Правителството в Загреб започва разговори по този въпрос с канцлера Меркел, съобщават БТА и 24 часа, позовавайки се на в-к „Вечерни лист“. Изданието цитира министърът на икономиката Дарко Хорват.

За момента основен фаворит е Турция, но заради военната операция в Сирия и последствията от това, автомобилният гигант обяви, че ще забави действията си и разговорите с Турция.

България е следващ в списъка кандидат за завода, но междувременно Румъния обяви желанието си да се включи в „играта“.

Хърватия започва преговори, въпреки че преди време от съвета на директорите на на VW обявиха, че не търсят алтернатива на турски град Измир.

Материалът И Хърватия в „играта“ за Фолксваген е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Групата планира да похарчи близо 60 милиарда евро за хибридизация, електрическа мобилност и дигитализация през следващите пет години, се казва в официално съобщение, цитирано от БГНЕС.

През следващото десетилетие „Volkswagen“ ще представи 75 изцяло електрически  и 60 хибридни автомобила.

Така концернът смята да оправи имиджа си след скандала с отработените газове, както и да създаде чист автомобил за масово производство.

След 2040 г. VW няма да продава коли с дизелови или бензинови двигатели. Автомобилният концерн планира след 2050 г. да преустанови отделянето на въглероден двуокис – при производството, експлоатацията и утилизацията на автомобилите

Преди две седмици в град Цвикау започна сглобяването на електромобили ID 3, първото ековозило, пуснато в масово производство.

VW инвестира около един милиард евро в преобразуването на завод за автомобили с двигатели с вътрешно горене в завод за електрически автомобили.

Тази трансформация не се случва за една нощ, казва ръководителят на марката на VW Ралф Брандщетер. Той посочва, че е концернът е поел безвъзвратно този път.

Материалът „Volkswagen“ ударно инвестира в електромобили е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Учени обърнаха внимание, че Христо Ботев не е бил ентусиаст на технологичния прогрес: в статиите си от 1870-те гениалният поет и публицист се изказва враждебно за железницата на барон Хирш, минаваща през българските земи. Ботев се бои по релсите да не нахлуят виенски нрави и да развалят морала на народа. Освен това, железницата ще помогне за бързото придвижване на турските войски при евентуално въстание.

По същия леко наивен начин днес изглежда съмнението в ползите за България от евентуално откриване на завод на „Фолксваген“ на нейна територия. Този завод засега е само във въображението на българското правителство, но през последните месеци се разпалиха очаквания, че германският концерн би могъл да предпочете за място на планирания си нов завод в чужбина България, вместо недемократична Турция.

В изкривеното огледало на медиите, разполагането на новия завод на „Фолксваген“ в България се превърна едва ли не в патриотичен въпрос. Защо не в братска европейска България, а при Ердоган, или не дай си Боже, при румънците? „Фолксваген или смърт!“

Разбира се, завод на „Фолксваген“ или „Хюндай“ в България няма да има същите ефекти като Хиршовата железница, но и сега има място за опасения, че голямата инвестиция е свързана с рискове и щети. При съществуващия недостиг на работна ръка, много български производители ще се видят в чудо, когато служителите им се прехвърлят при голямата фирма. Ще се направят държавни разходи, а няма гаранция, че хипотетичния завод ще просъществува дълго.

Завод на световен автомобилен производител в България е въпрос на политически престиж и надали предпазливите аргументи ще осуетят копнежите на правителството да привлече повече „преки чуждестранни инвестиции“. Всъщност, заводът би могъл да е чудесна идея, но само ако българското правителство успее да отговори правилно на въпросите „къде“, „кога“, „колко“, „как“, а също и „кой“.

Къде в България да построим автомобилен завод на стойност 1.4 – 1.5 млрд. евро, в който ще работят между 4 и 5 хиляди души? Мястото, което външнотърговската ни дипломация предлага на ръководството на „Фолксваген“, е теренът на бившия металургичен комбинат „Кремиковци“, сега притежаван съвместно от „Първа инвестиционна банка“ и австрийска компания за недвижими имоти.

