За топлофикациите сумата възлиза на 63.662 млн. лв. без ДДС, като след приспадане на суми, не включени в цените, лихви и неустойки по договори, тя ще намалее до 61.52 млн. лв. От нея Топлофикация София ще получи 48.071 млн. лв. без ДДС. И ако си мислите, че това е всичко – то не бързайте. Методологиите са изградени по начин, който е способен да ви изненада. От тази сума, 17.243 млн. лв. отиват във ФСЕЕ. Така на абонатите на Топлофикация София ще бъдат върнати 30.843 млн. лв. без ДДС (37.01 млн. лв. с включен ДДС). На фона на заявените големи процентни спадове и връщане на пари – сумата изглежда нищожна, но пък законна. Все пак тя представлява 64% от общата сума за връщане на Топлофикация София.

Колко пари ще бъдат възстановени на столичани?

Това е основният въпрос, който интересува всички засегнати. С абсолютна точност в момента не би могло да се каже, тъй като все още не е ясно разпределението на количествата топлоенергия между самите абонати в рамките на една абонатна станция. Тоест не е ясно кой колко кубика топла вода е изхарчил, колко точки са отчетени от топлинните разпределители, колко енергия ще бъде отделена за сградната инсталация от общото количество топлоенергия в рамките на една абонатна станция.

В момента са ясни само количеството на топлоенергията, изразходвана през отчетния период, сумата за това количество и сумата, която ще бъде приспадната в рамките на абонатната станция.

От показания пример в Таблица 1 е ясно, че сумата за възстановяване на конкретния блок ще бъде с 8.87% по-ниска. Всеки един потребител на Топлофикация София може да пресметне каква по-ниска сума ще плати неговия блок за сезон 2019/2020 г. Данните за самото потребление са налични на втора страница от фактурите на ред „количество топлинна енергия за разпределение„.

Собственото ми проучване показва, че средното намаление на сметките ни за сезон 2019/2020 г. ще бъде с 9% (+/- 1%) от сумите, които бихме платили, ако нямаше намаление. Ако желаете да пресметнете намалението в рамките на вашата абонатна станция, моля изтеглете прикачения файл.

Скритите капани и абсурдите на Комисията за енергийно и водно регулиране.

В момента КЕВР е предложила от 01 юли 2020 г. цената на топлинната енергия на Топлофикация София да скочи от 66.70 лв. за MWh до 81.57 лв. за MWh, което е повишение с 22.29%. Цената ще бъде валидна до края на юни 2021г. Предложението не може да се нарече по никакъв друг начин освен безумие. Искането е естествено от страна на Топлофикациите в страната. Оказва се обаче, че правомощията на КЕВР са единствено до каква степен да удовлетвори исканите увеличения.
Скандалът в искането се съдържа в почти всички структуроопределящи фактори на цената топлинната енергия и взаимовръзката й с цената на газта.

Първо нека да опресним малко късата памет на искащите това безумно увеличение. Поглеждайки историята, дори само в рамките на последните пет, а и по-малко години, се забелязва следният факт. През недалечната 2016 г. нивото на цената на топлинната енергия е било колкото и в момента, а именно 66.70 лв. за MWh и то при цена на газа 33.56 лв. за MWh. В момента при същото ниво на топлинната енергия цената на синьото гориво е 20.42 за MWh, или с близо 40% по-евтина. Лично на мен това ми изглежда нелепо – чисто математически. До тук с логиката на точните науки.

Второто безумие. Тенденцията на движението на цените на газа в последните месеци е в посока на понижение. Дори Булгаргаз предлага цената на суровината от първи юли да бъде в размер на 19.49 лв. за MWh, както и прогнозната цена за месец август в размер на 19.29 лв. за MWh. От февруари месец цената на природният газ е с ново историческо дъно. И вече 6 месеца поред дълбае все нови и нови дъна. За жалост цената на топлинната енергия е спряла да се влияе от цената на газа и си стои по-високо от всякакви свои минимални стойности. На основание на тези тенденции идва и логичният въпрос „за милион долара“ – с колко още трябва да падне цената на природния газ, за да видим стойността на топлоенергията на някакъв исторически минимум. В момента цената на газта е на 20 лв. от нулата.

Явно изкривеното мислене на членовете на КЕВР никак не кореспондира с основните й функции за определяне на истинската цена на топлоенергията и зависимостта й от цената на природния газ – довод, който изваждаха като мантра през годините всеки път, щом цената на синьото гориво правеше и най-малък намек за повишение и как нямало начин да не се покачи и цената на топлоенергията в този случай.

Трета безумна линия в цялата ситуация. КЕВР определя някаква прогнозна цена, която става действителна и по нея от потребителите на топлоенергия се искат реални пари. Влияние върху сметките ни оказват факторите количеството продадена ни енергия и цената, по която ни я продават. Ние потребителите не контролираме нито един от тези два фактора. За жалост. За това всъщност и сме потребители, а не клиенти, нещо, което неправилно се употребява като понятие дори в нормативните документи.

Върху потреблението на топлинната енергия, а оттам и на цената й, влияят няколко основни фактори – цената на газа, дължината на отоплителния период и външните температури. Нито един от тези фактори не е известен към момента. В същото време от нас ще се изисква да плащаме определена цена на топлоенергията, която по същество е близка до максимума.

Не трябва да си кой знае какъв експерт, за да разбереш, че топлофикационните дружества искат да си гарантират събирането на една значителна сума, която да харчат по свое усмотрение. Искат я предварително. За своя комфорт и благоденствие. Ако реалностите се разминат с прогнозите и никой от факторите не е в тяхна полза, щели да ни връщат пари. Всъщност не да ни връщат, а най-вероятно да приспадат от последващи сметки. Когато решат и колкото решат. И то само поради факта, че КЕВР се съгласи да им гарантира тези приходи. А за какво ще бъдат изхарчени събраните чрез по-високата цена суми? Е, това си заслужава да бъде тема на следващ коментар.

Материалът Колко пари ще ни върнат за парното? е публикуван за пръв път на Икономически живот.