Става ясно, че през настоящата година ЕЦБ ще закупува главно държавни облигации на стойност 1,1 трилиона евро, за да запази евтиното кредитиране на правителства, домакинства и компании, които се борят с пандемията. Банката също така обеща да направи и още повече, ако е необходимо.

От Ройтерс определят като „поливане със студен душ“ категоричното дистанциране на ЕЦБ от политиката, известна като „хеликоптерни пари“, по отношение на директно финансиране на домакинствата.

„Хеликоптерните пари“ или още „пари, паднали от небето“ представляват току-що напечатани банкноти от дадена централна банка, които да се предоставят директно в ръцете на гражданите.

„Според съществуващите договори в ЕС се разбира, че покупката на държавен дълг от първичния пазар, т.е. прякото финансиране на правителствата, би подкопала способността на тази цел да насърчава дисциплинираща бюджетна политика“, посочва Лагард в писмо до член на Европейския парламент, публикувано в сряда и цитирано от Ройтерс.

В отговор до друг член на Европейския парламент, Лагард добавя, че осигуряването на т.нар. „хеликоптерни пари“ никога не е било обсъждано от членовете на ЕЦБ и че в предлаганите на този етап предложения в публичния дебат липсва конкретика.

Това предполага, пише още БНР, че ЕЦБ ще продължава да изкупува облигации само на вторичния пазар (според програмата, известна като „количествени облекчения“), дори ако банката вече е близо до притежаването на една трета от дълга (от дълговите облигации) на държави като Германия и Португалия.

Материалът ЕЦБ отхвърли политиката на „хеликоптерните пари“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През март 2009 г. широкият индекс на акциите в САЩ S&P500 беше забил нос в земята на ниво около 770 пункта. През януари 2020 г., преди COVID-19 да плъзне из света, стойността на индекса беше 3280 пункта. Това са 325% покачване само за десет години.

Вярно е, че през 2009 г. на пазарите цареше нерационален песимизъм. Но дори ако вземем за база предишните по-спокойни години, цената на акциите в най-голямата икономика в света скочи с примерно 150%. За същия период, реалният БВП на САЩ нарасна с 22%, а годишната инфлация беше в рамките на 1.5–2.5%. Как стана възможен този фокус с цената на акциите, скъсали всякаква връзка с ръста на БВП и инфлацията?

Едно от обясненията е начинът, по който Вашингтон, а и повечето развити икономики се „справиха“ с финансовата криза от 2007-2009 г. Те наляха трилиони във финансовия сектор с презумпцията, че банките от своя страна ще ги отпуснат на реалния сектор и бизнесът ще изпълзи от дупката, оставайки в коловозите на добрия стар капитализъм.

На практика се случи съвсем друго: финансовите компании взеха публичните пари и ги превърнаха във финансови продукти, с които търгуват само те. С други думи, правителствената помощ чрез банките остана в банките. Подкрепата за реалната икономика пристигаше на час по лъжичка, което обяснява ниската инфлация на потребителските цени – и галопиращата инфлация при финансовите продукти.

Така реалната икономика и светът на финансите окончателно се обособиха като отделни вселени, като процесите в едната се отразяват на другата със закъснение и приглушени.

Това развитие на събитията показа, че мярката „даваме пари на банките да дадат добри кредити на хората“ не работи. Най-малкото, при сегашния размер на глобалния кредитен товар, този лост се е изчерпал. По тази причина, при сегашната корона-криза правителствата ще използват съвсем други опции за подпомагане на икономиката.

Именно затова Мартин Улф, доайен на финансовата журналистика, в последната си статия за Financial Times призова за справяне с кризата чрез директно монетарно финансиране, в условията на внимателен контрол. Това е другото име на „хеликоптерни пари“.

„Пари от хеликоптера“, най-общо, означава, че вместо правителството да дава милиарди лева народни пари на банки Х, У или ББР в очакване, че те после ще ги дадат на работодателите, които от своя страна ще ги вложат в икономиката под формата на заплати и инвестиции – същото това хипотетично, загрижено за хората правителство може просто да преведе по 2000 или 5000 лева в сметките на уязвимите домакинства.

Струва ви се много? Известният икономист Анатоле Калецки изчисли, че ако парите за „количествени улеснения“, дадени на финансовия сектор в САЩ след Голямата рецесия, вместо това бяха дадени на хората, едно 4-членно домакинство щеше да вземе 26 000 долара. Разпределяне на подобни суми сред населението щеше неимоверно да подкрепи потребителските разходи, тоест реалното производство, освен това да помогне и на ипотечните длъжници: по-малко разбити семейства и бездомници по улиците.

