Изчислението е на базата на завишените разходи за болнични в месеците, през които има смяна на времето, понижената производителност и други фактори.

По думите на Иванов смяната на времето предизвиква дискомфорт, води до повече трудови злополуки, катастрофи и вреди на икономиката.

Основната вреда обаче е върху здравето на хората. Местенето на стрелките оказва влияние и върху тяхната работоспособност, производителност, от което страда и бизнесът.

Смяната на часовото време като цяло е вредна за икономиката. Това ще е така, докато не се вземе решение за прекратяване на тази практика, подчертава Иванов.

Другият голям въпрос е кое време да остане за постоянно – лятно или зимно. Бизнесът, изтъква той, е на мнение, че ако смяната на часовото време отпадне, трябва да бъде въведено единно за цяла Европа, а не както се предлага – всяка страна членка да вземе собствено решение.

Ако има повече от един час разлика между две съседни държави, това би създало неудобство в бизнес отношенията. Отчитайки, че астрономическото време е зимното, а лятното като цяло предполага по-дълъг ден, за България е по-подходящо въвеждането само на лятно часово време, смята Добрин Иванов.

Като пример посочва, че лятното време ще е поползотворно от гледна точка на няколко отрасъла – строителство, туризъм, търговия. По-голямата част от държавите в Южна Европа предпочитат повече лятното часово време, а в Северна – зимното

Като цяло обаче, тъй като смяната на часовото време е вредна, независимо кое ще остане, ще е по-добре от сегашната ситуация, коментира зам. шефът на АИКБ.

Добрин Иванов отбелязва, че когато смяната на часовото време е била въведена, наистина се е постигала осноната цел – пестене консумацията на електроенергия с увеличаване светлата част на деня.

„Сега, в 21-ви век, това не е валидно, или поне в много по-малка степен. В момента електричеството, което се ползва за осветление, е много малък дял. Осветлението, което се пести, е нищожно. Има и много по-енергоефективни начини за спестяване. Изчисленията ни показаха, че от смяната на часовото време икономията на електроенергия е в размер на 4 млн. лева годишно. А както казах, загубите от смяната на времето са 400 млн. лева“, казва още Иванов.

Прлипомняме, поредното връщане към зимното часово време ще се извърши в неделя – 27 октомври, когато трябва да преместим часовниците с един час напред.

Материалът 400 млн. лева губи икономиката ни от смените на часовото време е публикуван за пръв път на Икономически живот.