ГЕРБ нямат публикувана предизборна програма

Но от последното изявление на лидера на ГЕРБ Борисов от тези дни, разбираме, че явно сред приоритетите на настоящите управляващи е до 100 милиарда евро да бъде вдигнат БВП през следващите 4 години, както и постигане на поне 2000 лева средна работна заплата.
От спорадични изявления на представители на ГЕРБ става ясно още, че се предвижда и 1000 лева минимална работна заплата, както и да не се прави каквато и да е данъчна реформа.
Настоящият текст не е коментарен, но все пак очакваме програмата на ГЕРБ, за да видим мерките, чрез които ще бъде реализиран този 50-процентен скок на БВП за 4 години, като знаем, че нормалният годишен ръст е 3-4 на сто.

БСП (използваме създадената през 2019 година платформа „Визия за България“, поради анонсите на ръководството на социалистите, че тя ще е основа и на предизборната им програма)

България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ на продукция с висока добавена стойност, се казва в частта, посветена на икономиката.

Уточнява се, че в момента ние изнасяме суровини и слабо обработени междинни продукти за другите европейски икономики, които ни ги „връщат“обратно вече доработени и сдобавена стойност, която са запазили за себе си. Подчертава се, че предметът на износа не е единствен проблем, тъй като 80% от износа се реализира от 40 фирми, при 420000 регистрирани по ДДС.

Затова БСП са на мнение, че е необходимо структурно модернизиране на икономиката, за да се постигне оптимален ефект ‒ преобразяване на икономиката така, че да я превърнем в икономика за мнозина, не за малцина.

Специално засегнат е проблема с чуждестранните инвестиции, тъй като структурата на икономиката ни е такава, че налага постоянен приток на свежи инвестиции. За изминалите 10 години наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България, отчитат социалистите. От 17,2 млрд. лв. през 2007 г. те спадат 10 пъти ‒ до 1,9 млрд. лв. през 2017 г.Това е по-малко от тези 2,25 млрд. лв., които българите, емигрирали в чужбина, са изпратили на своите близки в страната през същата година. Парадоксално е, че за изминалото десетилетие общото ниво на инвестициите е непроменено –все 18 млрд. лв., докато за същия период БВП нараства 1,6 пъти.

Затова БСП залагат на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лв., то това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години.

В същото време партията се обявява категорично против отдаването на концесии на стратегически за българската икономика предприятия и на обекти с национално значение, както и на обекти – елемент от критичната инфраструктура. Ще преразгледаме концесиите за значимите природни богатства на страната, декларират от БСП.

БСП декларира, че цели за срок от 5‒7 години да удвои минималната и средната работна заплата в страната. Изброяват се няколко мерки за това:

·въвеждане на праг за минимални възнаграждения в страната, не по-нисък от 60% от средната работна заплата за предходната година;
·въвеждане на по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд, както и на труда в извънработно време – минимум с 50 % по-високи спрямо нормално полаган дневен труд. (В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.);
·приобщаващи фондове – за период от 10 години 10% от основния капитал на големите компании (с над 250 души персонал) ще се заделят в специален работнически фонд, дивидентите от който ще се разпределят ежегодно между работещите. Това гарантира, че делът на работниците в печалбата на един успешен бизнес ще бъде по-справедлив.

ДПС са публикували програмна декларация, основаваща се на Програмата за управление на ДПС. Последната обаче не може да бъде открита в официалния сайт на движението.

В програмната декларация – която е твърде обща и декларативна, ДПС констатира, че България продължава да е най-бедната страна в ЕС 14 години след началото на членството си, както и това, че демографската криза и миграцията обезлюдяват всяка година по един средно голям български град от 45 000 души.

Сред основните приоритети на програмата са

• Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж

• • Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна „
• • Развитие на икономика на знанието – дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на „ икономика на нематериалните активи“.
• • Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието й във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му
• • Преодоляване на демографската криза чрез ефективна, дългосрочна демографска политика, основана на фундаменталните човешки права и интегрираща всички социални вектори
• • Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата
• • Включване на свободните и активни граждани в управлението на страната

В заключение се констатира, че управлението на България през периода 2021-2025 година ще бъде от ключово значение за развитието на страната в идващите десетилетия.

„Има такъв народ“ на Слави Трифонов

Сред приоритетите на партията е нова балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ в рамките на Национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии в интерес на обществото, и в съответствие с европейската „Зелена сделка“. Акцентира се и върху запазване ролята на ядрената енергетика в националния енергиен микс.

Сред стъпките, които партията на Трифонов е готова да предприеме е оздравяване на структуроопределящите държавни енергийни и газови дружества, осигуряване спазването на пазарни принципи и въвеждане на механизми за елиминиране на корупцията.

Планира се и разработване и приложение на механизъм на национално ниво за защита на енергийно уязвимите домакинства при предстоящата либерализация на пазара, както и приложение на национална стратегия за конверсия на въглищните региони във високотехнологични индустриални зони с крайна цел постигане на устойчив икономически растеж и откриване на нови работни места.