В характерния си стил Бойко Борисов посочи: „Контрапродуктивно е, мисля, с натиска, който подлагаме към „Фолксваген“… Ние само сме им предложили терените – и в София, и в Пловдив, с хеликоптери сме ги разкарвали, всичко са фотографирали“.

Няма нужда от коментар, че ефектът върху цялостното икономическо развитие на България би бил съвсем друг, ако заводът се построи примерно в Плевен – възможно дори върху безвъзмездно предоставен терен. Може би „Фолксваген“ ще ни помогнат най-сетне да си изградим автомагистрала „Хемус“? Или пък ще ни спасят от структурната безработица след затварянето на въглищните централи в Старозагорско.

На повечето места извън София, нов автомобилен завод е за адмирации. Но в непосредствена близост до столицата той ще има по-скоро отрицателни ефекти. София не страда от недостиг на икономическа активност, която вече е над средното за ЕС равнище. Милиарден завод ще задълбочи диспаритета с останалата част от страната.

За жителите на столицата, възкръсването на Авто-Кремиковци ще донесе повече трафик, емисии и не на последно място повишаване на цените на някои услуги заради по-голямото търсене на новите работници. Обща практика е да се прехвърлят цели смени от обучени работници между заводите на една компания в различни страни. Тоест, далеч не всички от наетите в новия завод ще са българи.

Ще си платим прилично за тази привилегия. Пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ от името на правителството беше обещана до 260 млн. евро субсидия за новия завод на „Фолксваген“. На годишна база това е 2.1% от разходите в Консолидираната фискална програма, а сумата ще нарасне с изграждането на инфраструктурни връзки. Премиерът освен това предлага нулев данък върху дивидента и други административни реверанси.

Работещото с бюджетни излишъци българско правителство очевидно може да си позволи подобен разход, по-съществено е какво ще получи насреща. Сглобяването на „Шкода“ и „Пасат“ на конвейер е далеч по-малко перспективно от открития преди месец развоен център на „Бош“ в „София Тех Парк“, в който са наети над 200 инженери и софтуерни специалисти. Тази структура ще се разраства и се стреми да се превърне в световен доставчик на автомобилен софтуер, включително за автономни автомобили.

Там български специалисти ще участват в разработването на програми, системи и уреди и ще придобиват опит, който по-късно може да използват в собствени стартиращи проекти. Разполагането на развойния център в София е оправдано, а за конвейер може да се намери и по-удачно място. Не пренебрегва ли правителството балансираното икономическо развитие на територията на страната, за да влезе в ролята на брокер за недвижими имоти на ПИБ?

А не дъхва ли старият индустриален терен, собственост на близка до правителството банка, страх у ръководството на германския концерн? След „кой“, стигаме и до въпроса „докога“, който за нас е ключов, тъй като закриването на автомобилни заводи не е рядкост. В средата на тази година „Форд“ обявиха, че затварят шест завода в Европа. През 2019 г. също и VW обяви, че съкращава работници в Словакия, като следствие от нараснала ефективност в производствения процес. Помним, че през 2011 г. Nokia затвори завода си с 2000 души в Клуж, независимо че работеше на печалба.

Автомобилната индустрия е в зряла фаза и производството на дизелови автомобили може би е близо до същата точка, в която се оказаха „пръчките“ на Nokia отпреди ерата на смартфона. Затова, когато правителството прави разходи, то трябва да е наясно не само с териториалния аспект, а и с риска във времето.

От гледна точка на развитието на индустрията, голям завод като този на „Фолксваген“ дори може да попречи на автомобилното производство в България. В страната отдавна има интерес към електромобили и малки превозни средства, вече има произведени прототипи и серии. Малкото специалисти в тази дейност може да предпочетат сигурна работа в концерна пред рисковете на стартиращата компания. Същото важи и при „Бош“, но там има възможност за трансфер на технологии в перспективна глобална ниша. В случая с традиционната поточна линия, технологиите пристигат готови и в мащаб, който прави имитирането им невъзможно.

