Докладът, поръчан от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс в Европейския парламент и изготвен от консултантската организация Ipsos, включва хиляди потребители във всички 27 държави-членки. Допитването е проведено между февруари и март тази година, в опит да се прецени отношението на потребителите към генномодифицираните култури.

Това включва както “конвенционални“ генетично модифицирани организми, базирани на генетичен трансфер между различни видове, така и генетично редактирани култури, създадени с помощта на нови техники за генно инженерство като CRISPR.

Според резултатите от допитването 86% от хората искат, ако храните съдържат ГМО, това задължително да бъде отбелязано на етикета. 68% от анкетираните, които са чували за новите геномни техники, биха искали и те да бъдат ясно обозначени.

Докато 78% от анкетираните са чували за генетично модифицирани култури, средно само 40% във всички държави-членки на ЕС имат представа какво са генетично редактираните култури.

В сегашния  си вид законодателството на ЕС предвижда, че генномодифицираните  храни трябва да бъдат ясно етикетирани, като се посочва, че в случай на предварително опаковани такива храни, като например фуражни продукти, списъкът на съставките трябва да посочва “генномодифициран“ или “произведен от генетично модифицирани организми“.

Въпреки това продуктите от животни, хранени с генномодифицирани култури, са освободени от етикетиране на ГМО.

Докладът идва на фона на разгорещен дебат за бъдещето на технологията, след като решението на Европейския съд от 2018 г. постанови, че генетично редактираните  посеви по принцип попадат в директивата на ЕС за ГМО.

Резултатът от това решение обаче бе силно оспорен, а представителите на индустрията настояха за преразглеждане, така че да се изключат генноредактираните култури от обхвата на регламентите на ЕС, уреждащи ГМО.

Това ще включва правила за етикетиране, нещо, което Зелените предупреждават, ще лиши потребителите от правото им да знаят как се произвежда храната им и няма да им остави “никаква възможност да избягват генномодифицирана храна“.

Служител на Комисията заяви пред EURACTIV, че следващата стъпка за изпълнителната власт на ЕС ще бъде публикуването на проучване за новите геномни техники, което има за цел да изясни ситуацията след решението на съда от 2018 г.

“В момента Комисията финализира проучването, поискано от Съвета“, каза служителят, като подчерта, че в него ще бъдат разгледани и нагласите на потребителите.

Очаква се проучването да бъде публикувано в края на април.

Мартин Хьослинг, говорител по селскостопанската политика в групата Зелените, заяви, че Комисията “трябва да зачита волята на потребителите и да гарантира, че се прилагат съществуващите правила, както и това за етикетиране на животински продукти, които са били хранени с ГМО, включително и всички нови методи в генното инженерство“.

“Изискваме същите правила за разрешаване и етикетиране да се прилагат за всички видове генетично модифицирани организми“, каза той и подчерта, че защитата на потребителите означава “свобода на избор и прозрачност относно това дали нашата храна е произведена чрез генно инженерство, без значение дали са използвани нови или стари методи”.

Водещата политика на ЕС в областта на храните – стратегията “От фермата до трапезата”, се отбелязва потенциалната роля, която “иновативните техники, включително биотехнологии“ могат да играят за повишаване на устойчивостта в производството на храни. Въпреки това трябва да е ясно, че проследяването и етикетирането на продуктите, произведени с помощта на тези техники за редактиране на гени, трябва да гарантират правото на потребителите да знаят какво консумират и свободата им на избор”.

Липсата на етикети на тези продукти рискува да “подкопае доверието на потребителите в биологичните храни“, а това е в противоречие с целта на стратегията да стимулира производството и потреблението на биологични храни в общността.

Материалът Възможно ли е в ЕС храните с ГМО да имат задължителни етикети е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В периода от 7 април до 7 май, включително, ще се извършва засилен контрол в производството и търговията на традиционно предлаганите за празниците храни (агнешко месо, козунаци, яйца, включително боядисани яйца, пресни зеленчуци), както и на боя за яйца. Ще се следи за произхода и правилното съхранение на суровини и храни, за коректното етикетиране и маркировка.

По отношение на предлагането на агнешко месо ще се контролира наличието и цветът на здравната маркировка (син цвят – месото е с произход България, червен цвят – с произход, различен от българския, в съответствие със Заповед № РД 11-631/25.03.2019 г.), а също така и дали търговците предоставят на видно място информация за страната на произход на месото.

Инспекторите ще следят строго начина на съхранение, етикетирането и маркирането на яйцата. Ще се вземат проби за лабораторно изпитване от яйцата с произход ЕС и трети страни.

