Цената на водата ще се смята социално поносима, когато е определена на база минимално месечно потребление от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област.

Това предвижда изготвеният от Министерството на регионалното развитие и благоустройството проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, който е публикуван за обществено обсъждане.

Въвежда се изискването във всяка обособена територия да има по един ВиК оператор. Сега консолидирането на ВиК операторите е на доброволен принцип и все още на териториите Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Монтана, Разград и Ловеч има общини, които отказват да членуват в областната асоциация по ВиК, като по този начин запазват фрагментираното предоставяне на услуги.

Част от малките дружества не успяват да акумулират нужните средства за покриване на оперативните си разходи и да правят инвестиции. Тъй като не изпълняват условията за регионален подход на стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК инфраструктурата и предоставяне на ВиК услугите, те нямат достъп и до средствата от европейските и структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно предлагания проект, 28-те обособени територии на предоставяне на ВиК услуги от ВиК операторите в страната ще съвпадат със съществуващите административни области.

С окрупняването на дружествата ще се реши и проблемът с осигуряване на квалифициран персонал.

Детайлно се регламентират отношенията между Асоциациите по ВиК и ВиК операторите. Асоциациите по водоснабдяване и канализация управляват ВиК системите, които са публична собственост на държавата и общините на територията на съответната административна област. Асоциациите вземат решение за сключване на договор с ВиК оператор, който експлоатира мрежата и предоставя услуги. От своя страна ВиК операторът изготвя петгодишен бизнес план, който се съгласува с асоциацията и се одобрява от водния регулатор.

Досега договорите между Асоциациите по ВиК и ВиК дружествата бяха 15-годишни. Новият закон предвижда удължаването им на 30 години. Това е заради големите проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, за които е нужен по-дълъг период на възвръщаемост на инвестициите.

Правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие по смисъла на Закона за публичните предприятие ще се упражняват от „Българския ВиК холдинг“ ЕАД. Той ще подпомага оздравяването на ВиК операторите, така че да могат да предоставят качествени услуги на потребителите. Инвестициите във ВиК инфраструктура ще бъдат една от основните му задачи.

От 2000 до 10 000 лв. ще е глобата за физически или юридически лица, които експлоатират или изграждат ВиК системи без необходимото за това основание или в отклонение от определените изисквания, предвижда още проектът.

Новият закон предвижда санкция от 500 до 5000 лв., ако се установи, че потребителят е повредил ВиК мрежата или е нарушил правилната й експлоатация. А ако не се изпълняват предписанията на контролните органи, санкцията е от 1000 до 5000 лв. Когато нарушенията в експлоатацията на ВиК системите са при строителни дейности, глобата е от 10 000 до 25 000 лв.

Включени са и механизми за подобряване на събираемостта от гражданите и фирмите. Вземанията на ВиК дружествата към 31 декември 2019 г. са близо 131 млн. лв.

Предвижда се потребителите – неизправни длъжници, да носят отговорност за задълженията си, като ВиК операторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на задължението.

Заповедното производство е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление, а не на искова молба и цели да бъдат събрани вземанията по бърз и опростен ред.

Материалът Комисия за регулиране на ВиК услугите ще одобрява цената на водата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основната причина, която се изтъква при повишаване на цената на водата е необходимостта от инвестиции, основно за подмяна на водопроводната мрежа в България, което от своя страна да намали загубите. Друг е въпросът, че увеличенията за последните десет години са необосновано високи и излизат извън всякакви разумни граници.