Планира се постепенно заместване на въглищните ТЕЦ с високоефективни паро газови блокове, нови мощности на ВЕИ на освободените и рекулти вирани минни табани, комбинирано производство на водород

Сред икономическите мерки са:

• Осигуряване на благоприятна законова рамка. Ефективна публичната администрация. Стимулиране на развитието на МСП. Подобряване на регионалната бизнес среда. Намаляване на фрагментацията на пазарите.
• Създаване на инструментариум за подкрепа на предприемачеството. Повишаване на притока на ПЧИ.
• Картографиране на ресурсите в страната. Дефиниране на правомощия и отговорности на местната власт. Целеви инвестиции, чрез внедряване на зелени иновации и адаптиране на регионалните икономики към климатичните промени.

От партията на Трифонов залагат на всеобхватна реформа в образователната система. Увеличаване на инвестициите, необходими за подготовка и преквалификация на хората в и извън трудоспособна възраст. Интегрирана трудова заетост според приоритетите на икономическите зони.

Партията обещава още трайно увеличение на данъчно облекчение за дете (за облагаем доход в размер до три средни месечни работни заплати на година). Гъвкавост в ползването на отпуск за отглеждане на дете. Стипендия за дисциплина и успех за всички ученици. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца разсрочена в период от 7 години. Осигуряване за майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити от държавата.

Увеличаване на материалната подкрепа до 70% от МРЗ чрез ваучери за хранителни продукти, лекарства, енергия. Увеличаване на капацитета и качеството на 24-часовите услуги за възрастни хора и на патронажната грижа.

„Има такъв народ“ предвиждат още премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Обвързване на тавана на осигурителния доход със средната работна заплата. Намаляване на разликите във възрастта за пенсиониране и актуализация на пенсиите на всеки мандат.

Предвижда се още въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане при запазване 10% ставка върху доходите. Отмяна на облагането на лихви по депозити. Повишаване на прага за регистрация по ЗДДС. Оставяне на част от събрания подоходен данък в бюджета на общините. Разработване на програма за преотстъпване на корпоративен данък при реинвестиране на печалбата и внедряване на софтуерна фискализация. Намаляване на осигурителната тежест с до 3%.

Демократична България

Като начало се формулират няколко причини за тежката ситуация, в която се намира икономиката на България:

• принудителното ограничаване на потребителското търсене на стоки и услуги поради мерките, свързани с пандемията;
• ускоряващите се процеси на дигитална и енергийна трансформация, които поставят редица български компании под конкурентен натиск и риск от фалит;
• проблемите на фирмите и банките в пандемията водят и до нарушен достъп на икономиката до банков кредит и капитал за инвестиции, без които възстановяването е невъзможно.

ДБ акцентират и на бедността, определяйки я като хроничен проблем в България от десетилетия. Свидетели сме на такива абсурди като “работещи бедни”, масова енергийна бедност, поколения пенсионери, които са принудени да живеят в мизерия. Подобни явления са характерни по-скоро за третия свят, а не за държава от Европейския съюз.

Формулирани са няколко мерки срещу бедността и за повишаване на доходите

• България да спре да бъде най-бедната държава в ЕС. Повишаване на средната работна заплата до 2400 лв. до края на мандата на управление.
• Намаляване на данък общ доход за хората с ниски доходи с въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи.
• Увеличаване на размера на средната пенсия до 1000 лева до края на мандата при спиране на кражбите на държавни средства и при провеждане на нужните реформи за растеж на икономиката.
• Намаляване с 1/3 на дължимите осигурителни вноски за всички малки и средни предприятия до края на годината.
• Освобождаване от данъци и осигуровки за три години на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на “Плана за възстановяване и устойчивост”.
• Създаване на специален фонд за финансиране преквалификация на безработни в професии и дейности с висока добавена стойност и съответно с по-високо заплащане.
• Увеличаване с 50% до края на мандата на заплатите на държавните служители от стратегически важните и най-засегнати от ковид кризата сектори: учители, помощен медицински персонал в държавните болници, социални работници и дейци на културата, с възможност за допълнително увеличение в зависимост от възможностите на бюджета.

Изтъква се, че по различните инструменти на ЕС България има право да получи над 50 млрд. лева за периода 2021-2027 г. Демократична България се атгажира да реализира политики за насочване на европейските фондове в пълна степен към гражданите и фирмите, като мобилизират максимално допълнителен частен капитал за инвестиции. Еврофондовете за строителство и земеделие ще бъдат управлявани ефективно в полза на максимален брой бенефициенти, вместо усвоявани от няколко политически обвързани земеделски и строителни групировки. В същото време вярваме, че еврофондовете са само помощно средство за ускоряване на растежа, но не могат да заместят дълбоките реформи във всички сфери на впубличния сектор.

ДБ залага и на промяна ролята на Българската банка за развитие. Предлага се ББР да преустанови кредитирането на политически обвързани бизнеси, като се трансформира в “банка на банките” и се специализира в разработването на мерки и програми за улесняване на достъпа до кредитиране от малките и средни фирми, стартъп компаниите, координирано с другите инструменти от ЕС и държавния бюджет, мерки за подкрепа на дигитализацията и декарбонизацията на икономиката.

Групата на ББР има две други важни роли за икономиката, които могат да бъдат много по-добре развити – осигуряване на рисков капитал за нововъзникващи компании чрез специализирани фондове и осигуряване експортно финансиране, гаранции и застраховки чрез дъщерната си структура Българска агенция по експортно застраховане.