По време на официалните празнични дни от 30.04.2021 г. до 03.05.2021 г. вкл., на почивния 04.05.2021 г. и на Гергьовден – 06.05.2021 г., ще бъдат осигурени дежурни инспектори във всички ОДБХ, които да осигуряват дейността на контролния орган и да реагират на сигнали на граждани.

БАБХ припомня, че сигнали за нередности приема на Горещия телефон – 0700 122 99 и през онлайн формата на сайта.

Материалът Агенцията по храните започва 1-месечни проверки на яйца, козунаци и агнешко е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Агенцията съобщава, че най-големи са задържаните количества мандарини – 109 680 кг от храните с неживотински произход, а при тези от животински – на пчелния мед – 26 736 кг.

Спрени са също пратки с портокали – 95 462 кг, 47 858 кг нар, 30 600 кг лимони и 19 825 кг грозде. Задържани са също 57 041 сладък пипер.

Всички плодове и зеленчуци са отхвърлени заради констатирано наднормено съдържание на пестициди.

Недопуснати на граничния контрол са 11 100 кг лешници, за които е установено замърсяване с микотоксини.

145 кг прополис и 1 722 кг съставни продукти (храни, предназначени за консумация от човека, които съдържат продукти от животински и продукти от растителен произход, като преработката на първичния продукт е неразделна част от производството на крайния продукт; напр. инстантни супи) също са отхвърлени на границата заради незадоволителна документална и идентификационна проверка.

Храни, при които са установени несъответствия от инспекторите на дирекция „Граничен контрол“, не са допуснати на територията на България и ЕС, като продукцията е била насочена за унищожаване или е била върната в страната на произход.

Заловените продукти, които подлежат на съобщаване по Системата за бързо оповестяване на храни и фуражи (RASFF), са били сигнализирани незабавно.

Материалът Над 300 тона опасни храни задържани по границата ни през ноември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-много поскъпват зърнените култури, захарта, млечните продукти и растителните масла.

През октомври 2020 г. средната стойност на индекса на цените на храните на ФАО, е 100,9 пункта, което е с 3,1% по-високо от септември и 6,0% над октомври 2019 г.

Индексът на цените на зърнените култури е нараснал със 7,2% спрямо предходния месец и 16,5% спрямо октомври 2019 г.

Цените на пшеницата показаха най-значителни ръстове, породени от спад в експортните доставки, неблагоприятни метеорологични условия в Аржентина и продължаващ дефицит на валежи, което се отразява негативно на зимната пшеница в части от Европа, Северна Америка и Черноморския регион.

Цените на царевица, фуражен ечемик и сорго също показаха възходяща тенденция през октомври, докато на ориза леко спаднаха.

Индексът на цените на растителните масла на ФАО се повиши с 1,8% през последния месец, достигайки деветмесечен връх, главно обусловен от по-високите цени на палмовите и соевите масла.

В същото време цените на рапичното масло леко паднаха в резултат на нарастващата несигурност в търсенето в Европейския съюз поради обострянето на пандемията COVID-19 в региона.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО е нараснал с 2,2% в сравнение със септември, като най-значително поскъпване има при сирене, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и масло. Повишаването през октомври се дължи на известно напрежение в доставките в краткосрочен план поради силното търсене на внос в Азия и Близкия изток.

Индексът на цените на захарта на ФАО се е увеличил със 7,6% в сравнение със септември, главно в резултат на очакваното свиване на производството както в Бразилия, така и в Индия, двете най-големи страни производителки на захар.

Октомврийската стойност на индекса на цените на месото на ФАО беше с 0,5 процента по-ниска от тази през септември и се дължи на спада в котировките за свинско месо от Германия под влияние на ограниченията за износ в Китай.

Спадът продължава деветия месец от януари насам. Цените на говеждо и птиче месо също спаднаха, докато на агнешкото се повишиха на фона на силното вътрешно търсене и ниското предлагане на износ.

Материалът Храните в света поскъпват пети пореден месец е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Единият е био сусамов тахан, произведен в България от нидерландска суровина с възможно наличие на пестициди.

От съобщението става ясно, че по Системата за бързо съобщаване на храни и фуражи е получена информация за доставен до български преработвател био сусам с произход Нидерландия. Доставеното количество е 750 кг, като част от него е преработено от фирма „Рад-Мар” ООД в „био сусамов тахан, пълнозърнест” в опаковки по 0,250 кг с партиден номер L2020.10.08 и по 1 кг с партиден номер L2020.10.21.