Друга форма на хеликоптерни пари са данъчните или осигурителни облекчения. Примерно, бюджетът да се откаже от данък сгради и ДДФЛ за половин година. Възможен е и някакъв „дългов юбилей“ (практикувано в Древен Израел опрощаване на всички дългове в обществото веднъж на 50 години), финансиран с пари на централната банка.

Поради различните форми, които могат да се приемат, не е ясно дали хеликоптерните пари са монетарна или фискална политика, но е безспорно, че при определени условия те работят. Препоръчвали са ги, в извънредни случаи, както Кейнс, така и Милтън Фридман. Хиперинфлацията не е задължително следствие от хеликоптерните пари – както ясно се вижда от историята на парите, а и макроикономическата теория е наясно с това.

Мартин Улф твърди: „Алтернативата на директното монетарно финансиране… е дълговото финансиране, което ще намали желаните ефекти върху растежа, отчасти заради очакванията то да завърши с поредния болезнен рунд от строги икономии“.

Ако не сте убедени от Улф, чуйте предложението на Уилем Бюитер, бивш главен икономист на Citigroup, а сега професор в Колумбийския университет и влиятелен анализатор. Той се обявява не просто за хеликоптерни пари, а за „пълна компенсация за работници, които губят доход в резултат от кризата“. Бюитер предлага правителствата временно да въведат универсален базов доход и директно да предоставят кредити или гаранции за бизнеса като кредитор от последна инстанция. Където е възможно, да се възлагат държавни поръчки на закъсали предприятия – като във време на война.

Ето какво още написа холандският икономист на 9 април 2020 г.: „Капиталистическите пазарни икономики трябва да отстъпят, поне временно, пред импровизирана форма на социализъм, целяща възстановяване на потока на доходите към домакинствата и приходните потоци за компаниите.“

Да погледнем това кощунство в перспектива: глобалният дълг, по данни от 2018 г. на Института за международни финанси, е достигнал 247 трилиона долара, или 318% от световния БВП. Само през последните 15 години световният дълг е нараснал със 150 трилиона долара. Товарът на дълга (около 75% от който е емитиран от компании, домакинства и правителства в „богатия свят“) е твърде голям, за да бъде обслужван. Нова дългова инжекция ще надуе финансовия сектор дотам, че той ще счупи цивилизацията.

Световните умове добре разбират това. Затова новият инструментариум за справяне с корона-кризата ще разчита много по-малко на кредити и много повече на директни канали за стимулиране – фискални или монетарни.

Хеликоптерните пари означават, че правителството ще предприеме най-добрите мерки в помощ на хората и бизнеса, като разпредели към тях средства или ги освободи от парични задължения, а централната банка ще осребри разходите, като увеличи баланса си. Само че тук има една уловка: това могат да направят страни, които имат централна банка. Чехия, Япония, Ангола, САЩ, Русия, Аржентина, Швейцария… Почти всички страни в света, с изключение на България.

Пациентът „България“ си няма централна банка, а валутен борд. Оказва се, че аргументът как валутният борд намалява, а не повишава устойчивостта на икономиката, като отнема възможността за адаптиране на системата, далеч не е абстрактен.

Следователно, България в средносрочен период (освен ако не реформира частично валутния борд) не може да приложи хеликоптерни пари и ще трябва да ползва изпитания механизъм с кредитите през банките. Равнището на държавния дълг е ниско – но това не може да се каже за дълга на домакинствата и предприятията, включително държавните.

Разбира се, в този сложен момент банките ще покажат нещо като човечност и няма да настояват за незабавно изплащане на дължимите им лихви и главници. Но те със сигурност ще потърсят своето в удобен момент – което освен рецесията заради срива на доставките, вещае и рецесия заради поредния остеритет. Освен това, новите високи нива на задлъжнялост ще депресират българското общество из основи.

Иронията е, че все пак ще се мъчим да предоставяме стимули с пари, взети от кредити – в свят, който прави съвсем други неща. България ще си надува кредитния балон сама, докато нашите международни партньори ще използват хеликоптера. Колкото и да сме добросъвестни с борда и бюджета, ще внесем инфлация: и по линия на международната търговия, и чрез обезценката на международните резерви, формиращи паричния съвет.

Ако има главен лекар в нашата болница, той трябва много бързо да се погрижи за реалната икономика на България: за производството на храни за вътрешния пазар, за вертикална интеграция и фокус върху крайни продукти, а не възли и детайли за износ. За публични програми за заетост, в изпълнение на смислени национални проекти.

Това с „ефективната алокация на средства през финансовите пазари“ други преди нас го играха – и никак не са доволни от резултатите. Всъщност, слабостта на националните здравни системи днес идва именно от икономиите, наложени заради обслужването на предишните „спасителни“ кредити.

Материалът Кредитът само влошава корона-кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.