По темата за “зелено и цифрово възстановане” Демократична България планира поетапно “озеленяване” на крайната консумация на електроенергия от страна на държавни и общински ведомства и предприятия (ползваната електроенергия задължително да бъде с гаранции за произход за ВЕИ енергия, издадени от АУЕР).

ДБ се обявява и за отказ от развитието на АЕЦ с остаряла технология и разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на ВЕИ и водород, съгласно целите на Зеления пакт на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост, както и за цялостно модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия.

Обещава се и еднократна финансова помощ в размер на до 50 000 лева за малки и средни предприятия (отговарящи на определени условия за финансово състояние и самоучастие от 50%) за дигитализиране на бизнес процесите (продажби, маркетинг, доставки, фактуриране, разплащания, идентификация и т.н.). Мярката има пълна финансова обезпеченост по “Плана за възстановяване и устойчивост”.

В икономическата програма е залегнала и подкрепа на домакинствата за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – еднократна финансова помощ от 5000 лева на домакинство за един електрически лек автомобил. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост”.

„Изправи се. Мутри вън“ на Мая Манолова, „Отровното трио“, Татяна Дончева

Сред акцентите на програмата „70 управленски мерки“ е стимулирането на бизнеса и семейните стопанства.

Залага се на подкрепа на бизнеса „за безапелационно и безусловно нарастване на доходите“, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, “зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес.

Мерките предвиждат още въвеждане на задължение на публичните администрации да изплащат фактурите за доставки и услуги от бизнеса в рамките на 30 дни, както и повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 200 000 лв., запазване на доброволната регистрация по ДДС като облекчение за микро- и малкия бизнес, намаляване със 75% на патентния данък до възстановяване на икономиката.

Сред останалите данъчни промени в програмата са временно освобождаване от данъци на сектори и производства като стимулираща мярка, отмяна на някои данъци и такса смет за фирми без дейност или при силно намалени обороти до излизане от икономическата криза, намаляване на данъчната тежест в частта данък върху ЕТ, данък върху застрахователни премии, данък върху доход от лихви и срочни банкови депозити, въвеждане на такса върху сделките с луксозни стоки.

Коалицията обещава ускорено повишаване доходите на българските граждани при запазване на фискална стабилност, включващо:

1. Прилагане на пакет от икономически мерки за чувствително повишаване на разполагаемите доходи. Въвеждане на минимална почасова ставка с цел постигане на минимален доход от 1000 лв. на месец и ръст на средната заплата до 2000 лв. месечно при запазване на фискалната стабилност.
2. Преизчисляване и увеличаване на пенсиите, справедливи социални плащания, почасов и нощен труд.

Част от програмата визира ускоряване на модернизацията на икономиката и електронно управление, както и затваряне на гишетата.

Сред мерките са

• Затягане на контрола върху приходната част на бюджета; преустановяване на практиката за изразходване на бюджетния излишък без решение на Народното събрание;
• Прилагане на принципа „Пари срещу реформи“ по отношение на средствата за България от Фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU с фокус върху финансиране на зелена, споделена, кръгова и нисковъглеродна икономика, образование, здравеопазване, модерно селско стопанство, енергийна независимост, електронно управление, стимулиране на микро-, малкия и семейния бизнес и устойчивото използване на природните ресурси.
• Шоково въвеждане на електронно управление и премахване на всички гишета с чиновници по цялата централна, териториална и местна администрация.
• Нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините.
• Осигуряване на качествен интернет достъп на територията на цялата държава.

Припомняме, по време на първия локдаун през пролетта на 2020 година формацията на Манолова лансира Национална програма „Работа за всеки“ на стойност 2,5 млрд. лв. за 200 000 души, представена като мащабна инициатива за възстановяване на трудовата заетост чрез субсидирано увеличаване до 50 % на работещите в микро-, семейния и малкия бизнес. Целева група ще са малки фирми, в които по програмата работодателят ще може да наеме до 50 % допълнително работници на пълно или съкратено работно време.

Материалът Икономически и социални политики, доходи: какво обещават партиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В условията на две пандемични вълни през 2020 г. правителството в България предприе редица социални и икономически мерки за справяне с последствията от тях и често се повдигаше един и същи въпрос – дали това са мерки за справяне с кризата, или предизборни разходи. В ретроспекция и на база на все още непълна информация може да се каже, че са и двете в допълнение със започването на дълго отлагани реформи в редица публични сектори. Същевременно ефектът за икономиката изглежда значително по-малко неблагоприятен, отколкото първоначалните прогнози от пролетта на 2020 г., но може да се окаже, че ще е по-продължителен от първоначалните очаквания.

Консолидираните бюджетни приходи се увеличават с около 260 млн. лв. в сравнение с 2019 г., което се дължи на ръст на данъчните приходи от около 570 млн. лв. и приходи от европейски средства от 232 млн. лв. Свиване на постъпленията се наблюдава при неданъчните приходи – 541 млн. лв. в сравнение с 2019 г., за които все още няма разбивка. Част от неизпълнението на приходите спрямо плана се дължи на забавяне при превеждането на концесионната такса за летище София в размер на 660 млн. лв., както и на по-ниски постъпления от ТОЛ-такси.

