Към тези средства се предвижда и допълващо кредитно финансиране на национално ниво. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на ОПРР Деница Николова на онлайн дискусия  „Energy Managers’ Forum – Регионални планове за справедлив преход“.

Фондът е ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална икономика се осъществява по справедлив начин в държавите-членки. Той ще финансира региони на ниво NUTS 3 (области) или части от тях, на база териториални планове за справедлив преход, които ще се одобряват от ЕК и ще са обвързани с националните планове за енергетика и климат. Плановете ще станат елемент от Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2020-2027 г.

Вече е възложено изготвянето на три плана за българските области, в които основната промишленост е добив на въглища и производството на електроенергия от тях. Подготвят се стъпките и за изготвянето на териториални планове за още 5 области в страната.

Планът за всеки регион ще представя социалните, икономически и екологични предизвикателства и ще идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда.

Друга мярка, която МРРБ ще изпълнява, е Националният план за възстановяване и устойчивост с ресурс от над 3 млрд.лв.  за енергийна ефективност  на жилищни, обществени и индустриални сгради, подмяна на улично осветление.

Материалът Страната ни ще има 1,178 млрд. евро за проекти по зелената сделка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на юни тази година, членовете на борда гласуваха за социално значими проекти в помощ на общностите, засегнати от COVID-19. Общественият борд подкрепи 8 проекта на обща стойност 95 663 лева.

Бордът финансира проекти в областите образование, здравеопазване и околна среда. Настоящата покана е отново с разширен фокус: проекти, които биха оказали положителен ефект върху значителен брой хора или групи, засегнати от кризата, породена от COVID-19. Друго важно условие е проектите да стартират не по-късно от 1 март 2021 г.

Общественият борд ще разпредели над 74 000 лв. в настоящата покана за кандидатстване, общо за 2020 година – 170 000 лв. Максималната сума на подкрепа за един проект е 15 000 лв. Крайният срок за кандидатстване в рамките на настоящата покана е 23:59 часа на 13 ноември 2020 г.

От своето създаване през 2015 г. до момента Общественият борд на TELUS International в България е финансирал повече 120 проекта, на обща стойност близо 1 милион лева.

TELUS International Europe предоставя услуги за аутсорсинг на бизнес процеси.

Материалът TELUS ще финансира проекти за преодоляване на корона кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С последните изменения в Закона за лечебните заведения (изм. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г.), членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно или общинско участие в капитала, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. Същевременно, съгласно чл. 20, ал. 3 на Закона за публичните предприятия, не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на УС лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.

Това, на практика означава, че в управлението на общинските заведения не могат да участват лекари, работещи в тези болници, а ще се назначават външни за тях лица, което допълнително утежнява тежкия кадрови дефицит от реално работещи медицински кадри в общинските болници. Това се казва още в позицията, разпространена от БСК.

По повод оповестеното намерение за колективна оставка на членовете на УС на Сдружението на общинските болници в България (член на БСК), камарата напомня, че на свое съвместно заседание през септември 2019 г. управителните съвети на Българската стопанска камара и Сдружението на общинските болници приеха категорична позиция за предприемане на радикални спешни промени в организацията, управлението и финансирането на здравеопазването, преди всичко – в системата на общинското здравеопазване.

През март 2020 г. двете организации излязоха с общи предложения за спешни мерки за повишаване капацитета на общинските болници за противодействие на разпространяването на COVID-19 в България.

•          Досегашните опити за промени в здравеопазването се характеризират с ниска взаимна обвързаност, приемственост, последователност, прозрачност и консенсусно начало, което блокира тяхното въвеждане, създава значими рискове за националната сигурност и широки негативни обществени нагласи;

•          Не са формулирани и приети реалистични приоритети, обща концепция и работещ модел на промени в здравеопазването. Взетите решения не отчитат баланса между здравни потребности, поставени цели, ограничени финансови ресурси и капацитет на компетентните държавни органи институции.

•          Не се търси консолидиране на усилията и възможностите на организациите на медицинските специалисти, пациенти, социални партньори и неправителствен сектор.

•          Системата е дебалансирана в полза на разходи за болнична помощ и лекарства спрямо необходимите разходи за доболнична помощ, превенция и профилактика.

•          Закъснява се с въвеждането на всеобхватна електронизация, която да обхване в обща система всички дейности в здравеопазването, независимо от тяхната ведомствена подчиненост и принципи на работа.

Позицията на БСК и СОББ е, че е наложително да се приеме концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ, вкл. промени в статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична и дългосрочна грижа.

Налага се да се промени и системата на тяхното финансиране. Необходимо е въвеждането на система от защитени държавни и общински болници на регионално ниво, така че да се гарантира непрекъснатост и достъпност на здравната услуги за населението в съответните региони.

Материалът БСК поиска спешни законодателни промени за общинските болници е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова по време на онлайн среща с областните управители на Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Търговище и Силистра.

Социално-икономическите анализи показват, че и двата региона са по-изоставащи, спрямо останалите части на страната.