На българския пазар са разпространени 110 кг био тахан от двата вида разфасовки. Няма информация в търговската мрежа да се продава непреработен сусам от полученото количество.

Вторият продукт е козе сирене Bettine Blanc ripened goats cheese, 1 кг, с партиди 08.11.2020, 15.11.2020, 22.11.2020, 29.11.2020, 06.12.2020, 13.12.2020 I 27.12.2020. Нидерландският му производител  Bettinehoeve BV е започнал изтегляне от пазара, тъй като е възможно наличие на замърсяване с Листерия (L. monocytogenes).

В България са доставени 3 584 кг, налични и възбранени са 740 кг от храната.

Фирмата-производител е уведомила контрагентите си е България, които са започнали изтегляне от търговските обекти.

БАБХ призовава потребителите, закупили от „био сусамов тахан пълнозърнест” от отбелязаните партиди да не го консумират и по възможност да го върнат на търговеца, от който са го закупили.

Същото важи и за закупилите козе сирене Bettine Blanc ripened goats cheese.

Материалът Две опасни храни засечени на пазара е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цените на петрола паднаха драстично в ранните етапи на COVID-19 и само частично възвърнаха нивата си преди пандемията. В същото време цените на металите спаднаха сравнително умерено и се върнаха на позиции, предшестващи шока.

„Въздействието на COVID-19 върху суровините е неравномерно и може да има трайни последици за енергийните пазари“, казва Айхан Косе, изпълняващ длъжността вицепрезидент на Групата на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции.

Когато спадовете в цените на суровините са краткотрайни, стимулите могат да са буфери. Когато обаче цените останат депресирани за продължителен период, политиците трябва да намерят решения, така че техните икономики да могат да се приспособят плавно към новото нормално положение.

В света след COVID, развиващите се страни износителки на петрол трябва да бъдат по-агресивни в политики за намаляване на зависимостта си от приходите от тази суровина.

Очаква се цените на петрола да достигнат средно $44 за барел през 2021 г., в сравнение с около $41 за барел през 2020 г. Прогнозата е, че търсенето ще расте бавно, тъй като туризмът и пътуванията продължават да бъдат ограничавани от здравни проблеми.

Цените на енергията, включително природен газ и въглища, се очаква да се възстановят през 2021 г., след голелия спад през 2020 г.

Втората вълна на пандемията, която води до повече блокировки и по-малко потребление, както забавянето на ваксини, може да доведе до по-ниски цени на енергията от прогнозните, смята Световната банка.

При металите може да има умерено поскъпване през 2021 г., подкрепено от продължаващото възстановяване на световната икономика особено в Китай.

Цените на селскостопанските продукти ще нараснат леко през 2021 г., след прогнозно увеличение от 3% през 2020 г. заради известния недостиг на хранителни масла.

Загрижеността относно несигурността на храните остава актуална в няколко нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. Тези опасения се дължат на удари по доходите, които нанесе световната рецесия, тесни места в наличността на храни на местно ниво и гранични ограничения, които възпрепятстват предлагането на работна ръка.

Материалът Леко поскъпване на металите и храните през 2021 г., петролът остава под нивата преди кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От август средният индекс на цените на зърнените култури се е увеличил с 5,1%, надминавайки показателя от септември 2019 г. с 13,6%.

Най-много е поскъпнала пшеницата, на фона на опасенията от по-ниско производство в южното полукълбо и сухо време, засягащо посевите на зимната пшеница в много европейски страни.

Международните цени на царевицата също се повишиха поради влошаващите се култури, предимно в Европейския съюз, и ревизия надолу на запасите от предишния сезон в Съединените американски щати.

Международните цени на соргото и ечемика също се повишиха, докато на ориза спаднаха.

ФАО публикува и актуализирана прогноза за световното производство на зърнени култури през 2020 г .: въпреки лекия спад от миналия месец, все още се очаква рекордното производство, което може да достигне 2 762 милиона тона, или с около 2,1% по-високо в сравнение с 2019 г.

Месечният индекс на храните на ФАО се използва за проследяване на международните цени за най-търгуваните хранителни стоки.

Заради нарастването на котировките на палмови, слънчогледови и соеви масла на фона на силно търсене на световния пазар, средната стойност на индекса на цените на растителните масла на ФАО през септември се е увеличила с 6 процента, достигайки рекордно ниво през последните осем месеца.

Индексът на цените на месото през e с 0,9% по-нисък от този отпреди месец, отчасти поради решението на Китай да забрани вноса от Германия в отговор на заболяването африканската чума по свинете.