При основните данъчни групи приходите от акцизи и корпоративно подоходно облагане остават на нивата си от 2019 г. При акцизите се наблюдава компенсиращ ефект – постъпленията от акциз върху горивата са по-ниски за сметка на по-високи приходи от акциз върху тютюневи изделия. Приходите от ДДС са малко над 11 млрд. лв., което е само с 65 млн. лв. по-малко в сравнение с 2019 г. Това е резултат от значителен спад при приходите от ДДС от внос – 765 млн. лв., който почти изцяло е компенсиран от ръста в приходите от сделки в страната.

Консолидираните бюджетни разходи са с около 2,5 млрд. лв. по-високи в сравнение с миналогодишното им ниво, което се дължи на увеличение при:

• Социални разходи и стипендии – 1,9 млрд. лв.;
• Заплати и възнаграждения – 1,3 млрд. лв.;
• Субсидии – 1,2 млрд. лв.;
• Издръжка – 0,5 млрд. лв.

С други думи, антикризисната политика може да се търси в най-голяма степен именно при увеличението на субсидиите, докато останалите разходи имат по-различен ефект. Част от тях са дълго отлагани и необходими, заради натрупани в годините дисбаланси, увеличения на разходи в недофинансирани сектори – възнагражденията на учители, по-високи заплати в някои административни звена, за медици, социални работници, увеличаване на различни социални плащания и допълнителни разходи за социални услуги, добавки към пенсии и др. Дори тези разходи да са били необходими, те трудно могат да се квалифицират като мерки за борба с последствията от пандемията. Разбира се, покрай всичко това се прокрадват и немалко популистки предложения. В крайна сметка това много ясно показва „антикризисния“ фокус на правителството, какъвто прозира и в бюджета за 2021 година – бързо разходване на средствата и обхващане на максимален брой домакинства, а инструментите за това са пенсии, детски и възнаграждения в публичния сектор. С други думи – водещото е да има по нещо за всеки, вместо насочване на мерките към най-засегнатите и/или към тези с най-голям потенциал за отскок след кризата.

На този фон капиталовите разходи продължават да разочароват. По една или друга причина, тази година правителството не се възползва от възможността да отчита фиктивни капиталови разходи, както отпускането на средства за саниране през 2016-2017 г. и за АМ „Хемус“ през 2018-2019 г., в резултат на което капиталовите разходи са едва 5 млрд. лв. при първоначален план от 6,5 млн. лв. За сравнение, в периода 2018-2019 г. капиталовите разходи са около 5,3 млрд. лв. (като изключим плащането за самолетите през 2019 г.) Това се случва на фона на втората бюджетна актуализация, която предвижда допълнителни 765 млн. лв. за строеж и поддръжка на пътна инфраструктура. В средата на септември ИПИ прогнозира неизпълнение на капиталовите разходи от „само“ 0,9-1,3 млрд. лв. именно заради възможността за втора бюджетна актуализация и фиктивни разходи в края на годината.

Резките флуктуации в капиталовите разходи за пореден път показват големите слабости в инвестиционната политика на правителството, която не е водена от стремеж за увеличаване на потенциала за растеж, а от еднолични решения. Нещо повече – липсата на твърди ангажименти за инвестиции създава както несигурност в частния сектор, така и огромни възможности за усмотрение от страна на правителството. В години като миналата, когато публичните финанси са под натиск, тази възможност може да облекчи този натиск, като се прехвърлят предвидените средства към по-належащи политики с решения на изпълнителната власт. В останалото време обаче това дава възможност за безконтролно харчене. Проблемът с планирането на инвестициите е още по-болезнен именно в настоящия момент, когато правителството трябва да заяви ангажименти по европейските механизми за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. Ако управляващите имаха реална инвестиционна програма, част от проектите, които губят финансиране през 2020 г. заради антикризисни мерки, могат директно да кандидатстват за финансиране по европейските механизми. Това, което виждаме обаче е, че правителството тепърва започва да мисли за проекти все едно кандидатства за средства по оперативните програми.

Равносметката от миналата година не е еднозначна. Изглежда, че икономическият шок от пандемията е по-малък в сравнение с първоначалните очаквания, но може да се окаже по-продължителен, което крие допълнителни рискове. Същевременно подкрепата за бизнеса и домакинствата нито е целенасочена, нито е в голям размер, нито следва някакви приоритети, като например стимулиране на икономическата трансформация или насърчаване на производство на стоки и услуги на бъдещето. По оценки на Международния валутен фонд фискалният стимул за икономиката в България е около 2,4% от БВП, а например в Швеция се оценява на 12% от БВП. С други думи – фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно.

Материалът Фискалната политика в България и възстановяването от пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дискусията между следовниците на двата основни вида макроикономическа политика  – монетарна и фискална, се разграничава ясно и отчетливо в икономическа теория и практика. Привържениците на фискалната политика, които в своята цялост са последователи на Кейнс, се придържат към максимата, че чрез фискалната политика може да се оказва съществено влияние върху хода на протичане на социално-икономическите процеси. Привържениците на монетарната политика (последователи на монетаризма) преценяват, че регулирането на паричното обращение стои в основата на ефективното макроикономическо управление.