Да повторим, че голям автомобилен завод, както и всяко непропорционално голямо начинание за страната-домакин, може да навреди на икономиката. Той ще отнеме работници от български предприятия, в резултат на което малките предприемачи и доставчици също ще свият поръчките си. Ще обремени публичния бюджет и ще доведе до секторни размествания, а не е известно колко траен ще е във времето.

Изводът е, че правителството не следва да се увлича с държавните субсидии в наддаването с Ердоган за новия завод на „Фолксваген“. Ако се стигне до някакво развитие, следва да се приложат данъчни лостове, за да се разположи заводът на тази или друга компания извън София, по възможност в Северна България. Що се касае до развитието на сектора автомобилостроене, правителството може да постигне значителни успехи, ако партнира с бизнеса и техническите университети за разработване на собствени смарт технологии.

Материалът Фолксваген или смарт! е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По този начин той отговори на премиера Борисов, който преди дни призова да се спре натискът над автомобилната компания.

По думите на Плевнелиев оборотът на подобна фабрика е около 6 млрд., но предишният президент не уточни валутата.

Материалът Немските медии са на наша страна, защити Плевнелиев активността си за „Фолксваген“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След като германският автомобилен гигант обяви, че заради турската военна операция в Сирия и създалата се криза отлага взимането на решение за базиране на завода си в Турци, българската страна отново получи шанс да се състезава за сделката.

Днес обаче финансовият всекидневник „Зиарул финанчиар“, цитиран от 24 часа, съобщи, че Румъния е в късия списък на страните, от които Фолксваген избира.

Инициирахме нови разговори. Румъния има много добри технически условия и няма проблем с работната ръка. Има и редица подходящи места за построяване на завод, коментира министърът на търговията от кабинета в оставка.

Материалът Румъния се връща в играта за „Фолксваген“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Намерихме начин да предложим на Volkswagen Group вместо 135 млн. евро 250 до 260 милиона евро“, заяви бившият държавен глава Росен Пленелиев пред F.A.Z. В момента Плевнелиев е председател на Автомобилен клъстер България и лобира активно в полза на страната си.



На VW е била изпратена съответна оферта, отговор все още няма, добавя Плевнелиев. Ако се прибави и инфраструктурата – връзката с железопътната линия, до магистралата и метрото, София предлага общо 800 милиона евро, за да избере VW България, вместо Турция. Плевнелиев уверява, че помощта е била договорена с Европейската комисия.

България предлага на VW голяма индустриална зона извън столицата София, близо до летището. Бившият стоманодобивен завод и теренът принадлежат на българската Първа инвестиционна банка и австрийската компания за недвижими имоти Soravia.

Германският автомобилен концерн Volkswagen не се е отказал от Турция, но ясно огласеното решение е да се отложи взимането на решение за тази инвестиция, каза по БНТ финансистът Емил Хърсев.

От Volkswagen обявиха във вторник, че отлагат решението си за завода на стойност 1,3 млрд. евро заради започналата миналата седмица турска операция в Сирия.

Твърде сериозно се поставя въпросът, който е трябвало да си постави в самото начало – какви са критериите и как изобщо се избира локацията за една такава инвестиция, подчерта той.

Един от членовете на Надзорния съвет на концерна, който е и акционер, е поставил много въпроси, в това число и такива, които ние трябваше да си поставим. А именно: „какви са тези състезания, какъв е този спринт и надпревара да се дават субсидии на частни фирми и по какъв начин изобщо се допуска този механизъм на наддаване на субсидии, при който естествено, че нито една европейска държава не би могла да конкурира една централизирана и авторитарна държава като Турция“.

Финансистът смята, че има много основания да се постави въпросът за корупцията във Volkswagen. „Предложен е максимумът от нашата държава и този подарък от близо 300 млн. лв. не е много обоснован. Хубаво е да имаме знаков инвеститор, добър имидж е, но трябва да се гледат ползите“, посочи финансистът.