В Северен централен район по Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. общините Русе и Велико Търново ще са бенефициенти на приоритетната ос за градско развитие.

Габрово, Горна Оряховица, Свищов, Силистра, Разград и Севлиево ще са бенефициенти по втория приоритет за интегрирани териториални инвестиции.

Останалите 28 общини в района ще се финансират по Програмата за развитие на селските райони. Местните администрации ще получават средства и от останалите оперативни програми при изпълнение на интегрирани проекти, покриващи комбинирани мерки за комплексно решаване на конкретните нужди в района.

Няма да има населени места без достъп до финансиране или т.нар. „бели петна“, всички ще имат достъп до евросредства, заяви Николова.

Областните управители ще имат значителна роля в регионалните съвети за развитие, ще могат да селектират проекти с най-голяма необходимост за региона. Ще проследяват цялостната картина на инвестиционния процес.

Материалът Северен централен и Северозападен район с по-голямо финансиране е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те ще достигнат до тях чрез три фонда за дялови инвестиции при облекчени условия, без да е необходимо набирането на частен капитал извън участието на фонд мениджъра.

Фондовете за ускоряване и начално финансиране „Иновейшън кепитъл фонд“ и „Витоша венчър партнърс – фонд I“ получиха допълнително съответно 10.4 млн. лв. и 13.6 млн. лв.

По този начин наличният капитал на всеки от тях се увеличава съответно на 41 млн. лв. и 50.7 млн. лв.

Двата фонда инвестират до 100 хил. лв. в компании във фаза на ускоряване и до 2 млн. лв. във фирми в начален етап на развитие.

Фондът за рисков капитал на „Морнингсайд хил“ добави към инвестиционния си ресурс допълнителни 18 млн. лв. и вече има общо 75.3 млн. лв. Той инвестира до 7 млн. лв. в стартиращи компании в начален етап на развитие, както и в по-напреднали компании с висок рисков профил.

Предстои подписване на споразумение и с четвъртия финансов посредник – „Ню вижън 3“, за чийто фонд са предвидени допълнителни 14.3 млн. лв. С тях  общият ресурс на фонда ще достигне 57.6 млн. лв. за инвестиции до 2 млн. лв. в компании в начален етап на развитие.

Материалът 42 млн. лв. за малки и средни фирми пуска Фондът на фондовете е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вече са преведени средствата на ВиК Шумен и ВиК Добрич, за да погасят задълженията към „Енерго – Про Варна“, съобщи още Петя Аврамова по време на днешния парламентарен контрол.

Двете водни дружества получиха кредит от „Българския ВиК холдинг“ ЕАД, за да се разплатят. В противен случай щеше да последва спиране на водата в двете общини.

Аврамова обясни, че ведомството приоритетно финансира в рамките на утвърдените годишни капиталови разходи обекти за подобряване на ВиК инфраструктурата в страната, за които има издадено разрешение за строеж и възможност за своевременно изпълнение на строително-монтажните дейности.

Средствата в капиталовата програма на МРРБ обаче са ограничени и в пъти по-малко от нуждите и от направените проектни предложения, каза министърът.

Създаденият „Български ВиК холдинг“ ще финансира проекти чрез вътрешно преразпределение на средства и ще подпомага ВиК дружествата, така че те да могат да изпълнят обектите, за които не намират други източници.

В отговор на депутатски въпрос Аврамова информира, че до момента общините са поискали финансиране на отделни ВиК обекти за над 900 млн. лв. За ВиК инфраструктура само за територията на област Хасково са необходими близо 580 млн. лв. до 2021, а до 2028 г. –още 260 млн. лв.

През август в МРРБ е постъпила молба от Община Тунджа за осигуряване на средства за подмяната на водопровод – водоснабдителна система „Драма – Крумово – Миладиновци“, даде за пример министърът. Общината има изготвен технически проект, а приблизителната стойност на строително-монтажните работи е 3,6 млн. лв.

Материалът Общините са поискали над 900 млн. лева за ВиК инфраструктура е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Документи ще се приемат в областните дирекции на Фонда по постоянен адрес на физическото лице и по адресна регистрация на юридическото. Приемът ще продължи до 6 ноември т.г.

Пчеларите могат да изтеглят образец на заявлението за подпомагане от интернет страницата на ДФЗ-РА. Там е публикувана и информация за условията за финансиране по мерките от програмата

Информация се получава и на място в областните дирекции на Фонда, както и в Централно управление в отдел „Пчеларство, мляко и интервенции“ на дирекция „Селскостопански пазарни механизми“.

Пчеларските сдружения и организации също могат да кандидатстват за подпомагане от 26 октомври до 6 ноември 2020 г.

За тях обаче има и допълнителни възможности, сред които е финансиране на изследване на мед и прашец за остатъчни количества пестициди.

Материалът 6,4 млн. лева за пчелари догодина, приемат документи от 26 октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Търсят се проектни идеи, които да допринесат за икономическото развитие на местните общности през следващите десет години, за да са по-привлекателни за живот и работа.