Икономическата история познава ярко открояващи се периоди, в които двете поляризирани системи от виждания за макроикономическо управление са доминирали и са давали категорично позитивни резултати, както и такива, в които са се проваляли. В крайна сметка, в своите търсения, анализаторите достигат до определена форма на симбиоза между двата вида макроикономическа политика – нещо, което е характерно, дори типично, за действието на икономическите теорeтични постановки. Последните се сменят в усилията си да обяснят колкото се може по-добре и по-пълно наблюдаваните обществено-икономически процеси, които са перманентно динамични, т.е. непрекъснато променящи се. Още от времето на Хегел битува разбирането, че промяната е единственото постоянно нещо в живота. Практиката показва, че нерядко една или друга теория съумява да обясни задоволително протичането на наблюдаваните социално-икономически процеси и да доминира за определен период, след което новите реалности изискват нов тип обяснения и теория. Принципите остават, но детайлите се видоизменят.

В икономическата теория се счита, че основен критерий за валидността на едно от двете основни системи виждания, е поведението на скоростта на парично обращение[1]. Ако оборотът на парите е относително постоянен, тогава монетаристките предписания водят до позитивни резултати. Ако обаче скоростта на парично обращение се променя с времето, тогава монетарната политика не съумява да доведе до желаните резултати и настава време за активно използване на фискалната политика. 

2. Статистическа специфика

Скоростта на паричното обращение се оценява статистически като съотношение между номиналната величина на БВП (числител) и наличната парична база (знаменател). В монетарната теория има няколко дефиниции на парична база, които се следят от Централните банки. Първата, най-тясна дефиниция, се материализира чрез паричния агрегат „Банкноти и монети в обращение“ (означение „Пари М0“). Той представя всички парични знаци, отпечатани от Централната банка (БНБ) и напуснали сградата на Централната банка. Втората, по-широка дефиниция, е за паричен агрегат, условно наречен „Пари М1“. Той се представя като сума от: (1) Парите извън парично-финансовите институции и (2) Oвърнайт-депозити, т.е. безсрочните депозити. Следващата, по-широка дефиниция, е за паричен агрегат „Пари М2“. Той се формира от парите М1 и т.нар. квазипари, които представят срочни депозити с договорен матуритет до две години, както и депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца. Следващата, още по-широка дефиниция, е за паричен агрегат „Пари М3“ – т.нар. „Широки пари“. Той обхваща парите М2 с добавка още и на т.нар. търгуеми инструменти (издадени дългови ценни книжа, както и дялове и акции на фондовете на паричния пазар).  

Съвременната монетарна теория и практика използва и по-широки парични агрегати, но БНБ следи само описаните по-горе парични агрегати.

Логиката на формиране на различните парични агрегати е движение от ликвидни към по-слабо ликвидни форми на пари.

Първият, най-ликвиден паричен агрегат („Пари М0“), най-добре съответства на теоретичните монетарни постановки. Той е своеобразна първопричина за динамиката на паричните агрегати, които са по определен начин, явно и неявно, свързани с него. Това е причината по-нататък да се следи и оценява скоростта на парично обращение на този агрегат (пари М0).

3. Аналитична оценка

На Фигура 1 е представена динамиката на скоростта на обращение на паричния агрегат М0 за последната декада. Видимо паричното обращение променя скоростта си, по-специално намалява във времето. Иначе казано, монетите и банкнотите в обращение растат по-бързо от номиналната величина на БВП.

Причините за намаляването на скоростта на парично обращение могат да бъдат разнообразни.

Първо, населението и икономическите агенти предпочитат да натрупват и да боравят с пари в брой поради практикуването на нерегламентирани икономически дейности, т.нар. икономика в сянка. Този аргумент стои в основата на метод за оценка на величината на икономиката в сянка.
Второ, намаляваща привлекателност на поддържането на парични авоари в банковата система поради неблагоприятна лихвена конюнктура. Величината на номиналните лихви корелира с наблюдаваната инфлация, поради което на Фигура 1 е представена и средногодишната динамика на потребителските цени. Директната съпоставка на двете криви води до извода, че няма пряка връзка между тях – лихвените равнища зависят от оценката на дългосрочната инфлация (а не от стойностите й в краткосрочен план), поради което скоростта на парично обращение не следва инфлационната динамика.
Трето, доверие в местната валута. В България действа паричен съвет от почти четвърт век, поради което доверието в местната валута се свързва с доверието в еврото. В съответствие с широко известният закон на Грешам лошите пари изтласкват добрите пари, т.е. населението и икономическите агенти съхраняват добрите пари и гледат да се освобождават от лошите пари.
Четвърто, по-пълна интеграция в европейските икономически структури.

Интересното в случая е непостоянството на скоростта на парите в обращение. Тя е характерна за страните в света за разглеждания период. Подобно намаляване на скоростта на парично обращение се наблюдава повсеместно в страните в дерогация (извън еврозоната), при това в по-изразителна форма. Конкретната икономическа конюнктура съдейства и предполага подобна динамика.

Непостоянството на скоростта на парите в обращение намалява ефективността на монетарната политика и увеличава въздействието на фискалната политика.

