Глобално, изхвърлянето на храна допринася за около 8% от емисиите на парникови газове. Последствията за околната среда от храната, която никой не изяжда, е огромна. В същото време, при преброяването на населението от миналата година, 26 милиона възрастни американци са отбелязали, че са нямали какво да ядат в последната седмица. Проблемът е още по-задълбочен в семейства с деца. Светът произвежда повече храна от необходимото, за да се нахранят всички; ние просто трябва да успеем да я разпределяме по-ефективно до нуждаещите се хора.

Най-голямата част от хвърлянето на храна, около 37%, се случва у дома. Това е защото хората купуват амбициозни съставки, които не могат да сготвят, храната се забравя в дъното на хладилника, храните се развалят бързо заради неправилно съхранение, или се изхвърлят предварително, без да са развалени. Тези грешки се допускат лесно, но и лесно се поправят, казва Сюзън Милър-Дейвис, ръководител в консултантска фирма за храната и климата. Тя препоръчва приготвянето на списък за пазаруване и купуването само на съставки, които смятаме да използваме. За по-лесно развалящи се стоки е хубаво да се пазаруват от фермерски пазари или квартални магазинчета за плодове и зеленчуци, тъй като храната местно производство е по-прясна и не се разваля толкова бързо.

Вкъщи е хубаво да направим списък с храните, които имаме под ръка и да организираме хладилника добре, за да може да следим какво има вътре. Някои хора намират за полезно да надпишат продуктите си с датата на купуване или приготвяне, други пък имат система, при която най-старите продукти са на най-горния рафт, за да се използват първи.

Що се отнася до готвенето „аз не готвя според настроението ми“, казва Милър-Дейвис. „Отварям хладилника и гледам какво трябва да бъде сготвено“. Много от развалящата се прясна храна може да се спаси – например, увехналите зеленчуци могат да се направят на супа, а поостарелите плодове могат да се замразят за смути или домашен сладолед.

Ако няма начин храната да бъде използвана, то тя може да бъде компостирана вместо изхвърлена, което намалява негативното въздействие върху околната среда. Когато храната гние в сметища, тя генерира огромно количество метан, парников газ 28 пъти по-силен от въглеродния диоксид. От друга страна, в едно кошче за компостиране, микробите превръщат органичната материя в богата на минерали пръст, като в същото време не позволяват отделянето на въглеродни емисии. Според Project Drawdown, неправителствена организация за климата, повече компостиране би довело до спестяване на въглеродни емисии, равностойни на тези от около 15 милиона пътнически автомобили за 30 години.

Милър-Дейвис признава, че нейните съвети за намаляване на хранителните отпадъци са трудни, тъй като хората в днешно време са много заети. Много хора се опитват да балансират работа на пълен работен ден с гледане на деца, учене от разстояние и стреса от пандемията. Други пък си търсят работа, грижат се за болни роднини, или просто имат трудности в живота. Проучване от 2020 обаче показва, че средностатистическият американец харчи около 1300 долара на година за храна, която не се изяжда. Това е повече от средния годишен разход за дрехи, гориво, отопление и електричество. Инвестирането на малко време за намаляване на хранителния боклук може да доведе до големи спестявания.

Проблемът с хвърлянето на храна не е само в собствените ни кухни. Около 28% от храната се изхвърля от ресторанти и магазини за храна. Това може да се промени, ако хората се обедният и поискат закони за намаляване на хранителния отпадък, и вместо да отива на боклука, храната да бъде осигурена за нуждаещите се. Също така, може да се помогне като се правят дарения за програми за раздаване на храна, или се участва в такива програми като доброволец.

Според Project Drawdown, ако изхвърлянето на храна намалее наполовина в следващите 30 години, ще се спести отделянето на поне 10 гигатона въглероден диоксид – еквивалентно на спирането на 2570 електроцентрали, захранвани от въглища.

Намаляването на изхвърлянето на храна е едно от климатичните решения, които не струват почти нищо, а водят до огромни финансови и екологични ползи, казва Милър-Дейвис.