Умереното увеличение на цените на маслото, сиренето и обезмасленото мляко на прах се компенсира от спада в цените на пълномаслено мляко на прах, което остави индекса на млечните цени на ФАО през септември почти без промяна.

Материалът Поскъпват храните в света, най-много пшеницата, отчете ФАО е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индексът на цените на храните е достигнал средно 94,2 пункта през юли, което е увеличение с 1,2 процента спрямо юни и почти 1 процента по-високо от юли 2019 г.

Индексът на цените на растителните масла е нараснал със 7,6 процента и достига петмесечен връх.

Млечните продукти са нагоре с 3,5 процента, поскъпват всички продукти от масло и сирене до мляко на прах.

Индексът на цените на зърнените култури практически не се промени през юли, въпреки че царевицата и соргото са регистрирали рязко увеличение, повлияно от големи покупки на Китай от Съединените американски щати.

Цените на ориза паднаха, което отразява перспективите за големи реколти през 2020 г.

Месото се търгува с 1,8 процента по-малко в рамките на месец и средно с 9,2 процента под нивото си отпреди година.

Материалът Храните в света поскъпват втори месец, показват данни на ФАО е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След няколко кратки отлагания, преди няколко дена най-накрая бе съобщена новата водеща политика на ЕС в областта на храните, потвърждаваща стремежа на изпълнителната власт на ЕС да трансформира европейския начин на производство, разпространение и консумация на храни.

Подкрепата за преминаване към „по-растителна диета“ остава основен елемент на Farm to Fork (F2F), като част от усилията за намаляване не само на рисковете от животозастрашаващи заболявания, но и на въздействието на хранителната система върху околната среда.

Инициативата също така дава силен акцент върху алтернативните храни и фуражи, ангажирайки се, че изследванията ще се съсредоточат върху „увеличаване на наличността и източника на алтернативни протеини, като растителни, микробни, морски и насекомни протеини, както и други заместители на месото“.

Освен това в рамките на своята стратегия комисията заявява, че ще проучи правилата на ЕС за намаляване на зависимостта от критични фуражни суровини, посочвайки „соята, отглеждана на обезлесена земя“.

Брюксел ще се справи с това чрез „насърчаване на растителни протеини, отглеждани в ЕС, както и алтернативни фуражни суровини“, като назовава насекоми, морски суровини и странични продукти от биоикономиката.

Олга Кику, мениджър по европейските въпроси на „Състрадание в ЕС за световно земеделие“, заяви, че е „страхотно да видим желание за промяна“, като добави, че макар да е разочароващо, че амбициозни елементи на F2F са отстранени в последния момент, тя остава „с надежда, че в крайна сметка ЕС ще настоява за така необходимата хранителна революция. „

Кику добавя, че за това трябва да се вземе двустранен подход – подобряване на хуманното отношение към животните и намаляване на производството и консумацията на месо.

Стратегията наистина обещава да се преразгледа законодателството за хуманно отношение към животните, включително относно транспортирането и клането на животни, за да се приведе в съответствие с най-новите научни доказателства. Това улеснява прилагането на тези закони и в крайна сметка ще се гарантира по-високо ниво на хуманно отношение към животните.

В стратегията се добавя, че Комисията ще разгледа и възможностите за етикетиране на това хуманно отношение към животните, като подчертава, че използването на етикети за свързване на производствените методи с потребителското търсене може да увеличи възможностите на фермерите.

След като многобройните огнища на коронавирус спряха месопреработвателните предприятия в САЩ, подобна тенденция започна да се наблюдава в целия ЕС, което може да доведе до вредни последици за сектора.

Асоциацията на земеделските производители подчертава, че те се застъпват за „балансирана диета“, при която консумацията на здравословна храна от животински и растителни източници е от съществено значение, добавяйки, че „Европейската селскостопанска общност подкрепя всяка мярка, насърчаваща потребителите да приемат диета, която гарантира тяхното добро здраве.“

Те обаче предупредиха, че всеки тип етикетиране на хранителните стойности и диетичните насоки трябва да се основават на базата „стабилна наука“ и да се избягва опростенчески подход, който може да бъде подвеждащ“.

Производителите добавят, че в тази връзка подобни инициативи трябва „да вземат предвид изключително важното значение на жизненоважната хранителна стойност, осигурена от селскостопанските продукти, включително от тези от животински произход, чийто принос към здравословното хранене не може да се пренебрегне“.