Действащият паричен съвет в България елиминира реалните възможности на БНБ да практикува определена монетарна политика. България обаче чувства и абсорбира явно или неявно монетарната политика, провеждана от Европейската централна банка (ЕЦБ). Експанзионистичната монетарна политика на ЕЦБ би следвало да противодейства на тенденциите за икономическа рецесия в еврозоната, но динамиката на паричното обращение показва, че резултатите се отклоняват от желаните.  

При описаните условия фискалната политика (специално в България) е необходимо да поеме ролята на активен регулатор на социално-икономическите процеси. Такава е ситуацията в страните от еврозоната, поради което бюджетните им дефицити превишават (нерядко чувствително) изискуемите норми. Писаните и неписани усилия на правителствата у нас през последните десетина години обаче регламентират фактическия отказ от фискална политика. Надделява преразпределянето на акумулираните финансови ресурси в интерес на комфорта на управленските структури. Планираните публични инвестиции, колкото и да са недостатъчни за подобряване на незадоволителното състояние на различните видове инфраструктура в страната (пътна, образователна, здравна, спортна, културна), хронически се недоизпълняват, а и тези, които се усвояват, са насочени много повече към поддържане на прогресивно остаряващата база за осигуряване на публични услуги, отколкото за изграждане на съвременна такава.

4. Заключение

 Съвременната икономика е изключително динамична. При такава ситуация робуването на каквито и да са разбирания за придържане към определени стандартни и перманентно действащи макроуправленски похвати не е добро решение. То е много повече бягство от отговорност и стремеж за осигуряване на безлични оправдания. Реалностите следва да се оценяват непрекъснато и ангажирано, с оглед на прилагане на ефективни форми на макроикономическо управление. Проблемът не опира до т.нар. fine tuning, а до активно професионално оценяване и вникване в същностната специфика на изживяваната житейска действителност. Спокойствието на управленския елит не се вписва в  движението в европейския строй, което изисква винаги широко отворени очи и непрекъснато работеща мисъл. По думите на германо-британския социолог Н. Елиас „движението може да се обясни само чрез движение, промяната – само чрез промяна“.

Безусловно активната фискална политика предполага качествено функциониращи институции. Желаният прогрес не е възможно да се осъществи при „равни други условия“. В конкретните условия макроикономическите инструменти могат да дадат позитивни резултати единствено и само тогава, когато социално-икономическото управление се усъвършенства по целия фронт на възможни въздействия, без допускане на пробойни за изтичане на обществени ресурси. Последното предполага, в съответствие с предписанията на школата за обществения избор, високо качество най-вече на субективния фактор.

[1] Общоприетият термин на английски език е „Velocity of money”.

Материалът Фискална VS. монетарна политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Където има бюджетен дефицит, има и дълг. От тази гледна точка, няма нищо изненадващо в новата емисия еврооблигации. На теория дефицитът може да бъде намален или неутрализиран чрез свиване на публичните разходи, но това убива идеята за водене на антициклична фискална политика – т.нар. „бели пари за черни дни“, а заедно с това задълбочава и икономическия спад чрез свиване на вътрешното търсене точно в период на рязък и непредвидим външен шок. Има и друг вариант – вместо емисия на нов дълг, да се използват натрупаните средства във фискалния резерв, което е тема на отделен дебат и заслужава допълнително внимание.

Емисията на нов дълг беше предизвестена още в началото на април, когато Народното събрание прие актуализация на редица бюджетни параметри. Сред тях са:

• Увеличаване на тавана на новоемитирания дълг в рамките на годината от 2,2 на 10 млрд. лв.;
• Допълнителни разходи в размер на 1 млрд. лв. за финансиране на схемата 60/40 и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО;
• Очакване за дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 3,5 млрд. лв.;
• Извънбюджетни разходи в размер на 700 млн. лв. за капитализиране на Българската банка за развитие.

Нека за момент се абстрахираме от политическия контекст и разгледаме ситуацията „бюджетарски“, счетоводно или най-просто – прагматично. Промените от април предполагат необходимост от допълнително финансиране в размер на 4,2 млрд. лв., а увеличаването на тавана на новоемитирания дълг дава възможността за осигуряването му чрез нова емисия. Размерът на емисията през седмицата е близо 4,89 млрд. лв. или 690 млн. лв. над гореспоменатата необходимост.

„Поради безпрецедентния характер и мащаби на икономическия шок в глобален план и в България изготвянето на прогнозата за развитието на българската икономика е свързано с висока степен на несигурност, включително в краткосрочен хоризонт“, отбелязва Българската народна банка в последния си икономически преглед. Това се отнася с пълна сила и за останалите страни, както и за състоянието на финансовите пазари. С други думи – не се намираме във времена, когато правителството може уверено да планира бюджетните приходи и разходи, макар често да го критикуваме, че дори и в добри години бюджетните прогнози на управляващите са нереалистични. В условия на висока несигурност е разумно да се поддържа малко по-висок бюджетен буфер, включително чрез емисия на нов дълг, ако условията на финансовите пазари са благоприятни, каквито са в момента.

