настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно справедлив и обективен. Никой не може по-точно да прогнозира финансовия резултат на предприятието от неговото ръководство или собственици.

Много фирми са били на печалба през 2018 година, но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян, завършва коментарът на работодателската организация.

Материалът Бизнесът алармира: Авансов данък върху несъществуваща печалба е икономическо самоубийство е публикуван за пръв път на Икономически живот.