Материалът Изхвърлената храна замърсява повече от самолетната индустрия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ставката от 9 на сто е временна и ще е в сила до 31 декември 2021 г., предвижда промененият Закон за данък върху добавената стойност, съобщава НАП.

Данъчната ставка е намалена и за предоставящите ресторантьорски и кетъринг услуги, които предлагат храна и съответно обслужване за консумация на място.

Бирата, виното и спиртните напитки, които те продават, остават на досегашния данъчен режим. 

Зоните за хранене в търговските центрове също ще са с намалено ДДС, като условие за това е да не става въпрос за поръчка на храна, опакована за вкъщи.

При кетъринга, когато доставката на храна на място е придружена от други услуги като подреждане, доставка на оборудване (маси, столове) и сервиране, ставката е 9 %.

Продажбата на храна от павилион, магазин или вендинг машина, както и доставките до вкъщи, остават на досегашния режим на облагане от 20 %.

От  промяната на Закона за ДДС ще се възползват вече не само хотелиерите, а и издателите и разпространителите на книги и учебници, в това число електронни издания.

Измененията обхващат също и търговците на детски продукти  – храни за бебета и малки деца, пелени и подобни хигиенни артикули, които са изчерпателно изброени в новия Закон за ДДС.

До дни Национална агенция за приходите ще публикува на сайта си становище за прилагането на новия Закон за ДДС.

Материалът Храната с 9% ДДС от 1 юли, само ако е сервирана е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изчисленията са извършени по данни на националните статистически служби. Специалистите от РИА Рейтинг са анализирали бюджетите на домакинствата, информира БГНЕС.

Най-малък дял от разходите за храна – 8,4% е регистриран сред жителите на Люксембург, най-голям е в Украйна, където дават половината от бюджета си. Русия заема 31 място с 30,2% от средствата на домакинството за хранителни стоки.

Руският показател намалява с един процентен пункт в сравнение с предходната година.

Делът на разходите за храна в Холандия и Великобритания е 10,6%, в Ирландия – 11,5%, във Финландия – 11,7%.

В края на класацията освен Украйна са разположени Казахстан (47,6%), Молдова (43,8%), Северна Македония (37,8%), България (36,5%), Беларус (36,3%), Сърбия (34,3%), Румъния (33,3%) и Литва (31,5%).

В Черна гора за храна харчат 29,7% от бюджета си, а в Хърватия 28,2%.

В допълнение експертите от РИА Рейтинг изследваха колко от бюджета си жителите отделят за алкохолни напитки и тютюневи изделия.

Люксембург, Португалия, Кипър и Молдова имат най-нисък дял на разходите за тези стоки. В изброените страни жителите отделят не повече от 1,6% от потребителските си разходи за алкохол и тютюн. Румъния има най-висок дял на лошите навици”(8,2%), България (5%) и Сърбия (4,9%).

Според този показател Русия заема 25-то място (3 процента). Също толкова дават и в Беларус, а приблизително една и съща сума изразходват за лоши навици в Хърватия, Чехия и Холандия (2,9%) и Словакия (3,1%).

Оценени са и средствата на европейците за кафенета, ресторанти и хотели. Най-високите разходи са в Швейцария (11%), следват Гърция (10,8%) и Испания (9,9%). Най-ниските разходи са за жителите на Румъния и Молдова (1,9% всеки), както и в Беларус (2,8%), Украйна и Хърватия (2,9% всяка). В Русия – 3,5%.

И накрая експертите от РИА Рейтинг проучиха колко хората от различните страни харчат за свободно време и култура. Лидерите тук са икономически проспериращите западноевропейски страни – Швеция (18,7%), Великобритания (13%) и Австрия (11,5%).

При първите две държави разходите за свободното време и културата дори надвишават тези за храна.

Материалът България сред първите в Европа по разходи за храна е публикуван за пръв път на Икономически живот.