Може да се очаква високата несигурност в международната икономика, а оттам – и в българската, която става все по-интегрирана в глобални и европейски вериги на стойността,  да се запази и през следващата година. Намираме се в период, в който бюджетните планове следва да излязат от 12-месечния календарен цикъл и да гледат по-далеч в бъдещето. Така например през 2021 г. предстоят падежи по публични задължения в размер на 800 млн. лв. Сумата не е голяма и със сигурност няма да представлява проблем за правителството дори в хипотеза на замразени финансови пазари, но финансирането им от Фискалния резерв намалява бюджетната гъвкавост за посрещане на различни предизвикателства, например тези, които са довели да пресъхването на финансовите пазари. Не бива да се изключва възможността за нов икономически шок, който или ще окаже негативно влияние върху приходите, или ще доведе до нови антикризисни мерки и непредвидени разходи.

В допълнение към предстоящите дългови плащания трябва да припомним, че през следващите две години предстоят финални разплащания по проекти, финансирани по оперативните програми в рамките на Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС 2014-2020 г. При приключване на предходната МФР се наблюдава сериозен принос към дефицита на консолидирания бюджет в България – през 2014 г. над 1/3 от годишния дефицит се дължи на съфинансиране по европейски програми, а през 2015 г. съфинансирането формира почти целия дефицит.

Разбира се, всичко това не се случва във вакуум и се влияе от правителството на власт, неговата политика и куп други неща и е известен факт, че при наличие на средства, винаги се намира за какво да бъдат изхарчени. Както вече писахме, голяма част от т.нар. антикризисни мерки всъщност не се отнасят до последствията от пандемията, нещо повече – бюджетната политика не може да компенсира в значителна степен негативния икономически шок, но може да създаде благоприятни условия за подобряване на икономическата и социалната среда. За съжаление, за момента фокусът в по-голяма степен е върху допълнителни разходи и в по-малка степен – целта на тези разходи и реформите, които да доведат до повишаване на ефекта върху растежа, качеството на живот и социалното включване от увеличените харчове. Това превръща бюджетната политика в някаква самоцел, което не е изненадващо предвид продължаващите социални протести и предстоящите парламентарни и президентски избори през 2021 г. С други думи – съществува риск новият заем да се превърне в нови „антикризисни“ мерки, които не се борят с последствията от пандемията.

Този риск е допълнително усилен от възможността прогнозираният дефицит от 3,5 млрд. лв. за 2020 г. да се окаже по-нисък в резултат на неспособност за изпълнение на различни политики, например забавяне в големи инвестиционни проекти, разходите по схемата 60/40 и др. За първите седем месеца на 2020 г. капиталовите разходи изостават в сравнение с миналогодишните с около 9% и ако тези темпове се запазят, до края на годината може да се очаква неизпълнение на капиталовите разходи между 0,9 и 1,3 млрд. лв. По стар бюджетарски обичай това неизпълнение бързо се трансформира в допълнителни текущи разходи под формата на социални плащания, добавки към пенсии, увеличаване на заплати в бюджетната сфера и др.

Съществува и алтернатива, която стана популярна в периода 2016-2019 г. – целево заделяне на средства във Фискалния резерв за финансиране на различни политики като програмата за саниране или изграждането на АМ „Хемус“. Не е изключено и тази година да станем свидетели на подобна фискална алхимия, макар че ситуацията е различна – през предходните години бюджетното изпълнение е по-добро от планираното, докато тази година ще е по-лошо от очакваното преди актуализацията.

Сами по себе си нито дефицитът, нито дългът са опасни и не би трябвало да се преследва силно рестриктивна политика по подобие на това, което наблюдавахме през 2009-2010 г. Дългът е инструмент – той дава възможност да се финансират разходи, но дали с разходите се постига повишаване на потенциала за растеж на икономиката чрез по-качествени публични услуги, или се раздават пари на калпак хаотично, но с надеждата за по-висока електорална подкрепа, е въпросът, на който управляващите дължат ежедневен отговор.

Не трябва да се забравя и че освен продължаващите социални протести, светът се намира в условия на глобална пандемична криза, която не се влияе от правителствени оставки, избори и др. В такива условия провеждането на консервативна политика, включително чрез емисия на дълг в правилния момент, и презастраховането изглеждат като по-благоразумния подход. Алтернативата е всичко да замръзне до провеждане на предсрочни или редовни избори при положение, че не е ясно след два месеца какво ще е състоянието на икономиката и финансовите пазари. България може и да е страната с третия най-нисък публичен дълг в ЕС, но това не означава, че при всякакви обстоятелства може да се финансира – достатъчно е да си спомним как Латвия фалира с публичен дълг от около 10% от БВП, а Румъния – с 16%.

Материалът Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Повечето икономисти биха се съгласили с практичен подход към фискалната политика, според който данъчните ставки и дискреционните бюджетни разходи, като дял от БВП, са постоянни в хода на бизнес цикъла[1]. Подобно поведение би позволило провеждане на антициклична фискална политика, която охлажда икономическата активност в периоди на бум, когато трупа резерви, и я стимулира в периоди на спад с помощта на натрупаните резерви. В личен или бизнес аспект повечето хора са запознати с този принцип, който разговорно е по-известен като „бели пари за черни дни“.