Тези идеи ще предложат решения за образование в електронна среда, за прозрачност и отчетност на местните институции, за устойчив туризъм, който уважава българската природа и културно-историческо наследство, и ще вдъхновят бъдещи научни открития.

Ето областите, които ще бъдат подкрепени:

Добро управление на местно ниво – с този конкурс Фондация „Америка за България“ ще финансира проектни предложения, които повишават отчетността в разходването на публични средства и увеличават прозрачността в работата на публичните институции на областно или общинско ниво.

Целта е укрепване на доброто управление и създаване на благоприятна среда за развитие на частния сектор.

Наука с бъдеще – ще се финансират проектни предложения на млади учени-иноватори в областта на природните науки, здравеопазването, земеделието и ветеринарната медицина. Идеите трябва да са с приложна насоченост, да са насочени към съществуващи проблеми и да имат потенциал за внедряване в практиката. Основната цел на конкурса е да насърчи и стимулира ранния етап на развитие на научни разработки и продукти.

Онлайн учене – с този конкурс Фондация „Америка за България“ ще финансира проекти, които да допринесат за намирането, разработването и тестването на интерактивни и адаптивни методологии за преподаване в електронна среда. Фокус на конкурса е училищното образование.

Туризъм по Дунав – ще бъдат финансира проектни предложения, които да допринесат за развитието на Дунавския район като привлекателна туристическа дестинация с активни и жизнени местни общности.

Материалът Фондация „Америка за България“ пусна четири конкурса за 1 млн. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Инструментът за възстановяване и устойчивост, на който можем да разчитаме, е на стойност малко повече от 6,2 млрд. евро, съобщи Дончев, цитиран от БТА.

Напредъкът по този инструмент ще стане по план, който трябва да бъде представен на ЕК най-късно до 30 април 2021 г. В момента страната ни вече има разработена концептуална рамка. Всички министерства изготвят пакет от проекти. Достъпът до финансиране е условен и той зависи от качеството на направените предложения от самата държава членка.

Към момента рамката от проектни предложения се свива, защото достъпът до финансиране е за около 12 млрд. лева, а 60-те проекта, които са събрани, са на обща стойност над 20 млрд. лева.

Затова трябва да бъдат избрани най-качествените от тях. През октомври се очаква да започне обсъждането на проектите. Тези пари трябва да се инвестират за възстановяване, развитие и реформи.

Общата сума, която ще е на разположение на България, е близо 30 млрд. лева. Към тази сума обаче близо 9 млрд. евро са традиционните средства по кохезионната политика.

Една голяма част е ресурс по линия на Общата селскостопанска политика – директно плащане и инвестиционни мерки, уточни Дончев.

Материалът ЕК иска доказателства за реформи преди да отпусне пари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новото дружество е учредено за срок от 10 години и разполага с капитал от 38 млн. лв.

От тях 35,6 млн. лв. са публичен ресурс, предоставен от ФнФ. Тези средства са осигурени от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г., съфинансирана от Фонда за регионално развитие на ЕС. Останалите 2,4 млн. лв. са частно финансиране.

До края на 2023 г. „Витоша венчър партнърс – фонд I“ ще инвестира в 116 стартиращи компании в ранен етап от тяхното развитие.

Малки и средни предприятия на етап ускоряване могат да разчитат на финансиране между 30 хил. и 100 хил. лв. Между 30 хил. и 2 млн. лв. ще получат по-напредналите в разработването на своя продукт или създаването на прототип.

Фондът ще работи за развитие на предприемаческата екосистема в България, като подкрепя проекти с технологична насоченост и висок потенциал за устойчив растеж.

Той ще предоставя на предприятията достъп до начално финансиране, бизнес консултации, менторство, оперативна и стратегическа подкрепа. Около половината от подкрепените компании ще участват в акселераторска програма, организирана от фонд мениджъра „Витоша венчър партнърс“.

Фондът вече приема кандидатури за финансиране на своя интернет сайт.

„Витоша венчър партнърс – фонд I“ е алтернативен инвестиционен фонд – дружество за колективно инвестиране, което набира капитал от множество източници.

Фондът ще се управлява от финансовия посредник “Витоша венчър партнърс”, избран чрез обществена поръчка.

В съответствие с инвестиционната стратегия към финансовото споразумение между ФнФ и Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 чрез алтернативни инвестиционни фондове се реализират пет инструмента за дялови и квази-дялови инвестиции.

 Заедно с новия фонд активни вече са четири такива фонда. Петият е в процес на възлагане.

Общият публичен ресурс, заделен за тази цел, е 294 млн. лв. Към него фондовете добавят и частни средства.

Финансовите посредници „Витоша венчър партнърс“ и „Иновейшън кепитъл“ управляват съответно 38 млн. лв. и 30.5 млн. лв. за инвестиции в компании в ранен етап на развитие. „Ню вижън 3“ и „Морнингсайд хил“ разполагат съответно с 42.5 млн. лв. и 55.9 млн. лв. рисков капитал.

Материалът Нов фонд ще финансира проекти на малки и средни фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.