Що се отнася до военния конфликт в Сирия и отлагането на решението за инвестицията, то България вече е в по-изгодна позиция, коментира Хърсев.

Заради военната си офанзива в Сирия Турция попадна под силна международна критика. В понеделник германското правителство призова за незабавно спиране на военната операция. Страните членки на Европейския съюз се договориха вчера да ограничат износа на оръжие за Турция, а президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи санкции на Анкара.

Материалът България остава в състезанието за „Фолксваген“, вдига мизата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В последните дни концернът почти приключи разговорите с турската страна за изграждането на завод в близост до град Измир. След началото на турската операция в Сирия обаче ръководството на VW не бърза да подписва договора за строителството.

На 9 октомври турският президент Реджеп Ердоган обяви началото на операция „Извор на мира” в Северна Сирия срещу Кюрдската работническа партия и терористичната група ИДИЛ.

“Ние наблюдаваме ситуацията с голяма предпазливост”, заяви говорител на „Фолксваген“ пред Handelsblatt.

В новия завод в Маниса, разположен близо до пристанището Измир, е запланувано да се произвеждат новите модели „Пасат” и „Шкода Супърб”. Фолксваген ще инвестира в завода 1 милиард евро. С планираните 4000 служители, след 2022 г. заводът трябва да произвежда 300 000 автомобила годишно. За целта „Фолксваген” регистрира дъщерна фирма в Маниса с капитал от 150 милиона евро.

България предлагаше на VW голяма индустриална зона извън София, близо до летището. Теренът на бившия металургичен завод „Кремиковци“ принадлежи на българската „Първа инвестиционна банка” и австрийската компания за недвижими имоти „Соравиа” (Soravia). Българският министър-председател Бойко Борисов обеща да покаже на VW, че ще бъде „най-лоялният партньор на най-големия автомобилен гигант в света”. Премиерът се позова на доброто местоположение за германските инвеститори и много ниските данъци.

Автомобилната индустрия е един от малкото процъфтяващи сектори в България. Според автомобилната асоциация Automotive Cluster България, 65 000 служители в 220 производствени предприятия генерират оборот от 5 милиарда евро. Най-известните инвеститори включват автомобилни доставчици като Magna, Grammer, Festo или Kostal. В страната се произвежда софтуер за Мерцедес – Бенц или спирачки за Порше. Според експерти, автомобилната индустрия на България генерира около 10 % от брутния вътрешен продукт.

Ще сезираме Европейската комисия за неспазването на правилата на общия пазар от Турция, заяви вчепа президентът на България в периода 2012-2017 г. и председател на Автомобилния клъстер в България Росен Плевнелиев. Той е мотивира с факта, че турският президент Реджеп Ердоган е обещал на германския концерн да купува за нуждите на администрацията и неговата Партия на справедливостта и развитието по 100 000 леки коли от новия завод. При цена на най-евтиния модел на марката от 25 000 евро това означава индиректна субсидия от турската държава в размер на 2.5 милиард евро.

„Турция не е член на ЕС, но е член на общия пазар и митническия съюз. Турция трябва да се придържа към правилата на общия пазар, а не го прави. Очаквам сделката с „Фолксваген“ години наред да е пример за неспазване на правилата на общия пазар. И от тази сделка ще има последствия както за концерна, така и за Турция. Очевидното неспазване на правилата на общия пазар трябва да доведе до санкции“, смята Плевнелиев.

Материалът Обрат: „Фолксваген“ даде заден за новия завод в Турция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Плевнелиев посочи, че турският президент Реджеп Ердоган е обещал на германския концерн да купува за нуждите на администрацията и неговата Партия на справедливостта и развитието по 100 000 леки коли от новия завод. При цена на най-евтиния модел на марката от 25 000 евро това означава индиректна субсидия от турската държава в размер на 2.5 милиард евро.