В исторически план, идеята за подмяна на водопроводната мрежа на страната ни датира още от милениума, малко след който най-голямото В и К дружество – столичното, бе отдадено на концесия. Доставката на питейна вода бе превърната от стока в услуга и на базата на хиляди обещания за „светло бъдеще“ и постигане на „високи резултати“, тя отиде в частни ръце. За 12-13 години обаче не видяхме нищо повече, освен едно събиране на огромни суми за несвършена работа и нелепи оправдания защо положението е непроменено, но пък за сметка на това видяхме 12 увеличения, от 0.40 лв. до 1.76 лв. При едно от натрупалите се през годините недоволства първият концесионер Юнайтед Ютилитис реши да се оттегли от България, продавайки бизнеса с положени основи на френската Веолия. Концесионерът не излезе с празни ръце, като си замина от страната ни с чиста печалба от над 170 млн. лв., само по видимата част от отчетите. Новият собственик Веолия придоби добре изградената схема на бизнеса, основан на кредити, плащането на които естествено става и до момента през увеличението на цената на водата. Натрупваните от увеличенията суми са гарантирани, поради монополната същност на услугата.

Ситуацията със загубите на вода и до момента си остава почти непроменена. Загубите все още са над 50%, въпреки показваните на база математически акробатики числа във финансовите отчети. Редно е да се отчетат все пак макар и малкото положителни неща, направени от дружеството. Факт е, че към столицата се подава все по-малко вода, въпреки разрастването й. Това означава, че е подобрена регулацията на притока и е оптимизирана системата за водоподване. По-малко вода – по-малко загуби. Добра е и идеята за мониторинг на потока между отделните улични водомери, която за в бъдеще ще бъде безценна, ако все пак от дружеството се решат да направят инвестиции основно в подмяната на водопроводната мрежа. Но да се върнем на въпроса за намаляване на цената на водата…

Защо трябва да я намалим?
Няколко са основанията Първото от тях е, че в момента сме в криза. Пандемична, принудителна и непоискана. И всяко увеличение на битовите сметки без причина, а и с такава, освен че утежнява финансовото състояние на обикновените граждани, предизвиква и напрежение, породено от поредното увеличение на цената на нещо от ежедневието от страна на дружество с монополен характер, каквото е Веолия. Естествено това се отнася и за дружествата в останалите градове на страната. Всеки би си задал въпроса къде е споделената отговорност, относно понасянето на тази тежест по време на криза?

Второто и не по-малко важно основание е, че събраните суми от увеличението в сектора няма да бъдат изхарчени по предназначение. Едва ли някой вярва, че по време криза, когато дейността на фирмите е осакатена, ще бъдат изграждани нови водопроводи, ще бъдат разкопавани улици за подмяната на изгнилите и течащи тръби, или каквото и да е друго за намаляване на загубите на вода. Работите, свързани с това са прекалено разностранни и се извършват от много и различни по предмета си на дейност фирми, повечето от които с ограничени към момента възможности. Разходването на събраните от увеличението финансови средства биха отишли най-вече за вдигане на заплати и суми по договори с фирми за поддръжка, ремонт и извършването на услуги, които са просто част от хранителната верига на събираните финансови средства. Следствие на тези факти, лесно може да се предвиди, че в отчета за 2020г., ще бъде написано, че „следствие пандемията COVID-19 и последвалата я криза, инвестициите в сектора са били замразени или изпълнени в силно ограничени размери“. И така елементарно, но правдоподобно ще бъде оправдана липсата на инвестиции.

Третото и най-важно основание според мен е, че е време да се спре с това безконтролно увеличение на цената на водата, която цена отдавна вече е придобила също пандемични размери. Време е да бъде спряно ограбването на хората за услуга, чийто цени се определят „на тъмно“, на закрито заседание на КЕВР, по зададени порочни критерии. Защото цената на водата в момента е далеч над заложената в инвестиционните планове. И за да опресня късата памет на всички, ще дам конкретен пример с цената на Софийска вода. Според първоначалния инвестиционен план за настоящата 2020г. тя бе определена да бъде 2.57 лв. за кубик вода. В момента, влязлата в сила от 1 януари цена за столичани е 2.77 лв.

Някога казвахме „да изпълним петилетката за три години“. Явно планът е изпълнен, дори преизпълнен. При това буквално, защото според същия този инвестиционен план на Софийска вода за 2021 г. бе определена цена от 2.69 лв. за 1 кубик от безценната течност, а фактът е, че тя вече е надхвърлена…

Материалът Да се намали ли цената на водата? А защо не? е публикуван за пръв път на Икономически живот.