Като цяло правителствата в България се придържат към подобно поведение, но последните месеци изглежда са сред изключенията. В периода 2016-2019 г. се наблюдават бюджетни излишъци в размер на 0,1-1,6% от БВП за съответната година[2], а след актуализиране на бюджета за 2020 г. Министерството на финансите (МФ) очаква дефицит в размер на 3%, като очакванията на Европейската комисия са сходни. За четири години фискалният резерв се увеличава с близо 1,9 млрд. лв. и към края на май 2020 г. е в размер на близо 9,7 млрд. лв. С други думи, налице са всички предпоставки за провеждане на антициклична фискална политика – бюджетни излишъци и ръст на резервите в добрите години и би трябвало да очакваме по-високи разходи в трудни времена, като пандемичната обстановка в периода март-май 2020 г.

През март разходите наистина се увеличават, но това може да се отдаде изцяло на това, че противоепидемичните мерки влизат в сила в средата на месеца, отколкото на целенасочена държавна политика, докато през април и май бюджетните разходи почти същите, каквито са били в същите месеци на 2019 г. Това е странно, защото бюджетната рамка предвижда ръст на консолидираните разходи през 2020 г. от над 1,6 млрд. лв. в сравнение с изпълнението им за 2019 г., а с влизането в сила на схемата 60/40 НОИ може да похарчи допълнителни 1 млрд. лв. над предвидено в бюджета си за годината. Данните обаче сочат не само, че през април и май допълнителни средства за смекчаване на икономическите последици все още не се харчат,  но и правителството дори не изпълнява заложената бюджетна рамка.

По този начин цялата идея за провеждане на антициклична фискална политика пропада – поне в краткосрочен план –  защото именно в момента на необходимост от страна на бизнеса, бюджетните разходи реално се свиват. На този фон, удължаването на срока за изравнителната вноска на корпоративен данък за 2019 г. до 30 юни е малко облекчение за бизнеса. Тук трябва да се отбележи, че по счетоводни причини увеличаването на капитала на Българската банка за развитие няма да се види в бюджетните разходи, но допълнителните разходи през оперативните програми и Фонда на фондовете ще се видят.

Най-голям спад на публичните разходи се наблюдава при текущата издръжка, която е един от бюджетните буфери – всяка година се залагат високи разходи, които след това не се изпълняват, а средствата се насочват към други бюджетни пера. Продължава спадът при здравните разходи въпреки високия трансфер от държавния бюджет към НЗОК. Нещо повече – дори социалните разходи се свиват през май въпреки допълнително отпуснатите средства за социални услуги.

От предварителните данни на МФ за изпълнението на бюджета през май оставаме с впечатление, че свиването на разходите през април е било еднократен ефект, може би в резултат на висока степен на неизвестност, но крайните данни разказват друга история. Според предварителната оценка консолидираните бюджетни разходи през май се очаква да са 3,8 млрд. лв. (в сравнение с около 3,15 млрд. лв. през май 2019 г.), но отчетените разходи са в размер на 3,19 млрд. лв. Това повдига и въпроса за надеждността на прогнозата за юни, според която месечните разходи са в размер на 4,1 млрд. лв. в сравнение с 3,2 млрд. лв. за същия месец на предходната година. И по-важното – дали тенденцията на свити бюджетни разходи ще се запази и през следващите месеци. С други думи – ще трябва да изчакаме отчетните данни за юни, тъй като разминаването с прогнозните е твърде голямо.

Проблемът не е само липсата на разходи в съответните месеци, а и че е необходимо технологично време за извършването им – обявяване и провеждане на процедури, срокове за кандидатстване, обжалване и т.н. С други думи, дори и правителството да се опита да навакса с разходите и реално да помогне на бизнеса, може да се окаже невъзможно в рамките на бюджетната година. Виждаме, че дори опростени механизми като например схемата за държавна помощ до 10 хил. лв. за микро и малки фирми със суми, при изцяло електронно подаване и разглеждане на документи и на практика без оценка на проекти, отнемат повече от месец за старт на плащанията. Съдейки по броя разгледани и финансирани проекти вероятно плащанията ще се проточат до есента.

Логиката на антицикличната бюджетна политика е да се трупат излишъци в добрите години, които да се харчат в лошите. Това е и една от причините през последните години в своя Алтернативен бюджет ИПИ да предлага запазване на данъчните ставки на големите приходоизточници и планиране на излишъци в години на икономически растеж и рекордна заетост, като целта е да се натрупа финансов буфер, за да се предотврати увеличаване на данъци именно в криза.

Ако обаче правителството смята да трупа излишъци в добрите години, а в лошите да се държи още по-консервативно, все едно бюджетното салдо е някаква самоцел, тогава трябва да се планира балансиран бюджет. Няма абсолютно никакъв смисъл обществото да пълни фискалния резерв, ако той няма да се използва за провеждане на структурни реформи и/или за подпомагане на икономиката в криза, а за безобразни разходи със съмнителен ефект, като програми за саниране, създаване на нови холдингови дружества (ВиК и държавни бензrностанции), капитализиране на губещи държавни предприятия (ТЕЦ „Марица изток 2“) и т.н.  

***
[1] Това не засяга дебатите относно оптималният размер на държавата, намесата ѝ в икономическите и социални взаимоотношения и провежданите от нея политики.
[2] Въпреки че бюджетът приключва 2019 г. с дефицит, това се дължи на непредвиден еднократен разход за покупка на самолети F-16 Block 70

Материалът Фискална политика и бизнес цикъл или защо държавата не харчи, когато се налага е публикуван за пръв път на Икономически живот.