От съобщение на комисията, ръководена от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, става ясно за решението незабавно да поиска от Софийския градски съд да бъдат вдигнати възбраните, пише „Сега“.

„Решението е мотивирано с достатъчната обезпеченост на претенциите по отношение на Васил Божков и свързаните с него търговски дружества, както и с това, че с наложените възбрани върху сгради и права на строеж, собственост и понастоящем на „Нове хоумс“ АД, на практика се засягат интересите на близо 250 лица, които са сключили предварителни договори за придобиване на жилища и са заплатили значителни суми на акционерното дружество„, обяснява комисията, цитирана от изданието.

Имотите са възбранени с окончателно съдебно определение в рамките на производството за конфискация срещу Божков. Според комисията ситуацията се е променила, след като хората, купили имоти там са представили предварителни договори и извършени плащания към дружеството.

Искът на КПКОНПИ за конфискация срещу Божков е внесен в края на февруари и е на стойност 278 млн. лв., като ответници по делото са и свързани с него фирми и лица.

Материалът Вдигат възбраната върху комплекса на Божков „Нове хоумс“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С решение на Комисията от 18.12.2019 г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на уведомление, получено от Софийска градска прокуратура, за привличане на Стоян Александров като обвиняем.

Обвиненията касаят извършване на банкови сделки без съответно разрешение, като от това са причинени значителни вреди и са получени значителни неправомерни доходи, както и данъчни престъпления, съобщават от КПКОНПИ.

Според прокуратурата, от 19.11.2002 г. до 12.02.2015 г. Александров, без необходимите разрешителни, е предоставял кредити и заеми срещу годишна лихва в размер на 14% до 18% на 61 физически и юридически лица в София, Бургас, Варна, Плевен, Царево, Видин и Пловдив.

Общият размер на предоставената сума е 541 000 лв., 1 693 160 щатски долара и 3 738 600 евро.

Отделно от това, в периода 27.09.2002 – 11.03.2009 г., и като управител на еднолични дружества с ограничена отговорност, Стоян Александров е извършвал банкова дейност без да има необходимия лиценз.

Предоставени са общи 13 кредита за 906 400 лв. и 9 955 579, 88 евро.

КПКОНПИ реши да се внесе искова молба срещу Александров и срещу свързани с него лица и дружества за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 10 376 874.55 лв.

Комисията претендира отнемане на 5 офиса и 2 склада в Плевен, апартамент в гр. Сандански, игрална зала с коктейл-бар, два магазина, масивна двуетажна сграда, масивна сграда от етаж и половина, както и жилище в гр. София, ведно с гараж, складово и таванско помещение към него.

Претендира се и отнемане на лек автомобил Ауди А8, както и на дружествени дялове и парични средства сметки в различни банки.

КПКОНПИ взе и решение за внасяне на искова молба в Софийски градски съд срещу Иво Прокопиев и Галя Прокопиева за отнемане на незаконно придобито имущество за общо 451 476.59 лв.

Претендира се отнемане на парични суми и акции, включително придобити в САЩ, Германия, Япония и Люксембург.

По това производство, на 17.02.2020 г. СГС уважи искане на КПКОНПИ за обезпечение на бъдещ иск срещу двете лица, поради установено значително несъответствие между имущество и доходи за периода 15.08.2008 – 15.08.2018 г.

С определението на СГС са наложени запори на акции, на банкови сметки, както и запор на моторна лодка „Merry Fisher 795 Marlin“.

Към Прокопиеви има и друго производство. През 2018 г. Антикорупционната комисия е внесла в Бургаския окръжен съд искова молба за отнемане в полза на държавата на 198 927 389,22 лв. Образувано е гражданско дело.

Наложените обезпечителни мерки по това дело касаят възбрани върху недвижими имоти, както и запори върху притежавани акции. През март 2020 г. по делото са наложени и допълнителни възбрани върху недвижими имоти в София и Балчик, собственост на дружества, контролирани от „Алфа Финанс холдинг“ АД поради непосредствена опасност от разпореждане с имотите.

По нито едно от производствата, касаещи Иво Прокопиев и Галя Прокопиева, не са предприемани действия, свързани с имущество, принадлежащо на „Икономедиа“ АД, информират от КПКОНПИ.

Материалът КПКОНПИ с иск за отнемане на имущество на Стоян Александров и Иво Прокопиев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това стана ясно на брифинг в парламента, събрал депутати от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и Атака.

Основният мотив за предложението е увеличаване на преките чуждестранни инвестиции. Такива идвали само при успешна борба с корупцията, заяви шефът на групата на ГЕРБ в парламента Даниела Дариткова.

Ако бъде избран, Цацаров ще довърши мандата на подалия оставка след скандала с „терасата“ Пламен Георгиев, който е до 2024 година.

Интересен казус се заформя обаче с довършването на мандата на главния прокурор. Той изтича на 10 януари и ако Сотир Цацаров иска да бъде шеф на КПКОНПИ, той трябва да подаде оставка. Тогава най-вероятно мандадът му ще бъде доизкаран от заместника му, който е Иван Гешев – очакващ президентски указ за назначаването му за главен прокурор за 7-те години след 10 януари.

Цацаров бе в парламента, но не се присъедини към депутатите за импровизираната пресконференция.

Номинацията му не е голяма изненада, тъй като до момента неофициално се коментираше, че именно той ще поеме поста. Повод за тези твърдения е забавянето на процедурата по избор на приемник на Пламен Георгиев. По закон при предсрочно прекратяване на мандата новият избор се прави в срок до 2 месеца. След оставката на Георгиев срокът изтече на 30 септември, а новата процедура бе открита едва на 6 ноември. Обяснението на депутатите бе ваканцията им заради местния вот.

Материалът Цацаров шеф на КПКОНПИ – в името на чуждестранните инвестиции е публикуван за пръв път на Икономически живот.

До прегласуването се стигна, след като президентът Румен Радев върна указа за назначаването му след първото гласуване. Сега обаче държавният глава не може да не подпише повторния избор на Гешев, макар че Конституцията не определя някакъв срок за президентския указ.

ВСС почти повтори маратона си от 24 октомври, но този път главни действащи лица бяха членовете на съвета. Над пет часа магистратите затънаха в процедурни изказвания и предложения, реплики, дуплики, които повишиха доста напрежението в залата, дори се очертаха явни противоборства.

Най-активни бяха тези, които и първия път, и сега гласуваха против Гешев – Лозан Панов, Атанаска Дишева и Олга Карелска. Основното им предложение бе да започне нова процедура с нови номинации. Това искане не мина, като ВСС го отхвърли с 20:4 гласа.

Изострените дебати доведоха дори до това, че след една от почивките съдия Дишева обяви, че в кулоарите Иван Гешев й отправил заплаха, изричайки думите – „Поздравявам ви, г-жо Дишева – пред вас стои блестяща политическа кариера. От вас ще излезе прекрасен общински съветник“.

„Заявявам, че приемам това като откровена заплаха и внушение пред моето бъдеще и като член на ВСС, и като съдия“, заяви Дишева пред колегите си от съвета. И уточни, че казва това, за да подкрепи позицията си за липсата на професионални и нравствени качества у кандидата.

След края на заседанието правосъдният министър Данаил Кирилов изрази надежда, че държавният глава няма да бави указа за назначаване на Гешев, като очакванията били това да се случи до седмица.

Иван Гешев ще седне в стола на главен прокурор на 10 януари, когато изтича мандатът на Сотир Цацаров.

Материалът Отново с 20:4 ВСС прегласува Иван Гешев за главен прокурор е публикуван за пръв път на Икономически живот.