„Турция не е член на ЕС, но е член на общия пазар и митническия съюз. Турция трябва да се придържа към правилата на общия пазар, а не го прави. Очаквам сделката с „Фолксваген“ години наред да е пример за неспазване на правилата на общия пазар. И от тази сделка ще има последствия както за концерна, така и за Турция. Очевидното неспазване на правилата на общия пазар трябва да доведе до санкции“, смята Плевнелиев.

Той добави, че концернът съзнателно се възползва от щедрата оферта на Ердоган, въпреки че е било ясно, че тя не съответства на правилата на пазара и Европейската комисия ще разгледа много внимателно този казус.

„От друга страна Турция за пореден път очевидно не спазва правилата на общия пазар и обещава щедри субсидии както намери за добре. Това трябва да се прекрати, защото подбива основата на пазара“, подчерта Плевнелиев и каза, че за България този въпрос все още не е приключил.

„Ако „Фолксваген“ избере Турция заради щедрата, но нелоялна и некоректна оферта на президента Ердоган, ние ще продължим да преговаряме с тях и за други възможни проекти, които може да направим. Те видяха една България каквато не са очаквали. Те видяха една България, която е доста напред в автомобилния си сектор, със стотици фабрики, с доста добри продукти, които продаваме по света. Видяха възможностите на софтуерните центрове, сърцето на оперативните системи, операционните системи на „Мерцедес“, видяха различни възможности“, добави Плевнелиев.

Материалът Плевнелиев: Сезираме ЕК заради „Фолксваген“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако не е “Фолксваген” ще е някой друг. На България ѝ е дошло времето. Цял автомобил скоро ще се произвежда у нас, категоричен бе Дончев. Според него в преговорите за бъдещ завод на „Фолксваген” у нас държавата е направи всичко възможно, което можеше да се направи – от Владислав Горанов до обикновения чиновник. Единственото, което ни е ограничавало е европейското законодателство.

Припомняме, автомобилният гигант вече основа дъщерно дружество в Турция, което се възприема като по-нататъшна стъпка към изграждането на завод в Маниса, близо до пристанището Измир.

Ако не успеем с привличането на завода на VW, ще предлагаме парцел за производството на батерии или софтуер“, пояснява в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев, който е почетен председател на „Автомобилен клъстер България“.

„Надяваме се да влезем в бизнеса с Volkswagen с допълнителен завод за доставчици. Това е балансът според нас“, пояснява той. Плевнелиев посочва, че германските компании SAP, Bosch и Mercedes-Benz вече разработват свои продукти в най-бедната страна от ЕС. „Стигнахме много далеч с Volkswagen. Не трябва да бъде така, че победителката Турция да получава всичко, а губещата България – нищо“, казва бившият държавен глава.

Дори ако все още няма резолюция на надзорния съвет на най-големия производител на автомобили в света, то от месеци се очертава решение в полза на Турция. „В момента сме в последните етапи на преговорите с Турция и вземането на решение“, заявява говорител на VW пред германската медия, цитирана от investor.bg.

Материалът Ако не е “Фолксваген”, ще е някой друг, убеждава Дончев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Така премиерът Бойко Борисов коментира преговорите с „Фолксваген“, които предпочетоха Турция пред България за новия си завод за автомобили. Борисов беше на откриването на инженеринг център на „Бош“. Той се намира в София Тех Парк, а негов домакин бе президентът (2012 – 2017 г.) Росен Плевнелиев.

„Отношенията с Германия са традиционни и са основани на принципа на взаимната изгода. За „Бош“ няма смисъл да говорим, това е многомилиардна компания“, каза министър председателят. И допълни, че 20-30 души са се върнали, за да работят за „Бош“.

Целта на центъра в София е да се превърне във водещ ИТ глобален софтуерен доставчик на производителите на автомобили, съобщиха по-късно от правителствената пресслужба.

До 2023 година в центъра ще заработят над 500 високо квалифицирани инженери.

Материалът Борисов: Имаме една слабост – спазваме европейските правила е публикуван за пръв път на Икономически живот.