Институтът за добра храна Европа (GFI Europe) приветства ангажимента на Европейската комисия да създаде алтернативни протеини, като месо на растителна основа, крайъгълен камък в нейната програма за научни изследвания, като заяви, че това представлява „значителна стъпка напред“.

Александър Холст, ръководителят на политиката на GFI Europe, заяви, че „алтернативните протеини, като месо на растителна основа и култивирано месо, играят критична роля за прехода на Европа към по-устойчива, здравословна и справедлива хранителна система“, добавяйки, че те също представляват „основна търговска възможност за Европа да реализира наистина зелено възстановяване от рецесията по повод COVID-19. “

Д-р Джеанет Филдинг, главен директор по корпоративните въпроси и комуникациите в Upfield – най-голямата компания за потребителски продукти на базата на растения, предупреди, че въпреки че приветстват акцента върху алтернативните протеини, „устойчивата хранителна система в ЕС не е възможна, докато растителните храни не достигнат до равна нормативна база на енергийната стойност на месото и млечните продукти. „

„Комисията има амбицията да предостави ясна информация, която улеснява потребителите да избират здравословни и устойчиви начини на хранене, но това е напълно подкопано от регулаторните бариери, като забраната за използването на основни термини за по-здравословни и устойчиви храни, наложени от нея.“

Материалът Започва ли хранителна революция в Евросъюза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От началото на годината (април 2020 г. спрямо декември 2019 г.) инфлацията е минус 0.3%, а годишното поскъпване за април 2020 г. спрямо същия месец година по-рано е 1.8%.

Инфлация, измерена чрез ИПЦ, по месеци

През април т.г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

•          хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.9%;

•          алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.1%;

•          облекло и обувки – увеличение с 6.3%;

•          жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 2.1%;

•          жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – намаление с 0.1%;

•          здравеопазване – увеличение с 0.3%;

•          транспорт – намаление с 6.8%;

•          съобщения – намаление с 0.2%;

•          развлечения и култура – намаление с 3.6%;

•          образование – цените остават на равнището от миналия месец;

•          ресторанти и хотели – увеличение с 0.1%;

•          разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.5%.

През април 2020 г. са по-ниски цените на следните хранителни продукти: хляб „Добруджа“ – с 0.9%, типов и ръжен хляб – с 1.3%, свинско месо – с 0.4%, мляно месо (кайма) – с 2.2%, риба – с 1.5%, замразена риба – с 0.3%, нискомаслено прясно мляко – с 0.3%, кашкавал – с 0.4%, извара – с 1.2%, млечни масла – с 2.9%, олио – с 0.2%, домати – с 0.6%, краставици – с 18.1%, листни зеленчуци – с 0.7%, леща – с 1.2%, шоколад и шоколадови изделия – с 1.8%, сладолед – с 5.7% и други.

Поскъпнали са: ориз – с 2.2%, брашно – с 1.4%, месо от едър рогат добитък – с 1.7%, агнешко и ярешко месо – с 1%, сирене – с 3.4%, яйца – с 3.9%, ябълки – с 5.5%, цитрусови плодове – с 13.9%, зеле – с 31.5%, зрял лук и чесън – съответно с 20.2 и 24.2%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 12.6%, маслини – с 2.5%, гъби – с 2.9%, зрял боб – с 3.8%, картофи – с 10.9%, захар – с 4.7% и други.

В групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при газообразни горива за битови нужди – с 3.5%, топлоенергия – с 21.5%, почистващи препарати за дома – с 1.6%, прахове за пране – с 0.1%, дизелово гориво – с 11.7%, автомобилен бензин А95Н – с 14.1%, автомобилен бензин А100Н – с 11.7%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 14.4%, метан за ЛТС – с 12.3%, и други.

През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано поскъпване при такса за събиране и изхвърляне на битови отпадъци – с 1.1%, въглища – с 1.5%, препарати за почистване на съдове – с 0.4%.

Цените на лекарствата и на лекарските услуги са се увеличили съответно с 0.4 и 0.3%.  

Хармонизираният индекс на потребителските цени за април 2020 г. спрямо март 2020 г. е 99.6%, т.е. месечната инфлация е минус 0.4%. Инфлацията от началото на годината (април 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 0.4%, а годишната инфлация за април 2020 г. спрямо април 2019 г. е 1.3%.

Индексът на цените за малката кошница, която отчита най-нискодоходните 20% от домакинствата, за април спрямо март т.г. е 100.6%, а от началото на годината (април 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 102.6%.

Материалът 0,6% дефлация за април, по-ниски цени на горива, по-високи на храни е публикуван за пръв път на Икономически живот.